Съюз на българските журналисти - Международни контакти СБЖ RSS Новини http://www.sbj-bg.eu bg http://www.sbj-bg.eu/sbj_rss.gif Съюз на българските журналисти http://www.sbj-bg.eu Thu, 21 Sep 2017 00:45:37 +0300 SBJ RSS Generator ©2010 sbj-bg.eu Гласът на СБЖ се чу и на Черноморския филмов фестивал в Сеул http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36759 СБЖ Динамично развиващите се в последните години отношения на сътрудничество и приятелство между СБЖ и Асоциацията на журналистите от Южна Корея получиха ново допълнение и разширение чрез специалната покана, която бе отправена към председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова да представи българските филми в организирания в Сеул Черноморски филмов фестивал. Ето какво разказа за сайта на СБЖ Снежана Тодорова след завръщането сиот Южна Корея: Бях изключително приятно изненадана от инициативата на Университета за чуждестранни изследвания Ханкук и Националната фондация за изследвания в киноиндустрията на Република Корея да организират в Сеул Черноморски филмов фестивал, за да запознаят корейските зрители с разнообразната филмова продукция на региона, в който влиза и нашата страна. Програмата включваше 6 филма от България, Грузия и Русия. Бях поканена, за да представя участващите българските филми - Зад кадър на режисьора Светослав Овчаров и Каръци на режисьора Ивайло Христов. Те бяха показани още в началото на фестивала и предизвикаха голям зрителски интерес. Публиката бе развълнувана както от социалната насоченост на филмите, така и от много силното актьорско присъствие. За повечето зрители това бе първото запознанство с българското кино. Оживената дискусия затвърди мннието, че разтоянията не са пречка за културното опознаване на българския и корейския народи, които уважават своята история и култура и имат общи морални и етични принципи. За разнообразието на българската филмова продукция говориха проф. Ким Уон Хой, ръководите на Катедра по български език в Университета Ханкук и проф. Хонг Санг Уо. Участниците и гостите на фестивала бяха приветствани от г-н Петър Андонов, посланик на България в Южна Корея. Грузинското кино бе представено от режисьора Георги Овашвили с филма Царевичен остров , а кинокритикът Сергей Лаврентиев представи съвременното руско кино с филмите Шапито шоу и Как се казвам? Организаторите изразиха увереност, че успешното първо издание на фестивала ще бъде продължено през 2018 година и представители на киноиндустрията на страните от Черноморския регион ще покажат разнообразната религиозна и културна мозайка . Тази нова отворена врата за сътрудничество между СБЖ и южнокорейски културни и образователни институции дава възможност за обогатяване на двустранните отношения между България и Република Корея, за по-активно присъствие на българското изкуство и култура в южнокорейското общество, за допълнителни платформи за опознаване на южнокорейската действителност от български журналисти и културни дейци. Mon, 11 Sep 2017 11:51:46 +0300 Снежана Тодорова: Катарската журналистическа среща активно подкрепи свободата на медиите и словото http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36354 СБЖ Темата на форума беше За свободата на мнения! Да се изправим срещу заплахите! Поводът беше настоятелното искане на няколко арабски държави за спиране на телевизия Ал Джазира . За сайта на СБЖ Снежана Тодорова разказа за основните моменти в срещата. Защо в Катар беше решено да се състои тази международна среща , г - жо Тодорова ? Журналистите от Ал Джазира изразиха категоричната си позиция на несъгласие с настоятелното искане на няколко държави от региона на Персийския залив за прекратяване на дейността на медията, в която работят. Те бяха подкрепени от присъстващите над 300 журналисти от 150 национални и международни организации, сред които са Международната федерация на журналистите, Международният прес институт, Европейската федерация на радио-телевизионните разпространители, международни правозащитни организации, сред които особено внушителна бе групата на юристи и правозащитни структури от Великобритания . Много кореспонденти на Ал Джазира работят в различни краища на света, включително и в европейски страни. Всички изказали се защитиха свободата на словото и се обявиха срещу дискриминацията и зачестилите случаи на изпращане на журналисти в затвора, което е една реална опасност за хората на перото, микрофона и камерата, които честно изпълняват своите професионални задължения. Съществува ли такава заплаха за журналисти от Ал Джазира ? И единствено само това ли беше тема на срещата ? Както вече казах, няколко арабски държави се обявиха срещу телевизия Ал Джазира с обвинението, че тя подкрепя терористи. Абсурдно обвинение срещу професионалните журналисти, които отстояват принципите на демократичната журналистика във всекидневната си работа. Г-н Салах Негм, ръководител на Ал Джазира , многократно е подчертавал, че телевизионната мрежа се ръководи от три ясни принципа точност, честност, балансираност . Затова на този форум бе изразена категорична позиция в подкрепа на свободата на словото и свободата на изразяване. Именно това беше поводът, поради който и аз бях поканена. СБЖ многократно е изразявал своята принципна позиция в защита на свободата на словото. Нашият съюз е активен член на Европейската федерация на журналистите и на Международната федерация на журналистите. Общото мнение бе, че на журналистите трябва да се даде възможност свободно да изпълняват своя професионален дълг. Някои участници, а и самите представители на катарски медии изразиха мнение, че катарската журналистика, включително и Ал Джазира , не са безгрешни. Откровено разказаха за трудностите и проблемите, които би трябвало да се отстранят, но това не може да е основание за забрана и спиране на Ал Джазира . Тук ще си позволя да се отклоня и да кажа, че докато бях там и гледах различни телевизионни програми, включително и на Ал Джазира , мога да потвърдя, че те обективно отразяваха събитията, на които бяхме свидетели и участници. Със своя англоезичен канал Ал Джазира се конкурира с колоси като Си Ен Ен и Би Би Си. Не съм успяла да видя всички предавания, но впечатленията ми за точност и обективност при отразяването се потвърдиха. Отразяват различни гледни точки и като пример ще посоча дискусионното щоу Обратната посока . И все пак , кои бяха важните и основни теми на срещата в Катар и какво обсъждахте ? Свободата на словото и свободата на изразяване! Възможността свободно за изразиш мнение и позиция! Журналистите да не са жертвеният агнец , както за съжаление се случва в много страни. Имаше много интересни дискусии и въпроси. Така например бивша директорка на френска телевизия говори за случая Шарли Ебдо , а на това, естествено, реагираха присъстващите арабски журналисти, защото начинът, по който списанието представя изповядващите исляма, за тях е обиден. Различната вяра не може да бъде повод за подигравки и обиди. Всеки има право да изповядва своята вяра. Друг въпрос е, че не бива начинът, по който той изповядва вярата си, да наранява другите. Хубавото на тази среща беше, че тя убедително демонстрира как представители на различни националности, култури и религии, могат да бъдат обединени в името свободата на словото, свободата на изразяването, в името на толерантността. Това беше много важно. Имаше представители на различни европейски медии, които отразяваха конференцията. Там бяха Френската информационна агенция, колеги от Ал Джазира от Босна и Херцеговина, със свои участници бяха представени Македония, Сърбия, Гърция,Испания, Италия, Великобритания, Франция, САЩ Интересни бяха изказванията на д-р Али бин Сами Ал Мари - президент на Националния комитет за защита на човешките права, д-р Мохамед Али Ал Насър от офиса на Международната организация за защита на човешките права, д-р Юнес Джахеб, почетен вицепрезидент на Международната федерация на журналистите, д-р Джон Уайрууд президент на Международния прес институт, и Джакомо Мецоне, който е представител на Европейската мрежа за радиоразпръскване. А на първото работно заседание председател беше Джим Бумела, представляващ Международната федерация на журналистите. Сред присъстващите беше и Имел Аджами, представител на ARTICLE 19, която е независима правозащитна организация, чието име произлиза от член 19 на Общата декларация за правата на човека, гарантираща свободата на словото, Тим Дейвидсън представител на Националния съюз на журналистите на Великобритания и Ирландия, Елена Черневска от ОССЕ, Дауд Кутаб, представител на медийната организация в Йордания, Доминик Прадел, ръководител на телевизия във Франция. Ще ми се да кажа, че първият работен панел и последвалите пленарни заседания бяха посветени на свободата на медиите и по какъв начин всемогъществото на интернет влияе върху свободата на медиите. Дискусиите бяха много разгорещени, но никой не се изказа, че свободата на медиите трябва да бъде ограничавана. Втората особено важна тема беше За медийната свобода и журналистическите права . Стана дума за плурализма в медиите, независимостта и свободата в тях. Особено активни бяха в изказванията си Лари Голдбетър от Националния съюз на писателите в САЩ, Кейти Кели от Националния клуб към Международния прес клуб в САЩ, а от Вашингтон присъстваше Мелъди Петри, от структурата Срещу цензурата . В програмата беше включено и заседание, чиято тема беше Медиите във военно време . Не липсваше и дискусия по въпросите на етиката в новините и по какъв начин етичните правила защитават правата на обществото. Последното пленарно заседание беше посветено на глобалната медийна свобода. Всички присъстващи бяха единни в заключителните изводи, като бяха категорично ЗА свободата на словото и свободата на изразяване и казаха категорично НЕ на опитите журналистиката да бъде криминализирана, а журналистите да бъдат обявявани за престъпници, които подкрепят тероризма . А стана ли дума за това , което се случва с журналистите и медиите в Турция , г - жо Тодорова ? Да. Разговаряхме и за това. Позицията на европейските журналисти е, че трябва да се окаже подкрепа на турските колеги. Силата на журналистите е в изразяването на протест пред турската държава за това, че турски журналисти са изпратени в затворите с присъди за по 40 50 години. И нашите колеги трябва да знаят, че сме солидарни с тях. СБЖ многократно е изразявал подкрепа на действията на турските колеги в защита на свободата на словото. Това е най-нормален израз на нашата професионална солидарност. Макар срещата да е била дискусионна с пожелателни елементи , все пак кое е основното , което остава след нея ? Бяха направени препоръки, в които се посочва основно насоката по какъв начин журналистите да отстояват професионалните си права, които всъщност са в интерес на обществото, защото те работят за него, а не защитават свои лични права, и най-вече на висок глас да се изрази позицията срещу натиска, който представители на най-различни власти оказват върху журналистиката и журналистическия труд. Жалко и тъжно е, че по цял свят в момента журналистиката е в криза. Навсякъде има сериозни проблеми, натиск и опит да се заглуши гласът на честната и неподкупна журналистика и на журналистите. Можем ли да заключим така : тази среща в Катар започна с обсъждането на натиска за спирането на телевизия Ал Джазира , а стигна до големите проблеми , от които боледува журналистиката по света ? Точно така се получи. От ситуацията около Ал Джазира преминахме към една по-голяма и глобална тема, свързана с проблемите, стоящи пред журналистиката по света. На заключителното си заседание Международната конференция прие препоръки ЗА БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ . Документа публикуваме отделно : За безопасността на журналистите Участниците в конференцията признават всички резолюции, приети от Генералната асамблея на ООН, Съвета за сигурност и Съвета по правата на човека през последните години. Те изразяват своята съпричастност към пострадалите от въздействието на различни видове атаки журналисти и други медийни работници, свързани с правото за разпространение на информация и свободата на словото, Изразява се дълбока загриженост към безнаказаността на извършваните срещу журналисти и медии атаки. Дата: 29.07.2017 Снимки Личен архив Sat, 29 Jul 2017 14:18:52 +0300 За безопасността на журналистите http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=36356 СБЖ Участниците в конференцията признават всички резолюции, приети от Генералната асамблея на ООН, Съвета за сигурност и Съвета по правата на човека през последните години. Те изразяват своята съпричастност към пострадалите от въздействието на различни видове атаки журналисти и други медийни работници, свързани с правото за разпространение на информация и свободата на словото, Изразява се дълбока загриженост към безнаказаността на извършваните срещу журналисти и медии атаки. Много често медийните професионалисти са подложени на специфичен риск от заплахи и насилие по време на изпълнение на служебните си задължения , се казва в документа. Посочва се още, че търсенето на отговорност за всяка форма на насилие срещу журналисти и други медийни професионалисти е ключовият елемент за предотвратяване на бъдещи атаки. Конференцията подкрепя разработването на нов обвързващ международен инструмент, посветен на безопасността на журналистите, включително специален механизъм, който да подобри международния отговор на атаките срещу журналистите и да премахне безнаказаността на такъв вид действия. Участниците в конференцията са твърдо убедени, че съществуващите правни разпоредби трябва да бъдат разширени и да включват не само задължението за защита на журналистите от различни форми на насилие, но и от произволен арест, сплашване, депортиране, отказ на визи или конфискация на имущество, отказ на достъп до информация и предоставяне на безопасни медийни коридори в конфликтните зони Поради всички тези причини участниците в конференцията призовават правителствата за следното: -​ Да признаят всички препоръки, декларации и резолюции, обнародвани или одобрени от международни организации като ООН и ЮНЕСКО; -​ Да прилагат приетия от ООН План за действие и да подобрят контактите и съвместната дейност с организации, занимаващи се с безопасността на журналистите и медийните работници; -​ Да признаят и приемат задълженията си за предоставянето на защита към журналистите в конфликтни ситуации и зони; -​ Да се укрепят националните механизми и закони, включително наказателните, за да се сложи край на безнаказаността и да се осигури съдебна и законодателна помощ с цел предотвратяването на сериозни нарушения на международните хуманитарни норми, включително и към журналистите; Приканват се журналистическите организации да изпълняват задълженията си за защита на своите членове, както и да поемат отговорността за провеждането на обучения и предоставяне на екипи и оборудване срещу вредното въздействие на околната среда, независимо дали в зоната има конфликт. ЗА СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ Участниците в конференцията изразиха своята увереност, че свободата на изразяване е основно човешко право, залегнало в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.), което е определено като свобода да се търси, получава и разпространява информация и идеи чрез всички видове медии, независимо от границите . Участниците във форума бяха единодушни, че свободата на изразяване е крайъгълен камък на демокрацията. Всяка държава има задължението да гарантира, че законодателството ще защитава източниците на информация, освен в случаите на стриктно определени извънредни обстоятелства, се казва още в документа. В тази връзка участниците в конференцията призовават правителствата да признаят правото на медийните организации да предоставят информация, както и да дадат възможност на членовете на обществото да получават най-точна и прозрачна информация за действията на собствените си правителства, да осигуряват пълен достъп до информация и независимост на медийните професионалисти при публикуването на различни материали. Същевременно се подчертава важната роля на синдикатите за подкрепа на свободата на изразяване на журналистите и защитата на техните права да отразяват и публикуват обществено-значима информация. Участниците в конференцията призовават журналистите от своя страна да уважават и спазват етичните кодекси, които изискват справедливост, точност и прецизност. ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРАВА НА МЕДИЙНИТЕ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ В декларацията се подчертава, че свободата на изразяване в медиите е неразривно свързана със свободата на медийните професионалисти да изпълняват своите задължения без страх от заплахи и дискриминация . Като признават важната роля на Международната организация на труда при създаването и прилагането на световните трудови стандарти, участниците призовават за спазването на жизнено-важните принципи, залегнали в осемте основни конвенции на Международната организация на труда, включително Конвенцията за свобода на сдружаване и защита на правото на организиране от 1948 г. (№ 87) и Конвенция за правото на организиране и колективно договаряне , 1949 (№ 98). Всички участници във форума бяха единодушни, че правото на справедливи и благоприятни условия на труд се съдържа във Всеобщата декларация за правата на човека. Те са единодушни в съгласието си, че една от основните цели на профсъюзите е именно защитата правото на свобода на изразяване, при спазването на етичните кодекси, създаването на професионални стандарти и колективни договаряния. Участниците в конференцията са съгласни да разпространят тези препоръки до националните и международни институции, организации и правителства. Те подчертават, че всички документи и препоръки, приети по време на конференцията, се считат за официални документи и ще бъдат публикувани със съгласието на авторите им. В края на документа участниците изразяват сърдечна благодарност към Националния комитет по правата на човека на Катар за организирането и провеждането на конференцията в Доха и я призовават да продължи работата си и с други заинтересовани страни, за да бъдат изпълнени всички приети препоръки. Доха, 25 юли 2017 Sat, 29 Jul 2017 14:16:00 +0300 Президентът на Асоциацията на корейските журналисти: „Фалшивите новини са проблем и при нас” http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35991 СБЖ В делегацията са включени още: Джонг Йонг Пал одитор в Асоциацията на журналистите на Република Корея; Чой Къонг Чъл председател на Съюза на журналистите в област Дайгю Кюнбък; Пак Сък Хо телевизионен журналист и одитор в Асоциацията; Чо Дже Гил заместник директор на Асоциацията по икономическите въпроси и Лий Йонг Дже директор по международната дейност в Асоциацията. Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова запозна гостите с принципите и дейността на журналистическата организация. През 1894 г. се е състоял първият журналистически събор у нас, тогава се поставя и началото на организираното журналистическо движение в България , разказа тя и обясни, че въпреки многото промени в страната през цялата ни 1300-годишна история, СБЖ е съществувал и продължава съществуването си. Членството в СБЖ не е задължително, но въпреки това през годините броят на реалните членове се движи между 4300-4500, като имаме 154 журналистически дружества в цялата страна , обобщи тя. Над 60% от членуващите в СБЖ са жени, каза г-жа Тодорова и добави: Това отразява и фактическото състояние на съотношението жени-мъже в българските медии, което е в полза на жените, професията е изключително феминизирана. С повече от 60 страни от цял свят, СБЖ има подписани договори за сътрудничество, но особено активни са нашите контакти с азиатските държави. И макар че договорът за сътрудничество между СБЖ и Асоциацията на корейските журналисти е подписан едва през 2015, а този с Китайската журналистическа асоциация от над 30 години, активността и с двете асоциации е почти еднаква , подчерта председателят на СБЖ. Обменът на делегации и участието на представители на български медии в различни форуми в Република Корея, както и на корейски гости у нас, е от изключително значение не само за поддържането на тази висока ефективност, но и за още по-стабилно развитие на отношенията между журналистическите организации. Ярък пример за това е участието на български представители в Международния форум за мир, провеждан в Сеул през последните три години. Интерес по време на срещата предизвика и представянето на първия брой на дву-езичното издание на сп. Черно и бяло , което с помощта на колегите от Сеул бе издадено непосредствено след посещението на корейската журналистическа делегация у нас през миналата година. По този начин читателската аудитория и в двете страни може да се запознае с културния, с икономическия и медиен живот и в България, и в Република Корея, коментираха участниците в срещата. Ръководителят на делегацията и президент на Асоциацията на корейските журналисти Джонг Кю Сонг изрази благодарността за топлото посрещане от ръководството на СБЖ. Той запозна домакините с някои приоритети в дейността на Асоциацията и подчерта, че в Корея в журналистическата професия преобладават мъжете, като съотношението е 70:30 в тяхна полза. Само 1-2 % са жените на ръководни постове в медиите, преобладаващо на позиции главни и заместник-главни редактори. 10 000 са членовете на Асоциацията на корейските журналисти, разпределени в 182 местни организации. Най-висшата длъжност в Асоциацията е президентът, с 5-годишен мандат. Членският внос е около 10 долара на месец, като бюджетът се допълва от изданията на Асоциацията, която е ригистрирана като организация с идеална цел. Един от основните проблеми и в Корея са фалшивите новини , обясниха членовете на делегацията, които представляват и различни медии. Този проблем не може да бъде решен само от Асоциацията на журналистите, поради което във всяка медия се въвеждат собствени стандарти за решаването му, отделните медии се срещат, дискутират и споделят опит помежду си , поясни Лий Йонг Дже директор по международните въпроси на Асоциацията. Специална група, занимаваща се с откриването на фалшиви новини , е била обособена по време на президентските избори. Но един от основните похвати за справянето с този род новини е незабавната реакция на личностите, засегнати от тях, подчерта той. Представителите на корейската делегация приветстваха идеята на СБЖ за инициираната кампания Не на фалшивите новини на уеб-сайта, като изявиха желание да използват този опит. Те споделиха идеята за създаването на специален отдел в Асоциацията, който ще работи единствено по проблема за фалшивите новини, но това трябва да стане изключително внимателно, за да не се засегне свободата на словото и да не се нарушава баланса, добавиха още корейските колеги. В СБЖ ние наистина чувстваме своята голяма отговорност за медийната среда в България, която трябва да изживее своя катарзис , подчерта главният секретар на Съюза Иван Върбанов и добави, че организацията настоява всички медии да спазват стриктно професионално-етичните стандарти. СБЖ е най-голямата професионално-творческа и синдикална организация, която представлява журналистическата гилдия. Това ни дава правото, силата и отговорността да работим активно за подобряване на медийната среда в България. Ние сме независима организация и Ви уверявам, че авторитетно и твърдо работим и по линия на синдикалната защита на журналистите , каза още Иван Върбанов. В началото на този мандат, по повод на 3-ти май Международния ден на свободата на пресата, инициирахме кампанията Свободата зависи от нас! . Това е наше верую, което следваме неотклонно, редом с отстояването на професионалните и етични стандарти в професията и спазването им от всички. Радостен съм, че Съюзът на българските журналисти като член на Европейската и Международната федерация на журналистите, има необходимия авторитет, потенциал и инструментариум за натиск, като ние реагираме навременно и категорично при всеки констатиран казус на нарушаване на нормите и правилата и постигаме необходимия баланс и справедливост , подчерта пред гостите главният секретар на Съюза Иван Върбанов. Освен в СБЖ, по време на посещението си в България корейските гости ще се срещнат с членове на Комисията по култура и медии към Народното събрание и със свои колеги от БНТ. Предвижда се пътуване до Варна, където ще имат разговор със студенти по журналистика от Варненския университет и с колеги от няколко медии. Курортните комплекси Златни пясъци и Албена също са включени в програмата на корейските представители. В Балчик те ще посетят Двореца и ще се запознаят с археологическите ценности по тези места, които са с европейско значение. Преди да отпътуват гостите ще се запознаят и с уникалната архитектура и забележителности на Пловдив и ще се срещнат с представители на общинското ръководство на града. Н.Пр. Посланик на Република Корея Шин Бунам ще даде официален обяд на делегацията. Снимки: Красимир Пеков Sat, 24 Jun 2017 18:12:14 +0300 Варненската журналистическа среща: богата на топло слънце, нови идеи и искрено приятелство http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35957 СБЖ Поводът е вторият етап на Форума за славянска писменост и култура, чието начало бе сложено по време на провеждането на 17-то издание на фестивала Православие и медии в Тюмен през май, на който гостува председателят на СБЖ Снежана Тодорова. По време на събитието в Абалакския манастир в Тоболск бе осветена и мозаечна икона на равноапостолните братя Кирил и Методий, която се превърна в символ не само на професионалните, но и на духовните връзки между двата журналистически съюза СБЖ и Съюза на журналистите от Тоболска област, които миналата година по време на фестивала на пресата Вся Россия подписаха споразумение за сътрудничество. Във Варна гостите, заедно с български представители на медиите и гости, съпричастни към журналистическото дело, като проф. д-р Маргарита Пешева, един от авторитетите в медийното дело, проф. Милко Петров, професор по чуждестранна журналистика и изграждане на имидж във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ Св. Климент Охридски , както и известни интелектуалци, се събраха в Радио Варна , където се състоя дискусия на втория етап от Форума за славянска писменост и култура. В него гостите от Тюмен, посрещнати от директора на Радио Варна Наталия Чешмеджиева, разказаха за своята работа в радиото, телевизията и печатните издания в региона Началото на събитието сложи председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която придружава гостите. Тя разказа за своето участие във Фестивала Православие и медии , на който бе отдадена заслужена почит на българските равноапостолни братя Кирил и Методий и на техните ученици, дарили православния свят с четмо и писмо. С гордост искам да ви споделя- каза Снежана Тодорова, - че журналистите на Тюмен несамо отпразнуваха достойно 24 май, но и събраха средства за мозаечната икона с ликовете на светите братя Кирил и Методий, дело на големия руски художник Иван Бурлаков, която бе поставена и осветена в Абалакския манастир. Беше изключително вълнуващо как колегите от Тюмен честват този толкова свят за всички нас празник, но и изказаха благодарност,че сме им дали писменост. А за Александър Новопашин срещата в Радио Варна не е случайна, защото тя е предвещана от подписаното през миналата година споразумение между Съюзът на журналистите на Тюменска област и Съюзът на българските журналисти. Обединява ни това, че се обърнахме към нашите извори и общата ни писменост каза Новопашин. Той разказа как се е родила идеята за мозаечната икона и благотворителната кампания, която организирали журналистите за събиране на средства за нея. Професията ни е много динамична каза той, - затова журналистите искаха да оставят след себе си нещо и затова те решиха да обединят силите си и да съберат средства за инициативи в духовната сфера. Началото беше сложено със създаването на Кедровата алея край стените на Абалакския манастир в Тоболск, защото тези дървета, чийто живот е стотици години, ще напомнят на младите журналисти за техните предшественици, които са оставили нещо след себе си. Днес на камбанарията на манастира със своя звън, разливащ се на километри, буди Камбаната на гласността, излята също с дарения от представители на медиите. Последва ги мозаечната икона св. Нестор Летописец, който е покровител на руската журналистика, и тази година до нея вече е и тази на светите братя Кирил и Методий. И за да бъде триптихът завършен, скоро там ще се появи и ликът на св. Йоан Златоуст. Този наш пример беше заразен и журналистите от други региони на Русия последваха примера ни. За мен тези неща са много важни, защото смятам, че бъдещето на журналистиката е може би просветителска. И тъй като за славянска писменост и култура не би било възможно само да се говори за техните дълбоки и здрави корени, ако не погледнем днес благодарение на четмото и писмото какво създаваме. Журналистката от ГТРК Регион Тюмен Анастасия Буданова представи някои от проектите на електронната медия Сред тях бяха ексклузивните репортажи Мъдрост в камъка и Абитурентски валс на Царска крайбрежна . Чаровната новинарка призова и представителите на българските медии да се включат на 23 юни в 18.30 ч. в директното излъчване на тв канала Русия 24 и на сайта Регион Тюмен в премиерата на абитуриентския валс. Буданова сподели, че макар и да са предимно новинарски канал, те винаги откликват или стават инициатори на различни проекти. А журналистката Маргарита Шаманенко от в. Тюменска област днес разказа за темите на неговите страници. Изданието излиза в три варианта, като голямо внимание се отделя на читателите на вестника. Не липсват и заинтригуващи проекти, които предизвикват интерес най-вече сред младите хора. Единият от тях е съвместно с фонда Руски университети и е организиране на срещи с най-известните и активни хора от Урал и Сибир, известни интелектуалци , космонавти, утвърдили се бизнесмени и други. Това е експлозия от идеи и предложения на деловото и научно творчество на дейните и талантливи млади хора, смята журналистката. Журналистите от вестника са инициатори на издирването на изчезналата преди много години от Абалакския манастир чудотворна икона на Божията майка. Издирват я по целия свят. Самата Маргарита Шаманенко е в България не само за участие във втория етап на Форума за славянската писменост и култура, а и за това, че за своите публикации е наградена на Фестивала Православие и медии с почивка в МДЖ Варна. Във форума в Радио Варна гост беше и издателят Олег Дроздов от Мурманск, който представи пълните събрани съчинения на големия приятел на България писателя Виталий Маслов, благодарение на когото в цяла Русия вече официално празнуват 24 май. Той беше първият, който през 80-те години на миналия век успя с много упоритост и любов да закара в Мурманск България, като тя дари на града копие на паметника на Кирил и Методий, който беше закаран върху камион платформа до там с ескорт от български журналисти. Дроздов изрази желание Тюмен и Мурманск да си сътрудничат в името на благородното дело. В програмата на втория етап се състоя и една много интересна премиера на две книги на известната разследваща журналистка от Татарстан Венера Якупова Едната е Пътеводител до Берлин , посветена на Деня на победата,в която има неизвестни факти за воювалите татари, много от които са дали живота си във Великата отечествена война. Със сълзи на очите тя разказа и за нейните най-близки роднини, които са били на фронта. Другата книга на Якупова - Добро и зло российской журналистики , е посветила на дилемата ще оцелее ли журналистиката или умира, и дали професията журналист ще изчезне през ХХІ век. В нея тя е събрала мненията на мастити професионалисти, които предлагат свои виждания как руската журналистика да стане професионална и качествена. Четете и предлагайте своите виждания, своите варианти за преустройството на руския медиен пазар призовава Венера Якупова.- Всеки от нас има своя трибуна вестник, списание, сайт, телевизионен и радиоефир. Важното обаче е да се чуе вашият глас. Заедно ние сме сила. Вярвам, че ще можем да върнем на обществото професионалната журналистика. Тази, в която доброто винаги побеждава злото. В наситената програма на форума бяха включени посещения на символични и славни за България места В първата българка столица Плиска, която днес е един уютен и пълен с много млади хора град, журналистите бяха посрещнати по стар български обичай с хляб и сол, който им поднесоха две красавици, облечени в национални носии, а стопанката на града Тонка Ангелова с широка усмивки ги приветства с Добре дошли . Тя разказа как днешна Плиска живее и се развива, показа им символите на древните българи, събрани на площада в града прабългарската розетка, паметника на княз Борис Покръстител и монумента на археолозите открили първата българска столица Карел Шкорпил и Фьодор Успенски. След това журналистите разгледаха музея и историко-археологичния резерват, като не пропуснаха да видят и Голямата базилика. Истински взрив от емоции сред гостите предизвика посещението им в Двора на Кирилицата, където гостоприемният домакин Карен Алексанян ги разведе и разказа как се е родила идеята за създаването, къде и кой е направил близо двуметровите букви. Той стана обект на вниманието несамо на тв екипа от Тюмен, но и на представителите на другите медии, които си тръгнаха с взето от него интервю. Журналистите се смесиха с ученици, които също бяха дошли да видят двора на А, Б-ето, и с голямо любопитство се докосваха до буквите, до паметниците на княз Борис Покръстител и на светите братя Кирил и Методий. Много от журналистите последваха примера на малчуганите да се снимат пред буквите, с които започват имената им. Ей така за спомен! Освен с историческото минало на тази част на страната ни, журналистите се запознаха и с настоящето и бъдещето, а това се случи при срещата им във ВСУ Черноризец Храбър , където членът на УС на СБЖ и преподавател в университета доц. Георги Калагларски беше организирал среща на гостите в Центъра за изучаване на руски език с доц. Елеонора Танкова, декан на факултета Международна икономика и администрация . Двамата, техни колеги и студенти подробно запознаха тюменските журналисти с историята на университета, какви специалности се изучават и колко студенти трупат знания там. Сред се оказаха и двама от Тюмен. Гордост за висшето училище е, че негови възпитаници днес са утвърдени имена в политиката и управлението на страната. И другата българска столица, Преслав, предизвика не по-малка възхита и интерес сред тюменските гости. В музея в Преслав те бяха посрещнати от цар и царица, показващи пищността на първата българска държава по времето на цар Симеон и неговия Златен век, а малчугани от местното училище предизвикаха топли емоции сред журналистите със своя спектакъл За буквите . А в Общински съвет Варна стана ясно, че в най-близките планове на кметството фигурира организирането на Дни на Тюмен в България. От своя страна сибиряците пък радостно споделиха, че има какво да разказват и показват на своите зрители и читатели като се приберат. И за това се бяха погрижили с типичното нашенско гостоприемство Снежана Тодорова и доц. Георги Калагларски. И както казва поговорката, че всичко е добре, когато свършва добре, и при приключването на втория етап на Форума за славянска писменост и култура имаше какво да научат едни от други представителите на българските, тюменските, татарските медии. Предстои финалният трети етап, който ще бъде през есента в Дагомис. Още нещо стана ясно на тази среща в морската ни столица - че не е важно да имаш сто пари в джоба си, а важното е да имаш сто приятели, на които да се облегнеш, защото приятелството е най-здравата връзка, която не се нуждае нито от преговорни процеси, нито от дипломация, стига единствено сърцата да са отворени и искрени. Снимки Красимир и Станислава Пекови Thu, 22 Jun 2017 09:35:05 +0300 Гости на СБЖ от Москва и Тюмен са очаровани от България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35915 СБЖ Тя е ръководител на група от 16 журналисти от Москва и Тюмен, които са на посещение в България по покана на Съюза на българските журналисти. Ние всички ще напишем, че България е привлекателно и безопасно място за деца и за семейна почивка, заяви руската журналистка, след като с колегите си посетиха първата българска столица Плиска. Нина Лесина казва, че много обича България и често я посещава, а през последните 3 години води у нас различни групи журналисти. Всяка година забелязваме, че в България става все по-хубаво, и откриваме колко много и интересни места за посещение има у вас, коментира Лесина. Според нея руските туристи ценят възможностите за отдих и развлечение, но още по-високо оценяват гостоприемството на българите и добрата ни кухня. Имате забележителна кухня и прекрасни вина, това винаги привлича руснаците, обобщава журналистката от Москва. Снежана Тодорова придружава гостите А какво друго помнят от България гостите? Потресаващите, според тях, билкови чайове - ние, руснаците, пием много чай, а българските чайове от треви са фантастични . Изключително вкусните плодове, и още: тези ваши розови домати невероятни са . Сега за пръв път Нина Лесина води свои колеги на посещение в старите български столици Плиска и Велики Преслав. И тук журналистите откриват още една ниша за руските туристи. Руснаците са любознателни и много обичат историята, затова старите български столици ще бъдат много привлекателни за тях, смята Лесина. В Плиска руските журналисти бяха посрещнати от кмета на града Тонка Ангелова, а традиционният български обичай за приемане на гости с хляб и сол толкова ги впечатли, че не си тръгнаха от площада, преди всеки от групата да си направи снимка с късче пита в компанията на момичета с национални носии. След като се запознаха със съвременното развитие на Плиска, гостите посетиха музея и историко-археологическия резерват, а Голямата базилика буквално ги остави без думи. Групата руски журналисти беше придружавана от председателя на СБЖ Снежана Тодорова (на челната снимка, втората отдясно) и доц. Георги Калагларски от ВСУ Черноризец Храбър . На 20 юни представителите на руските медии ще участват в кръгла маса за славянската култура, която ще се състои във Варна. Mon, 19 Jun 2017 16:36:53 +0300 Вълнуващият журналистически форум в Тюмен ще продължи и във Варна http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35720 СБЖ Това събитие е част от Международния медиен проект Форум на славянската писменост и култура , чийто организатори са Съюзът на журналистите от Тюменска област и Съюзът на българските журналисти. Той се провежда в периода септември 2016 септември 2017 година. Началото беше при подписването на договора между двата съюза в Дагомис миналата година и ако може да назовем маршрутите, то те са Сочи Тюмен Москва Тоболск Абалак Варна. Посещението на Снежана Тодорова беше свързано с две особено важни и за нас, българите, съвместни инициативи на двата журналистически съюза - освещаването на мозаечната икона на светите братя Кирил и Методий, поставена в Абалакския манастир край Тоболск, и отбелязване на Деня на славянската писменост и култура. Тя участва и в ХVІІ фестивал Православие и медии , който събира журналисти от цяла Русия, пишещи по тази тема. Абалакският Свято-Знаменски мъжки манастир вече 17 лета е център на сътрудничеството между журналисти от почти всички региони на Русия и Руската православна църква (РПЦ). Именно тук се провежда фестивалът Православие и медии . И тази година над 150 журналисти, кореспонденти, автори, ветерани журналисти и студенти взеха участие във форума. Кръгли маси, научно-практични конференции, дискусии, всичко това влиза в програмата. През изминалите години във фестивала са взели участие повече от 1500 представители на медиите от цялата страна. В традиция вече са се превърнали благородните инициативи, които участниците в Православие и медии организират още от 2007 г. Тогава за първи път се организира фестивалът, те решават да съберат средства и го правят, за отливане на Камбана на гласността, чийто звън от камбанарията на обителта днес се чува на километри. Върху нея има гравиран надпис Православие и медии . По инициатива на журналистите покрай стената на Абалакския манастир днес вече има алея от кедрови дръвчета. Всяка година се увеличава броят им. И сега, по време на ХVІІ-то издание на фестивала, участниците в него посадиха още дръвчета. За мозаечните икони също вече се знае. Но първата, която се появява на стената на манастира през 2011 г., е на св. Нестор Летописец, когото журналистите почитат като небесен покровител на професията и като първия историк и репортер, разказващ за събитията в древна Рус. И за нея те събират средства. А през 2016 г. съвместно със СБЖ решават до лика на св. Нестор да се появи мозаечна икона на светите братя Кирил и Методий, която на 26 май беше осветена. И двете творби са дело на златоръкия майстор на икони и известен художник Иван Бурлаков. Руските журналисти обаче са на мнение, че до двете икони трябва да има и трета - на св. Йоан Златоуст, като по този начин ще се оформи триптихът, почитащ светците просветители. В програмата на ХVІІ фестивал Православие и медии освен дискусията на тема 1917 2017 година. Уроци на столетието , беше включена и голямата фотоизложба на известния фоторепортер Сергей Русанов Абалакският манастир хроника на възраждането на светинята . Сергей Русанов е известно име не само в Тюменска област, но и в цялата страна. Неговите фотографии от войните в Чечня са вълнували не един и двама. Но за обектива му не само трагичните истории са тема. Той обича да снима Севера и да разказва неговата красива и сурова приказка чрез своите фотографии. Тази година като че ли отбелязването на 24 май в този край премина по-различно. Вероятно се дължи на това, че в Абалакската обител заеха своето място равноапостолните братя Кирил и Методий, пред които посетителите на манастира, журналистите и многобройните поклонници ще могат да се поклонят и да положат цвете, защото благодарение на тръгналите от България букви, писменост и църковни книги днес хората се чувстват повече обединени. За сайта на СБЖ Снежана Тодорова разказа за срещите си и участието в различните мероприятия, включени не само в съвместния медиен проект, а и за всички, чрез които се отбелязва един от най-красивите празници празника на четмото, писмото и културата. ИКОНАТА СИМВОЛИЗИРА НАШАТА ОБЩА ИСТОРИЯ, ОБЩОТО НИ НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В своите изказвания навсякъде подчертавах, че за нас, българите, това е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост каза Снежана Тодорова. - Нашите руски колеги направиха всичко възможно, за да подчертаят голямата роля на България, на българската просвета и култура за създаването, разпространяването и запазването на славянската писменост, с подчертаното внимание и признателност към великото дело на светите братя Кирил и Методий. За 17-та година в Тюмен се провежда научна конференция Православието и медиите , на която има подчертано присъствие на светската и духовната власт. Там разбрах, че 24 май като църковен празник в Русия се отбелязва от 1863 година. Държавен става от 1991 г. От 70-те години на миналия век в Тюменска област той се отбелязва всяка година. А от 2000-та година там се провежда конференция и празнични чествания на тема Православие и медии . Тази година откриването стана в голямата тържествена зала на филхармонията, като преди това бяхме поканени в една по-малка зала, където студенти филолози от висшите учебни заведения и най-вече от университета в Тюмен, изпълниха песни на различни славянски езици, като определено внимание и почит бяха отделени на България и българския принос за запазването и честването на 24 май. Младите хора изпълниха химна на празника Върви, народе възродени и една от съвременните ни поп песни, любима и на българи, и на руснаци - Ах, морето , която изпълнява Тони Димитрова. Да си призная, стана ми много приятно, защото песните бяха изпълнени на много добър български език и с много ентусиазъм. След което в голямата зала на филхармонията ни посрещнаха с църковно-славянски песнопения на семинаристите от духовната академия, като по този начин беше открита самата конференция. Сред присъстващите беше и митрополитът на Тюменската и Тоболска епархия Димитрий. Освен че епархията е голяма по територия, Тоболск се слави с това, че е духовен център на Русия. В конференцията имаше и международно участие и това бяха професор от Китай и млада аспирантка от Франция, която се обучава в Тюмен. Прави впечатление, че и в Тюмен, и в Тоболск звучи много чужда реч и вероятно това е, защото като че ли там се е запазила истинската Русия, за която сме чели в литературата. И това привлича чужденците да дойдат и да се запознаят с този край. Между другото, според класациите за град, в който се живее най-добре, Тюмен вече няколко пъти заема челното място. Той е един от големите промишлени центрове и се полагат големи усилия за запазването на руското. Няма много чужди влияния и като присъствие. Сибиряците са много благодарни на декабристите, които са направили много за този край, където са били заточени. Ще припомня, че Тоболск е родното място на големия детски писател Ершов, автор на известната и любима на много деца по света приказка Конче-вихрогонче . Там е живяло и семейството на Менделеев. Изобщо Сибир е дал много на Русия. Защо в този регион са се спрели на темата Православие и медии ? Само защото е духовен център, или защото има глад за духовна култура в медиите? Като човек, който е завършил по времето на социализма Ленинградския държавен университет, още там, посещавайки храмовете, за себе си направих извода, че в голямата си част руският народ е силно и искрено вярващ. И при това мое сегашно посещение в Тюмен, Тоболск и Абалак тези мои впечатления се потвърдиха. Ако има хора, които искрено са отдадени на Бога и вярват, това безспорно се отнася за руснаците. Онова, което видях там, ме впечатли дълбоко. В храмовете винаги беше пълно с много хора, и млади, и стари, и деца. Към всеки един храм или манастир има православни курсове, училища. Оказва се, че в Русия има православни училища, които, поне така ни беше казано, са държавни. Не са задължителни, но ако родителите предпочитат децата да посещават такива училища, има възможност. А относно връзката на православието с медиите, видях колко много църковни и религиозни издания, свързани с руската църква, има в Русия. В нашата среща участваха журналисти, които представляваха такива издания. но освен представителите на т. нар. православна преса, във форума участваха и представители на всички медии, които излизат в страната. Всички светски медии имаха свои екипи и отразяваха сериозно фестивала Православие и медии и конференциите, включени в програмата му. Ще ми се да отбележа, че от началото до края на тържествата присъства митрополит Димитрий, който е изключителен човек. Откриването и закриването на православния форум се състоя в самия храм. Всъщност и връчването на наградите и отличията, които получиха нашите колеги, отразяващи православната тема в медиите, връчи лично той, но със съдействието и по предложение на журналистите, които следят тази тема. Освен журналистите, и аз получих също благодарствено писмо за участието. Имахме възможност да се докоснем до прекрасното изкуство в изработването на икони. Монасите и служителите в манастира рисуват голяма част от иконите, които се продават в църковните магазини. И тази традиция се е съхранила. Една част от журналистите, и по специално екипът на Радио телевизия Тюмен и централният вестник на Тюменска област, бяха наградени с почивка в МДЖ Варна. И тук ще кажа, че ние ще продължим на българска земя нашия разговор за приноса и значението на България и Русия за разпространяването на славянската писменост на кръгла маса, която вероятно ще организираме на 19 юни, тъй като между 16 и 23 юни наши гости ще бъдат колеги от водещите медии от Тюменска област. Една част от тях са наградените по време на Православния фестивал. Споделете, г-жо Тодорова, какво беше усещането при освещаването на иконата на равноапостолните братя Кирил и Методий? Всъщност апогеят на този духовен празник беше освещаването на мозаечната икона на светите братя Кирил и Методий, поставена на една от стените на Свято-Знаменския Абалакски мъжки манастир. Той е прочуто място и невероятно интересен несамо в архитектурно отношение , а и като църковно-духовен комплекс. И докато през предходните дни беше много студено, то на 26 май, когато осветиха иконата, за наша огромна радост слънцето изгря и на небето нямаше нито едно облаче. А когато застанахме пред иконата, имахме усещането, че светите братя са живи. Художникът Иван Бурлаков е направил нещо много прекрасно техните лица, лъчезарния им поглед Иконата е изработена от уралски скъпоценни и полускъпоценни камъни. Изключително беше! Човек трябва да присъства на този вълнуващ момент, за да може да съпреживее това пречистване, което, убедена съм,че всеки от нас преживява в такива мигове пред иконата на светите братя Кирил и Методий. Използвам случая да изразя огромната си благодарност към нашите домакини и партньори от Съюза на журналистите на Тюменска област.Особено искам да подчертая личната заслуга на Александър Павлович Новопашин, съветник на губернатора по проблемите на културата и журналистиката, и на Владимир Сергеевич Кузнецов, ... Thu, 01 Jun 2017 13:28:07 +0300 Български журналисти откриха прелестите на екзотичната югозападна китайска провинция Юнан http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35717 Поради проявения от китайската страна интерес към българското селско стопанство тази година в 6-членната българска група бяха включени предимно колеги, занимаващи се с проблемите на аграрния сектор у нас. Програмата, подготвена от домакините, съответстваше на профила на българската група. Най-интересната част от нея бе посещението на югозападния щат Юнан, разположен край границите с Мианма, Лаос и Виетнам. Това е планински район с високи плата и планински хребети над тях. На едно такова обширно плато, високо около 1800 м, се намира столицата на провинцията град Кунмин, в който, заедно с предградията, живеят над 6,5 млн. души. Цялото население на Юнан е около 46 милиона, а територията му е около 3,5 пъти по-голяма от България. Кунмин, за наша голяма изненада, се оказа един супермодерен град, който изумява още с огромното си и модерно летище, при това винаги пълно и оживено. Китайците обичат да пътуват, а и очевидно могат да си позволяват да летят самотетът ни беше претъпкан и на отиване, и на връщане от Пекин. В града се строи много както небостъргачи, така и градски магистрали с кръстовища на няколко нива. Транзитните магистрали са повдигнати на естакади. Новите жилищни блокове а такива в града има стотици, са на по 30-ина етажа средно. Обществените сгради са архитектурни уникати, в които китайските архитекти дават воля на фантазията и на творческите си виждания. Структурата на града е интересна. Около центъра шахматно са разположени жилищни квартали и земеделски площи. Това дава възможност дори на столичните граждани да се занимават със земеделие, използвайки плодородната земя на тропическото плато като ресурс, вместо да я застрояват. Въпреки високопланинския релеф на провинцията, тя е развит аграрен район, защото се намира точно на северния тропик и температурата е постоянна през цялата година около 25 градуса, а и климатът е влажен. Дори по време на нашето посещение почти непрекъснато валеше, но имаше и слънчеви часове. Не случайно наричат Юнан провинцията на вечната пролет. Оказва се, че при този топъл и влажен климат голямата надморска височина не е проблем за развитието на интензивно земеделие. Високите плата се редуват с красиви долини между хълмовете и планинските вериги, в които избуява пищна растителност, включително и на височини над 2000 м. Както знаем, в България над тази граница изчезват дори боровите гори. Обширни земеделски площи са покрити с хиляди декари оранжерии, в които предприемчиви местни стопани събират по няколко реколти годишно. Българските журналисти посетиха няколко аграрни фирми, в които частни предприемачи произвеждат селскостопанска продукция, включително и за износ китайско зели, боровинки и корени от лотос местен деликатес. Но най-интересното за нас бе, че Юнан е китайската розова долина. В долините на планинските масиви около Кунмин има хиляди декари с култивирани розови насаждения, от които местните агробизнесмени произвеждат разнообразни кулинарни продукти. Както веднага установихме, местната роза е различен сорт от българската и не е маслодайна. Тя е по-червена от българската Rosa damascena и почти няма приложения в козметиката. Предприемчиви бизнесмени произвеждат рози и розови продукти и с декоративни цели. В Кунмин българската делегация посети редакцията на местния главен провинциален всекидневник Юнан дейли и се срещна с ръководството на местното отделение на Общокитайската асоциация на журналистите. Вестникът има 300-хиляден тираж и се помещава в 20-етажен стъклен небостъргач. Разбрахме обаче, че той е вече остарял на около 30 г., и затова в момента за редакцията се строи нов, супермодерен небостъргач. Редакцията всъщност е издателска къща, която публикува няколко различни по характер, вид и аудитория периодични издания, а също така печата и вестници на ишлеме за съседните страни на техните езици. Колегите обстойно ни запознаха и с интернет изданието си, което е особено популярно. Попитахме дали това не води до спадане на тиража на хартиения вестник. Обратно на очакванията ни се оказа, че тиражът през последните години расте. Очевидно, ситуацията на китайския медиен пазар е друга, а може бе и психологията на китайския читател. Юнан е етнически най-пъстрата провинция на Китай. От 56 признати етнически групи в Китай 25 се срещат в Юнан. Малцинствените групи общо съставляват 38 процента от населението на провинцията. Едно от най-интересните места в столицата Кунмин е етническият парк, в която са пресъздадени миниселца с най-характерните етнографски, битови и фолклорни особености на всяка от тези групи. Може би затова, но и по куп други причини Юнан е една от най-популярните туристически дестинации в Китай, както и за туристи от цял свят заради изключителните си природни дадености. На територия колкото три и половина Българии има планински върхове от над 6000 м (на север) и речни долини от едва около 80 м надморска височина( на юг). Преобладават обаче високите плата, като средната височина на провинцията е почти 2000 м. Независимо от това заради тропическото му местоположение и голямата влажност тук има забележително биоразнообразие, включително и на най-редки видове от флората и фауната. Смята се, че това е най-богатата на ботанически видове територия в света за тези географски ширини и че тук живеят половината от всички птици и млекопитаещи в Китай, макар и само на 4% от територията му. Като прибавим и магическите пейзажи, можем да разберем защо Юнан е магнит за туристите. Ние нямахме време за големи обиколки, но домакините успяха да ни покажат изключително красивото езеро Фусиан. То е с размера примерно на Охридското, заобиколено е от планини и е най-дълбокото естествено езеро в Китай. По бреговете му се са разработени няколко курортни зони с модерни хотели и естествени паркове, които се оглеждат в кристалните му води. В Пекин българските журналисти имаха среща с Рон Чанхай директор на отдела за международни връзки на ОКАЖ. В беседата бе изразено задоволство от сърдечните връзки между ОКАЖ и СБЖ. Специално бе подчертано, че ежегодният обмен на журналистически делегации има много благотворно влияние за взаимното опознаване и дава възможност за повишаване на медийния интерес към Китай в България и към България в Китай. Китайските домакини проявиха интерес и към сътрудничество при използването на почивната база на СБЖ. Българските журналисти посетиха международната редакция на Радио Пекин, където се срещнаха със стари приятели колеги от българската секция, които говорят български и с които сме се срещали по различни поводи през годините. Ръководителят на българската група Васил Сотиров даде интервю за Радио Пекин. Интересна бе беседата, която българските гости имаха в китайското министерство на селското стопанство. Високопоставени служители от международния отдел на министерството разказаха за актуалните проблеми в аграрния сектор в Китай и споделиха виждания за възможностите за сътрудничество между Китай и България в селското стопанство. Те подчертаха, че познават България като страна с модерен аграрен сектор, от която някога са черпили опит и към която имат силен респект. Констатирано бе, че макар мащабите на двете страни да са различни, има перспективи и възможности, особено в обмена на уникални селскостопански продукти и технологии. Българските гости се запознаха и с някои забележителности на Пекин и околностите Забранения град, Храмът на небето и, разбира се, Великата китайска стена. Wed, 31 May 2017 22:12:12 +0300 Ликовете на светите братя Кирил и Методий вече греят и в Абалакския манастир http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35618 СБЖ За това лично за сайта на СБЖ съобщи нейният автор, големият руски художник и майстор на мозаечни икони Иван Бурлаков. Той отправя своите поздрави към всички български журналисти по повод Деня на славянската писменост и култура и ми пише, че с голяма радост споделя пред мен, че на 22 май иконата е потеглила от Екатеринбург, където се намира неговото ателие, и на 23-ти вече е монтирана на стената на Абалакската света обител. Тя вече е редом до лика на св. Нестор Летописец съобщава Иван Бурлаков. Успях чрез изображенията на светите братя да предам силата на духовността и тяхната чистота и праведност, защото точно такива са те за мен от всичко, което прочетох за тях. И наистина майсторът на мозаечни икони като че ли сякаш се е докоснал до покровителите на Европа и е успял да проникне в тяхната душевност и мисли. И така, мозаечната икона с ликовете на светите братя стои вече редом до тази на св. Нестор Летописец, който е покровител на руските журналисти. На 26 май иконата ще бъде осветена тържествено от митрополит Димитрий, а на тайнството освен тюменските журналисти ще присъства и председателят на СБЖ Снежана Тодорова. Отдавайки дължимото на паметта на светите братя споделя за сайта на СБЖ Иван Бурлаков, - ние попълваме белите петна в историята и фокусираме нашето внимание върху вековечните идеали, които са здравата връзка във времето. Сайтът на СБЖ е единствената българска медия, която следи и отразява събитието. Снимки Иван Бурлаков Wed, 24 May 2017 18:21:57 +0300 Освещават мозаечна икона на светите братя Кирил и Методий в Тюменска област http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35504 СБЖ Започвам с този празничен тропар, посветен на светите просветители, защото скоро на хиляди километри от нас в най-хубавите майски дни, когато отбелязваме Деня на славянската писменост и култура, ще се състои едно много родолюбиво дело. Далеч на север, в Тюмен, български и руски журналисти ще отбележат този толкова важен празник на покровителите на Европа равноапостолните братя Кирил и Методий. Делегация от българска страна начело с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и членове на ръководството на Съюза ще посети тази руска област от 23 до 27 май. Инициативата е на партньорския Съюз на журналистите на Тюменска област, с който СБЖ има подписан договор за сътрудничество. Идеята за това наше посещение е да можем заедно да отпразнуваме 24 май - Деня на славянската писменост и култура каза за сайта на СБЖ Снежана Тодорова. Но най-важното е, че нашите колеги от Тюмен желаят заедно с нас българските журналисти, да открием и осветим мозаечната икона на светите братя Кирил и Методий, поставена на стената на един от най-големите манастири в Русия - Абалакския мъжки манастир, намиращ се в гр. Тоболск, известен като духовния център на Русия. Иконата е вече готова и чака гостите, които да й се поклонят по време на освещаването. Златоръкият творец от Екатеринбург Иван Бурлаков е направил мозаечната икона, влагайки в нея несамо таланта си, но и душата и сърцето. Щастлива бях, когато само минути след като той я завърши ми прати известие и снимката. Беше ми написал: Слава Богу! Готова е! Иконописта не е суетно занимание! Да си призная, това ме зарадва повече, отколкото някакви други победи в страната ни през тези дни. Програмата, посветена на празниците на духовността и културата в Тюменска област, в които ще участват и българските гости, е пребогата, дали поради прочутото гостоприемство на хората от Севера, които винаги те посрещат като свой близък, или пък по протокол, това не е чак толкова важно, защото тя е подчинена на емоциите и на преклонението пред светите творци на славянското слово. Нашите колеги журналисти, членове на УС на СБЖ, ще могат да разкажат за това как се тачи 24 май в България на конференция, посветена на този празник казва Снежана Тодорова. - Ще имаме възможност да говорим и за православието и средствата за масова информация, тема, която руските колеги ще обсъжда по време на втория ден на конференцията в Тоболск, в рамките на провеждащият се там Регионален фестивал на православната журналистика. Домакините са поканили да участват и български духовници, защото е редно по време на освещаването на мозаечната икона на св. св. Кирил и Методий заедно с руския духовник да има и представител на българското духовенство. От българска страна участието ще е несамо в дискусиите и кръглите маси по различни теми в областта на журналистиката. Още първия ден Снежана Тодорова ще участва в срещата на журналистите от Тюмен, която ще се състои в Дома на журналистите. Тя за втори път ще е гост на руските колеги и споделя,че те имат много сериозна журналистическа гилдия и сериозни издания. За наша радост, голяма част от работещите в местните медии са свързани с България и по произход. Това е така,защото преди години, по времето на Съветския съюз, връзките с този край били много активни, тъй като в Тюмен се намират големи залежи на нефт и газ и там са работили много българи. Сред мнозината останали и създали семейства там е и правнукът на известния български поборник Олимпий Панов журналистът Тодор Воински, който работи в едно от тюменските издания. И тъй като наскоро отбелязахме Деня на победата, Снежана Тодорова припомня за сайта, че именно идеята за Безсмъртният полк е дадена от тюменските журналисти. И пак те са инициатори да бъдат събрани средства и издигнат паметник на загиналите журналисти по време на изпълнение на служебния си дълг. На него е изобразен фотожурналистът Александър Ефремов, загинал по време на войната в Чечня през 2000 година. Един човек, едно име, превърнали се в символ на журналистите, загинали при изпълнението на служебните си задължения. Днес, когато руските журналисти разберат за поредните техни колеги, които не са се върнали у дома, не пропускат да се съберат в подножието на паметника Живот за истината , издигнат в град Тоболск и изобразяващ Александър Ефремов, нарамил репортерската си чанта и камера, да тича към поредното събитие. Така става и с иконата на св. св. Кирил и Методий. Тя ще е втората, която ще се появи на стената на Абалакския манастир. Преди време Съюзът на журналистите на Тюмен успява да събере пари и да отлеят камбана, която наричат Камбаната на гласността. Тя е в камбанарията на манастира. В стената, която обгражда обителта, има много красива мозаечна икона на св. Нестор Летописец, изработена по инициатива на журналистическата общност в Тюмен, тъй като светецът е покровител на руските журналисти. Малко преди Снежана Тодорова за посети за първи път Тюмен, оттам й съобщават за желанието на тюменските колеги до св. Нестор Летописец да се появи мозаечна икона на равноапостолните братя Кирил и Методий и тя им занася няколко фотографии на мозаечните икони на светите братя от черквата Сан Клементе в Рим и от Охрид. Днес вече тя е факт и ще бъде осветена в Деня на славянската писменост и култура. Sun, 14 May 2017 13:23:45 +0300 3. Пьончанг се готви за зимна Олимпиада. Сеул, Пусан, Инчон омайват с традиция и футуризъм http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35211 СБЖ Световната журналистическа конференция, която бе организирана от 3 до 8 април от Журналистическата асоциация на Корея (ЖАК) в Сеул и в още няколко южнокорейски градове, даде възможност на около 90-те участници от над 60 страни не само да дискутират важни теми като приноса на медиите за световния мир, но и да опознаят много от красотите на Южна Корея. СБЖ бе представен от отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова и от журналистката Елена Фучеджиева от Global Frame/ Господари на ефира . За деловата част от работата на форума и за приноса на ЖАК вече разказахме в две предходни публикации. Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35080 1. Мирът е във фокуса на Световна журналистическа конференция в Южна Корея Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35172 2. Джунг Кю Сунг: Журналистическата асоциация на Корея е щастлива с приятелството със СБЖ Тук предлагаме на читателите репортаж за пътуванията из различни южнокорейски градове и провинции, осъществени през петте дни на конференцията. Първата спирка на представителния международен форум, който даде възможност на журналисти от цял свят да общуват и да обсъждат важни въпроси в динамична и отворена атмосфера, беше над 10-милионната столица Сеул. Всъщност градът е център на Сеулския национален столичен район, който обхваща 24,5 милиона души, включвайки също съседния около 3-милионен Инчон с неговото пристанище на Жълто море и с международното летище, обслужващо столицата. Де факто около 50% от цялото 51-милионно население на Южна Корея живее в столичната метрополия. Добре е да се спомене, че при това досто многобройно население територията на Република Корея е малко по-малка от българската - 100 210 кв. км... Провинцията, в която е разположен Сеул, се казва Кьонги-до и на север тя опира до границата със Северна Корея. През южнокороейската столица преминава широката близо километър река Хан-ган, а в северната част на града се издига планината Нам-сан. Територията на Сеул е била населена от древни времена и много нашественици - главно китайци и японци - са го владяли, защото чрез контрола над река Хан като ключова транспротна връзка са можели да контролират целия полуостров. Най-много следи е оставила управлявалата от 1392 до 1897 г. династия на Кралство Чосон. Посетихме един от главните дворци на тази династия, разположен самия център на Сеул - Кьонбокун. Това е най-големият от дворците, издигнат по време на Чосон - разполага със 7 700 помещения, разположени в 500 сгради на площ от 400 хектара. При японското нашествие през 1592-1598 г. дворецът е поразен от пожар и за около три века е изоставен. Принц Гънг го възстановява едва през 1867 г. Но Японската империя пак започва да го разрушава още от началото на ХХ век и на мястото му издига японски колониален щаб. Корея е японска колония от 1910 г. до края на Втората световна война. В сегашния си вид Кьонбокун е възстановен напълно едва през 1990 г. Днес това е любимо място за местни и чужди туристи. На всички чужденци веднага прави впечатление, че из широките пространства на двореца е пълно с разхождащи се млади корейки и корейци, облечени в местната носия ханбок, която особено в дамския си вариант е изключително живописна и прилича на феерична бална рокля. Оказва се, че всеки може да си наеме срещу равностойността на 10 долара такава носия и ако влезе да се разхожда с нея из двореца, тогава входът му е безплатен. Всички чужденци, естествено, в захлас щракат с апаратчетата си една от друга все по-красиви корейски хубавици в разноцветни ханбок на фона на фините архитектурни извивки на Кьонбокун, органично вписани по всички азиатски норми в омиротворяващата околна природна картина. Минаваме през Гуанхуамун - главната порта на двореца, през Гънчонгчон - Тронната зала, през Гьонхору - тържествената зала за приеми на изкуствен остров сред едно езеро, през Гьотечон - покоите на кралицата... Наред със старинното си лице Сеул ни предлага и модерния си образ. По улична архитектура градът, който се счита за един от най-важните търговски и финансови центрове в света, силно наподобява някой американски мегаполис. Почти всяка кола в трафика е Хюндай , а първенец по влияние в националното развитие е Самсунг . Електрониката е навсякъде и във всичко, дори в тоалетните (за което ще стане дума и по-нататък), а за старите телефонни апаратчета отпреди ерата на смартфоните тук изобщо няма сигнал. Домакините ни организираха посещение в съвременен интерактивен център, в който на всеки етаж гостите могат да се докоснат до различни аспекти на корейската култура. Например, до местната храна (показана в развитието и многообразието й, включително чрез симулация на старинни сеячи на малки екранчета) или до традицията в изработката на носията ханбок. Но най-голямо оживление предизвика етажът с очила за виртуална реалност и с кабинки, в които можеш да се снимаш си изскачаща уж до теб холограма на някоя световна звезда на корейската поп-култура - да печем, с изпълнителя на Гангам стайл . Всички обеди и вечери по време на конференцията ни бяха давани от най-високопоставени представители на местната власт. В първия ден домакин на обеда ни беше Ан Чонг Хе, зам.-министър на външните работи, а на вечерята - изпълнителният директор на Корейската организация по туризъм Чанг Су Джунг. Вторият ден на Световната журналистическа конференция бе посветен на опознаването на две важни дестинации, които ще посрещат участниците в зимните олимпийски игри през 2018 г. - град Канин и община Пьончанг. Официално домакин на игрите ще е планинската община Пьонгчанг, но част от обектите са край 200-хилядния град Канин, който е разположен на Японско море и се слави като притегателен морски курорт, плавно преминаващ към вътрешността си в планински ландшафт. Домакините ни с гордост показаха впечатляващи зали за зимни спортове, които вече са успели да издигнат и дори да изпробват в редица състезания. Такава е например завършената през декември м.г. ледена арена край Канин, предназначена за състезания по фигурно пързаляне и шорт-трек. Тя носи името на близкото езеро Кьонпхо. Поетите казват за този район на Корея, че тук можеш пет пъти да видиш луната - ведъж в небето, втори път в езерото Кьонпхо, трети път в морето, четвърти път в чашата с питието ти и пети път в очите на любимия... Ние пък точно на влизане в ледената арена Кьонпхо се огледахме във веселите погледи на двата символа на предстоящата догодина зимна олимпиада - бялото тигърче Соохоранг и черното мече Бандаби. Облечени в техните костюми доброволци с радост се снимаха с цялата пъстронародна журналистическа компания. Впрочем, Соохоранг олицетворява същинската Олимпиада, а Бандаби ще вдъхновява паралимпийските игри. След Кьонпхо посетихме и разположения по съседство леден стадион за хокей с впечатляващия му футуристичен покрив, наподобяващ именно хокейна каска. Обедът, даден ни от кмета на Канин - Миеонг Ни Чой, беше съпроводен от ефектна презентация за красотите на града и неговите околности, както и за олимпийската му подготовка. По пътя към следващите притегателни точки - планинските курорти на община Пьончанг, спряхме и в очарователния архитектурен резерват Сеонгйоджанг, построен през 1703 г. и съхранил типични резиденциални сгради на висшата класа от времето на династията Чосон. Разбира се, след като навлязохме в Пьончанг и се изкачихме към по-хладните му планински висини, разгледахме съоръженията за ски спускания и ски скокове, подготвени за идната зимна олимпиада. Пьончанг е в сърцето на планината Тхебескан. Бяхме настанени във високопланинския курорт Алпенсия, който ще посреща олимпийците догодина. Името на курорта, който разполага с 6 писти за ски и за сноуборд, идва от съчетанието на алпийското внушение и на наименованието на континента Азия. Мащабното строителство съзнателно наподобява именно алпийска архитектура. Алпенсия функционира от 2011 г. Красотите на Пьончанг и подготовката за Олимпиадата догодина бяха в основата на презентацията на вечерята, дадена ни от губернатора на общината Мун Сун Чой, който се оказа, че е бил журналист. Моля, не бъркайте никога Пьончанг с Пьонянг (английсакта транскрибция на севернокорейската столица Пхенян - б.а.), настойчиво ни предупреди Мун Сун Чой, разказвайки за африкански спортен журналист, който погрешка си взел билет за Пьонянг (Пхенян) вместо за Пьончанг. Там 5 часа бил разпитван защо иска да влезе в КНДР без да има предварително разрешение и накрая, преди да го експулсират, го глобили с 5000 долара. Това никога няма да ви се случи, ако дойдете в Пьончанг, професионално обобщи колегата и губернатор Мун Сун Чой. Провинцията, в която са разположени Каанин и Пьончанг, се казва Кануън-до и също граничи на север със Северна Корея. Там минава и прословутата Демилитаризирана зона, в която заради липсата на човешки дейности е станала естествен екорезерват за многбройни животински и растителни видове. Третият ден от пътешествието ни бе посветен на опознаването на град Суон, понякога наричан у нас и Сувон. Той е разположен на 30 км от Сеул и жителите му са около 1,2 милиона. В него има 14 университета, тук е и изследователският център на Самсунг , а също и най-известният южнокорейски футболен отбор Суон Самсунг Блуингс . Суон е прочут с крепостта си Хвасомун, която се наложи да разглеждаме под проливен дъжд. Крепостта е строена през 1794-1796 г. и е известна с това, че крал Чонджо я е издигнал, за да положи там останките на баща си, а също така е организирал в нея голямо празненство за рождения ден на майка си. През 1997 г. Хвамосун е внесена в списъка на ЮНЕСКО със световното културно-историческо наследство. Архитектурно крепостта съчетава в себе си източния и западния стил, което я прави единствена по рода й в Корея. Към нея функционира и цял музей с ефектни възстановки и макети на старинния живот в Суон. Но най-уникален в този град е музеят на... тоалетната, известен като Мистър Тоалетна . Това е една внушителна сграда във формата на тоалетна чиния, заобиколена от малък парк, в който са пръснати скулптури, натуралистично изобразяващи ходене по малка и голяма нужда, включително историческото развитие на тази дейност в корейската битова култура. Създател на музея е бившият кмет на Суон - Сим Че Дък, който става известен с въпросното прозвище Мистър Тоалетна . Идеята му хрумва по време на Световното футболно първенство в Южна Корея през 2002 г., но по същество започва да я реализира пет години по-късно. През 2007 г. той събаря дотогавашната си къща и на нейно място издига въпросната сграда във форма на тоалетна чиния. За да събере средства за изграждането й като музей, предлага на желаещите нощувки в необичайната постройка за по 50 000 долара на вечер. Удивителното е, че мераклии не липсват. През 2009 г. Сим Че Дък, който междувременно е станал оновател и първи председател на Световната тоалетна асоциация, дарява творението си на градската администрация на Суон и скоро след това умира. Музеят Мистър Тоалетна е открит през 2010 г. и оттогава буди огромен интерес, като в него с възпитателна ... Tue, 18 Apr 2017 22:03:44 +0300 2. Джунг Кю Сунг: Журналистическата асоциация на Корея е щастлива с приятелството със СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35172 СБЖ Състоялата се от 3 до 8 април в Сеул и в още няколко южнокорейски града Световна журналистическа конференция, която събра около 90 колеги от над 60 държави, бе организирана от Журналистическата асоциация на Корея (ЖАК). С нея СБЖ има сключен още през 2015 г. меморандум за сътрудничество и оттогава на два пъти са разменияни журналистически делегации от двете страни. Нашият Съюз е първата журналистическа организация от страна членка на ЕС, с която ЖАК е подписала такъв документ. Представителният форум премина под мотото Ролята на медиите за световния мир , фокусирайки вниманието към драматичните проблеми на сигурността на Корейския полуостров, които поставят на изпитание мира в целия свят. Подробно за работата на конференцията по тази тема вече разказахме в първия материал от настоящата поредица - в кореспонденция, изпратена от Сеул още на 5 април. Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35080 Последвалата ескалация в региона, на която сме свидетели и в момента, доказва колко невралгична и рискова е наистина ситуацията там за цялото човечество. Тази голяма тревога доминираше на конференцията и бе свидетелство за високата обществена отговорност на колегите от ЖАК, които се постараха да привлекат вниманието на всички участници към сериозността на проблема. На фона на този важен акцент форумът все пак даде възможност и за много нови приятелства между журналисти от различни страни, както и за укрепване на вече съществуващи връзки с ЖАК. В това отношение може да се каже, че двете представителки на СБЖ на конференцията - отговорният редактор на сайта на Съюза Къдринка Къдринова и журанлистката Елена Фучеджиева от Global Frame/ Господари на ефира - бяха обградени с най-топло внимание от страна на домакините, които по този начин изразяваха и високата си оценка към сътрудничетвото между ЖАК и СБЖ. Още в първия ден и двете бяхме сърдечно приветствани от председателя на ЖАК Джунг Кю Сунг, който с радост си припомни гостуването у нас през лятото на миналата година на оглавяваната от него журналистическа делегация от Република Корея. Журналистическата асоциация на Корея е щастлива с приятелството със СБЖ, наблегна неколкократно Джунг Кю Сунг. С голяма сърдечност ни поздрави и предишният председател на ЖАК Пак Чонг Рюл, който в момента е коментатор на CBS-Корея. Той също е запазил прекрасни спомени от гостуването в България на водената от него корейска журналистическа делегация през 2015 г. и помоли да предадем най-топлите му поздрави към ръководството на СБЖ и към всички приятели, които е срещнал у нас. На сегашната Световна журналистическа конференция Пак Чонг Рюл бе натоварен с отговорната задача да води дискусията по ключовата тема на форума - Ролята на медиите за световния мир . Като знак на специално уважение към нашия Съюз отговорният редактор на сайта на СБЖ бе настанена по време на официалния обяд след откриването на конференцията на масата, където бе зам.-външният министър на Република Корея Ан Чонг Хе, както и председателят на ЖАК Джунг Кю Сунг. Другите чуждестранни представители на тази маса бяха висши дейци от журнаистическите съюзи на Китай, Индонезия, Монголия, както и продуцентка от NBC 7, САЩ. В приветственото си обръщение към участниците в Световната журналистическа конференция председателят на ЖАК Джунг Кю Сунг посочи, че тази година Асоциацията отбелязва 53 години от основаването си през 1964 г. Тя има около 10 000 членове, които са обединени в около 200 дружества и представляват над 180 медии от страната. От 2013 г. ЖАК ежегодно организира световни журналистически конференции с идеята да акцентира върху отстояването на световния мир и развитието на медиите, като същевременно дава възможност на журналисти от различни страни да се запознаят отблизо с действителността на Корейския полуостров, където живее единствената разделена нация в света. Конференцията получава положителни отзиви от журналистите. Макар да са различни по произход, пол, философия, те всички полагат усилия да разказват истината, да разпространяват идеите на свободата и мира със здрав разум и горещо сърце, каза Джунг Кю Сунг. Освен, че тазгодишният форум бе посветен на ролята на медиите за световния мир, той даде възможност на участниците да се запознаят и с много градове на Република Корея, с корейската история и култура. Специален бонус бе посещението на редица олимпийски обекти за предстоящата догодина в Южна Корея зимна олимпиада, на която ще домакинства град Пьончанг - той също беше важна спирка в маршрута на чуждестранните гости. Във филма с презентация за дейността на Журналистическата асоциация на Корея, който бе прожектиран при откриването на конференцията, бе съобщено също, че в дейността си ЖАК се придържа към 5 ключови принципа - демократично развитие на Корея, усъвършенстване на журналистите, защита на свободата на словото и развитие на приятелството между членовете на ЖАК, постигане на мирно обединение и хомогенност между Северна и Южна Корея, укрепване на връзките между журналистите от цял свят. ЖАК издава седмичен вестник в 50 000 екземпляра, който се разпространява из цялата страна. Освен това Асоциацията организира различни форуми и семинари за развитие на журналистите, осигурява на репортери финансови средства за краткосрочни или дългосрочни програми за обучение и повишаване на квалификацията. ЖАК връчва и годишни журналистически награди, които са най-престижните и с най-дълга история в страната. Има и награда Журналист на месеца . Това е важен стимул към качествена журналистика, а същевременно засилва и интереса на публиката към медиите. Асоциацията също така организира между членовете си национално футболно състезание, както и състезание по скално катерене. Още от основаването си ЖАК високо оценява значението на международните връзки и затова става колектичен член на Международната федерация на журналистите още през 1966 г. От 1993 г. се осъществяват редовни обмени на журналистически визити с Общокитайската асоциация на журналистите, от 1994 г. - с Асоциацията на виетнамските журналисти, от 2013 г. - с Индонезийската журналистическа асоциация, от 2014 г. - с Конфедерацията на монголските журналисти, а от 2015 г. - със Съюза на българските журналисти. Съществувал е и журналистически обмен със САЩ, който от известно време е прекъснат, но ЖАК смята да го възстанови през настоящата година. Илюстрирайки тази презентация с изгледи от държавите, с чиито журналистически организации си сътрудничи ЖАК, авторите на филмчето показаха нашя храм-паметник Св. Александър Невски непосредствено преди Вашингтонския Капитолий. В ЖАК смятат, че редовният журналистически обмен между различни страни е показателен модел за народна дипломация, който дава важен принос за повече хармониа в международните отношения. Ето защо Асоцияцията смята да разширява още и още своите контакти с партньорски организации от други държави. ЖАК е била домакин на генералната асамблея на Международната федерация на журналистите (МФЖ) през 2001 г. Тогава такъв форум за първи път се е състоя в Азия. ЖАК е домакинствала и на Източноазиатски журналистически форум през 2003 г., и на Азиатски журналистически форум през 2005 г., и на специална обща среща на МФЖ през 2007г., и на среща на журналистите от Корея, Китай и Виетнам през 2012 г. От 2013 г. до 2015 г. ЖАК организира световни жуналистически конференции, а през 2016 г. събитието е назовано Световен журналистически форум за мир. На него СБЖ също беше представен чрез своя главен секретар Иван Върбанов. Тазгодишната Световна журналистическа среща също включи като акцент мира и показа на всички участници каква ценност е той за корейския народ и за корейските журналисти. Дано нагнетяваната в момента ескалация на напрежението на Корейския полуостров намери своето мирно, дипломатическо решение, защото всяко друго би било безумие и престъпление срещу човечеството. За посетените по време на Световната журналистическа конференция корейски градове, исторически паметници и природни красоти ще разкажем в следваща публикация. Sat, 15 Apr 2017 11:45:50 +0300 1. Мирът е във фокуса на Световна журналистическа конференция в Южна Корея http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35080 СБЖ В днешния все по-рисков за световния мир свят отговорността на журналистите и на медиите в балансираното и достоверно отразяване на сложните международни проблеми нараства неимоверно. Това е общото мнение, което споделят повечето от участниците в провеждащата се в Южна Корея Световна журналистическа конференция. Тя е организирана от Журналистическата асоциация на Република Корея, с която СБЖ има сключен договор за сътрудничество. Във форума участват около 90 журналисти от 65 страни. СБЖ е представен от отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова и от журналистката от Global Frame/ Господари на ефира Елена Фучеджиева. Работата на конференцията съвпада с поредно изостряне на обстановката на и без това невралгичния Корейски полуостров. От една страна е налице постоянно напрежение, подсилвано и от глобални играчи, около продължаващите ракетна и ядрена програма на КНДР. Използвайки именно тези програми като претекст, САЩ с бързи темпове изграждат система за противоракетна отбрана на южнокорейска територия, известна като THAAD - Terminal High Altitude Area Defense (Терминал за въздушна защита на голяма височина). Системата трябва да стане готова буквално всеки момент. Тези действия обаче предизвикват остри критики най-вече от страна на Китай, а също и от Русия, които смятат, че системата застрашава и тяхната сигурност. Темите и за THAAD, и за Северна Корея ще са в центъра на вниманието на разговорите между китайския президент Си Цзинпин и американския му колега Доналд Тръмп, насрочени на 6 и 7 април във Флорида. На 3 април Тръмп даде интервю за Файненшъл таймс , в което стовари на Китай отговорността да се справи с КНДР - подход, който Пекин категорично отхвърля и подчертава, че е само една от страните посредници в преговорите за повече сигурност на Корейския полуостров. В същото време китайската страна е убедена, че американският ракетен щит носи само нови заплахи в региона, а и в света. Именно на този сложен фон рано сутринта на 5 април Северна Корея направи ново учебно изстрелване на своя балистична ракета със среден радиус на действие към Японско море, което мнозина тук възприемат като открита провокация преди срещата Си Цзинпин-Доналд Тръмп. Междувременно Южна Корея преживава и своя вътрешна властова криза. Досегашата президентка на страната Пак Гън-Хе е отстранена от поста заради злоупотреби, предстои провеждане на нови избори, в които залогът е и геополитически. Допуска се, че те може да бъдат спечелени от опозиционна партия, която е в приятелски отношения с Китай. Цялата тази сложна и деликатна плетеница от интереси, баланси и рискове е фонът, на който протича и Световната журналистическа конференция, стартирала в Сеул на 3 април. Акцент в нея стана дискусията Ролята на медиите за световния мир . Преди да се подхванат трудните теми, с привествия към участниците и гостите се обърнаха президентът на Журналистическата асоциация на Корея Джунг Куй Сунг и първият зам.-министър на културата, спорта и туризма Сонг Соокеум. И двамата подчертаха какъв приоритет за тяхната страна е мирът и колко важен е отговорният подход и придържането към истината от страна на медии и журналисти в такъв сложен момент като сегашния. Беше обърнато внимание също, че конференцията ще даде възможност на колегите от чужбина да се запознаят с културата и историята на Корея, както и с подготовката на страната за зимните олимпийски игри догодина, чийто домакин ще е тя. Обстойна лекция за акцентите в южнокорейската външна политика изнесе зам.-министърът на външните работи на Република Корея Ан Чонг-Хе, който специално се спря на рисковете, които носят постоянните нарушения на резолюциите на ООН от страна на Северна Корея. Модератор на дискусията Ролята на медиите за световния мир бе бившият председател на Журналистическата асоциация на Корея и голям приятел на България Пак Чонг-Рюл, който в момента е коментатор на CBS-Корея. Обширен анализ на основните журналистически дейности и отговорности в отстояване на световния мир направи ръководителят на Университета Даегу - Дукрюл Хонг. Неговият обзор обхвана не само Корейския полуостров, но и всички зони на риск в света. Най-високите ценности на 21-ви век са мирът, безопасността и устойчивото развитие , отбеляза ораторът. Той подчерта колко е необходима солидарността между журналистите от различни страни в обмена на информация и в отговорното, хуманно и достоверно отразяване на събития и процеси. Дукрюл Хонг изрично наблегна също на възпитателната мисия на медиите спрямо обществата. Китайският представител - зам.-генералният директор по международните отношения на вестник Женмин жибао Йонг Жанг, изтъкна, че сигурността никога не може да бъде истинска, ако облагодетелства едни за сметка на други. Китайските медии в момента са повече загрижени от системата THAAD, отколкото от опасността от Север. Смятаме, че THAAD отваря Кутията на Пандора , заяви той. Гостът от Китай настоя, че страната му не може да носи отговорност за действията на КНДР, а играе ролята на посредник, също както и САЩ. Йонг Жанг сподели, че в родината му журналистите се възприемат като строителни работници на човешкото съзнание и на общественото мнение. Според него тази работа трябва да се върши балансирано и с отговорност към истината. Той обърна колко е важна ролята на професионалните медии и че тя не може да се измества от съмнителни източници в социалните мрежи. Акцентът в изказването на американската представителка Лин Уолш, изпълнителен продуцент в NBC 7, Сан Диего, Калифорния, беше върху свободата на информация и нейния обмен, върху ролята на местните и международните журналисти при сверяване на достоверността на разпространяваната иформация, върху подходящото й поднасяне, върху етичните правила на професионалните журналистически съюзи. Важни теми повдигна и Уосук Кенет Чой, зам.-главен редактор по стратегическото планиране на най-големия корейски вестник Чосун . Той постави риторично следните въпроси: Какво е нашата професия? Да съобщаваме факти? Да се противопоставяме на силните на деня? Да контролираме правителствата? Да сме кучета-пазачи? Да формираме общественото мнение? Да защитаваме онеправдантите? Да намираме хубави истории? Да разпространяваме новини? Очевидните положителни отговори на всички тези въпроси ораторът допълни с ярки примери от практиката на корейските журналисти, обобщавайки с една фраза, под която биха могли да се подпишат колеги от цял свят: Журналистиката не е лесна професия По темата за прословутите фалшиви новини Кенет Чой изрази мнение, изказвано често и у нас - че това не е никакво ново явление, че лъжи и манипулации е имало винаги, както е и имало и ще има и честни журналисти, които ги разобличават. Изказвания и мнения на колеги от Гана, Кувейт, Узбекистан и др. допълниха дискусията от първия ден на конференцията. Хубавото в начина на органзирането й от корейските ни домакини е, че тя продължава практически непрекъснато в последвалите дни, макар и в по-неформална среда - докато пътуваме с четири автобуса из различни градове на Република Корея и опознаваме различните й лица. Общуването, разговорите на професионални теми, дори споровете не секват нито за минута. За съжаление, жестоката реалност на съвременния свят ни връхлетя и с трагичната вест за извършения на 3 април терористичен акт в метрото на Санкт Петербург - вест, която предизвика у мнозина спонтанни думи на подкрепа и солидарност с двамата колеги от Русия, които участват в конференцията. Коорейските ни колеги са се погрижили за перфектна организация в пътуванията ни из различни градове и провинции , където голямата ни група винаги е посрещана на високо ниво. Обедите обикновено ги дават кметовете на градовете, които посещаваме, а вечерите - губернаторите на съответните провинции. След като на 3 април в Сеул разгледахме комплекса на кралския дворец Кьонбокун и посетихме туристическия изложбен център K-Style-Hub (в него могат да се видят корейски магии - от храната до високите технологии), на 4 април потеглихме към два града, които ще домакинстват на зимните олимпийски игри догодина - Канин и Пьончанг. Там ни бяха показани впечатляващи стадиони за хокей и за фигурно пързаляне, както и ски писти. На 5 април разгледахме град Суон с неговата историческа крепост и с уникалния му Музей на тоалетната. За 6 април е предвидено гостуване в южния мегаполис Пусан и запознаване с прочутия му филмов център, а в последния ден - на 7 април, ще сме в пристанищния Инчон. Но за корейските красоти и забележителности ще разкажем в по-обширен репортаж в някой от следващите дни, след приключване на гостуването. Снимки : Къдринка Къдринова Wed, 05 Apr 2017 22:18:24 +0300 Българските журналисти-скиори се класират отлично на Световното във Франция http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35056 СБЖ То се състоя от 25 март до 2 април 2017 г. в алпийските курорти Вал Сени и Бесан и показа убедителното присъствие във всички възрастови категории на българския отбор в състав: Александър Богоявленски, Веселина Маринова, Любомир Бояджиев, Милена Димитрова, Надежда Чипева, Тихомир Шолев, Христина Балинска и Юлиян Стоянов. Осмината български журналисти караха със състезателни модели ски Росиньол , осигурени от веригата магазини SLS, и бяха застраховани от Евроинс. В часовете след спортните състезания делегацията ни посети Подземната лаборатория на Националния център за научни изследвания в град Модан в Южна Франция. Това е една от шестте лаборатории в света, изследващи частицата неутрино в международна мрежа с над 100 университета. Намира се на внушителна дълбочина в тунела Фрежюс и е напълно изолирана от зведното лъчение. Кандидатурата на Париж за летни олимпийски игри през 2024 г. също бе представена пред скиорите-журналисти от цял свят. Те дискутираха и за застрашителното разрастване на фалшивите новини. Запознаха се и с 12-годишния опит на Планинския клъстър в Савойските Алпи, който осигурява едрогабаритно строителство, технологии и ноу-хау за лифтове и технически дилеми на голяма надморска височина не само във Франция, а вече и в САЩ, Русия, Казахстан и други страни. По традиция българският отбор връчи купата Емил Антонов , която поддържа жива паметта за един от основателите на Световния ски-клуб на журналистите, легендарен наш спортен коментатор, отишъл си рано от този свят, но запомнен и до днес в двете полушария като планинар, полиглот и отзивчив приятел. Купата за 2017 г. пое журналистката Андре Дюшарм от Радио Канада, която с готовност превежда симултанно от френски на английски език на клубните срещи. Гергана Сулинаджиева, маркетинг-директор на Пампорово-Мечи чал ООД, изнесе презентация за предимствата на родопския зимен курорт, който ще посрещне през 2018-а белия керван на скиорите-журналисти. Снимки: Надежда Чипева Свързани: Осем журналиста със ски потеглят към Франция Спорт, икономика и олимпиада са в дневния ред на 63-ия конгрес на Международния ски-клуб на журналистите Дата: 23.03.2017 Милена Димитрова донесе сребърен медал за СБЖ в ски-турнира за журналисти Сътрудничката на нашия сайт, състезавала се като представител на СБЖ, се класира втора в своята категория. За първи път в престижното състезание се осъществи и надпревара в нова колективна дисциплина паралелна щафета в гигантския слалом Дата: 27.02.2017 Tue, 04 Apr 2017 09:40:58 +0300 Осем журналиста със ски потеглят към Франция http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34943 СБЖ Във Вал Сени, Югоизточна Франция, на 25 март 2017 г. започва 63-ият конгрес на Международния ски-клуб на журналистите (СКИЖ). Натам потеглят и осмина български журналисти, опитни скиори, повечето от тях са членове на СБЖ, а шестима неведнъж са печелили златни, сребърни и бронзови медали от предишните срещи Юлиян Стоянов, Любомир Бояджиев, Александър Богоявленски, Надежда Чипева, Веселина Маринова и пишещата тези редове Милена Димитрова. Нашата делегация има и извънредна мисия: да представи курорта Пампорово-Мечи чал, където през 2018 г. ще се срещне белият керван на медийното братство. Във Франция българският екип ще се представи и в гигантския слалом, и в ски-бягането със състезателни модели на Росиньол , доставени от веригата магазини SLS. Международният ски-клуб на журналистите е създаден през 60-те години на ХХ век с идеята покрай спорта и планината журналисти от Изтока и Запада да се познават и да бъдат заедно въпреки Студената война и забравените вече полюси на старата Европа. Наред с Швейцария, Франция и Италия, България е сред първите страни в клуба и макар че пионерите от СКИЖ вече си отидоха от този свят, духът на професионалното разбирателство е жив. Всяка година българската делегация връчва купа Емил Антонов в памет на незабравения колега спортен журналист, разчупвал смело догмите в предишната епоха. През 2017-а 180-те делегата от СКИЖ, дошли от 32 страни от всички континенти, ще бъдат първите чуждестранни журналисти, пред които Париж ще представи кандидатурата си за летни олимпийски игри през 2024 г. Френският олимпийски комитет стартира интернационалната си кампания именно от Вал Сени, преди МОК да вземе отговорното си решение през септември в Лима. По традиция Международният ски-клуб на журналистите е канен да тества трасетата на зимните кандидати за олимпийски игри Нагано, Марибор, Кранска гора, Калгари и др., а тази французите оригинално надграждат принципите на Пиер дьо Кубертен. Успоредно със спортната програма във Вал Сени журналистите скиори ще се запознаят с бизнес-схемата и с представители на Планинския клъстър в Савойските Алпи. В Европейския съюз той често е изтъкван като успешен икономически модел за просперитет на микропредприятия в трудно достъпни и отдалечени райони. Ски-курортът Вал Сени се намира близо до италианската граница и до Гренобъл и предлага 43 високопланински писти с обща дължина 85 км и с впечатляваща над 1400 м разлика във височините. Дано да не се налага, но състезателите ни са осигурени от Евроинс . Thu, 23 Mar 2017 20:36:21 +0200 Снежана Тодорова: Журналистите в Иран с голям интерес гледат към България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34715 СБЖ Интересно гостуване на женска журналистическа делегация в Ислямска република Иран бе осъществено през февруари по покана на иранската Организация за ислямска култура и връзки (сходна е с министерство на културата, но с по-висок ранг). Това посещение приповдига сега пред българската публика информационната завеса и дава възможност за по-добро опознаване на една 80-милионна държава с древна култура и с все по-влиятелно място в съвременните международни дела. В делегацията бе председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, както и още две изявени дами от медийната ни гилдия - Уляна Пръмова, ръководител на телевизионното бюро на БТА, и Екатерина Павлова, създател и главен редактор на сайта Дипломатически спектър . Снежана Тодорова разказа в специално интервю за сайта на СБЖ подробности за вълнуващото пътуване и за многобройните срещи на иранска земя. Какви са най-важните впечатления от Иран, Снежана? Преди всичко искам да изразя сърдечна благодарност за изключителното гостоприемство на нашите ирански домакини, които ни обградиха с внимание, постараха се да ни покажат най-интересното от страната си и непрекъснато подчертаваха колко отворени са за активизиране на отношенията с България в най-различни сфери, включително в областта на културата и журанлистиката. Специални благодарности бих желала да отправя към д-р Киани, който е ръководител на представителството на иранската Организация за ислямска култура и връзки в България и е културeн аташе към иранското посолство. Именно д-р Киани бе иницитор за сформирането на 3-членна женска журналистическа делегация от България, която да посети неговата страна по покана на Организацията за ислямска култура и връзки, да установи контакти с ирански културни и журналистически институции, да се запознае с развитието на културата и журналистиката в Иран. Как тръгна посещението? Програмата ни включваше гостувания в столицата Техеран и в третия по големина град в страната Исфахан, някогашна столица на древна Персия. Имахме възможност да видим изключителни исторически, архитектурни и културни паметници, да научим много за родината на нашите домакини, които не пропускаха с гордост да напомнят, че националната им история наброява над 8000 години. Техният пиетет към тази история е забележителен. След кацането ни в Техеран веднага бе организирано наше посещение на мавзолея на имам Хомейни, влиятелния духовен водач и идеен ръководител на Ислямската революция в Иран през 1978-1979 г. У нас сме свикнали да го наричаме аятолах Хомейни, но иранските ни домакини го наричаха имам. В Иран му отдават изключителна почит. Той умира през 1989 г. и е положен във внушителна нова джамия, в чийто център се намира стъклен куб - и именно това е гробницата на имам Хомейни. До него е и починалият му син. А отстрани е положен също Али Акбар Хашеми Рафсанджани - той е бил президент до 1997 г. и почина съвсем наскоро, през януари т. г. Като излязохме от джамията, бяхме изненадани от строена отпред гвардейска рота. Обясниха ни, че сме официална делегация и затова ротата ни отдава чест. По време на цялото посещение бяхме придружавани от г-жа Пур Али, представителка също на Организацията за ислямска култура и връзки. Имахме и преводач. Спомена Исфахан. Кога ви закараха там? Същата вечер след пристигането ни в Техеран излетяхме за Исфахан, който е на 340 км от столицата. Градът е на 2500 години, бил е център на Персийската империя между XVI и XVIII век. През XI век там е живял и известният философ и лекар Авцена. На следващия ден разгледахме много от забележителностите в старата част на Исфахан, въпреки че един кратък престой не стига за всичко интересно. Видяхме огромния площад там, за който ни казаха, че е вторият в света по големина - след пекинския Тянанмън . Наоколо имаше много старинни джамии и религиозни училища, повечето превърнати сега в музеи. Всичките - изключително красиви, декорирани в преобладаващите там цветове - царско синьо и златно. Исфахан се слави и със занаятчийското си изкуство в изработката на чинии и други изящни предмети от метал, които обаче изглеждат като от фина керамика - толкова майсторски са направени и изрисувани. Изобщо - трябва да подчертая, че много силно впечатление ми направи изтънченото чувство към красотата, което притежават изглежда всички иранци. В Исфахан видяхме и много прекрасни изделия с типичния за Иран скъпоценен камък - тюркоаз. Посетихме местния музей на древната история, разгледахме и арменска християнска църква, редом с която е разположен музей на арменския геноцид. Голяма емоция беше вечерната ни разходка по покрития мост в града. Той е ефектно осветен, а в арките му се спират групи младежи, които се веселят, като пеят заедно. Създаваха едно забравено у нас усещане за общностно преживяване. Вечерта се върнахме в Техеран, настаниха ни в хотел Лале , чието име си и означава лале. Всъщност, има доста общи думи между българския и фарси. Знаем, че има теория, която свързва произхода на прабългарите именно със земите на древна Персия. Не бих се учудила да е вярна. Как започна програмата ви в Техеран? Започна с гостуване в Организацията за ислямска култура и връзки, която е с ранг, по-висок от министерство, както ни обясниха. Постът на нейния ръководител д-р Ибрахими Торкаман съответства на министър на културата. Разбрахме, че е гостувал в България и е с много хубави впечатления от нашата страна. Срещал се е с бившата ни вицепрезидевнтка Маргарита Попова. Интересно е да се отбележи, че и придружаващата ни г-жа Пур Али, която има дипломатическо образование, също е била в България и също е много благодарна за българското гостоприемство. В Организацията за ислямска култура и връзки ни посрещна д-р Хашеми - заместник по културните въпроси. Срещнахме се и с г-жа Хиджази, генерален директор на дирекция по въпросите на жените и семейството. Разбрахме, че на практика се водим преки нейни гости. Разговаряхме също и с д-р Халадж Монфарет - генерален директор на дирекция Европа и Америка към Организацията. Налаганите от религията там обичаи смущаващи ли бяха? Там не е прието мъжете да се ръкуват с жените. Бяха ни предупредили и го приехме като част от местния етикет. Не усетихме това да е свързано с някакво пренебрежение. Напротив, през цялото време ни беше оказвано подчертано внимание и уважение, но в рамките на местните традиции, разбира се. Ние също се стремяхме да ги спазваме от уважение към домакините ни. Ходехме с шалове на гравите - не така плътно увити, както иранските жени, при които косата изобщо не се вижда, но все пак заметнати. Знае се, че иранските мъже не носят вратовръзки - това е техният начин да отхвърлят западното влияние, защото за тях вратовръзката също е част от него. Иначе са облечени скромно, в тъмни костюми. Жените на улицата са с тези черни покривала, които се спускат от главата и обгръщат цялото тяло надолу. Интересното е, че платът е сравнително тънък, а зимата там си е сериозна, доста е студено Нямам представа, може и.би отдолу те носят и някакви палта, но така и не го разбрахме, защото, когато влизат в помещение, те не се събличат, остават си с покривалато и с всичко под него. Ние също не се събличахме, не желаейки да влизаме в дисонанс с околната среда. Оставахме си с палтата, дори по време на официалните срещи и деловите обеди. По-младите момичета, които срещахме по улиците, бяха с къси палтенца, но под тях задължително носеха клинове. Азиатски ли изглежда Техеран? Ако не знаех, че съм там, щях да помисля, че съм в някакъв голям европейски мегаполис. Техеран изглежда много модерно, с впечатляваща съвременна архитектура, с изискани магазини с големи витрини, в които са изложени дрехи в съвсем европейски стил. Не видях жените да носят такова облекло по улиците, може би ходят така у дома, сред семействата си. Техеран е разположен на 2100 метра надморска висомина. Много ведър и приятен град. Няма нищо общо с атмосферата на повечето градове от арабския свят с техните претрупани и шумни сергии. Иран, разбира се, не е арабска държава, а и мюсюлманската религия там е шиитска. Така че се усеща разликата с арабския свят. В Техеран всичко е издържано и изскано, а освен това е и изключително чисто навсякъде, независимо, че населението на иранската столица надхвърля 16 милиона души. Разказаха ни, че семействата изнасят вечер, преди полунощ, боклука от домовете си в специално определени места пред блоковете, откъдето по-късно минават камиони и го прибират. Сортират го и го отнасят в завод за преработка на отпадъци - Техеран си има такъв отлично функциониращ завод. Много добре са поддържани пакровите зони, градинките. Стволовете на дръвчетата са белосани, както у нас едно време. Хората са изключително дружелюбни, добронамерени. Както и във всеки голям град, трафикът е доста оживен, стават и задръствания. За нас най-големият проблем там беше пресичането на уличните платна - просто колите не спират. За да пресечем, се налагаше придружаващата ни г-жа Пур Али и преводачът да ни правят заслон , за да спрат колите и ние да можем да преминем. Заведоха ни да разгледаме телевизионната кула на Техеран - Милад . Беше вечер и осветлението й беше много ефектно. Ярко осветен е и Паметникът на независимостта - оригинална конструкция в бяло, наподобяваща устремена към небето шатра. Много красива е и туристическата планинска местност Дарбант край Техеран. Там са накацали уютни ресторантчета в скалите, гледките от тях са вълшебни. Това е едно от любимите места за отдих на жителите на Техеран. Разкажи за срещите с ирански журналисти и общественици. Имахме среща с Мохамад Ходадади, ръководител на информационната агенция ИРНА, която има договор