Мария Нейкова: диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен

01.12.2010 /19:51 | Източник: mediafair Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Мария Нейкова е преподавателка във ФЖМК и един от създателите на Медийния панаир, чието тазгодишно издание (29 ноември - 3 декември) се провежда в СУ за 5-и път:

Много или малко са 5 години за събитието?

Иска ми се да спестя обичайните думи, които се изговарят около която и да е повече или по-малко кръгла годишнина. Медийният панаир се утвърждава, но като преодолява редица трудности от най-различно естество.

Панаирът е младо събитие, което търси позициите си без институционална подкрепа и без финансови ресурси.

Кой е най-ценният урок, който научихте от организацията и провеждането на Медийния панаир?

Никоя идея, колкото и добра да е сама по себе си, не може да се осъществи, ако не бъде подкрепена от съмишленици.

Затова няма как да не спомена приноса и всеотдайността на проф. Петранка Филева и на д-р Мария Попова, както и на Ивет Добромирова и нейната агенция PRoPR с младия й екип, който Ивет откри именно на панаира.

А кое е най-голямото постижение на Медийния панаир досега?

Най-голямото постижение е, че изобщо го има. На това се дължи, например, Дневникът на Медийния панаир, който всяка година документира тази своеобразна научно-практическа седмица.

На страниците му може да се проследят интересни дискусии, от него може да се разбере как медиите се самооценяват и това е ценно за разбирането как те фунционират. Остава нещо като моментна снимка за медиите в България през тези години.

Панаирът дава възпожност да се установи, че всъщност теорията и практиката на медиите и журналистиката не говорят на различни езици. Младите колеги могат да чуят едни и същи възгледи за професията и от преподавателите си, и от журналистите от практиката. Чувството за противоречие между теоретиците и практиците идва от прекомерно пазарно ориентираната практика.

Коя е основната Ви мотивация да продължавате да се занимавате с проекта?

Трудно ми е да определя точно. Струва ми се, без това да звучи претенциозно, че ме мотивира съзнанието за полезно служене на студентите.

Кое остава скрито от медиите участници и студентите, които присъстват на панаира?

Единствено това колко трудна е неговата организация всъщност. Трудно е както да бъдат убедени медиите да се представят пред студентската аудитория, също така да бъдат убедени и студентите в полезността да чуят и видят предлаганото по време на панаира и особено да участват със своите мнения и преценки, не като пасивни слушатели.

Има ли нещо, заложено в първоначалната идея за панаира, което все още не сте осъществили?

Мисля, че диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен.

Как оценявате активността и интереса на студентите в подобен формат?

Със съжаление трябва да отбележа, че не са достатъчни. Разбира се, има колеги, които са много активни, но те са по-малката част.

Усеща ли се промяна в отношението на практиците в медиите към теорията, която се преподава, и обратното – теорията обърна ли се повече към практиката?

Струва ми се, че в това отношение има още много какво да се прави.

Тази година темата на панаира е “Професия: Новинар”. Как се създава на теория и на практика добрият новинар днес?

Това е огромен въпрос. Кратко ще отговоря, че добрият новинар е нужно да притежава набор от качества, солидни и разностранни знания, но е необходима и среда, в която тези качества и знания да могат да се проявят и развият.

През близо 25-годишния си преподавателски път със съжаление наблюдавам как едни от най-добрите студенти, започнали и обещаващи журналистически кариери, напускат професията. И една от причините за това е именно медийната среда.

Кое е основното предизвикателство пред образованието по журналистика днес – глобално и локално?

На този и на предишния въпрос може да бъде посветен целият Медиен панаир догодина. Глобално вероятно това е голямото объркване заради агресивната конкуренция на интернет с традиционните медии. Тя предизвиква вътрешно пренареждане в професията, което поставя нови комплексни изисквания към практикуващите я и съответно към начините, по които те биват обучавани за нея.

Локално, ако става дума за България, това е дилемата дали образованието трябва да се подчини на диктата на пазара. Мисля, че ще направим лоша услуга на новите поколения студенти не само по журналистика, а и на цялото общество, ако съобразим образованието единствено с временните потребности на пазара.

Какво е бъдещето на панаира като формат и тематика?

Тематиката определяме всяка година, като оценяваме развитието на медиите и важни, свързани с тях събития и развития. С формáта е по-трудно, не само заради проблематичното финансиране, за което споменах.

Може би е време да помислим да отворим панаира за участие и на други висши училища, където се преподава журналистика, както и да потърсим сътрудничество с други подобни форуми.


 

Сподели в
 

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

„Aнгажимент на медиите и e да образоват своята публика, да различават истината от фалша“, казва Аделина Радева в интервю за сайта dir.bg. Тя споделя и за принципите в журналистиката.

29.06.2021/16:29

Бившият председател на Съвета за електронни медии(СЕМ) София Владимирова коментира пред националното радио необходимостта от промени в Закона за радиото и телевизията(ЗРТ).

29.06.2021/14:19

Екологичната журналистика и кога околната среда се превръща в приоритетна тема и за кого? Какво трябва да знае журналистът, който реши да се занимава с екология? Как помагат на еколозите журналистическите разследвания, специализацията и отразяването на различните видове екопротести?

27.06.2021/08:38

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки