Джон Миклетуайт: Кризата превърна в ад живота на много колеги

19.11.2010 /11:52 | Автор : Венцислав Савов | Източник: manager/vesti.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В следващите 10 години електронните издания ще заменят печатните, казва в специално интервю за ноемврийския брой на сп. “Мениджър” Джон Миклетуайт, главен редактор на сп. “Икономист”.

"Икономист" излиза в 1,4 млн. тираж. Миклетуайт учи история в колежа "Магдален" в Оксфордския университет. Сетне работи като банкер в "Чейс Манхатън". От 1987 г. е в "Икономист". Създава редакцията в Лос Анджелис и работи там от 1990 до 1993 г.

Бил е кореспондент, ръководил е бизнес секцията. Управлявал е редакцията в Ню Йорк и е редактирал американското издание. Съавтор е заедно с журналистката Ейдриан Уулдридж, също от "Икономист", на 5 книги.

Г-н Миклетуайт, каква е най-важната мисия на журналистите днес?

Да казват истината и да бъдат огледало на обществото. Да отразяват и позитивната, и негативната страна на събитията. Всъщност журналистите трябва да наблюдават света и да показват какво в него върви добре и какво не.

Много хора смятат, че журналистите трябва да пишат основно за негативните неща. Например, ако правят материал за българския министър-председател, да разследват и да разкрият неподозирани тайни, свързани с него.

Това наистина е важно, но според мен също толкова важно е да се покаже защо Германия има такъв успех в представата за медиите в миналото и това, което са те в момента. Повечето хора не възприемат изданията в интернет като медии.

Какво даде кризата на професията?

Кризата беше невероятно интересна за работата на журналистите. Тя стана повод за много добри статии - някои, написани от нас, други от колегите от конкурентни издания. Кризата беше отразявана много добре.

Но тя имаше катастрофален ефект върху сектора - започна голямото пренасочване от печатни издания към електронни. Това заедно с лишенията в кризата превърна в ад живота на много колеги.

"Икономист" е едно от най-влиятелните списания в света. Как го постигате?

Успехът на "Икономист" се основава на три движещи сили. Първо е глобалният подход към информацията.

Преди 10-20 години хората в България не се интересуваха толкова какво се случва в Индия или в Китай, тъй като са много далечни страни. Това се промени драстично. Днес те трябва да знаят повече за останалата част от света.

Представете си малка българска компания, която може да загуби пазара си във вашата страна заради навлизането на голям китайски производител със същия предмет на дейност.

Може специалисти в България да загубят прехраната си, защото световната компания, за която работят, решава да измести дейността в Индия например. Всичко вече е свързано.

Макар да живеете в България, кризата с ипотечните кредити в далечна Америка ви засегна силно. Хората днес имат по-глобален поглед за света и за своето място в него.

Второто, което се случва в световен мащаб, е, че нараства броят на хората с висше образование, т.е. масовото ниво на интелигентност се повишава, а оттам и търсенето на повече информация. И на трето място е развитието на интернет.

Ние в "Икономист" имахме късмет с него, защото макар да се предоставя огромно количество информация, хората имат нужда от филтър всяка седмица, който да им показва кое е важно и кое не. Мисля, че това са трите причини за успеха на "Икономист".

Какво означава за вас добра журналистика?

Коректната журналистика, която дава точно отражение на действителността. Харесвам 2 основни типа материали. Единият е, когато посочва факти и цифри и обяснява нагледно защо определено мнение, наложено в обществото, не е вярно.

Вторият тип е, когато в един материал се обединяват няколко идеи и се дава "поглед отгоре". Тогава се представя извод, който иначе не изглежда очевиден.

Как подбирате екипа от журналисти?

С късмет. Често най-добрите попадения са резултат на щастлива случайност. Търсим хора навсякъде, с различен опит и образование. Днес интервюирах един кандидат, който е работил само в телевизия и никога не е писал и публикувал.

Аз например бях банкер, много от колегите не са журналисти по образование и предишен опит. Затова дават различни и интересни гледни точки.

Какво включва етичният кодекс на журналиста от "Икономист"?

Нямаме официален етичен кодекс - имаме правила какви материали могат да се използват по принцип, кой интернет сайт е надежден.

Както и какво можем да приемем като подарък - например, ако компания те покани на обяд или политик ти подари бутилка вино, това е в рамките на приемливото. Не е допустимо обаче да приемете бутилка вино от 1965 г.

Кой журналистически текст ви впечатли напоследък и защо?

Трудно ми е да определя един. Имахме една статия за геноцид на момичета в Китай, Индия и други държави от региона. В нея се цитираха данни за деца, умъртвявани в много ранна възраст.

Малцина знаят, че броят на момичетата, които не се раждат или умират много малки, е половин милион. Това е шокиращо разкритие.

Кога един текст не става за публикуване?

Решението дали да се публикува един текст зависи от това дали е добър. Дали казва нещо ново и актуално.

Има ли качество, което отличава вашите журналисти от всички останали?

Надявам се разликата да е в това, че имат повече идеи и по-мащабен поглед върху света.

Имат ли бъдеще печатните хартиени издания или електронните ще ги изместят?

Трябва да се прави разлика между интернет и електронните издания (за айпад или електронните устройства за четене киндъл). За мен между електронните и печатните издания няма почти никаква разлика, защото в електронен формат те изглеждат почти по същия начин, по който отпечатаните на хартия.

Това е един и същи продукт в различен формат. Така е с електронното издание на The Economist. Интернет изданията са различни. При тях фокусът е върху дискусията и различните гледни точки. 

Това, което ще се случи в бъдеще, е, че интернет изданията ще се развиват много по-различна посока, отколкото очакваме сега.

В следващите 10 години смятам, че електронните издания ще заменят печатните, но също очаквам в рамките на следващите 5 години една четвърт от читателите да използват айпад или киндъл вместо хартиените издания. 

Какво ще се случи с журналистическата професия в следващите години?  

Електронните устройства като айпад и киндъл са добри за журналистиката, защото при тях потребителите плащат за съдържанието, което ползват. В интернет прекалено много неща са безплатни.
 
Голяма част от журналистите са против електронните устройства и искат нещата да се върнат там, където са били преди 3 или 4 години. Това няма да се случи.
 
В крайна сметка в нашата професия е важно да убедим хората, че си заслужава да плащат за труда ни. Един от подходите е да се подберат материали, които биха се харесали на определена група рекламодатели с цел да се привлекат реклами.
 
Аз предпочитам друг подход - да се подберат добри материали, които са стойностни и с интересно съдържание. И именно този подбор да привлече хора, които биха искали да рекламират в добре направено издание. (Със съкращения)
 
 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки