Румяна Арнаудова: Да си останем чисти и млади като деца

01.12.2010 /11:40 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Това е пожеланието на дъщерята на журналиста и писател Михаил Лъкатник. Повече за нея и за отношенията с баща й - в специалното интервю на Андрей Велчев за сайта на СБЖ.

Румяна Арнаудова е родена е в София. Завършва българска фифология в СУ "Кл. Охридски". Работила е в БНТ и Института за литература към БАН. От 1979 до 1992 г. е редактор в отдел "Литературна теория и критика" на сп. "Пламък". През 1989 г. става лауреат на наградата за млад литературен критик "Изгреви над Тунджа" с книгата си "Лирически хоризонти", за която получава диплом и статуетка - малка пластика.

Поетичната й книга "Секунданти  на паметта" е издадена през 1990 г., но поради освобождаването на пазарните условия, книжарите отказват да я разпространят. Дъщеря е на Михаил Арнаудов, Лъкатник, от чието рождението скоро чествахме 90 години. Ето какво споделя тя за спомените си със своя баща и популярен писател и журналист.

Баща Ви Михаил Лъкатник ли запали любовта към литературата и желането за писане у вас?

Да. Той ме поощряваше да се занимавам със сериозните изследователски неща, защото в поезията според него бях поела по стръмен път.

Какви съвети ви давеше баща Ви?

Да не лъжа, да не се глезя прекалено, да не влизам в конфликти с другарчетата си. Макар, че е израснал като дете на улицата, след развода очевидно майка му, му е дала тези първите 7 години, защото той имаше определена представа за етикет и поведение. Не можеш да седиш в ресторант с него и да зяпаш в чужда маса. Ти си имаш маса и си гледаш само в нея. Не можеш да вървиш по улицата и да ядеш сладолед, ти ще го ядеш вкъщи.

Имаш определени норми на поведение, като явно той ги е научил от майка си. Той ги привнесе върху мен и брат ми.
В толкова и толкова часа да сме някъде, в толкова часа трябва да сме си вкъщи. Трябва да си подреждаме нещата, да си помним сами програмата за училище. Да ставаме навреме, да спазваме режим и хигиена. Всички тези неща той ги знаеше и казваше все пак: каквито и бели да вършите някъде, идвайте и ми ги казвайте на мен, за да мога да ви отъръвавам след това, да мога да ви спасявам. Т.е. той винаги беше до нас.                                                    

Михаил Лъкатник

                                                                          

Какво помните от хубавите му години в редакцията на Септемврийче?

Всички много го обичаха, много му се радваха, че той е там, той внасяше атмосфера на шега, на усмивка, на радост, умееше на всекиго да каже по нещо хубаво, да зарадва всеки, ако е предал хубав материал, да го оцени, да му го каже. Същевременно от неговите колеги, зная, че ако това, което си написал, не е било добро, той е намирал да го каже, без да ги обиди и никой да не се почувства обиден.



                                                                                                                                                 Михаил Арнаудов

Ако той беше жив днес, щеше ли да се справи с новата среда на възпитание у децата? Той винаги е обичал децата, но в 21-и век те имат интереси, като че ли само към технологиите. Те не обичат много книгата.

Не зная дали щеше  да съжалява толкова много за книгите, защото щеше да оцени тези големи постижения, които има сега и каквито са мобилният телефон, компютърът, Интернет... Той нямаше да пренебрегне тези постижения, защото винаги е ценял високо новите открития, но щеше да му бъде мъчно, че не са направени по-ценни открития, важни за здравето. Той много се надяваше, че ще бъде открито лекарство против рака.
Баща ми разчиташе на развити страни в това отношение, като Русия и Америка, че ще се открие лекарство, което да  помогне на хиляди.. Това, което стана с атомната бомба, за него беше бич, това, което тя разпръсна, тези множество заболяване, тези неща го ужасяваха.

Беше ли оценен приживе Михаил Арнаудов-Лъкатник?

На мен ми се струва, че беше. Той никога не се е борил за това да бъде оценяван, никога не се е натрапвал, не се е старал да бъде поставян сред най-приближените до властта. Никога не го е търсил изкуствено.

Това, което са преценили, това, което решат, че той заслужава като награда, му е било достатъчно. В един свой спомен Александър Муратов казва, по повод на 60 годишнината от рождението му, че не е бил оценявам достатъчно приживе. Че в тези списъци е бил поставян в края, а според него е трябвало да бъде поставян в първите позиции.

Муратов го казва, като пожелание да подтикне издателите, а и всички да му отдадат дължимото. Баща ми беше поучавал ордени за храброст през войната, златен и сребърен. Беше получавал "Св. св. Кирил и Методий" първа и втора степен. Беше разбрал, че ще бъде удостоен с наградата за цялостно творчество "Петко Рачов Славейков", което за него бе истинско признание.

Това, което Муратов пожела, се случи, защото веднага след това започнаха много събития и преиздания на книгите му по повод неговата 60 годишнина в съставителство с Георги Струмски, който го замени като главен редактор в “Славейче", и майка ми.

Издадоха 2 тома, единия с поезия, другия с белетристика, бяха включени най-важните му произведения. Издателство “Отечество” също направи множество преиздавания на неговите творби. Достатъчно критици написаха за него с разбиране и със сериозно тълкувание, още Николай Янков започнал темата. Баща ми и той имаха чудесно приятелство.

Янков се отнасяше серозно към проблемите на детската литература и много ценеше неговото творчество. Той пръв оцени жанровото разнообразие, което Михаил Лакатник създаде. Способността му да твори за всички възрасти. Имаше строго разпределение на възрастите.

Аз съм чела сборници на писатели от ранга на Леда Милева. Възрастовите групи варират от 3 до 5, от 5 до 8, от 8 до 13 г. и всичко е подредено.

Лъкатник беше първият автор, който още в романа"Белият кораб" , но след това и в повестта "Щастливо плаване, юнга", пръв прописа за любовните трепети на младите. Това беше тема табу. Не можеше да се засяга, но той виждаше, че децата се вълнуваха. Веднъж ми донесе писмо от момиче, което било на 12 години, и ме пита: "Кажи ми как да отговоря?" Това момиче е влюбено в едно момче и иска съвет от мен какво да прави. Кажи ми какво да я посъветвам. Ето какъв човек беше той. Той създаде "Щастливо плаване, юнга" за едно проблемно дете, което ако не беше попаднало на подходящ човек и среда, едва ли е би могло да стане хулиган, но го спасява добротата на друг човек. В същото време идва любовта на една девойка, с която се харесват, която го чака. Юлиян Йорданов оцени, че тава е едно ново начало за литературата.


С дъщеря си Румяна, сн. семеен архив

Какво послание помните, че остави той в последните месеци от живота си?

Аз ще ви кажа това, което е написал като автограф в погледаната си книга, подарена на Николай Янков: Да си останем чисти и млади като деца. Младостта на възприятието.

За кого е написан неговият най-обичан роман "Белият кораб"?


Това е роман в който има най-много от личния му живот, но така преплетен, че трудно може да се схване. Когато се мести в Бургас, той се влюбва в морето, много. Той обожаваше морето. Той му се радваше. Той пръв ми поднесе в шепи морска вода. Каза ми да я видя. То беше за него ласка, топлина. Той е дружал с рибарите с моряци. Това е основната му тема. Баща ми смяташе, че детската литература има задължение да дава много познания на децата.

По тази причина всичко трябва да бъде проследено внимателно, трябва да бъде много добре поднесено. Той се комндарова за близо година във Варна, в Нахимовското военно училище . Заминава на командировка там  и започва да изучава подробно всяка част, от която се състои един кораб, какъвто е "Арбатрос". Изучава всички видове дежурства, въжета, всички подробности. Вкъщи дори има книга за корабите.

Това означава ли, че романът е написан за една година?

Не отне му повече време да го напише. Той изучи всичко за корабите, за да може когато неговите герои попадат на "Албатрос", да си служат с моряшки термини, отделно той си беше купил макет на кораб и сам си го беше построил. За него това беше много важно.

Какво не доживя той освен напредъка на медицината? 

Не доживя да види децата си разумно подредени, нито аз, нито брат ми се подредихме разумно. Това в личен план. И друго не доживя - да заведе майка ми на голямо пътешествие. Искаше да видят света. Той си осигури дълго пътуване с търговски кораб, беше назначен като 5-и помощник, за да посети далечни места и земи. Стигна до Индонезия. След "Белият кораб" той запази любовта си към пътешествията. Имаше авантюристичен дух.

Запазихте ли вие авантюристичния му дух?

Донякъде да. Специално моят брат обича авантюрата, обича да спортува, да пътува, докато при мен авантюризмът се изразява в особен аспект. Аз създадвам авантюри в творчеството си. Сама. Много чета.

Какво е вашето пожелание към читателите на сайта на СБЖ?

Да експериментират смело.



 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки