Мария Нейкова: диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен

01.12.2010 /19:51 | Източник: mediafair Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Мария Нейкова е преподавателка във ФЖМК и един от създателите на Медийния панаир, чието тазгодишно издание (29 ноември - 3 декември) се провежда в СУ за 5-и път:

Много или малко са 5 години за събитието?

Иска ми се да спестя обичайните думи, които се изговарят около която и да е повече или по-малко кръгла годишнина. Медийният панаир се утвърждава, но като преодолява редица трудности от най-различно естество.

Панаирът е младо събитие, което търси позициите си без институционална подкрепа и без финансови ресурси.

Кой е най-ценният урок, който научихте от организацията и провеждането на Медийния панаир?

Никоя идея, колкото и добра да е сама по себе си, не може да се осъществи, ако не бъде подкрепена от съмишленици.

Затова няма как да не спомена приноса и всеотдайността на проф. Петранка Филева и на д-р Мария Попова, както и на Ивет Добромирова и нейната агенция PRoPR с младия й екип, който Ивет откри именно на панаира.

А кое е най-голямото постижение на Медийния панаир досега?

Най-голямото постижение е, че изобщо го има. На това се дължи, например, Дневникът на Медийния панаир, който всяка година документира тази своеобразна научно-практическа седмица.

На страниците му може да се проследят интересни дискусии, от него може да се разбере как медиите се самооценяват и това е ценно за разбирането как те фунционират. Остава нещо като моментна снимка за медиите в България през тези години.

Панаирът дава възпожност да се установи, че всъщност теорията и практиката на медиите и журналистиката не говорят на различни езици. Младите колеги могат да чуят едни и същи възгледи за професията и от преподавателите си, и от журналистите от практиката. Чувството за противоречие между теоретиците и практиците идва от прекомерно пазарно ориентираната практика.

Коя е основната Ви мотивация да продължавате да се занимавате с проекта?

Трудно ми е да определя точно. Струва ми се, без това да звучи претенциозно, че ме мотивира съзнанието за полезно служене на студентите.

Кое остава скрито от медиите участници и студентите, които присъстват на панаира?

Единствено това колко трудна е неговата организация всъщност. Трудно е както да бъдат убедени медиите да се представят пред студентската аудитория, също така да бъдат убедени и студентите в полезността да чуят и видят предлаганото по време на панаира и особено да участват със своите мнения и преценки, не като пасивни слушатели.

Има ли нещо, заложено в първоначалната идея за панаира, което все още не сте осъществили?

Мисля, че диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен.

Как оценявате активността и интереса на студентите в подобен формат?

Със съжаление трябва да отбележа, че не са достатъчни. Разбира се, има колеги, които са много активни, но те са по-малката част.

Усеща ли се промяна в отношението на практиците в медиите към теорията, която се преподава, и обратното – теорията обърна ли се повече към практиката?

Струва ми се, че в това отношение има още много какво да се прави.

Тази година темата на панаира е “Професия: Новинар”. Как се създава на теория и на практика добрият новинар днес?

Това е огромен въпрос. Кратко ще отговоря, че добрият новинар е нужно да притежава набор от качества, солидни и разностранни знания, но е необходима и среда, в която тези качества и знания да могат да се проявят и развият.

През близо 25-годишния си преподавателски път със съжаление наблюдавам как едни от най-добрите студенти, започнали и обещаващи журналистически кариери, напускат професията. И една от причините за това е именно медийната среда.

Кое е основното предизвикателство пред образованието по журналистика днес – глобално и локално?

На този и на предишния въпрос може да бъде посветен целият Медиен панаир догодина. Глобално вероятно това е голямото объркване заради агресивната конкуренция на интернет с традиционните медии. Тя предизвиква вътрешно пренареждане в професията, което поставя нови комплексни изисквания към практикуващите я и съответно към начините, по които те биват обучавани за нея.

Локално, ако става дума за България, това е дилемата дали образованието трябва да се подчини на диктата на пазара. Мисля, че ще направим лоша услуга на новите поколения студенти не само по журналистика, а и на цялото общество, ако съобразим образованието единствено с временните потребности на пазара.

Какво е бъдещето на панаира като формат и тематика?

Тематиката определяме всяка година, като оценяваме развитието на медиите и важни, свързани с тях събития и развития. С формáта е по-трудно, не само заради проблематичното финансиране, за което споменах.

Може би е време да помислим да отворим панаира за участие и на други висши училища, където се преподава журналистика, както и да потърсим сътрудничество с други подобни форуми.


 

Сподели в
 

Този месец Би Ти Ви Новините навършиха 20 години. По този повод водещите, репортерите и продуцентите от телевизията разкриха тайни от работата на нюзрума, които обикновено остават скрити за зрителите.

27.11.2020/13:55

Радиожурналистът Румен Стоичков отново е събрал житейски истории и пътеписи в нова книга, озаглавена „По билото на миналото“.

25.11.2020/15:25

Covid-19 опустоши медийната индустрия, като затвори киносалоните и тематичните паркове, обърка спортните програми и намали драстично бюджетите за реклама - и няма никакви изгледи възстановяването от това да е бързо или лесно.

16.11.2020/10:50

В ход е петият практически курс „Достъп до информация и обществени комуникации“, воден от Програма "Достъп до информация" (ПДИ) пред студенти по журналистика и международни бизнес комуникации от Нов български университет, съвместно с департамент „Медии и Комуникация“.

11.11.2020/15:25

Конкурсът за зелена журналистика „Див кестен“ се организира за първа година и цели да отличи високите постижения в отразяването на актуални теми, свързани с природата в България и нейното опазване.

30.10.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки