Съюз на българските журналисти - Акценти и позиции СБЖ RSS Новини http://www.sbj-bg.eu bg http://www.sbj-bg.eu/sbj_rss.gif Съюз на българските журналисти http://www.sbj-bg.eu Fri, 21 Jul 2017 05:27:39 +0300 SBJ RSS Generator ©2010 sbj-bg.eu Снежана Тодорова: СБЖ протяга ръка за единение на журналистическата общност http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36207 СБЖ Два международни доклада за медийния плурализъм в страни от ЕС бяха представени тези дни в Брюксел. Както е обичайно вече, частите за България са написани от български медийни експерти, и те очертават нерадостната картина у нас по разглежданите показатели. Информацията за изводите в докладите беше разгласена от някои български медии. В публикациите с негативна оценка, изопачаваща реалните факти, е споменат и Съюзът на българските журналисти, без да е посочено достатъчно ясно в кой от двата доклада и от кой автор е дадено цитираното мнение. Помолихме за коментар по този повод председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Г-жо Тодорова, запознахте ли се вече с оригиналните текстове на докладите? В кой от двата се появява въпросната негативна оценка за СБЖ, какво конкретно гласи тя и как ще я коментирате? Преди всичко искам да подчертая, че СБЖ като творческо-синдикална организация винаги е реагирал остро срещу болните проблеми на нашата медийна среда, за които става дума и в докладите, винаги е настоявал за прозрачна медийна собственост, винаги е бранил свободата на словото, правата на журналистите и защитата на журналистическия труд, винаги е работил за журналистическата солидарност. Нека да напомня, че в последните три години нашият Съюз положи големи усилия за разработването, обсъждането и юридическото оформяне на законодателни инициативи, които целят именно да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд, да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания. Тези инициативи бяха внесени през есента на миналата година в тогавашното Народно събрание. А след като междуврменно се проведоха нови избори и бе сформиран нов парламент, обогатените с допълнителни предложения и уточнения законодателни инициативи, които преминаха и през обсъждания в нашите 155 дружества в цялата страна, бяха внесени отново и в сегашния състав на Комисията по културата и медиите към НС. Те са публикувани и на сайта на СБЖ, съдържанието им е достъпно от челната страница на сайта за всеки, който желае да се запознае с тях. Иска ми се също да отбележа, че защитата на журналистическия труд, на правата на журналистите, на свободата на словото, както и формирането на по-здравословна медийна среда, са фундаментални ценности, които би трябвало да са обединяващи за цялата ни гилдия. Усилията в тази посока на всяка организация, институция или личност би било редно да срещат подкрепата на всички ни, без значение дали имаме спорове или разминавания по други въпроси. Само така наистина ще имаме шанс да постигнем желаните от всички ни позитивни промени. За мое голямо съжаление СБЖ - най-старата и най-голяма журналистическа организация у нас с над 120-годишна история, често става обект на некоректни, тенденциозни, подменящи фактите атаки, оценки, неглижиране, които само вредят на общата кауза. Уви, понякога не просто се премълчава онова, което правим, но и се поднася преиначена картина. Такъв е случаят и с един от двата доклада, които на 11 юли т.г. бяха представени на публично изслушване в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. И двата доклада са посветени на темата за медийния плурализъм в различни страни от ЕС, като частта за всяка страна е подготвена съответно от нейни медийни анализатори. Така е и в случая с България. Единият доклад с български произход е с автори Орлин Спасов, Нели Огнянова и Николета Даскалова и е предоставен на Центъра за плурализъм и свобода на медиите във Флоренция. Другият доклад е изготвен от Александър Кашъмов и е част от сравнителен анализ на Генерална дирекция Вътрешни политики на Европейския парламент. И двата доклада като цяло очертават достоверно известните на всички ни и нетърпими за всички ни проблеми в областта на медийния плурализъм у нас. В същото време картината далеч не е пълна - особено във втория от докладите, в който са пропуснати емблематични случаи на нарушаване на журналистическите права, а медийните олигарси се делят на добри и лоши , въпреки че олигархическият модел по принцип е вреден за свободата на словото и за независимостта на журналистиката. Именно във втория доклад с автор Александър Кашъмов, чийто текст е достъпен само на английски, е дадена и негативната оценка за СБЖ, която не бих могла да подмина без реакция. Още повече, че Александър Кашъмов все пак е председател на Националната комисия по журналистическа етика. Смятам за недопустимо човек с такава позиция, който несъмнено е добре запознат с дейността на нашия Съюз, да ни нанася удар в гръб, да преиначава фактите и да си позволява необосновани квалификации. Ето какво четем в неговия доклад: Съюзът на българските журналисти е слаб и не осигурява подкрепа на своите членове в случаи на натиск, идващ от политици, представители на държавата, лица от бизнеса или работодатели. Дори само законодателните инициативи на СБЖ, за които споменах, са ярко доказателство, че нашият Съюз действа целенасочено, последователно и активно в защита не само на своите членове, но и на всички журналисти, на самата журналистическа професия, на свободата на словото. Господин Кашъмов няма как да не е осведомен и за многобройните конкретни усилия, положени от СБЖ, при търсене на решения в редица конфликти, засягащи журналистгическите права на колеги от различни медии. Тук ще спомена само някои от най-пресните случаи. Например, когато застанахме на страната на колегите от програма Хоризонт на БНР при протестите им във връзка с промените в хонорарната политика на ръководството. Или когато по наша инициатива бе предизвикана проверка на инспекцията по труда в редакцията на вестник Стандарт , в който втора година журналистите не получават пълния размер на своите изработени и полагаеми се заплати. Да не говорим за случая с Радио България , чието закриване беше предотвратено чрез активната реакция на СБЖ, привлякла вниманието на водещи институции. Със сигурност има още какво да се желае за ефективността и на нашата дейност, но неглижирането й отстрани не е начин тя да се подобри. Съжаление буди и добавената стойност в негативната оценка за СБЖ от доклада, която дадоха някои медии, избирайки да я тиражират. Убедена съм, че гилдията ни в днешните нелеки за нашата професия и за свободата на словото времена се нуждае много повече от друг подход - от солидарност и единение, с които да се противопоставим съвместно срещу общите за всички ни проблеми и заплахи. Смятам за много обнадеждаващ знак в тази посока общо взето единната и категорична реакция на по-голямата част от колегията в нашумелия съвсем наскоро случай, когато журналист - по стечение на обстоятелствата ръководител на сайта на СБЖ - стана обект на недопустими закани от страна на член на Съвета за електронни медии заради зададен журналистически въпрос. Съвсем логично и естествено това бе възприето като заплаха към всички журналисти и решителният отпор срещу подобни практики, прозвучал от колеги с най-различни позиции по други теми, показа колко важна основа за общи усилия имаме като журналистическа общност. Съюзът на българските журналисти протяга ръка за единение към колегията. Общата кауза на свободата на словото и на независимата журналистика изисква от нас солидарност и взаимна подкрепа. Съединението наистина прави силата. Thu, 13 Jul 2017 21:34:31 +0300 Ръководството на БНР си присвои дискусията на СБЖ за „Радио България” http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36147 СБЖ Дълбока почуда предизвиква начинът, по който БНР поднесе пред слушателите си новината за организираната по инициатива на председателя на СБЖ Снежана Тодорова среща-разговор за бъдещето на Радио България , състояла се на 6 юли т.г. в СБЖ. В предаването Новинарският час по програма Хоризонт на БНР същия ден водещата Мария Янакиева обяви: Ръководството на Българското национално радио изпълни своето обещание да започне широка обществена дискусия за бъдещето на Радио България и на обществените медии. Първият от поредицата разговори се състоя днес в Съюза на българските журналисти. Нататък следва кратък репортаж на репортерката Мария Филева, на който също ще се спрем след малко. Но самият анонс на събитието изцяло подменя факта, че инициатор и организатор на въпросната дискусия е СБЖ, като на практика ръководството на БНР си я присвоява. Това е в пълен разрез с нормите за предоставяне на достоверна и коректна информация, да не говорим за принципите на журналистическата етика. Българският фолклор е родил и популярен израз за такива случаи: С чужда пита помен прави . Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса, в което изрично да се отбележи, че дискусията на 6 юли е инициатива и дело на ръководството на СБЖ, а не на ръководството на БНР. И това не само да бъде публикувано на сайта на БНР, но и да бъде излъчено в следващо издание на Новинарският час . Известно е, че ръководството на БНР също планира да организира обществена дискусия за Радио България . Участвалият в срещата-разговор на СБЖ на 6 юли програмен директор на БНР Мартин Минков лично уведоми останалите участници, че замислената в БНР дискусия ще се състои в периода 17-20 юли. Как в такъв случай само няколко часа по-късно събитието, организирано от СБЖ, в Новинарският час чудодейно се превръща в изпълнено обещание на ръководството на БНР? Включеният в това предаване репортаж за срещата-разговор в СБЖ съдържа само подбрани извадки от изказванията на някои от участниците, като се акцентира върху започналия диалог между ръководството на БНР и работещите в Радио България . Набляга се и на фразата на Мартин Минков без пари няма да стане и на препратката му към парламентарните комисии, обсъждали Радио България , в които според него по финансовата страна на въпроса на ръководството на БНР било казано: Ще искате и ще ви помогнем. Няма и помен от твърдото настояване на тези комисии ръководството на БНР да спре започнатия от него процес на ликвидиране на Радио България , да изготви ясна концепция как ще го развива, да възстанови закрити и да открие нови чуждоезикови редакции. В репортажа липсва увисналият без отговор въпрос на главния секретар на СБЖ Иван Върбанов, отправен по време на дискусията на 6 юли към Мартин Минков, какво всъщност става със субсидията от 1 милион и 300 000 лв., която БНР получава за производството на програми за чужбина. За тази субсидия, впрочем, стана дума на заседанието на парламентарната комисия по културата и медиите на 15 юни. Липсва и казаното от члена на СЕМ Иво Атанасов - как генералният директор на БНР Александър Велев в началото дори не е разбирал, че главната задача на Радио България е да въздейства на чуждестранната аудитория, а е смятал, че то е насочено към българите в чужбина. Дали пък г-н Велев все още не смята така? Въпросният репортаж от 6 юли поднася триумфалистки съобщението, че ръководството на БНР е в контакт с 40 чуждестранни радиостанции, на които ще предоставя материали на български език - явно пак за българите в съответните страни... Сякаш парламентарните комисии никога не са споменавали, че локални радиа не могат да заместят официалния глас на Българското национално радио. Ето линкът към предаването Новинарският час от 6 юли т.г. Частта за Радио България заедно с анонса, приписващ на ръководството на БНР дискусията, организирана от СБЖ, са в интервала между 49-ата и 51-ата минута. http://bnr.bg/post/100758040/programa-horizont-obobshtava-dena-v-novinarski-chas Неизбежно е на този фон да възникне въпросът доколко искрени са декларациите на ръководството на БНР, че е преминало към конструктивен диалог с работещите в Радио България и, макар довчера да се е стремяло да ликвидира тази структура, днес вече горещо желае нейното ефективно модернизиране и надграждане. Съмненията се подклаждат и от информацията за хода на въпросния диалог, разпространена на вътрешния сайт на БНР. Съдейки по нея, уверенията, че ръководството на БНР приема с разтворени обятия едва ли не всички искания на работещите в Радио България , изглеждат силно преувеличени. Вместо оповестеното уж безусловно възстановяване на безотговорно закритата в края на миналата година Арабска редакция, на вътрешния сайт на БНР четем следната уклончива формулировка: Ще се проведат допълнителни разговори за арабския език . Става още по-интересно, когато стигаме до замислената от ръководството на БНР обществена дискусия в периода 17-20 юли, за която е написано, че трябва да даде отговор на въпросите колко и кои езици ще се поддържат и каква ще е финансовата обезпеченост за това . С една дума, ръководството на БНР не е поело още никакъв ангажимент и очаква обществената дискусия да се нагърбва с теми, които са прерогатив на менажирането на БНР, тоест на пряката работа на това ръководство. Фактът, че в диалога си с редколегията на Радио България то й прехвърля и изработването на концепция за развитието на чуждоезиковите програми, подсказва, че така явно се цели измъкване от отговорност. Ако новата концепция не проработи, виновни ще са пак... колегите в Радио България , щом са я предложили. И след един голям кръг можем да се окажем отново в началото на проблема. Ето защо е толкова важно общественият мониторинг над онова, което става по този казус в БНР, да продължи. Свързани: Обсъждане в СБЖ: Радио Българя остава и ще се развива. Как и накъде? 07.07.2017 Аудиозапис на срещата-разговор в СБЖ за бъдещето на Радио България 06.07.2017 Fri, 07 Jul 2017 23:38:21 +0300 Обсъждане в СБЖ: „Радио България” остава и ще се развива. Как и накъде? http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36132 СБЖ Верен на своите ключови принципи за защита на журналистите, на техния труд и на обществения интерес в медийната сфера, СБЖ стана инициатор и домакин на среща-разговор за бъдещето на фокусиралото напоследък повишено внимание Радио България , което подготвя продукция за чужбина на чужди езици, представяйки страната ни пред света. Обсъждането се състоя на 6 юли 2017 г. в Пресклуб Журналист на СБЖ. Нека припомним защо бе необходима такава дискусия и каква е предисторията. Предаванията за чужбина стратират още през 1936 г., като сред бащите-основатели на този културен мост между България и света е и Петър Увалиев. От 1992 г. структурата към БНР, осъществяваща тази мисия, се нарича Радио България . През 2012 г., когато бюджетът на БНР е намален със 7 млн. лв., е спряно ефирното излъчване на програмите за чужбина, а предавателите на къси вълни са нарязани на скрап. Програмите на албански, английски, арабски, гръцки, испански, немски, руски, сръбски, френски и български (за сънародниците в чужбина) отиват изцяло в интернет, с ефирно излъчване отава само турският. Тази ситуация още тогава вкарва БНР в противоречие с предписваното му от закона задължение да произвежда и излъчва предавания за чужбина, за което получава и съответстващата субсидия. Това е залегнало и в лицензията на Радио България , която 5 години остава непроменена. Настоящият генерален директор на БНР Александър Велев настоява Съветът за електронни медии да гласува промяна в лицензията на Радио България , за да приведе нормативната страна на въпроса в съответствие с фактическото положение. Но СЕМ не бърза, защото иска първо да получи концепция какво ще стане с чуждоезиковата продукция на БНР. Ръководството на обществената медия обаче репликира, че тази продукция вече е само онлайн, а контролът на СЕМ не се разпросттира върху интернет. Всъщност и трите последни ръководства на БНР не проявяват заинтересованост от развитието на Радио България , което от години е неглижирано. При напускане или пенсиониране на работещи там не се назначават нови хора, не се осигурява подобаващо заплащане на висококвалифицирания труд, не се извършва необходимата техническа оптимизация на чуждоезиковите сайтове. В края на 2016 г. е закрита Арабска редакция, където е работел един човек. Редколегията на Радио България алармира, че това е неприемливо решение, особено в разгара на бежанската криза. В края на май 2017 г. генералният директор на БНР Александър Велев обявява, че от 1 юни спира качването на аудиофайлове в чуждоезиковите сайтове на БНР поради ниската им посещаеомост, че предстои ликвидиране и на самите сайтове на албански, гръцки, испански, немски, сръбски и френски, че излъчването на турски остава, както и досега, а Английска и Руска редакция ще правят атглийска и руска версии на сайта на БНР. На работещите в Радио България се предлага да прекратяват трудовите си договори по взаимно съгласие срещу компенсации от 6 заплати. Следва отворено писмо на редколегията на Радио България до медии и институции за неприемливостта на това решение и за необходимостта от съхраняване на чуждоезиковата продукция, особено в навечерието на българското председателство на ЕС и с оглед ситуацията на Балканите. Тази позиция бе подкрепена от СБЖ, който заедно с още пет обществени и творчески организации също изготви общо писмо и го разпрати до водещи държавни институции. СБЖ подкрепи и започналите протести на колегите от Радио България . На състоялите се обсъждания на казуса в две парламентарни комисии - за политиките за българите в чужбина и за културата и медиите, депутати от различни политически сили единодушно се обявяват за съхраняване и развитие на Радио България и за изработване на ефективна концепция за функционирането му чрез широка обществена дискусия. С такава позиция излиза и президентът Румен Радев след среща с представители на редколагията на Радио България . След този категоричен знак от институциите генералният директор на БНР обявява стопиране на процеса и започва диалог с редколегията на Радио България с оглед съвместно търсене на варианти за модернизацията му и за изработването на ефективна концепция за развитието на чуждоезиковата продукция. Стремейки се да съдейства именно на този процес, СБЖ в лицето на своя председател Снежана Тодорова стана инициатор и на провеждането на среща-разговор за бъдещето на Радио България , състояла се на 6 юли 2017 г. в Пресклуб Журналист на СБЖ. Важно е да чуем докъде е стигнал разговорът между работодатели и журналисти и какви идеи има за по-нататъшното присъствие на Радио България в нашето медийно пространство. Поканени бяха всички страни. Микрофонът в СБЖ е свободната трибуна на българската журналистика, подчерта при откриването на дискусията председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Тя отбеляза, че покана е била изпратена и лично на генералния директор на БНР Александър Велев, но той не е могъл да дойде поради други поети ангажименти. Официалната позиция на БНР се очаква да изрази програмният директор на общественото радио Мартин Минков, който е сред присъстващите. Снежана Тодорова посочи, че наред с представители на журналистическата гилдия на срещата-разговор са дошли и представители на академичната и медийната общност. В залата са и колеги от Радио България , изпълнителният директор на Съюза на издателите в България Мехти Меликов, членът на СЕМ Иво Атанасов, преподаватели от факултетите на СУ Св. Кл. Охридски по журналистика и масови комуникации и по класически и нови филологии и т.н. Пръв взе думата Атанас Ценов, председател на дружеството на СБЖ в Радио България . На втората среща между ръководството на БНР и редколегията на Радио България Атанас Ценов е бил предложен за главен редактор на Главна редакция Радио България . До момента на провеждането на срещата-разговор в СБЖ официалното му назначаване на тази позиция все още не бе факт, но бе обявено, че е постигнато съгласие. Атанас Ценов обясни, че вече са се състояли две срещи с ръководството на БНР, като първите и най-належащи искания на редколегията са били удволетворени. Трябва да се пристъпи към т.нар реанимация на Радио България. Ще започне дискусия за модернизирането на нашите програми , отбеляза той. Поет е ангажимент да се възстанови Арабска редакция. А бюджетът за хонорари, предвиден до края на годината, ще бъде изтеглен до края на август, за да може при намаления вследствие на сътресенията редакционен състав недостигът на хора да се компенсира с външни сътрудници. Назначенията на нови колеги ще започнат от септември. Ще бъдат върнати и звуковите файлове в чуждоезиковите сайтове. Диалогът продължава. Атанас Ценов съобщи също така, че на 5 юли в БНР е бил подписан новият колективен трудов договор. Синдикатите на радиото и ръководството се договориха за исторически надграждания на колективния трудов договор. Вдигнат е процентът за прослужени години до 1,1% изискване, което винаги е било поставяно към ръководството, но никога досега не е било постигано, подчерта Ценов. За нов и устойчив устройствен закон за БНР и БНТ се изказа доц. д-р Светлана Божилова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ Св. Кл. Охридски . Тя посочи: При всеки избор на генерален директор на БНР и БНТ става трус в медийната среда. Защото не е нормално чрез концепция от десет или двайсет страници да се преструктурират и реформират медии, които работят в обществен интерес и със средства от данъкоплатците и директно от държавния бюджет в размер за двете медии някъде около 150 милиона лева. Доц. Божилова опдчерта още: Радио България трябва да стъпи реформирано в медийното пространство от гледна точка на публичността в ЕС и глобализацията на медийната среда . Преподавателката обърна внимание и на следното: Днес за пореден път поставям въпроса: защо и след избора на Янкулов, защо и сега непрекъснато има брожения и конфликти вътре в самата медия. Подобни процеси има и в БНТ. Законът за радио и телевизия, който се явява устройствен за националното радио и телевизия, е за съжаление с много празноти, с много луфтове, свързани както с финансирането, така и с избора на ръководство... Генералният директор, след като бъде избран, е нещо като еднолично държавно ООД. Управителният съвет, който е колективен орган, е функция от избора на генералния директор и това е парадокс за Европа и не само. В Съвета на Европа многократно поставяха въпроса за ревизия на закона за радио и телевизия, където управителните съвети да се конституират по квоти, да има квота на работещите вътре в медията, на научни и културни институти, на самия СЕМ Доц. Божилова наблегна и на другия проблем - с финансирането, като посочи примери от съседни страни, в които е била въведена макар и минимална (еквивалента на 2 лв.) такса на домакинство за достъп до радио и телевизия. са бюджетите. В България има около 2 милиона и 400 хиляди домакинства, това е сегашният бюджет. Защо още не е създаден фонд Радио и телевизия ? Това е жив популизъм от страна на политиците, за да може медиите да не гледат към гражданското общество, а да гледат към политическите институции, каза доц. Божилова. На свой ред Мехти Меликов, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България и на Националния съвет за журналистическа етика изтъкна: Ситуацията с Радио България е много особена, защото не става дума за един журналист, а за цяла програма, за това, какво прави БНР, с какви средства, къде го пише и кой избира. Да премахнеш цяла програма по собствено желание е абсолютно несъвместимо с обсъдената публична мисия на обществената медия. При това тази мисия е обвързана с финансиране. Няма как да изрежеш една програма и да ползваш парите за нещо друго. Радио България ще оцелее, но трябва на хартия да се напише каква е същността на Радио България и че то ще остане в БНР. Мехти Меликов припомни и конфликта между БНР и Музикаутор . Той попита може ли генералният директор да бъде принуждаван да плаща 3-4 пъти повече за права, взимайки от обществения ресурс, предоставен му да прави радио, и да няма той защита от страна на министерството на финансите в това свое усилие. За мен темата с мисията на Радио България не е изчерпана, нека да разпишем какво прави радиото, за кого го прави и какви пари получава за това.Много е лесно да говорим за гласа на България пред света, но ако никой не го чува, ако това е остаряла платформа, за какво го правим. Това е публичен ресурс, посочи още Меликов. Главният секретар на СБЖ Иван Върбанов изрази радостта на СБЖ от започналия диалог между ръководството на БНР и колегиата на Радио България , но припомни и началото на казуса - обявяването на Александър Велев, че от 1 юни премахва аудиофайловете на шест европейски езика. Извървян е един път, в който СБЖ като журналисти и като синдикат заставаме и винаги гледаме през очите на нашите колеги... Кризата, която започна в навечерието на европейското председателство, беше абсурдна и немислима, каза Иван Върбанов. Той изтъкна: ... Fri, 07 Jul 2017 08:35:00 +0300 СБЖ известява за възможностите за почивка в МДЖ-Варна http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35529 СБЖ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ 1000 София, ул. Граф Игнатиев № 4 Тел. 987 28 08, факс 988 30 47, e-mail sbj_bg@mail.bg , http://sbj-bg.eu/ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА НА СБЖ София, 16.05.2017 г. УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, Уведомяваме Ви за възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите Варна през 2017 г. Юни, септември 25 лв. - нощувка, закуска и обяд или вечеря /полупансион/; 32 лв нощувка, закуска, обяд и вечеря /пълен пансион/; Юли, август 32 лв. нощувка, закуска и обяд или вечеря /полупансион/; 39 лв. нощувка, закуска, обяд и вечеря /пълен пансион/; Цените са за пребиваването на един човек не по-малко от 7 дни и включват ДДС, туристически данък, застраховка. Бонуси чадър, басейн, шезлонг, паркинг. Отстъпка безплатно настаняване на дете до 3 г.; дете между 3 и 12 г. безплатно, с двама пълно плащащи възрастни. Членовете на СБЖ ще ползват 20 % отстъпка при консумация в заведенията на МДЖ. ИЗДАВАНЕТО НА СЛУЖЕБНИ БЕЛЕЖКИ ЩЕ СТАВА В ОТДЕЛ ДЕЛОВОДСТВО . КАЛКУЛИРАНЕТО НА СУМАТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ ЩЕ СЕ ИЗВЪРШВА В ОТДЕЛ СЧЕТОВОДСТВО , КАТО ХРАНАТА СЕ ЗАПЛАЩА НА МЯСТО В БРОЙ, А НОЩУВКИТЕ ПО БАНКОВ ПЪТ. МОЖЕТЕ ДА ЗАЯВИТЕ И ЗАПЛАТИТЕ ПРЕСТОЯ СИ ВСЕКИ РАБОТЕН ДЕН ОТ 10 ДО 12 ЧАСА. За контакти: НАТАША ЦИНЦАРСКА, ул. Граф Игнатиев 4, ет.4, Деловодство , тел. 0879/532 836. Необходимо е да бъде представена заверена членска карта за 2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СБЖ, СНЕЖАНА ТОДОРОВА Fri, 07 Jul 2017 07:10:28 +0300 Аудиозапис на срещата-разговор в СБЖ за бъдещето на „Радио България” http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36131 Участниците обмениха мнения по развитието на казуса - от идеята на генералния директор на БНР за спиране на шест чуждоезикови емисии, през отхвърлянето й от работещите там, от обществени организации и от институции, до сегашния етап, когато в процес на диалог се търси форма за модернизация и развитие на продукцията на Радио България за чужбина. Thu, 06 Jul 2017 23:38:06 +0300 СБЖ кани на среща-разговор за бъдещето на „Радио България” http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36103 СБЖ П О К А Н А Уважаеми колеги, Най-любезно Ви каня на среща-разговор за бъдещето на Радио БЪЛГАРИЯ , която ще се проведе на 6 юли /четвъртък/ 2017 год. от 11.00 ч. в Съюза на българските журналисти, ул. Граф Игнатиев 4, ет. 3. През последните месеци нашето общество проявява голям интерес към тази тема, поради което каним представители на заинтересованите страни, както и на медийната и академичната общност, да споделят своите виждания. ОЧАКВАМЕ ВИ! Снежана Тодорова Председател на УС на Съюза на българските журналисти 4 юли 2017 година С о ф и я Tue, 04 Jul 2017 10:36:47 +0300 К. Къдринова: Приемам правото на катарзис у г-жа Жотева, но ако той е искрен, редно е да върви с оставка http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36027 СБЖ От ранния следобед днес получавам от приятели и колеги ту поздравления, че отправилата към мен заплахи преди 12 дни заради журналистически въпрос представителка на СЕМ Бетина Жотева най-после ми се е извинила, ту призиви да не приемам извиненията й, защото мнозинството от гилдията ни точно покрай този случай единно като никога изригна срещу цялото отвратително и, уви, широко разпространено явление - журналисти да бъдат заплашвани и притискани от лица на важни постове. Много колеги категорично поискаха оставката на г-жа Жотева от СЕМ заради недопустимото й поведение. И защото основателно се усъмниха на този пример дали тя има необходимите качества да е член на толкова важен орган като СЕМ, в който се решават ключови въпроси за електронните медии, особено обществените. Във Фейсбук бе сформирана специална група с искане за оставката й - и там се надигна наистина неудържимо цунами. Позицията на Етичната комисия на Съюза на българските журналисти във връзка с този случай бе публикувана на сайта на СБЖ на 23 юни под заглавието Бетина Жотева е длъжна да се извини . В текста се отбелязва: Като член на СЕМ Бетина Жотева би трябвало да знае, че няма неудобни въпроси, има неадекватни отговори. В случая отправените от нея заплахи не могат да се приемат по друг начин, освен като посегателство срещу свободата на словото и правото на журналиста да упражнява свободно професията си . На същия този 23 юни г-жа Жотева и аз гостувахме на живо в две телевизии, а в третата, докато аз бях в студиото, тя бе включена по телефона. Тоест - г-жа Жотева имаше най-малко три преки възможности директно да ми се извини за заплахите си, отправени към мен на заседанието на Комисията по културата и медиите в НС на 15 юни. Тя обаче не го направи. Напротив, и в трите си участия нападателно ме обвиняваше в някакви въображаеми заговори и интриги и ми се заканваше, че ще ме съди заради зададения към нея мой журналистически въпрос. Дори при двете й появявания в студиата по нейно искане водещите трябваше да ни задават въпросите си поотделно и да ни сложат да седнем далеч една от друга (?!). В крайна сметка, след моето вчерашно участие в още едно телевизионно предаване, в което казах, че г-жа Жотева в цялата тази ситуация би трябвало най-малкото да се извини, днес се появи нейно интервю за един сайт, което тя е изпълнила с изрази на съжаление за нейната груба, прекалено остра и емоционална реакция на моя въпрос, зададен на 15 юни. Чисто човешки приемам, разбира се, правото на г-жа Жотева да изживее своя катарзис и да стигне до естествения извод за поведението си, до който през изминалите 12 дни имаше възможност да стигне нееднократно. В същото време съм озадачена защо това нейно днешно интервю така масово се представя вече от доста медии като извинение към мен. Оставям настрана дейтала, че в него никъде не се среща думичката извинение . Заплахите й бяха отправени към мен лично. Мисля си, че и извинението би трябвало да е лично. Също така не виждам извинение към журналистическата гилдия като цяло. Защото отправената заплаха към един представител на нашата професия е заплаха и към всички журналисти. И острата, принципна, категорична реакция на колегията в този случай ясно показа високата чувствителност по темата. Тоест - извинението би трябвало да е насочено наистина към всички журналисти. Удивена съм и от една интересна фраза на г-жа Жотева в днешното интервю: Всичко останало, което е свързано с някакви заговори на определени интереси, всичко, което е свързано с активно мероприятие и т.н. - в никакъв случай няма да го коментирам, защото така съм посъветвана . Какво означава това? Че г-жа Жотева все още вярва в конспиративните си хипотези, в които така упорито се опитваше да ми приписва някаква роля при телевизионните си изяви на 23 юни? И които междувременно услужливо плъзнаха из поръчкови публикации тук и там? Това ли се нарича извинение ? Всички станахме свидетели какъв силен обществен отзвук породи този случай и как от него междувременно се стигна и до големи теми като свободата на словото и на медиите в България, статута на СЕМ и неговите членове (които се оказа, че не могат да бъдат отстранени по никакъв начин, освен ако сами не се оттеглят), кой решава реално какво да става с обществените медии, каква ще е съдбата на Радио България и т.н. Ето защо, приемайки в личен план катарзиса на г-жа Жотева, аз все пак смятам за напълно основателни и исканията на голяма част от колегията ни за оставката й от СЕМ. Ако нейните съжаления за случилото се са искрени, тя сама би трябвало да прецени, че единствено възможният морален избор за нея е да се оттегли от органа, предназначен да регулира електронните медии. Съжалявам, че редица медии през последните дни се опитаха да поднесат на публиката всичко като някакъв скандал между г-жа Жотева и мен, поставяйки ни на една плоскост. Не, тук няма скандал между нея и мен. Тук има заплахи, отправени от г-жа Жотева в качеството й на член на СЕМ към журналист, който е задал журналистически въпрос и който се опитва да брани правата на журналистите. Съжалявам също, че всичко това замъгли голямата тема за спасяването на Радио България - и е време да се върнем към нея, за да не бъде допусната там подмяна тихомълком на ясно изразеното от всички институции мнение, че радиото трябва да бъде запазено и развито като гласът на България пред света. Редно е също според мен този голям разговор за свободата на словото в България и за правата на журналистите да продължи на висок глас. И всички в колегията да реагираме и занапред все така единно и категорично, както бе и в този отделен случай. Защото проблемът е много по-голям и от г-жа Жотева, и от СЕМ, и от задаващия се избор на генерален директор на БНТ, заради който очевидно страстите са така кипнали. Ако има нещо, което ме радва във всичко това, е най-после родилата се у нас журналистическа солидарност. Нека продължим все така, колеги! Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ и коментатор на сайта Барикада , председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България Tue, 27 Jun 2017 19:22:41 +0300 Бетина Жотева е длъжна да се извини http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35974 СБЖ СТАНОВИЩЕ на Комисията по журналистическа етика на СБЖ по повод изложение на Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ Комисията по журналистическа етика на СБЖ разгледа изложението на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова по повод заплахи, отправени към нея от члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание на 15 юни 2017 г. във връзка с казуса около Радио България . Комисията се запозна с разпространения аудиозапис по същия случай и с редица интервюта, дадени от г-жа Жотева на различни медии. 1. Комисията смята за недопустими заплахите и агресивните реплики, отправени към известната и уважавана журналистка Къдринка Къдринова при изпълнение на професионалните й задължения, от страна на член на СЕМ - регулаторния орган, чиято задача е да защитава свободата и плурализма на словото и информацията , както е записано на сайта на СЕМ. Подобно поведение е неприемливо и е в разрез с основни принципи на журналистическата етика и на свободата на словото фундаментални ценности във всяко демократично общество. Комисията по журналистическа етика на СБЖ ще продължи да отстоява правото на журналистите да задават своите въпроси без страх и риск да бъдат подлагани на външен натиск. Като член на СЕМ Бетина Жотева би трябвало да знае, че няма неудобни въпроси, има неадекватни отговори. В случая отправените от нея заплахи не могат да се приемат по друг начин, освен като посегателство срещу свободата на словото и правото на журналиста да упражнява свободно професията си. Отмина отдавна времето, когато от журналистите се изискваше да задават предварително подготвени удобни въпроси. Като член на СЕМ Бетина Жотева би трябвало да е гарант, а не цензор на журналистическата свобода. 2. В поредицата си изявления Бетина Жотева измества фокуса на възникналия проблем. Въпросът е етичен и журналистически, а не политически, както тя се опитва да го представи. Квалифицира го като гигантска манипулация , христоматиен пример за фалшифицирана новина , хибридна атака и т.н., което според Комисията не отговаря на истината. Не може на един журналистически въпрос, който цели да установи истината, да се приписват обвинения и интриги , за каквито липсват основания и доказателства. 3. Стилът това е човекът, казва френският естествоизпитател Бюфон. Смутени сме, че г-жа Жотева, която години наред е била журналист, медиен експерт и дипломат, може да изтърве реплики, които си струва да цитираме: Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал.Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално. На въпрос на Къдринова Това какво значи заплаха ли е? , отговорът на Жотева е: Абсолютно. Пред всички . И още една нейна реплика към Къдринова: Ако си отворите още веднъж устата за мен, ще видиш какво става. Цялостното поведение и стилистиката на г-жа Жотева е в разрез с основополагащия принцип на Етичния кодекс на българските медии, към който член на СЕМ би трябвало да се придържа: ...всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност . 4. Г-жа Жотева би трябвало да преосмисли поведението си и да поднесе извинения пред колежката Къдринова и цялата журналистическа колегия. Но виждаме, че вместо да го стори, тя твърди в изявленията си, че ще съди Къдринова. Озадачени сме върху какво би базирала г-жа Жотева евентуален съдебен иск, след като поводът е зададен журналистически въпрос. Ако се тръгне по този път, ако на колежката Къдринова ще й се случват много съдилища , както обеща Жотева, това може да даде повод за срутването на България на още по-ниска позиция от незавидното 109-о място по медийна свобода. Като приема случая за демонстративно пренебрежение на журналистическия труд и посегателство над свободното слово, Комисията по журналистическа етика на СБЖ очаква с позиция по въпроса да излезе и СЕМ. Комисия по журналистическа етика на СБЖ в състав: Мария Нецова, председател Златка Михайлова Жени Монева Иван Тодоров София, 23.06.2017 г. Fri, 23 Jun 2017 15:56:37 +0300 Президентът Румен Радев подкрепи „Радио България”, шефът на БНР даде заден ход http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35885 СБЖ Под заглавието Румен Радев: Интеграцията ни в ЕС изисква комуникация, а не самоизолация , сайтът на президентството публикува следната информация за състоялата се днес среща на държавния глава с журналисти от чуждоезиковите редакции на Радио България , предвидени за закриване от генералния директор на БНР Александър Велев: Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на Радио България . Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа. Това заяви президентът Румен Радев, който се срещна с журналисти от Радио България . Журналистите споделиха с държавния глава опасенията си за бъдещето на програмата, която създава предавания за чужбина, включително и за българите зад граница. Те припомниха, че това е една от функциите на БНР, регламентирана от Закона за радиото и телевизията. Трудно можем да приемем, че една над 80-годишна институция, която работи за имиджа и външната ни политика ще отстъпи от завоювани позиции, от гласа си в региона и в цяла Европа , заяви президентът. По думите на държавния глава немислимо е в 21 век, когато информацията и комуникацията са водещи в процесите на приобщаването ни в света, да избираме пътя на самоизолацията . В срещата с президента Румен Радев уастваха Дарина Григорова, зам.-председател на редколегията на Радио България , Атанас Ценов, председател на дружеството на СБЖ в Радио България и Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ и председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България. Съюзът на българските журналисти от самото начало твърдо подкрепя усилията на колегията на Радио България за запазване на тази уникална структура и стана инициатор за изпращането на писмо в нейна защита от името на общо шест професионални и творчески съюзи и организации до 15 водещи държавни институции начело с президента Руман Радев. Новината за подкрепата от страна на президента Румен Радев за каузата на Радио България беше посрещната с аплодисменти от колегите, които ежедневно протестират пред сградата на БНР срещу предприетите от Александър Велев досега мерки, които ликвидират специализираните продукции за чужбина на албански, гръцки, испански, немски, сръбски и френски плюс насочените към българите зад граница. Протест имаше и днес. Много вълнения предизвиква въпросът кога и как генералният директор на БНР ще стопира целия този процес - така, както го призоваха редица членове на комисията по културата и медиите в Народното събрание, където казусът с Радио България беше разгледан вчера, на 15 юни. Народни представители от всички политически сили, представени в тази комисия, еднозначно и категорично настояха Радио България не само да бъде запазено, но да бъде и доразвито. Велев беше призован от депутатите също така незабавно да спре освобождаването на хора от тази структура на БНР. По-късно днес стана известно, че УС на БНР е решил да започне обществена дискусия за бъдещето на чуждоезиковите емисии на медията, както бе посочено на сайта на БНР, но без да се уточнява с кого именно ще е дискусията. Отбелязва се също, че решението на УС на БНР е съобразено със становищата, изразени от народните представители при обсъждане на въпроса в две парламентарни комисиии с поетите от тях ангажименти да съдеястват за утвърждаване на ролята на националната медия за изграждане на образа на страната извън нейните граници . Цитиран е и самият Александър Велев: Управителният съвет обсъди на днешното си заседание проблема с главна редакция Радио България и реши поетапната модернизация на програмния продукт да продължи след обществено обсъждане. В съответствие с изказаните мнения на проведените срещи ще бъде изготвена концепция, съобразена с побличните нагласи и очаквания. Целта е да се разшири информираността на българите в чужбина като продължават да се отчитат и стратегическите интереси на българската държава, разбира се, както и развитието на модерните технологии в информационната среда . Служителите на Радио България ще имат възможност да запазят трудовите си правоотношения, пише още на сайта на БНР. На фона на това развитие на събитията обаче, както сред колегията на Радио България , така и в обществото, се пораждат въпроси дали точно този генерален директор на БНР, който без сондиране на общественото мнение беше задвижил бърза процедура по ликвидиране на шест чуждоезикови програми за чужбина и на специализираната продукция за българите зад граница, притежава качествата, за да осъществи обещаната едва сега обществена дискусия и поетапна модернизация . Fri, 16 Jun 2017 17:25:18 +0300 СБЖ осъжда опитите да се възпрепятства свободата на словото http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35896 СБЖ Предлагаме на вниманието на колегията следната П О З И Ц И Я Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е обезпокоен от съдебните дела, заведени срещу сайта БУРГАС НЮЗ и други регионални бургаски медии от Петър Низамов. Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на Етичния кодекс на българските медии, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни. СБЖ остро осъжда опитите да се възпрепятства свободата на словото и да се пречи на журналистите, които предоставят достоверна информация на обществото. СНЕЖАНА ТОДОРОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СБЖ София, 16.06.2017 г. Fri, 16 Jun 2017 16:41:19 +0300 Президентът Румен Радев се срещна с наследниците на Макгахан http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35839 СБЖ Президентът подчерта, че името на Макгахан е близко и скъпо на всеки, а репортажите му са едно от най-известните и съхранени в народната памет свидетелства за трагичните исторически събития и за съдбоносната помощ и подкрепа към българската национална кауза. За мен е чест да посрещна всички ви тук, в България. Радостен съм, че на тази знакова дата, на която се навършват 173 години от рождението на Макгахан, мога да изразя пред вас, неговите наследници, своята почит и благодарността на българския народ към вашия предшественик - смел журналист и достоен човек , каза още Румен Радев. Наследниците на Макгахан към днешна дата са 40, като 14 в момента са в България. Сред тях има журналист, офицер от армията на САЩ, бивш служител на НАТО, компютърни специалисти и държавни служители. От своя страна те изразиха впечатленията си от приятелското отношение и благодариха за възможността да се докоснат до красотата на българската природа и култура. Снежана Тодорова представи книга на Макгахан от архива на СБЖ Гост на срещата беше и председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, която представи пред потомците на Джанюариъс Макгахан автентичната книга Турските зверства в България , преведена от Стефан Стамболов през 1880 година, която се съхранява в библиотеката на СБЖ. Със статиите и репортажите си от България след Априлското въстание Макгахан успява да промени световната политика и да извоюва освобождението от османско робство. Свързани: Пелин Пелинов: Макгахан е абсолютен демократ Селската къща на Пелин Пелинов е обект на интерес от правнуците на Макгахан. По време на посещението си у нас по стъпките на техния прадядо американците отседнаха в имението на Пелинов в плевенското село Върбица, където той се е оттеглил от столичния живот през 2000 г. Дата: 12.06.2017 Mon, 12 Jun 2017 19:23:29 +0300 СБЖ и още 5 организации с писмо в защита на Радио „България” http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35784 СБЖ Следва пълният текст на писмото: До президента на Република България г-н Румен Радев, До министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов, До вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, До омбудсмана на Република България г-жа Мая Манолова, До министъра на външните работи г-жа Екатерина Захариева, До министъра на културата г-н Боил Банов, До изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Инспекция по труда г-жа Румяна Михайлова, До председателя на Съвета за електронни медии г-жа София Владимирова, До председателя на комисията по културата и медиите в НС г-н Вежди Рашидов, До председателя на комисията по външна политика в НС г-жа Джема Грозданова До народните представители и членове на комисиите по културата и медиите и по външна политика в НС г-жа Елена Йончева и г-н Тома Томов, До президента на КТ Подкрепа г-н Димитър Манолов, До президента на КНСБ г-н Пламен Димитров, До генералния директор на БНР г-н Александър Велев, До Управителния съвет на БНР ОТВОРЕНО ПИСМО От: ръководствата на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, Асоциацията на журналистите франкофони в България, Фондация Европа и светът По повод: намерението на генералния директор на БНР Александър Велев да закрие продукцията на чужди езици на БНР, изготвяна от Главна редакция Радио България Уважаеми госпожи и господа, От името на организациите, които представляваме, изразяваме категоричното си несъгласие с напълно неприемливата идея на генералния директор на Българско национално радио Александър Велев да закрие излъчващото на чужди езици Радио България на БНР - авторитетна и утвърдена 81-годишна институция, представяща образа на България пред света. Обръщаме се към вас и към вашите институции с настоятелен апел да съдействате за подлагане на този въпрос на широк професионален, специализиран и обществен дебат, като решението бъде взето едва след дълбок и отговорен анализ на фактите и обстоятелствата, под щателния мониторинг на специализираните комисии в Народното събрание, на СЕМ, на синдикатите и на обществени, творчески и професионални организации. Призоваваме също така към заострено внимание спрямо недопустимия рекет, прилаган към работещите в Радио България , които са изнудвани в кратки срокове да подават доброволно молби за напускане, ако искат да получат като обезщетение шест заплати, а ако не го направят, все едно ще бъдат съкратени, но без компенсации. Бихме искали да привлечем вниманието ви към следните АРГУМЕНТИ И ФАКТИ, които ни карат категорично да възразяваме срещу замисленото закриване на Радио България : 1. Недопустимо и безотговорно към позицията на България в днешния динамичен и сложен свят е да се предлага закриването на основаното още през 1936 г. Радио България , предназначено да изгражда образа на страната, да популяризира българската култура, история и постижения, както и да отстоява българската външна политика пред международното обществено мнение на водещи световни езици. За своята 81-годишна история Радио България е изградило дълбоки традиции в тази посока, в много страни дори има клубове на приятелите на Радио България . А това, че настоящото ръководство на БНР не е осведомено за популярността на радиото сред чуждестранната аудитория или съзнателно разпространява подвеждаща информация по този повод, не говори добре за самото ръководство. То освен това не се е погрижило и за техническата оптимизация на сайта на БНР и на чуждоезиковите му страници, нито е привело в съответствие с модерните технологии достъпа до продукцията на Радио България . 2. Особено шокиращо е решението на генералния директор Александър Велев да отреже излъчванията на програми на ШЕСТ ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИКА - испански, френски, немски, гръцки, албански и сръбски - тъкмо В САМОТО НАВЕЧЕРИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Какво послание отправя България към европейските си партньори, ликвидирайки своя институция, която осъществява междукултурна комуникация и мултиплицира хуманни български и европейски ценности на различни езици?! Да не говорим, че точно европейското председателство на България е отлична възможност за още по-ефективно изпълнение на мисията на Радио България да представя положителния облик на страната ни пред света. 3. Специално държим да подчертаем и голямото геополитическо значение на излъчванията на балкански езици, защото чрез тях България има уникалния шанс да се превърне във важен дипломатически фактор, прокарващ европейските ценности сред съседните ни народи. В този контекст Радио България е ценен съюзник за всяко българско правителство, защото националният интерес на България отдавна е заявен като превръщане на страната ни в ключов стабилизиращ фактор на Балканите. Отрязването на излъчванията на Радио България на три балкански езика по идея на генералния директор на БНР Александър Велев отрязва и този важен инструмент за въздействие, способен да подпомага българската дипломация. 4. Неоценима е ролята на Радио България и за културното приобщаване на български общности в чужбина, както и на възпитаници на български учебни заведения, пръснати в много страни по света. 5. Напълно подкрепяме изказаното в открито писмо на колегията на Радио България становище, че решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план . Тук трябва да припомним многото въпроси за отговорността именно пред сигурността на страната, които предизвика закриването на Арабска редакция на Радио България още през декември 2016 г. С оглед на големите предизвикателства, породени от бежанската криза и от несекващите войни в наистина близкия до нас Близък изток, точно Арабска редакция беше важно стратегическо звено, което бе отрязано крайно безотговорно от ръководството на БНР. 6. Питаме се защо генералният директор на БНР не е съгласувал идеята си за закриване на Радио България с комисията по културата и медиите и с комисията по външна политика към Народното събрание, нито с министерството на външните работи. Такова съгласуване е залегнало дори в собствената му концепция, която той представя пред СЕМ при кандидатирането му за поста на генерален директор на БНР. И това е логично. Защото - нека подчертаем отново, Радио България е институция, която базира продукцията си върху акцентите на българската външна политика и популяризира страната ни пред чуждестранна аудитория. Тоест - явява се съставен елемент от държавната стратегия (вярваме, че има такава) за представянето на България пред света и за отстояване на българския интерес в международните дела. 7. Притеснени сме, че генералният директор на БНР Александър Велев не е консултирал решението си за закриване на Радио България и с Обществения съвет на БНР. 8. Меко казано, недоумение буди аргументът , с който генералният директор на БНР Александър Велев обяснява защо запазва емисиите на английски и руски език, наред с турската емисия. Според изразено от него мнение пред колегията на Радио България английският и руският се запазвали, защото у нас имало много англичани и руснаци, които си били купили имоти в България... Това издава дълбоко непознаване от страна на генералния директор на самата същност и предназначение на Радио България , чиято продукция не е насочена към хора, пребиваващи в страната ни, а към чуждестранна аудитория, която да бъде заинтригувана и привлечена от България. 9. Недоумяваме и от още един аргумент на генералния директор на БНР Александър Велев за спирането на Радио България - че то било пропагандна отживелица от времето на Студената война. Това мнение също издава притесняваща неосведоменост на ръководителя на БНР относно историята и характера на структурите, които управлява. Както вече отбелязахме, първите предавания на чужди езици за чужбина на тогавашното Радио София стартират още през 1936 г., като сред бащите-основатели е и големият Петър Увалиев. 10. Несериозни са и аргументите , че други страни закриват подобни предавания. Избирателно е дадена за пример Сърбия, но се премълчава Румъния, в която държавното радио в момента излъчва на 10 чужди езика, плюс един румънски диалект. Предавания за чужбина имат и чешкото, и гръцкото, и македонското радио, а турското излъчва на цели 35 езика. Пропуска се продължаващата традиция с мисии на чужди езици на солидни медии като Би Би Си или Дойче Веле, да не говорим за милиарден Китай, който има излъчвания дори на български... Уважаеми госпожи и господа, обръщаме се към вас с молба да заострите вниманието си и да окажете съдействие за решаването и на следните ВАЖНИ ПРОБЛЕМИ, възникващи във връзка с плановете на генералния директор на БНР Александър Велев да закрие Радио България : 1. В опитите си да ускори желаната от него развръзка генералният директор на БНР Александър Велев подлага на открит рекет колегите, работещи в Радио България . Поставено им е условието или сами доброволно да подадат молби за напускане, срещу което да получат шест заплати и други обезщетения, или, ако упорстват, ще бъдат съкратени без заплати и компенсации. Поставен им е дори съвсем кратък срок за взимане на решение, което недвусмислено цели хората да бъдат сплашени и изнудени да реагират бързо - така, че евентуалната ревизия спрямо предприетите от генералния директор на БНР действия да бъде поставена пред вече свършен факт и пред невинното обяснение: Работещите в Радио България сами са пожелали да го напуснат . Това е скандален подход, срещу който ние категорично възразяваме. Призоваваме омбудсманът, Главна инспекция по труда , синдикатите и всички други институции с отношение по казуса да се намесят в защита на трудовите права на колегите от Радио България . 2. Обръщаме специално внимание върху притесненията, огласявани многократно от члена на СЕМ Иво Атанасов, както в негови изказвания пред СЕМ, така и в негови публикации. Притесненията са относно внесено в СЕМ от генералния директор на БНР Александър Велев искане за изменение на лицензията на Радио България . По съществуващата сега лицензия БНР би трябвало да излъчва предавания за чужбина по късовълнови предаватели, които обаче са били унищожени още през 2012 г., когато предишното ръководство на БНР решава програмите за чужбина да вървят само по интернет. Сега, ако СЕМ приеме исканото от Александър Велев изменение на лицензията и утвърди излъчването по интернет, това ще самоотстрани СЕМ от регулаторните му функции, тъй като те важат само за ефира, но не и за интернет. Тоест - дали ще излъчва по интернет за чужбина, или ще спре тези излъчвания, вече ще решава персонално генералният директор ... Tue, 06 Jun 2017 22:15:29 +0300 Смут в БНР от идеята на Александър Велев да спре предаванията за чужбина http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35705 СБЖ В СБЖ се получи отворено писмо от колегията на Радио България в БНР, повечето от чиито чуждоезични редакции предстои да бъдат закрити по идея на генералния директор на общественото радио Александър Велев, който смята, че те били отживелица от комунизма и студената война . Това решение поражда многобройни и тревожни въпроси. Още когато по инициатива на същото ръководство преди няколко месеца бе закрита Арабска редакция на Радио България , СБЖ вече напомни специалната роля за международната позиция на България, която играят излъчванията на БНР за чужбина. Изразихме също така и ясното становище, че такива решения трябва да се взимат много внимателно, с цялата отговорност към деликатната и сложна ситуация в света, в Европа и в нашия регион. С оглед на факта, че БНР е обществено радио, тоест право на мнение и глас за взиманите там решения има всеки данъкоплатец, смятаме, че и въпросът за съдбата на Радио България трябва да се реши само след широк обществен дебат. Предлагаме пълния текст на отвореното писмо от колегията на Радио България : ОТВОРЕНО ПИСМО До Президентството на Република България До Парламентарната комисия по културата и медиите До Съвета за електронни медии До Съюза на българските журналисти До КТ Подкрепа До КНСБ Копие до Управителния съвет на БНР Уважаеми Дами и Господа, Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев обяви публично намерението си да закрие продукцията на чужди езици на медията, изготвяна от Главна редакция Радио България , определяйки я като отживелица от времето на комунизма и студената война. В действащия в момента Правилник за структурата и организацията на дейността на БНР обаче е записано, че Главна редакция Радио България днес изпълнява мисията да представя образа на България, културната и национална идентичност на страната в световното медийно пространство на чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина . В Правилника е определено също, че Радио България представя ежедневно, в текст и звук по интернет, актуална информация от България за чужбина на 11 езика: български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки, турски, албански и арабски. Правилникът е одобрен от сегашния Управителен съвет, чийто председател е г-н Александър Велев. В разрез с гореспоменатия Правилник, през декември миналата година Управителният съвет на БНР закри сайта на арабски език, което предизвика недоумение предвид ситуацията около бежанската криза имигрантския натиск по границата на България с Турция. На 30 май т.г. генералният директор на БНР Александър Велев покани на среща журналистите от Радио България , за да им съобщи устно, също в разрез с Правилника, че структурата предстои да бъде ликвидирана поради това, че е пропагандна отживелица от времената на комунизма. Господин Александър Велев заяви, че ще се запази медийнатапродукция единствено на турски, руски и английски език. По думите му, закриването на Радио България трябва да приключи към първи септември т.г. В тази връзка предложи, считано от първи юни т.г. до първи август т.г., всеки журналист от Радио България , който доброволно реши да представи молба за напускане, да бъде възнаграден с четири брутни месечни заплати, да му бъде изплатен неползваният отпуск и да има право да получава обезщетение от борсата на труда, предвидено по закон. Тези, които не неправят това, ще бъдат съкратени, считано от първи септември, без право на въпросните четири брутни месечни заплати. Това развитие на ситуацията около Радио България събужда някои въпроси. Защо генералният директор Александър Велев обяви намеренията си за закриване на Радио България , когато все още се провеждат преговори за приемане, с няколкомесечно закъснение, на Колективния трудов договор в БНР, който осигурява синдикална защита на работещите в медията? Ако е отживелица от времето на студената война да се изготвят програми на чужди езици, защо днес обществените радиа на редица държави, сред които Гласът на Америка , Гласът на Турция , Радио Ватикана , Радио Китай , изготвят програми на десетки чужди езици и ги насочват към съответната аудитория не само чрез радиовълни, но и чрез сателити и интернет сайтове? По какви критерии се определят приоритетните чужди езици, на които да се изготвя продукция в системата на БНР? Уважаеми Дами и Господа, считаме, че решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план. През първото полугодие на 2018 г. предстоѝ България да поеме ротационното председателство на ЕС. Продукцията на чужди езици на Радио България , която има утвърдена аудитория в чужбина, е, в тази връзка, изключително важен канал за информация. Това е мисия на Радио България свързана пряко с външната политика на страната ни. Закриването на продукция на основни европейски езици, като например френски, немски и испански, буди в този контекст недоумение. Считаме, че решението за ликвидиране на Радио България е недалновидно и самоцелно. Ежедневно неговият сайт е посещаван от хиляди чужденци и българи по света. Голяма част от публикуваните материали впоследствие се мултиплицират в социалните мрежи. Предлагаме, намеренията на ръководството на БНР в тази връзка да бъдат подложени на дебат и оценка, за да не се допуснат управленски решения, които да имат вредни последствия за имиджа на страната ни. От колегията на Радио България Българско Национално Радио Wed, 31 May 2017 18:20:14 +0300 Снежана Тодорова: На 24 май празнуват всички хора на духа http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35601 СБЖ Публикуваме текста на поздравлението: Днес е прекрасният, може би най-българският празник - денят, в който ние честваме българската книжовност, просвета, култура, славянската писменост. На този ден цяла България е потънала в цветя, венци, украса по случай празника на светите братя Кирил и Методий. Празнуват учители и ученици, професори и студенти, журналисти, писатели, артисти, музиканти - всички хора на духа. На този ден има нещо свято, което ни обединява, и това е азбуката, буквите. И може би затова хората на словото най-вече честват този празник като свой. Българските журналисти също празнуват на 24 май. Ние имаме привилегията да имаме два дни в годината, които са наши, журналистически празници. Това са 24 май и 1 ноември - Денят на народните будители. Българските журналисти, които считат себе си за будители и за хора на словото, които работят със словото и буквите, почитат делото на Светите Равноапостоли братята Кирил и Методий. Тази година имаме голямото удоволствие да посрещнем празника сред нашите руски приятели - в Сибир, в Тюмен и Тоболск. Поканени сме от колегите от Съюза на журналистите на Тюменска област, за да участваме в Славянски четения по случай Деня на славянската писменост и българската просвета и да осветим мозаечното пано на светите братя Кирил и Методий на стената на Абалакския мъжки манастир в Тоболск - духовната столица на Русия. С признателност към нашите руски колеги, с благодарност за това, че славят делото на Кирил и Методий и признават водещата роля на България за запазване и разпространение на кирилицата в Европа и по света, и с най-искрено уважение, почит и преклонение пред паметта на светите братя Кирил и Методий, ще поднесем от името на всички български журналисти своите цветя и своето уважение към нашите Първоапостоли. Честит празник! Wed, 24 May 2017 00:01:10 +0300 УС на СБЖ с остра декларация срещу заканата на Турция да съди Георги Димов http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35608 СБЖ Управителният съвет на Съюза на българските журналисти прие декларация, в която се посочва: СБЖ посреща с дълбоко възмущение и недоумение изпратената нота от посолството на Република Турция в София до Министерството на външните работи на Република България. В нея нагло и безпочвено се заявява, че турската страна ще съди бившия ни генерален консул в Одрин Георги Димов, който е и дългогодишен член на СБЖ. Като основание за това намерение на турската страна се посочват негови изявления в медиите по повод случващото се в Турция след референдума там от 16 април. Настояваме българската страна чрез своите официални институции и преди всичко МВнР да предприеме незабавни ответни мерки. Те могат да бъдат и под формата на дипломатически демарш. СБЖ вижда проява на поразителен цинизъм в искането за съдебна разправа с един български журналист от Турция - страна, в която съдят и хвърлят в затвора журналисти, защото пишат и говорят това, което мислят или просто защото си позволяват да критикуват властниците и да имат различно мнение от тяхното. Ако в Анкара са решили, че могат да разпространят тази практика и в съседните страни, то това е пълна загуба на чувство за реалност. България е демократична правова държава член на ЕС и НАТО, с независима съдебна система и върховенство на закона, в която се спазват правата на човека. Смятаме за абсурдно и недопустимо който и да е, особено сегашният режим в Турция, да се намесва, и то така безцеремонно, във вътрешните работи на нашата страна, в нашия тип демокрация, в нашите избори, в нашата политическа система и традиции, при които няма нужда от преврати и граждански войни. СБЖ използва случая, за да изрази отново солидарността си със стотиците турски колеги журналисти, подложени на политически и съдебни репресии и да напомни на управляващия режим, че в Европа няма място за страни без независими медии и свобода на словото. Tue, 23 May 2017 17:47:11 +0300 Свободата зависи от теб http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35384 СБЖ Състоянието на медийната среда, фалшивите новини, хоризонталната, вертикалната и диагоналната концентрация на медии, натискът върху колегията, необходимостта от законодателни промени, потребността от колективни трудови договори, цензурата и автоцензурата, журналистическата солидарност по тези и още много други теми дискутираха участниците в конференцията. Радващо е, че на дискусията присъстват професори като колегата Милко Петров, и колеги писатели главният секретар на Съюза на българските писатели Димитър Христов, както и че всички вие ще можете да споделите идеите си, каза при откриването на конференцията Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ . Тя подчерта, че за съжаление, нашата професия е в криза, зависима е и в огромна степен тази зависимост е икономическа. А когато има икономическа зависимост, тогава е най-сложно да говорим за свободно перо Миналата година СБЖ внесе в парламента законодателни инициативи, не знаем сега какво ще се случи, новата комисия в парламента все още не е избрана, законодателните инициативи претърпяват промени, има допълнения предстои ни сериозна работа , подчерта Снежана Тодорова. Ние знаем, че професията се саморегулира от Етичния кодекс, но етичните норми се спазват от етични хора. За съжаление, не можем да кажем, че в нашата професия работят само етични хора , каза още Тодорова. Когато говорим за последния доклад на Репортери без граници , който ни поставя на 109-то място по свобода на словото, искам да го анализираме от посоката на нашата народопсихология, каза проф. Милко Петров от Факултета по журналистика в Софийския университет Св. Кл. Охридски . Тази класация е направена в резултат на анкета с журналисти от всяка страна. Това 109-то място говори и нещо за нашия национален характер. Лансира се вече едно понятие за т.нар. нашизъм . Ние се оплакваме, мрънкаме, даваме негативни оценки и в крайна сметка очертаваме една нерадостна картина. Това обаче не води до промяна в обществената атмосфера. , коментира проф. Петров. Ние не сме единни, както съседни балкански страни, които може да имат по няколко съюза на журналистите, но са единни в своите искания. Ние нямаме в нужната степен колегиална солидарност и не разбираме, че заплахата срещу едного е заплаха срещу всички ни, подчерта още професорът. Трябва да обясняваме, че свободата на словото е майка на всички останали свободи. Когато я няма, обществото не може да се пречиства, смята проф. Петров. Именно защото отдава голямо значение на журналистическата солидарност и на активната позиция на всекиго от колегията, СБЖ вече традиционно отбелязва Световния ден на свободата на пресата с кампания под надслов Свободата зависи от теб , подчерта Снежана Тодорова. Тя отбеляза още, че свободата на словото зависи от всеки един от нас. Трябва да поговорим и за това в състояние ли сме да преборим икономическия натиск, който се оказва от страна на работодателите. 109-ото място в последна класация е тъжна констатация. И трябва да помислим как това може да бъде преодоляно. Наистина е налице тъжният факт, че журналистическата солидарност липсва, каза още председателят на журналистическия съюз. Според Снежана Тодорова общоприетото е всеки да се спасява поединично. Но така много лесно се разправят с всекиго един от нас поотделно, предупреди тя. Димитър Христов, главен секретар на Съюза на българските писатели , журналист във в. Словото днес и член също и на СБЖ, каза, че средата на словото днес е деформирана. Христов увери, че СБП пходкрепя СБЖ в усилията му за отстояване на свободата на словото. Когато сме зависими икономически, политически или партийно, трябва да си даваме сметка какво отстояваме, подчерта Димитър Христов. Той отбеляза още: СБП ще сътрудничи в законодателните инициативи на СБЖ за свободата на българските медии и в защита на журналистическия труд. Повече от 20 години ние настояваме за закон за българския език, като става дума за регулиране на ползването на хубавия български език, за неговото съхраняване и развитие. Чуждопоклоничеството се изразява не само във взаимстването на чужди идеи и обслужването на чужди интереси, но и в ползването на съответната терминология и понятия, които манипулират масовата аудитория. Голяма част от медиите са доминирани не от българския национален интерес, а от хората, които владеят и са собственици на медиите. Проф. Маргарита Пешева , отстоя разбирането, че проблемът за свободата на словото е проблем на медийната среда. Според нея свободата на словото катастрофира в медийните концентрации Медийният закон урежда само в един член т. нар. хоризонтална медийна концентрация в електронните медии. В България има изключително уродливи явления на вертикална концентрация, каза проф. Пешева. Хората, които притежават производството на медийно съдържание, държат и цялата разпространителска мрежа. Когато един вестник е неудобен, той не се разпространява. По същия начин е порочна и диагоналната медийна концентрация когато можеш да имаш едновременно монопол върху печатни медии, телевизионни станции, интернет сайтове, музикална индустрия, и няма забрана за това, медийният законодател е приел един прекалено либерален режим. Това е първият голям проблем, който доведе до деформации на медийната среда. Той може да се реши само с единство на гилдията. Според проф. Пешева има солидарност на гилдията и тя даде пример от 2002 г, когато НДСВ внесе на два пъти мракобесни промени в закона за радиото и телевизията. Тогава цялата гилдия обедини усилията си и заедно с подкрепата на СЕМ съумя да осуети поправките. Убедена съм, че всички политически гарнитури биха отстъпили за създаването на един много добре работещ медиен закон, ако гилдията е единна Гилдията сама торпилира развитието и по-високата хигиена в медийната среда , подчерта проф. Маргарита Пешева. Тревожно явление е, че медийната среда се обединява по ситуационни казуси например, кой набил журналист, вместо да се обединява по фундаментални казуси, свързани с цензурата в медиите. Има отчайваща нужда от нов медиен закон. Медийната среда се нуждае от по-голяма хигиена. Липсват вътрешни професионални рефлекси на гилдията да се бори за себе си. Ако за 2016 думата е постистина , думата за 2017 г. е фалшиви новини , каквито проникват вече дори и в така наречените исторически медии, каза още проф. Пешева. В дискусията Мария Нецова, председател на Етичната комисия на СБЖ, повдигна въпроса, че има един приет Етичен кодекс, около който се е обединила гилдия пред 2004 г. Розита Попова, член на УС на СБЖ , коментира, че с понятието фалшиви новини се манипулира и се дискредитира цялата медийна среда. Според отговорния редактор на сайта на СБЖ sbj-bg .eu Къдринка Къдринова е необходимо сериозно засилване на журналистическата солидарност и отстояване на журналистическите права, за да не се допускат драстични случаи като с колегите от Стандарт , на които втора година не се изплащат редовно изработените им заплати, а те дори не смеят да се оплачат, за да не изгубят и трохите , които отвремен-авреме им подхрълят.. Големите медии навсякъде по света целят укрепването на тази система, в която техните издатели или политически ментори могат да продължат да командват обществото. И журналистите са принудени да обслужват тази система. Ако не искат, са изхвърлени от системата, запушена им е устата и се налага да търсят маргинални начини за оцеляване , каза Къдринова. Тя подчерта, че сайтът на СБЖ и самият СБЖ осигурават свободна трибуна за всички колеги, които искат да поставят въпроси и да изразят позиции. Благодаря на ръководството на СБЖ,, което дава възможност за тази свободна изява на свободния журналистически дух , каза още отговорният редактор Къдринка Къдринова. Трябва да бъдем солидарни в защита на нашите права, да изискваме да ги съблюдават. Журналистът трябва да е като Йосиф Хербст - с изключително остра социална чувствителност. И да бъде на първа линия, за да защитава правата на потиснатите в обществото , подчерта още Къдринова. Тя повдигна и въпроса кои са мейните експерти, които дават оценките пред Репортери без граници за състоянието на медийната свобода у нас, и защо в техните данни фигурира все един и същи, познат на всички ни медиен олигарх, а липсват другите медийни оригарси с не по-малко грехове за сегашното състояние на отровната медийна среда у нас. Стана ясно, че мнението на СБЖ изобщо не е търсено. Журналистът Петър Пъдев , редактор и един от създателите на сайта на СБЖ, предложи Съюзът на българските журналисти да поеме инициатива за борба за справедливо заплащане на журналистическия труд. Председателят на УС на СБЖ отговори, че в законодателните инициативи се отделя голямо място на заплащането на журналистическия труд, на колективния трудов договор. Борислав Костурков, член на УС на СБЖ , попита: За каква свобода на печата и на отделния колега можем да говорим, когато той трябва да мисли не за маслото, а за хляба на своето семейство? Ако е подложен на произвола на своите работодатели? . Колегата Костурков припомни, че колективен трудов договор има само в обществените медии БНТ, БНР, БТА. Той подчерта: Трябва обаче да се борим в отделния вестник, отделната радиостанция да има също такъв договор. Трябва да има прозрачност върху собствеността на медиите и журналистическият труд да стане втора категория наравно с този на учителите . Членът на УС на СБЖ и председател на Комисията по международна политика Васил Сотиров каза, че се нуждаем от закон за защита на журналистическия труд Основен проблем е липсата на журналистическа солидарност. Това е проблем в цял свят. Доналд Тръмп вече е в открита война с журналистите. В България тези слабости отиват в най-лошата позиция. Когато говорим за гилдията от едната страна са издателите, от другата са журналистите, които са хора на наемния труд. Те имат различни интереси. И затова е важна солидарността. Има инфлация на журналистическия труд, подчерта още Сотиров и даде примери как издателите назначават млади хора, които далеч не могат да се нарекат журналисти, плащат им малко, и те им събират информация, за да пълнят медиите. Дискусията за фалшивите новини започва да става опасна, смята още Васил Сотиров, защото може да се стигне да превръщането на администраторите в цензори. Разговорът в Деня на свободното слово постави много въпроси, които ще продължат да ни тревожат. Важното е, че СБЖ е трибуната, където те могат свободно да се дискутират. В същото време нашият Съюз не спира да полага усилия и за реализиране на предложените законодателни инициативи с най-важната и постоянна цел - да се гарантират свободата и правата на журналистите в упражняването на нашата трудна и отговорна професия Wed, 03 May 2017 18:09:11 +0300 ЕС осъжда нарастващия брой заплахи и нарушения срещу журналисти http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35373 ЕП Свободният печат е от жизненоважно значение за работещите демокрации. Отбелязваме днешния ден при много тежки за журналистиката обстоятелства. Посегателствата срещу свободата на изразяване и свободата на печата се увеличават в целия свят, отчита Могерини. Свободните, разнообразни и независими медии са задължителни за насърчаването и защитата на демокрацията по света. Свободата на печата и свободата на изразяване стоят в основата на демокрацията, допринасят за приобщаващо и устойчиво общество и могат да спомогнат за намаляване на напрежението и за прекратяване на конфликтите. Подкрепата за независима, качествена и етична журналистика е от основно значение. С улесняването на свободния поток на качествена и подкрепена с факти информация по теми, представляващи интерес за обществото, с изпълнението на ролята на обществен надзорник, независимите медии представляват основата на демокрацията и лост, чрез който правителствата носят отговорност за действията си. ЕС се грижи зачитането на свободата на изразяване да присъства във всички политики и програми за развитие. ЕС финансира конкретни проекти във външни за Общността държави, които повишават качеството на журналистиката, достъпа до обществена информация и свободата на изразяване. От 2015 г. ЕС е подкрепил най-малко 45 изложени на опасност правозащитници, които работят за популяризиране на свободата на изразяване. ЕС осъжда нарастващия брой заплахи и нарушения срещу журналисти и служители в медиите (офлайн и онлайн). От всички държави се очаква да изпълняват поетите от тях на световно равнище задължения за защита на свободата на изразяване и за закрила на журналистите, като създадат благоприятна законова среда и преследват всички посегателства срещу журналисти. В своите двустранни контакти с трети държави и на многостранни и регионални форуми ЕС непрекъснато се обявява против всяко законодателство или политически натиск, които ограничават свободата на изразяване, и взема конкретни мерки за предотвратяване на нападенията срещу журналисти и блогъри, както и за действия за отговор в случай на подобни посегателства, се посочва в изявлението на Могерини. м.л. Tue, 02 May 2017 18:17:02 +0300 СБЖ кани на конференция за Световния ден на свободата на пресата http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35324 СБЖ На конференцията, която ще се състои на 3 май от 10 ч. в Пресклуб Журналист на 3-ия етаж на СБЖ, ще бъде отделено специално внимание на състоянието на медийната свобода в България с оглед отреденото на държавата ни от Репортери без граници 109-то място по този показател. Със свои изказвания ще участват председателат на УС на СБЖ Снежана Тодорова,проф. Милко Петров, проф. Маргарита Пешева, доц. Георги Калагларски, медийни експерти, журналисти, преподаватели и студенти по журналистика, общественици и др. Конференцията е открита за всички колеги, които биха желали да изразят свои позиции и виждания по парливите проблеми на нашата професия и на свободата да я упражняваме почтено и независимо. 3 май бе провъзгласен от Общото събрание на ООН за Световен ден на свободата на пресата през 1993 г., като предложението за това бе отправено от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1991 г. с мотив за насърчаване на свободата на печата в света , която е основен елемент на всяко демократично общество . СБЖ ежегодно отбелязва Световния ден на свободата на пресата с кампанията си Свободата зависи от теб! , част от която е и конференцията на 3 май т.г. СБЖ продължава работата по своите законодателни инициативи, които целят не само да се гарантират правата на колегията, но и да се допринесе за изграждането на демократична, лишена от задкулисни зависимости, високопрофесионална и обективна медийна среда у нас. Световният ден на свободата на пресата се отбелязва по цял свят, от всички организации членки на Международната федерация на журналистите. Целта му е да отстоява правото на свобода на словото и да защитава правата на репресирани журналисти. На Световния ден на свободата на пресата е посветена и международната конференция, която организира ЮНЕСКО от 1 до 4 май т.г. в Джакарта, Индонезия, под надслова Критични умове в критични времена: Ролята на медиите за постигане на мирни, справедливи и включващи всички общества . В свое съобщение за инициативите, с които Световния ден на свободата на пресата ще бъде отбелязан в различни страни, Международната федерация на журналистите изрежда следните събития: В Ирак с помощта на представителството на ЮНЕСКО в Багдад ще бъде организирано национално обсъждане на темите за свободата на пресата и за сигурността на журналистите. В Палестина журналистическият съюз ще организира национално шествие в центъра на Рамала в знак на солидарност с 26-те палестински журналисти, хвърлени в затвора в Израел, които в момента са в гладна стачка. Шествието ще завърши на хълм в околностите на града, окъдето се вижда затвора Офар, в който се намират журналистите. В Италия в рамките на Фестивала за човешки права, който от 2 до 7 май организира Националната федерация на пресата на Италия, на 2 май ще има седящ протест пред посолството на Турция в Рим с участието и на други граждански и правозащитни организации. Ще бъде прочетена и декларация в защита на 149-те турски журналисти, хвърлени в затвора в родината им. В Кипър синдикатите и асоциациите както на гръцката, така и на турската общност на острова ще излязат на 3 май с обща декларация, настоявайки за свобода на пресата. В Индия навръх 3 май ще бъде огласен доклад за свободата на пресата в Южна Азия. Инициативата е подкрепена от ЮНЕСКО. Wed, 26 Apr 2017 18:20:22 +0300 „Репортери без граници“: Свободата на медиите е застрашена http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35292 Чуждестранни медии Атаки срещу медии, фалшиви информации, репресии, триумф на силни хора като Тръмп и Ердоган - никога свободата на медиите по света не е била така застрашена. Тревожната констатация е в годишния доклад на неправителствената организация Репортери без граници , цитиран от Франс прес и БТА. В трудна или много сериозна ситуация е свободата на медиите в 72 страни от 180 разгледани в доклада. България е на 109-о място, с пояснението, че е най-ниско измежду всички страни членки на Европейския съюз. Картата на света, съставена от Репортери без граници е превзета от червен цвят, т.е. трудна ситуация (включително у нас, в Македония, Турция и Русия). Шири се и черен цвят (като в Сомалия или Китай) - там свободата на медиите е в много сериозно положение. Медиите са свободни само в петдесетина страни по света - в Северна Америка, Европа, Австралия, южната част на Африка, се посочва още в доклада. Но Репортери без граници виждат опасност от негативна промяна и във важни демократични страни: Вманиачеността по следенето и неспазването на принципа за запазването на тайната за източниците допринасят за спада на много страни, смятани довчера за добродетелни в областта на свободата на медиите . Пресата отстъпва, където се е наложил силен човек В в доклада, съдържащ класация на страните по показателя свобода на медиите , САЩ са слезли с две позиции надолу до 43-о място. Великобритания също е слязла с две стъпала, до 40-о място. Идването на власт на Доналд Тръмп в САЩ и кампанията за Брекзит във Великобритания дадоха по-голяма гласност на критиките и нападките срещу медиите и на фалшивите новини , се отбелязва в прегледа. Освен това: Навсякъде, където моделът на силния и авторитарен човек триумфира, свободата на пресата отстъпва . България: Подкупване на издатели В класацията България е поставена на 109-о място с индекс на медийна свобода 35,01. Непосредствено по-нагоре от нея са Черна гора, Боливия и Габон. След нея пък се нареждат Парагвай, Македония и Уганда. Но Репортери... все пак ни признават, че през 2016-а сме се покачили 4 стъпала нагоре. В доклада краткият коментар за страната ни е озаглавен Подкупване на медиите . Слабото й класиране е обяснено със среда, доминирана от корупция и таен сговор между медии, политици и олигарси . Сред последните е посочен само Делян Пеевски: Неговата група има шест вестника и контролира близо 80% разпространението на печатни медии. За положението у нас в доклада освен това пише: Правителственото отпускане на средства от ЕС за някои издания се прави с пълна липса на прозрачност. Така фактически се подкупват издателите, за да бъдат меки към правителството в техните политически репортажи и същевременно да се въздържат от отразяването на някои проблеми. Турция на 155-о място На 155-о място е Турция, загубила 4 позиции в сравнение с миналата година. Там, отбелязват Репортери без граници , президентът Реджеп Тайип Ердоган решително се отклони към авторитарните режими и страната се превърна в най-големия затвор в света за работещите в медиите . В Азия Филипните се изкачват нагоре с 11 места (127-о място), защото през 2016 г. са убити по-малко журналисти. От друга страна обидите срещу медиите, изречени от президента Родриго Дутерте, предвещават най-лошото. Скандинавците са начело В класацията на Репортери без граници на първите места са скандинавските страни, както беше и миналата година. Това означава, че в Норвегия, Швеция, Финландия, Дания има свобода на медиите. За Франция организацията констатира, че тя се е изкачила в класацията от 45-о място на 39-о място, но се допълва, че в страната има климат на вербални атаки срещу медиите. Констатира се, че се превръща в нещо нормално да бъдат обиждани и освирквани журналистите по време на митинги. Отстъпление се констатира в Полша (54-о място), където е задушена независимата опозиционна преса, и в Унгария на премиера Виктор Орбан (71-о място). Страни затвори за журналисти В дъното на класацията са Еритрея и Северна Корея, където слушането на чуждо радио, може да доведе директно до концентрационен лагер . Сред 25-те страни, в които медиите са най-атакувани, според Репортери без граници , са Египет, Бахрейн, определени като затвори за журналистите , Туркменистан, определена като една от най-затворените диктатури в света . Сирия (на 177-о място), страната, която е най-смъртоносна за журналистите. Журналистите и медиите са застрашени и в Узбекистан, Азербайджан, Виетнам, Лаос, Куба, Судан и Екваториална Гвинея, се казва още в доклада. Репортери без граници критикуват и няколко страни от Близкия изток, като Иран (165-о място) и Саудитска Арабия (168-а), където журналистите биват осъждани на бичуване. м.л. Wed, 26 Apr 2017 10:34:30 +0300 Международният дом на журналистите във Варна навлиза в 60-годишнината си http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35299 СБЖ Проектът за строителството на дома е одобрен през декември 1957 г., пише в статията си за МДЖ Център на дружба и солидарност бившият секретар на СБЖ Генчо Арабаджиев, който по онова време е и председател на подкомисия по въпросите на международните домове за почивка при социалната комисия на Международната организация на журналистите (МОЖ). Четвъртият конгрес на МОЖ, който се състоял през май 1958 г., възлага издигането на МДЖ на Съюза на българските журналисти. През юни 1958 г. на прекрасния участък на българското Черноморие недалеч от Варна бил положен първият камък на бъдещия център за международна солидарност на журналистите. Задачите, произтичащи от специалната резолюция на Първата международна среща на журналистите и решенията на Четвъртия конгрес на МОЖ, били изпълнени в кратък срок - от юни 1958-а до юли 1959 г. Всичко било подготвено за тържественото откриване на Международния дом на журналистите. Чешки и полски колеги даряват чаршафите Разходите, свързани със строителството на дома, били покрити от средства, отделени целево от българското правителство. В разходите по вътрешното обзавеждане участвали според възможностите си почти всички национални журналистически съюзи, членуващи в МОЖ. В строителството и вътрешното оформление на Дома на журналистите са се проявили интернационализъм, дружба и журналистическа солидарност. Българските журналисти намерили строителния терен, осигурили работната сила и поверили архитектурния проект на арх. Н. Николов. Руските журналисти изпратили напълно оборудвана електрическа кухня, чешките колеги - постелките, унгарските порцелановата посуда, журналистите от ГДР елетрооборудването, а поляците спалното бельо. Колегите от Мексико изпратили гравюрите, чиято сурова лаконичност изразява стремежа на латиноамериканските народи към свобода. Така плод на международното сътрудничество станало първоначалното 3-етажно здание, послужило за основа на комплекса. За това свидетелства тогавашният председател на СБЖ акад. Владимир Топенчаров в статията си Силата на дружбата . Вижте още в нашия сайт: Международен дом на журналистите - Златни пясъци Разположен в удивителен 45 дка парк и на крачка от собствения плаж с фин бял пясък, на 10 км от морската столица Варна и в непосредствена близост до прочутия курорт Златни пясъци, Международният дом на журналистите е Дата: 11.03.2014 Wed, 26 Apr 2017 09:35:50 +0300 Доверието срещу фалшивите новини в медиите http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35258 СБЖ Радиото е медията с най-голямо доверие в Европа , заяви Ренате Шрьодер, директор на Европейската федерация на журналистите, която е част от Световната федерация на журналистите. Шрьодер участва в кръгла маса в Москва за ролята и мястото на качествената журналистика в обществото и особеностите в работата на журналистите на свободна практика (freelancers). На конференцията, организирана от Медийната група Журналист , издаваща списанието на Съюза на руските журналисти сп. Журналист , и от Фондацията Златен фонд на руската преса , Ренате Шрьодер отбеляза, че световната преса живее във времена на неувереност. Ние потъваме в тонове дезинформация и пропаганда. Фалшивите новини заливат социалните мрежи и оттам проникват в солидните издания. В резултат доверието към тях също пада. Проучване на Евробарометър и германски учени показва, че медията с най-голямо доверие сред аудиторията в Европа, е радиото. Изследването показва, че в Германия 56 % от аудиторията вярва на радиото. Това е най-високият показател в сравнение с останалите медии. Според реципиентите връзката между журналиста и аудиторията в радиото е най-пряка, рисковете от манипулация са най-ниски, а доверието на аудиторията най-голямо. Професионалистите струват скъпо и затова много от медиите предпочитат да наемат неподготвени хора, с ниски професионални качества, склонни към компромиси с етичните стандарти. Затова и доверието на аудиторията пада на фона на понижаващото се качество на журналистиката, отбеляза Ренате Шрьодер. В контекста на емигрантската вълна в Европа доверието към печатните медии в Германия също е паднало рязко, докато към обществените медии е нараснало. Явно ксенофобията и национализмът, заляли някои от печатните медии и социалните мрежи, са предизвикали обратна реакция и завръщане на аудиторията към проверената и обективната информация. Главната ни мисия сега е да върнем доверието към журналистиката и да подобрим качеството й, заяви Ренате Шрьодер, като призова да се подкрепят обществените медии, които имат по-висока отговорност и задължения към достоверността, обективността, плурализма. Нуждаем се от нови собственици на медиите, от нови правила, от прозрачност в собствеността, нови начини на финансиране на медиите, посочи директорът на Европейската федерация на журналистите. Тя цитира изследването Журналистиката: професия под натиск? , проведено сред 947 журналисти от 47 страни, включително Русия, според което 60 % от запитаните са изпитвали психологически натиск, 50 % - обиди от засегнати от публикации групи. Шрьодер изрази загриженост от отношението на политиците към медиите, особено от съмнителните етични ценности на средното и висшето звено на управление в държавите. Наложителни са промени в редакционните устави, по-точно регламентиране на журналистичекия труд, промени в условията за работа на журналистите, защитата им, инвестиции в образованието, подговката и компетентността на журналистите, на общата медийна грамотност, подчерта в изказването си Ренате Шрьодер. Качествената журналистика се унищожава в световен мащаб, заяви Роман Бергер, член на Управителния съвет на Съюза на швейцарските журналисти. Ние сме претоварени с новини, но това не означава че сме добре информирани. Когато чрез събрана информация в Интернет се описват въоръжени конфликти, това е сериозно предизвикателство срещу сериозната журналистика. Изчезва страданието, жертвите се превръщат в статистика, а убийството в политика, посочи Бергер. Като изпращаме журналистите като парашутисти, когато те не познават политическата ситуация на място, не познават региона, не говорят езика, ние сами сваляме качеството на репортажите и журналистиката. Има разлика между информация и новина, добави Роман Бергер, между събитието, отразено от място и събраното през Интернет. Събитията от 90-те години, цифровата революция, разпадът на СССР, глобализацията и неолиберализмът утвърдиха нови ценности, някои от които са трудно приемливи. Интернет не създаде медийно разнообразие, а само засили монополизма на Майкрософт, Фейсбук, Гугъл, Амазон. Интернет предизвика още по- силна концентрация и комерсиализация на медийния пазар. Съдържанието, контентът, създаден с отговорност и редакционна ангажираност в традиционните медии, можете да го видите в преработен сурогатен вид в социалните мрежи и новите медии. Новите технологии откриват нови възможности, но и създават нови опасности. Конвергенцията на информацията придобива нов смисъл в променената технологична среда, посочи Роман Бергер. Той призова за защита на регионалните медии, които загубиха идентичността си. Под повърхността в информацията остават дълбоки силни течения. Така например в САЩ в някои от регионите изчезнаха вестници, радиа, телевизии, даже интернет издания. Някои бяха купени от големите медийни холдинги. Така дойде победата на Доналд Тръмп, изненадваща за медиите. Ето, това се нарича медийна криза. Просто централната преса не знаеше какво се случва в някои от регионите. Урокът от тези избори за журналистите: те трябва да излязат от редакциите и да разговарят с хората на улиците. Рискът от дигиталната ера е технологията да стане по-важна от журналистиката. Журналистите обаче не бива да се превръщат в инженери. Информацията има цена, но не е стока, а технологията е само средство за разширяване на аудиторията. Не бива медиите да бъдат оставяни насаме с пазара, защото информацията е кислород демократичните системи. Интернет направи информацията по-достъпна, донякъде и по-евтина, но откри нови предизвикателстви, защото дигитализацията, новите технологии не са по джоба на малките печатни и регионалните медии. По-широка аудитория означава и по-висока цена. Затова швейцарският журналист призова към създаване на обединения на регионалните медии за размяна на данни, статии, информация. Той даде пример с проекта European Journalism Data Network, стартирал през 2016 г. В него европейски медии си разменят статии на 12 езика. Медиите не бива да бъдат оставяни насаме и с управляващите, те са обществен продукт и трябва да бъдат подкрепяни енергично, заяви Роман Бергер, член на Управителния съвет на швейцарския съюз на журналистите на конференцията в Москва, посветена на качествената журналистика и перспективите за развитието й, организирана от Съюза на руските журналисти и медийната група Журналист . Фалшивите новини са най-голямото предизвикателство пред качествената журналистика, бе водещият извод на форума. Ние сме под въздействието на бинарната журналистика - само черно и бяло, добро и лошо, истина и лъжа, заяви професорът от Манчестърския университет Марек Бекерман, консултант на ООН, ЕС, Съвета на Европа и на ОССЕ. Фалшивите новини разрушават редакторския процес, отговорността, качеството на журналистиката. Новите медии и новите начини на разпространение не промениха към по-добро медиите. Журналистите не станаха по-малко, просто журналистиката се промени, отговорността на редакциите и редакторите беше сведена до минимум, посочи Марек Бекерман. Добрите журналисти трябва да получават добро заплащане. Ако то липсва, замяната им води до професионални компромиси, посочи той. В ъпреки очакванията за бума на Интернет, той носи едва 10 % от доходите на медийния пазар, подчерта Генадий Кудий, заместник-началник на Управлението за периодичен печат, книгоиздаване и полиграфия към Федералната агенция за печата и масовите комуникации на Русия. Ситуацията на руския медиен пазар съвпада със световните тенденции разпадът, оскъпяването на разпространението унищожава печатните медии, финансирането намалява, преходът към новите технологии увеличава фалитите. Това застрашава информирания избор, накърнява обществен интерес, бе подчертано на форума на Златния фонд на руската преса . ................................................. Авторът Валери Тодоров е член на УС на СБЖ и представяше СБЖ на международния форум в Москва Sun, 23 Apr 2017 11:07:34 +0300 Патриарх Неофит поздрави председателя на УС на СБЖ за Великден http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35201 СБЖ В СБЖ бе получено поздравително послание на Българския Патриарх Неофит до председателя на УС на СБЖ по повод Възкресение Христово. Ето пълния текст на посланието: Христос воскресе! Уважаема г-жо Тодорова, Сърдечно Ви поздравяваме с Празника на празниците - Пасха Христова. Да даде Господ на всички вярващи в Неговото възкресение Крепки душевни и телесни сили, неотпадаща надежда и всеобемаща духовна радост! Да просвети с Духа на мъдростта управляващите нашето Отечество, да ни запази от войни и размирици, да утвърди страната и народа ни в мир и съгласие и да ги приведе към истинната и спасителна вяра! Нека светлината на Възкресение Христово да огрява жизненния Ви път, а Божието присъствие да Ви помага да преодолявате изпитанията и успешно да изпълнявате високоотговорното и народополезно служение, което Бог Ви е възложил! Председател на Св. Синод Неофит Патриарх Български Възкресение Христово, София, 2017 г. (Оригиналът на посланието може да се види във втория снимков файл, илюстриращ този текст) Tue, 18 Apr 2017 13:38:37 +0300 Да запазим любимото място на четящите хора! http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35094 СБЖ Книжният базар на площад Славейков в София е емблематично място за столичани и гости на нашия град, които ценят книгите и се интересуват от разнообразната издателската продукция. Разпространителите незабавно откликват на читателския интерес и в повечето случаи предлаганата продукция е реципрочна на търсенето. Освен книги, тук може да закупите и вестници, списания, други периодични издания. Не е без значение, че всичко това се случва на площад Славейков , под зоркия поглед на големите български книжовници баща и син Петко и Пенчо Славейкови от прекрасната скулптурна композиция на Георги Чапкънов... Тук е царството на КНИГАТА! Нима ще позволим тя да изчезне? Надявам се предстоящите ремонтни действия на площад Славейков да му дадат нов съвременен облик, да го облагородят и направят по-комфортно и удобно място за читателите, издателите и разпространителите на Нейно Величество КНИГАТА! Да подкрепим и запазим това любимо място на четящите хора! Снимка Валя Чрънкина Fri, 07 Apr 2017 09:43:45 +0300 На кого пречи духовното сърце на София - книжният пазар „Славейков“? http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35078 СБЖ Наредили книгите върху парапетите край Сена, направо на тротоара или върху най-чудати приспособления из уличките из града или пред такива забележителности като Notre-Dame de Paris , те са едно от емблематичните лица, с които парижани с право се гордеят. И край тях винаги има разноезични туристи, млади и стари парижани и гости. Щракат снимки, търговията върви. Независимо, че изглеждат и търгуват така, както са го правили от преди повече от век (а може би точно това поражда гордостта им? Че държат на традицията си, че културата им носи трайни черти, не робува на съвременни дизайнерски или други хрумвания, а на високия й смисъл). Париж затова е културната столица на Европа, защото умее да цени и съхранява изкуството и културата си в техния автентичен вид. А ние Не е за приказки, камо ли за хвалби, колко свръхмодерни европейци ставаме...Та нека уважаваните архитекти, общинари и началници се опитат да отговорят на поставения въпрос и да посочат по какво се различават софийските продавачи на книги на площад Славейков и парижките букинисти например! Ще им помогна. Сравнени безпристрастно на снимки или на живо те са като две капки вода Но разликата е съществена и е скрита в мераци и планове, които вещаят това духовно сърце на обичната ни столица, което е винаги оживено, да бъде така преобразено ( ремонтирано ), че в края на краищата ще бъде ликвидирано. Като жълтите плочки по пътя към ада, и то е постлано с добри намерения. Да се модернизира по европейски . Да станело свободна пешеходна зона за отдих и развлечения (като че и сега не е това!), книжарските маси да се намалят от 60 на 15. И те да работят само през почивните дни, два пъти седмично (когато столичани се изнасят по родните места!) така било в Европа , с временни пазари (наистина видях такива в Брюксел, но те са за хранителни продукти от производител нерде зеленчукът, нерде книгите ). И това стана една от най-горещо коментираните теми през последните месеци, сериозно разтревожи не само продавачите и авторите на книги, но и верните книголюбци, столичани с различни професии и възрасти, творци на изкуството всички, на които е скъпа и потребна духовната енергия, която излъчва това култово място. Спонтанно се нароиха протестни групи, започнаха много подписки до столична община по инициатива на най-видни дейци на изкуството и културата. Скоро такъв масов протест не сме имали. И понеже отговорните фактори не отговарят на петициите, все едно че няма такива, налага се да припомним за какво става дума. Срещнах се с много хора, прочетох много протестни писма ще се опитам да предам, макар и накратко, най-важното. .. На площада, както всеки ден, седем пъти в седмицата, масите с книги и с вестници и списания привличат с духовни изкушения много любители. Какво ги събира тук? Мнението на продавачите и купувачите Въпреки все още ранния час, погледът ми улавя едно познато от медиите лице на политолога Антон Тодоров , който усърдно търсеше нещо в антикварните книги. - Редовен клиент съм тук сподели за сайта на СБЖ той. - Почти всяка седмица си купувам поне 10 20 книги. Според мен пазарът трябва да си остане, да бъде облагороден малко и да е по-приветлив. Макар че и в момента си е добре. Стопанка на съседната маса, подредила с добър вкус многобройните книги, е енергична младолика жена, ПолинаБокова . Питам я: кога разбрахте, че искат да ви махат? - От много години е това, не е ново. но сега вече е окончателно и го свързаха с ремонта, като ни казаха, че след като той приключи, ще върнат само малка част от нас само за събота и неделя или четвъртък и неделя. - Кой купува книги само в определени дни? Подкрепят ни много хора и казват, че това не са домати и краставици. Наистина в Европа има временни пазари, но те са на плодове и зеленчуци,за производители. А пазарите за книги също ги има и те са направени много красиво. Освен това ние плащаме и осигуровки, 500 лв. на месец. Как ще се издържаме финансово? Ако ще продаваме само два дни, то по-добре да си търсим друга работа и да се махнем. Няколко наши колеги вече заминаха за чужбина. -А срещнахте ли се с представители на Столична община? -Избягват да се срещат с нас, а само ни уведомяват, без да седнем и да поговорим. както е редно. Да се направи обществено обсъждане за бъдещето на пазара. Знам, че общински съветници имат декларация в наша защита и са я внесли, но докъде е стигнало, нямам представа. Вече в Общинския съвет се обсъжда обществената поръчка за пазара. Хората на пазара не са видели проекта за реконструкцията на площад Славейков , на поставените към главния архитект въпроси не е получен никакъв категоричен отговор, освен че те трябва да се зададат на кмета на София Йорданка Фандъкова. - Доколкото разбрах, върви подписка във ваша подкрепа. Имате ли представа колко хора са се подписали? -Имаме много съмишленици. Недялко Йорданов също прави подписка в наша подкрепа. Писателят Деян Енев излезе с голям материал във портала Култура . Той ни е и редовен клиент. През февруари букинистите са написали отворено писмо до столичния кмет, президента, до премиера на България, омбудсмана, всички медии, правителствени и неправителствени организации и всички четящи хора, които милеят за българската книжнина. В него се казва: Обръщаме се към вас по повод на информацията, която научихме от интернет страниците: btv novinite.bg./gallery/Bulgaria/kak-shte-izglezda-ploshtad./; bgonair.bg/Bulgaria/2017.02.-12/tsentarat-na-stolitsata-s-nova-viziya, свързана с предложението за ремонт на ул. Граф Игнатиев , което ще засегне и местоположението на традиционния пазар за продажба на книги на площад Славейков , с молба за съдействието Ви по този повод. Книжният пазар на площад Славейков се формира като културно средище преди 10 ноември 1989 година. Там, в диаметър от двеста метра, се намираха още книжарница Български писател на СБП, най-голямата антикварна книжарница в България, книги за медицинска литература, книжарница Български художник , книжарница за грамофонни плочи, книжарница за книги на руски, английски, немски, френски и други чужди езици и техническа книжарница. Този най-голям пазар на открито на книгата присъства и в повечето чуждоезикови пътеводители. Госпожо Фандъкова! Преди да станете кмет на София, Вие бяхте един от най-добрите учители в българската образователна система и много добре знаете, че един народ го има дотогава, докато спазва своите традиции и знае своята история. Защо нещо, градено повече от половин век в областта на българската култура за разпространението на книги у нас, да бъде прибързано унищожено и с какво ще бъде заменено то? Може ли удоволствието да изпиеш чаша кафе с коняк да се сравни с прочитането на една книга?! Дори и в най-развитите и богати държави не работят само по три дни в седмицата, или може би трябва да излезе решение на Народното събрание, книги в България да се купуват и четат само в петък, събота и неделя?! Нека този целогодишен ежедневен пазар на книгата бъде обновен, за да стане по-красив и привлекателен, а не да му се търси ново място. С административни заповеди култура не се опазва. Госпожо Фандъкова, не позволявайте да бъде съсипано едно от най-старите културни средища на нашата красива столица, и то пред очите на Петко и Пенчо Славейкови! С уважение и надежда, ние вярваме във Вас! 17.02.2017 София Досега никой от споменатите институции, до които е изпратено откритото писмо на книжарите, не е отговорила. Единствено от МС са препратили към Столична община сигнала - да се оправят там. Ако обаче Йорданка Фандъкова все пак реши да се срещне с букинистите, питам продавачката Мариела Русинова , какво биха й казали? -Мисля си, че като един от много добрите български учители тя трябва да разбере, че само събота и неделя да продаваме книги не е удачен вариант ми отвръща тя. - Какво означава хората да се настройват, че само два дни имат, за да си купят книги? Има и друго тук се продават и учебници и за учениците също не е удобно да чакат последните дни на седмицата, за да си купят това, което им е необходимо. Мисля си, че и г-жа Фандъкова обича книгата и не би искала да закрие пазара. На нас, които работим от години тук, ни се иска този пазар да съществува и да става все по-красив, да е по-уютен и за клиентите, и за нас. Българинът е буден човек и е радостно, че все повече хора започват да търсят книгите и да четат. Все повече търсят духовна литература, а аз и такава продавам отдавна. Все си мисля, че една от основните задачи на българския народ в неговото съществуване е да бъде духовно извисен и да съхраним несамо нашата земя, но и да я облагородим. България е духовен център и много от учителите от различни страни, които изповядват различни учения, са обърнати към страната ни и са възхитени от нея, от будността на народа. И аз смятам, че този народ заслужава да има едно такова духовно средище, каквото е пазарът на площад Славейков , което да събира хората. Ще ви кажа, че не винаги всеки си купува книга от нас, но тук е едно от местата където се срещат хората, за да обменят мисли и мнения. Книгите са помогнали на много хора в тези трудни времена, в които живеем. Софиянка, която не пожела да се представи: Трябва да го има този пазар. Защо? Къде на друго място в София има да продават така книги и ние по всяко време да можем да дойдем и да потърсим това, което ни трябва? Като го закрият, ние къде ще ходим? Защо никой не мисли за нас, а и за тези хора, които тук са в празник и делник, в студа и дъжда, в големите жеги - и ние винаги можем да разчитаме на тях. Димитър Димитров: Ако премахнат пазара на площад Славейков , това е лудост. Книжно средище, което се е самосъздало и съществува вече 30 40 години! Дори и от чужбина го знаят и идват тук, щом пристигнат в София, за да го видят, а нашите юнаци ще му резнат главата и ще наредят кафенета и ще ни оставят без работа. Явно не им трябват четящи хора, а за да ни управляват. Четящият човек не можеш да го водиш за носа, защото има широка обща култура. Доколкото знам, кметът е бивша учителка и да затвори книжен пазар ще е върхът на безумието. Петър Петров: На кого му пречи това, че който иска да чете и се интересува от литература, ще дойде да си купи тук книга,та искат да закрият пазара? Аз също идвам тук. Ето, сега да ви кажа, ми се ще да купя речник на турските думи в българския език, защото искам да си изясня много от тях. И несамо книгите са желани от софиянци или гостите на града. Пресата също има своето единствено място на площад Славейков . Жената, която, независимо какъв е денят, винаги е на поста си, споделя, че всеки ден продава някъде около 200, а понякога и по 300 броя. За списанията да не говорим. В петък оборотът й стига до 480 лв., а в неделя 40 лв. Кой ще дойде само в събота или неделя да си купи стар вестник? Къде е смисълът на цялата тази история, пита тя. Това е работа, а не хоби, ми каза един от продавачите Наско: А какво ще правят тези хора от понеделник до петък, като само в събота и неделя ще продават книги? При този голям наем, който плащат тук, как ще изкарат пари поне за него?А като го закрият, къде ще го пратят? ... Wed, 05 Apr 2017 21:07:24 +0300 Снежана Тодорова: Колеги, ако са нарушени правата ви, потърсете СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34939 СБЖ Госпожо Тодорова, как според Вас да реагира журналистическата общност у нас на честите нарушения на правата на журналистите, особено спрямо заплащането на техния труд и спрямо социалните им осигуровки? Каква е позицията на СБЖ по тези проблеми? Според мен журналистическата общност трябва да е солидарна с колегите, чиито права се потъпкват. За съжаление, имаме далеч не единичен случай на такова потъпкване в различни медии. Има работодатели, които си позволяват с месеци да не изплащат на журналистите полагаемите им се според сключени договори възнаграждения. Широко разпространена е и практиката журналистите да се осигуряват върху по-ниски суми от реалния доход, а това има сериозни последствия при излизане в болнични, или при пенсиониране. Смятам, че журналистите би трябвало да отстояват своите права по месторабота, както и че СБЖ следва винаги да защитава журналистите. Да, това ни противопоставя с работодатели и издатели на медии. Но ние затова сме именно Съюз на българските журналисти, за да защитаваме правата на журналистите. При нас идват много колеги, които се надяват на помощ от нашия Съюз - не само с юридическа консултация или защита, каквато нашите юристи оказват, а и с намеса пред техните работодатели. За щастие, имаме случаи, когато тази намеса е била ефективна, колегите са получавали заплати след неколкомесечно забавяне. Жалкото е, че проблемът се повтаря и сега отново се обръщат към нас с молби да помогнем за заплащането на журналистическия труд. Напълно основателно е искането на колегите трудът им да бъде заплатен. Когато са ги назначавали, с тях са сключвали договори с ясно посочени суми на възнагражденята. Неприемливо е, че някои работодатели не спазват тези ангажименти. Ние като СБЖ естествено ще продължим да защитаваме правата на журналистите. Но за да бъде нашата намеса ефективна, за да можем да сме полезни, трябва да знаем за тези случаи. Защото не винаги журналистите ни информират. Напоследък тази ситуация се променя. Вероятно резултатът от наши действия подтиква колегите да идват и да ни съобщават за наредности. Дано нашите усилия дя помогнат. Смятам, че въпросът трябва да бъде решен и на по-високо ниво. Ние години наред водим борба за подписване на колективен трудов договор. Когато има такъв, много по-трудно може да не се спазят условията му. За съжаление в България такива колективни трудови договори има само в БНР, БНТ и БТА. В частните медии, а те са мнозинството, такъв формат напълно липсва за съжаление. Нашите усилия продължават в тази насока - да убедим издателите да се съгласят на такъв колективен трудов договор, който да регламентира не само задълженията, но и правата и на журналистите, и на работодателите. Дано да успеем. Но докато това не е постигнато, моля колегите да ни търсят и да сигнализират за нередностите, при които се нарушават правата им. СБЖ стана инициатор на законодателните инициативи, които да гарантират именно по-добра защита на журналистите и на техния труд. Докъде стигнаха тези усилия? Тези закондателни инициативи бяха обсъдени на организирана от нас среща, след това ги разпратихме по дружествата. От някои дружества и колеги вече получихме и мнения, и препоръки. Внесохме законодателните инициативи и в комисията по медиите в досегашня парламент, която беше оглавявана от Славчо Атанасов. По-нататък конкретни действия не са предприети, тъй като времето беше малко - както всички знаем, Народното събрание беше разпуснато и се насрочиха нови избори. Но след като бъде сформиран новият парламент и се създаде нова комисия за медиите, ние сме решени отново да действаме. Ще внесем допълнен вариант на законодателните инициативи, като вземем предвид изказаните от колегите мнения. Правим го с убеждението, че тези инициативи ще помогнат на колегията и на медиите. Смятам също така, че не е нормално само определени медии да получават държавни пари под форма на кампании и реклами, а другите да са в тежко положение. Много е тъжно, когато това е свързано и с политически зависимости или търсене на дивиденти от съответни властови структури. Да се надяваме, че нашите законодателни инициативи ще подобрят медийната среда в България, ще защитят правата на журналистите. И много бих искала също заплащането на журналистическия труд да е на подобаващото ниво. Многократно сме поставяли въпроса за това, да се направи поне един общоприет минимум на заплащането. Не може журналистически труд да бъде оценяван като неквалифициран. Разбира се, всеки един труд заслужава уважение. Но журналистическият труд изисква високо интелектуално ниво, предварителна подготовка, специализация в съответната област, няма как неподготвен човек да пише и да работи в интерес на обществото. И всичко това трябва да получава своето достойно заплащане. Защото една от причините медиите да не са свободни и да са подвластни на други зависимости, е ниското заплащане. Thu, 23 Mar 2017 12:38:38 +0200 Журналистиката не е боксова круша, а фундамент на демокрацията http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34843 СБЖ Скандална е и вестта за уволнението на изтъкнатия журналист Иван Гарелов от поста му на медиен съветник на служебното правителство заради изказано от него в телевизионно предаване мнение в защита на журналистическата работа на колежката Йончева, заявява Снежана Тодорова пред сайта на СБЖ. Смятам за недопустими подобни прийоми, защото те са удар не само по професионалната чест на Елена Йончева и по авторитета на Иван Гарелов. Те са удар и по цялата българска журналистика, приравнявайки я до боксова круша или рекетьорски инструмент в политическите съперничества, а това означава погазване на същностната й роля като фундамент на демокрацията, изтъква председателят на УС на СБЖ. Фатът, че Елена Йончва в момента се изявява като политик, не дава никакво право на нейните опоненти да се опитват да хвърлят със задна дата сянка върху журналистическата й работа, като отправят неподплатени с факти нападки, целящи да уронят авторитета й. Изключителните филми на колежката Йончева, правени от нея в течение на над две десетилетия из най-горещите точки на света с висок риск за самата авторка, са гордост за българската журналистика. Те са еталон и за професионализъм, и за високо етична позиция в задълбоченото отразяваване на световно значими факти, събития и процеси, подчертава Снежана Тодорова. Хвърлянето на бомбастични обвинения без те да бъдат подкрепени с доказателства много наподобява и така модерната сега технология на фалшивите новини . Което означава, че и медиите, желаещи да се борят с това явление, би трябвало да не тиражират подобни инсинуации. Подкрепям Елена Йончева в заявеното от нея решение да потърси съдебна отговорност от експремиера, отправил й накърняващи честта и авторитета й обвинения, защото те са обидни и унизителни и за цялата ни гилдия. Време е обществото ни да си възвърне вярата, че политиците дължат отговорност за думите си - и затова на ред за действие е съдът, казва председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова приема като посегателство над свободата на словото уволнението на защитилия журналистическия професионализъм на Елена Йончева голям български журналист Иван Гарелов. Той бе освободен от поста на медиен съветник на служебното правителство с аргументацията на служебния премиер Огнян Герджиков, че така бил нарушил правилото за неутралност на служебното правителство в предизборната кампания . Подобна мотивация няма място в случая, защото Иван Гарелов не е взимал отношение по политическата роля на Елена Йончева в предизборната кампания, а е дал оценка само за професионалните й журанлистически качества. Впечатленето от това решение е шокиращо и засилва усещането не просто за правителствена и политическа цензура, а направо за държавни гонения срещу журналисти. Подобни практики в никакъв случай не могат да са част от действията на официалната власт и на политическата класа в страна членка на Европейския съюз, отстояваща принципите на демокрацията и на свободата на словото, категорична е Снежана Тодорова. Tue, 14 Mar 2017 16:22:39 +0200 СБЖ в подкрепа на в. „Прас прес” и с кампания „НЕ на фалшивите новини” http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34785 Новината бе съобщена лично от г-жа Снежана Тодорова Председател на УС на СБЖ и Председател на УС на Агенция София прес , която се срещна с авторите и редакционния съвет на импровизирана среща на площад Славейков , където Иван Бакалов и колегите му разпространяваха извънредния тираж на вестника. СБЖ се присъединява към множеството въпроси, зададени от Иван Бакалов, Чавдар Николов, Христо Комарницки и Чавдар Георгиев - издателите на българския Шарли Ебдо : Кой открадна скромното вестниче с карикатури? Кой превърна Прас прес в най-опасното издание на пазара? Кой се гневи на карикатури? Кой се уплаши от Прас прес ? Сатиричното издание се появи на пазара на 1 март в тираж 10 000 броя, но читателите не можаха да го открият, за да си го закупят. Издателите на Прас прес обявиха, че ще сезират Главния прокурор и Комисията за защита на конкуренцията, както и всички институции и организации, които наблюдават свободата на словото по света. СБЖ ще сезира Европейската и Международната федерации на журналистите за грубото нарушаване и погазване на журналистическите права и свободата на словото у нас. СБЖ стартира кампанията Не на фалшивите новини! . На сайта на Съюза - http://www.sbj-bg.eu , ще бъде създадена специална рубрика Стената на срама . На нея ще бъдат публикувани примери за некоректна и подвеждаща информация, изготвена и разпространена от български медии, за които читатели, слушатели и зрители ще сезират Етичната комисия на СБЖ. Комисията ще извършва преглед на подадените сигнали и ще ги цитира на сайта на СБЖ като негативен пример за нарушаване на етичните и професионални стандарти на журналистическата професия. Вашите сигнали до г-жа Мария Нецова - Председател на Етичната комисия на СБЖ, можете да изпращате на имейл: ethicscommission.ubj@ gmail.com . Wed, 08 Mar 2017 15:04:50 +0200 МФЖ открива нова онлайн платформа за Международния ден на жената http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34777 IFJ/СБЖ Повече отвсякога 8 март трябва да бъде ден на действията, ден за отстояване на равенството между жените и мъжете в нашите организации, в нашите медии и в съдържанието на нашите новини. Това е наша отговорност и като журналисти, и като синдикалисти, казва генералният секретар на МФЖ Антони Беланже в обръщение по повод празника. #WomensDay # Planet 5050 е името на новата платформа, създадена от МФЖ специално във връзка с 8 март. Това е и мотото на федерацията за отбелязване на Международния ден на жената. Създаването на външна връзка към новата платформа под надслов Жената в променящата се работна среда: Планета 50-50 до 2030 е само част от инициативите за честване на празника. Освен всички действия, предприети от МФЖ през месец март, следва да отделим подобаващо внимание на 8 март Международния ден на жената, ден, който се отбелязва в цял свят, подчертава в обръщението си генералният секретар на организацията. В защита на правата на жените МФЖ призовава всички членуващи журналистически съюзи и организации да настояват пред правителства и синдикати за: - Подобряване на равния достъп за мъже и жени до ръководни редакционни позиции; - Премахване на разликата в заплащането на труда между половете в областта на журналистиката; - Еднакво отношение към всички, работещи в областта на медиите, независимо от техния пол; - Разработване и прилагане на политики за равенство между половете в новинарските екипи. МФЖ се обръща към членовете си с молбата да се присъединят към нейните инициативи, свързани с използването на платформата #WomensDay # Planet5050. По този начин ще бъде подкрепена инициативата на международната организация за защита правата на жените. МФЖ откри външен линк в нов прозорец - #WomensDay #Planet 5050. Там могат да се публикуват селфи -та и други визуални изображения. Тези материали ще бъдат разпространение по-нататък и чрез Twitter - @IFJGlobal Създаването на външна връзка в новия ресурсен прозорец ще допринесе за подобряване равенството между половете. МФЖ призовава националните журналистически организации да организират специални събития, свързани с Международния ден на жената, по време на които да обяснят какви точно действия предприемат за реализирането на тези идеи. Борбата не се води само един ден Не забравяйте, че борбата за правата на жените не приключва на 8-ми март. Целогодишното организиране на кампании и дискусии по тази тема в различните национални журналистически организации ще бъде един от приоритетите на МФЖ за 2017 година , се казва в призива на организацията. Най-подходящияш начин за обратна връзка с международната федерация е посредством социалните медии, обясняват от МФЖ и добавят, че всяка журналистическа асоциация би могла да изпрати информация за своите собствени инициативи и прояви, свързани с Международния ден на жената. Именно за тази цел е създадена новата онлайн платформа #WomensDay # Planet5050 и новият прозорец в Twitter. СБЖ винаги е отстоявал женското равноправие Съюзът на българските журналисти, който има дългогодишна история не само в отбелязването на 8-ми март като Международен ден на жената, но и в отстояване на женското равноправие, потвърждава, че неизменно ще продължи да следва тази своя линия. Самият факт, че в ръководството на СБЖ жените са широко представени, а дори и ръководителят на нашия съюз също е жена - Снежана Тодорова, е достатъчно красноречиво потвърждение за ролята на организацията ни в осъществяването на дело на принципите на женското равноправие. Датата на Международния ден на жената е избрана по повод състояла се на 8 март 1908 г. в Ню Йорк демонстрация на работнички с искания за равни права на жените, за равно заплащане на женския труд и за право на жените да гласуват. На следващата година съществувалата тогава Социалистическа партия на Америка обявява 8 март за национален женски ден в САЩ. През 1910 г., на Втората международна социалистическа женска конференция в Копенхаген германската социалистка Клара Цеткин предлага денят да стане международен. По-късно в СССР и в другите тогавашни социалистически страни 8 март се празнува тържествено. В СССР, както и в редица азиатски и африкански държави, денят е също така официален празник и неработен ден. Wed, 08 Mar 2017 05:35:01 +0200 „Международна журналистическа мрежа” информира за курсове и стипендии http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34755 IJNet/СБЖ Няколко атрактивни възможности за журналистическо професионално усъвършенстване, чиито срокове за кандидатстване изтичат до края на месец март, предлага специализираният в такава изнформация сайт на Международна журналистическа мрежа (International Journalists Network или IJNet). Подборката е публикувана на сайта на IJNet - https://ijnet.org/en/blog/7-worldwide-journalism-opportunities-apply-march?utm_source=bulletin utm_campaign=0227 utm_medium=email Сайтът на IJNet се прави от международен екип, който осигурява излизането му на седем езика - английски, арабски, испански, китайски, португалски, руски, фарси. Целта е да се предоставя на журналисти професионалисти, както и на колеги на свободна практика от цял свят, достъп до актуална информация за журналистически иновации и за професионални специализации и курсове. Зад IJNet стои Международният център за журналисти (International Center for Journalists - ICJ) - основана през 1984 г. от трима американски журналисти неправителствена организация, базирана във Вашингтон, която се стреми да подпомага главно журналисти от бедни страни с проблеми в свободата на медиите. Сред актуалните предложенията на IJNet е например 10-дневно творческо пътуване за млади журналисти из 7 страни на Западните Балкани, което включва и 3-дневен семинар в Черна гора с изявения автор на Ню Йорк Таймс Тим Невил. Целта на пътуването е младите репортери да опознаят Хърватия, Македония, Албания, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово и след това да опишат впечатленията си. Проектът се осъществява със съдействието на агенцията за пътешествия World Nomads и на страните от маршрута. Срокът за кандидатстване е до 21 март. Подробностите са на https://www.worldnomads.com/learn/travel-writing/scholarship/2017/ Друго интересно предложение е за Германия, където Дойче Веле предоставя 10 пълни стипендии както за млади журналисти, ката и за медийни ръководители и други специалисти в комуникацията. Поканата да кандидатстват е отправена към колеги от Източна Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Срокът за желаещите да се пробват в тази програма, наречена DW Akademie, изтича на 31 март, а детайлите могат да се видят на следния линк: http://www.dw.com/en/dw-akademie/application/s-12278 Журналисти от развиващите се страни могат да кандидатстват и за друга стипендия, предоставяна от фонда на името на Даг Хамаршелд - изтъкнат шведски държавник и дипломат, генерален секретар на ООН в периода 1953-1961 г., загинал мистериозно в самолетна катастрофа по време на миротворческа мисия в Конго през 1961 г. Стипендиите на негово име сега, които включват и всички пътни разходи, дават възможност за посещение на ООН, за опознаване на световната организация, за професионални контакти там, за обмен на опит с изявени журналисти. Крайният срок за кандидатстване е 20 март, а подробната информация е на следния линк: http://unjournalismfellowship.org/ IJNet лансира също възможността млади фотографи на вързаст между 18 и 34 години да се включат във фотоконкурса в памет на руския фоторепортер Андрей Стенин, убит през 2014 г. по време на журналистическа командировка в Източна Украйна. Фотоконкурсът се организира от Руската комисия за ЮНЕСКО и от Международната медиагрупа Россия сегодня , в която влиза РИА Новости . Стенин загина точно като кореспондент на РИА Новости . Голямата награда в конкурса въъзлиза на 500 000 рубли (8185 долара). За първо място се полагат 50 000 рубли (819 долара), за второ - 35 000 рубли (491 долара), а за трето - 25 000 рубли (409 долара). Срокът за кандидатстване изтича на 22 март, а повече подробности има тук: http://stenincontest.com/?_ga=1.106623747.1837651965.1480279313 Mon, 06 Mar 2017 22:12:42 +0200 Снежана Тодорова: Нека всички почетем с цвете падналите за свободата на България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34714 СБЖ По повод 3 март, национален празник на България и 139-ата годишнина от освобождението й в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г., председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя видеообръщение (записът може да се види в самостоятелен формат на сайта ни) към журналистическата колегия, в което се казва следното: Честит празник, скъпи колеги! Днес е 3 март, национален празник на България. На този ден всички ние отдаваме заслужено своята почит и уважение към паметта на загиналите руски, украински, арменски, казахски, азербайджански, румънски, финландски и други воини, които са допринесли за освобождението на нашата родина след петвековно робство. Много бих искала и се надявам, че всички ние ще поднесем своето цвете в израз на почит и уважение към героите на България, Русия и другите страни, които са отдали своя живот за освобождението на България. Паметниците в нашата страна са много. Само в София и Софийска област те са 15. Ще спомена паметника на Александър Втори в центъра на столицата; паметника на българските опълченци съвсем близко до Храм-паметника Александър Невски ; Докторската градина, в която се намира Докторският паметник, изграден в памет на загиналите медицински служители в руската армия; паметника на Николай Павлович Игнатиев, един от най-големите радетели за освобождението на България, наречен от нашия народ Графът българолюбец. Съвсем близко до центъра на София, до Софийска градска художествена галерия, се намира бюст-паметникът на генерал Гурко, освободителя на нашия град. Руски паметник се намира на едноименния площад в столицата. До него - барелефът на генерал Тотлебен. Съвсем близко е и барелефът на генерал Скобелев, на генерал Столетов. Пред Българска телеграфна агенция също има паметник на двама руски воини - генерали, които са допринесли за освобождението на нашия град. Искрено вярвам, че ще намерим време, за да изразим почитта си към българските и руски герои, които са отдали живота си за освобождението на нашата родина. Честит празник! Fri, 03 Mar 2017 00:12:44 +0200