за сътрудничество с нашата БТА. Г-н Ходадади също е гостувал в България миналата година по покана на БТА. Той е доста високопоставен в иранската йерархия, която е организирана като комитети. Навсякъде се виждат портретите и на покойния имам Хомейни, и на сегашния духовен водач Али Хаменей. Към ИРНА функционира Институт по журналистика, който подготвя кадри за нашата професия. Видяхме там млади хора, много симпатични, включително и млади жени. Всичките проявяваха голям интерес към България и желание да се договори сътрудничество със СБЖ. Потвърдих, че сме отворени за такава възможност. По принцип там няма местен съюз на журналистите, така че контактите могат да вървят по линия на тези организации, с които установихме връзки сега. Освен ИРНА, посетихме и новинарската агенция Мехр Хаме , което означава Добрина . Шефовете там са мъже, но видяхме, че работят и много жени. Гостувахме и на всекидневния вестник Етелаад , който има 125-годишна история. Голямо впечатление ни направи на колко модерно и съвременно ниво е цялото оборудване в редакцията. Бше предвидено и посещение на вестник Иран , но не стигна времето. Затова пък се запознахме с главния редактор на това издание по време на гостуването ни в Института по журналистика - той преподава там. Имахме и среща в Центъра за насърчаване на жените към община Техеран. Този Център подпомага жени, изпаднали ... Fri, 03 Mar 2017 10:52:11 +0200 Журналистическа кампания в памет на Светите братя Кирил и Методий http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34084 СБЖ Публикуваме обръщението на инициаторите, договорено по време на посещението на председателя на СБЖ Снежана Тодорова в Тюмен през ноември 2016 г.: Скъпи приятели, В Тоболск и в Свято-Знаменския Абалакски мъжки манастир от 15 години се провеждат междурегионални творчески фестивали на журналистите под надслов Православието и средствата за масова информация . През тези години във фестивалите са участвали над 2000 души, били са представени стотици блестящи медийни творби, насочени към сърцата на хората и призоваващи към духовно възприятие на света. Посадена е кедрова Алея на журналистите. Провежда се световно издирване на главната светиня на манастира - иконата на Абалакската Света Богородица Знамение . С общи усилия са събрани средства за отливане на камбана, наречена Православието и средствата за масова информация , както и за създаване на мозаечна икона на Свети Нестор Летописец, почитан от журналистите като небесен покровител на професията им. Висока оценка на журналистическите дела е дадена от Светейшия патриарх Кирил. Новата инициатива на журналистите е да се изготви и да се установи в Абалакския манастир мозаечна икона на Светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Създадената от тях азбука обединява славянските народи и е основа на православните култура, християнство и просветителство. Съюзът на журналистите от Тюменска област и Съюзът на българските журналисти се обръщат към всички неравнодушни хора да дадат своя принос за създаването на икона на Светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Това ще бъде благороден принос в името на единението на културите, ще бъде знак на дълбоко уважение към онези, за които работата със словото на светското или религиозното поприще е станало дело на живота. Съюз на журналистите Съюз на българските от Тюменска област журналисти Паричните средства могат да се внасят с банкови преводи по следните сметки: Региональная общественная организация Союз журналистов Тюменской области ИНН / КПП 7202083387 / 720301001 ОГРН ОГРН 1027200002829 ОКВЭД 91.12 ОКПО 51010069 Р / с 40703810300990000255, К / с 30101810271020000613 БИК 047102613 ПАО Запсибкомбанк , г. Тюмень г.Тюмень, 625000, ул.8-Е Марта, 1 Като предназначение на превода да се посочи: На икону святых Кирилла и Мефодия ( За иконата на светите Кирил и Методий ) Дарения могат да бъдат изпращани и на сметката на СБЖ: Банка ДСК, BIC: STSABGSF, IBAN: BG 06 STSA 9300 0015 6477 31 Tue, 03 Jan 2017 12:57:30 +0200 СБЖ получава празнични поздравления от МФЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33978 МФЖ/СБЖ Уважаеми колеги, 2016-а беше много важна година, както за свободата на словото, така и за синдикалната ни дейност. През годината изразихме нашето съчуствие за над 100 загинали по време на изпълнение на задълженията си колеги. Направихме конкретни предложения за противодействие на безнаказаността, проведохме кампании в подкрепа на равенството между половете и за защита на правата на работещите в медиите, подехме редица инициативи за повишаване сигурността на журналистите и в подкрепа на дигиталните медии. През 2016-а успяхме да се противопоставим на редица действия и решения, свързани с наблюдението и цензурата върху медиите, подкрепихме защитата на източниците, приветствахме законодателства, даващи по-голяма свобода на словото. Защитихме ключови моменти при колективното договаряне и отдадохме значимото на качествената журналистика, благодарение на която обществеността разбра за най-сериозните случаи на корупция и пране на пари в световен мащаб. Нека 2017 г. ни донесе още по-голяма солидарност, още по-добри условия за работа, повишаване на етичните стандарти и още по-голяма сигурност и пространство за свободата на словото! Гордеем се с нашите журналистически синдикални организации и движения! Приемете най-сърдечните поздрави от името на Международната федерация на журналистите! Поздравлението е подписано от ръководството на Международната федерация на журналистите. Wed, 21 Dec 2016 20:50:26 +0200 Български журналисти могат да работят за ГД „Комуникации” в Брюксел http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33919 European Service Network/ СБЖ Eвропейската информационна мрежа към Главна дирекция Комуникации (ГДК) в Брюксел участва в обществена поръчка, обявена от ГДК на Европейската комисия. Основното изискване е в рамките на следващите 4 години е на ГДК да бъдат предоставяни материали, свързани с ЕС, но на регионално ниво. Журналистите, към които службата би проявила интерес, трябва да отговарят на следните условия: - да знаят български език , писмено и говоримо, като за предпочитане е той да бъде техен майчин език ; - да говорят и разбират английски на много добро ниво; Кандидатите ще бъдат помолени: 1. Да изготвят и представят проекто-предложения за съдържанието на материалите на български език; 2. Да проведат журналистически разследвания или интервюта в страната /лично, или по телефон/; 3. Да адаптират съдържанието на материалите към изискванията на социалните медии, включително към спецификата на местните национални или регионални социални медии и платформи, използвани в страната; Кандидатите трябва да изпратят автобиографичните си данни /CV/ по електронната поща на Европейската служба (адресът е по-долу). Онези, които бъдат одобрени, ще получат апликационни форми, които следва да попълнят и върнат обратно. Формите ще бъдат представени пред ГД Комуникации . Ако Службата спечели поръчката, кандидатите ще бъдат своевременно уведомени и ще се проведе индивидуална дискусия с всеки от тях. Към момента Европейската служба не може да определи точния обем на материалите, които ще бъдат изисквани от Главна Дирекция Комуникации , но веднага след изясняване на този въпрос кандидатите ще бъдат уведомени. Желаещите могат да изпращат автобиографичните си данни или да задават допълнителни въпроси на следния адрес: Cecilia Baker: cecilia.baker@esn.eu European Service Network Galerie Ravensteingalerij, 4 | 1000 Brussels | Belgium Tel.: +32 2 639 02 91 | Fax: +32 2 640 42 81 www.esn.eu Thu, 15 Dec 2016 19:33:31 +0200 Незабравими журналистически срещи в Тюмен http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33767 СБЖ Договорът за сътрудничество между СБЖ и Съюза на журналистите на Тюменска област в Русия бе подписан по време на провелия се по-рано тази година в Дагомис, Сочи, Фестивал на журналистиката. Тюменска тобласт е най-голямата област в РФ и по площ е колкото може би 10 Българии. В изпълнение на този договор през текущата 2016-та година групи от Тюмен посетиха два пъти МДЖ Варна. Дори още преди подписването му се състоя прес-тур, като в групата журналисти беше и тогавашният директор на департамента Средства за масова информация при губернатора на Тюмен и сегашен негов съветник Александър Новопашин, както и председателят на Съюза на журналистите на Тюмен Владимир Кузнецов. Второто посещение на тюменските колеги беше през септември на Международната журналистическа среща, която се проведе в МДЖ Варна. В нея участваха не само руски, но и китайски журналисти. Снежана Тодорова току-що се завърна от гостуване в Тюмен по покана на Съюза на журналистите на областта. За двустранните контакти между двете журналистически организации и срещите там тя разказа пред сайта на СБЖ. Каква беше целта на вашето посещение в Тюмен, г-жо Тодорова? Поканата, която получих от Съюза на журналистите на Тюмен, беше в отговор на техните посещения у нас. Целта беше и да участвам в Деня на редактора, който се проведе на 25 ноември в Дома на журналистите в Тюмен. Там се събраха журналисти от много и различни медии, за да отбележат този техен празник. Срещата започна с участието на новия шеф на Департамента за медиите при Областната управа на Тюмен. В нея също участва и Александър Новопашин, председателят на Съюза на журналистите в Тюмен Владимир Кузнецов, представители на Съвета на ветераните на тюменската журналистика, работещи активно в медиите колеги, както и членова на Асоциацията на младия журналист. Беше ми приятно да чуя как младите журналисти обърнаха внимание на новоназначения шеф на Департамента на медиите да проявява по-голяма грижа към възрастните им колеги, което силно трогна ветераните. А той от своя страна представи какви са основните задачи, които времето, изискванията, политиката на областта поставят пред журналистите. След него говориха и Новопашин, Кузнецов и много от присъстващите журналисти. От името на СБЖ аз поднесох приветствие и споделих как ние си представяме сътрудничеството през следващата година. На тази среща присъства и правнукът на големия български поборник Олимпи Панов - Тодор Воински, който е журналист. С него се договорихме да ни изпраща свои материали. След този форум ме поканиха на една също много интересна среща с редакцията на областния вестник Тюменска област днес . Главният редактор Алексей Скорбенко е млад и енергичен човек, започнал работа във вестника още по времето на Сергей Собянин, настоящия кмет на Москва. Преди това Собянин е бил и кмет на Тюмен, така че се ползва с голямо уважение. Беше интересно да чуя за новите инициативи на изданието. Журналистите се включват активно в най-различни проекти. Много активни са в широко разгърнатата кампания, посветена на 70-годишнината от победата над фашизма, по коятно още работят. По време на Великата Отечествена война Тюмен и Сибир са дали много свидни жертви. Сибиряците имат много важен принос за победата във Втората световна война. В частност предимно сибиряци са били защитниците на Москва през 1941 г. и техен е основният принос столицата да бъде отстояна. Вторият проект, по който работят тюменските колеги, е в защита на природата. Третият е свързан с грижите за децата. Организират интересни прояви, свързани с младото поколение. Да разбирам ли, че освен с преките си задължения на журналисти са ангажирани и със социални и обществени проекти? Това е може би най-отличителната черта на Съюза на журналистите в Тюмен. Иска ми се също да споделя за една тяхна инициатива, която са започнали преди няколко години и са я финализирали през тази - построяването на паметник на журналиста Александър Ефремов, който е загинал в Чечня. Това е първият паметник в Русия на загинал журналист. По този повод руските журналисти го възприемат като монумент както на своя колега, така и на другите загинали журналисти, които за съжаление никак не са малко. Приятелят и колегаата на Александър Ефремов - Сергей Русанов, прави невероятни неща, за да може днес да се съхрани паметта за всичко, което Александър е направил в сферата на фотожурналистикатаа и не само в нея, включително за областта и за хората. Самият Русанов е изключителен фотожурналист. Той е военен кореспондент, отразявал е военните действия в Чечня, бил е винаги на предните позиции. Тюменска област е много интересна и с това, че има много национални малцинства. Те се занимават с отглеждането на елени и поради това животът им е номадски. И до ден-днешен са запазени техните традиции. Цели фамилии отглеждат стада с хиляди елени. И щом там, където са уседнали, тревата за паша привърши, те се местят на ново място. През зимата е особено трудно, защото тревата е под дебелия сняг. Еленското месо е хубаво, само ако животните се хранят не с фураж, а с жива трева. Споменавам това, за да кажа, че журналистите стигат до тези най-северни точки, за да отразяват бита и живота на еленовъдите. Сергей Русанов ми разказа, че той и няколко негови колеги са живели с тях, за да усетят реално живота им и после са публикували в медиите свои репортажи и материали. Домакините ми показаха и техния краеведски музей, след което заминахме за Тоболск. И Тюмен, и Тоболск се водят сравнително млади градове. Миналата година са отбелязали 430-годишнината от създаването на Тюмен, Тоболск е приблизително на същата възраст. За него се смята, че е бил духовният център на Русия, че е третият по значение гръд след Москва и Петербург. В този смисъл местните хора особено ценят Абалакския манастир, който смятат за изключително духовно и свято място. В Тоболск посетихме Дома на майсторите, където се срещнах с майстор Минсалим. На въпроса ми от каква народност е, той ми отвърна, че е от най-различна , но сега се определял като татарин. Минсалим изработва творби от кост, най-вече от лос и крава. Тоболск е и родния град на големия детски писател Пьотър Ершов, автор на приказката Конче- вихрогонче . И в центъра, и из целия град има скулптори на неговите приказни герои. Тук се е родил и Дмитрий Менделеев, който бил седемнайстото дете в своето семейство. Особено вълнуващо е да се докоснеш до живота на декабристите, които са били заточавани в Сибир, най-вече в Тоболск. Видяхме гробовете на Кюхелбекер и на още четирима декабристи. Гражданите на града са много признателни на декабристите за голямата им заслуга за просветата и културата . Те са създали училища, организирали са литературни вечери и благодарение на тях градът получава своето литературно Възкресение. Посетихме библиотеката на Тоболск, която е много богата и с голям архив, а същевременно много модерно оборудвана. Особено вълнуващо беше посещението ни в Абалакския мъжки манастир, където бяхме приети от игумена отец Серафим. Освен за паметника на журналиста Александър Ефремов, Съюзът на журналистите на Тюмен успява да събере пари и за да се отлее камбана, която наричат Камбаната на гласността. Тя е в камбанарията на манастира. Качихме се и до нея. Обителта е напълно реставрирана. Имало е запазени само няколко икони, всичко друго е правено наново, защото през съветския период са го използвали за склад, дори и за химикали, а това е повредило стенописите. Днес манастирът е в завършения си вид. В стената, която го обгражда, има много красива мозаечна икона на св. Нестор Летописец. Тя също е изработена по инициатива на журналистическата общност в Тюмен. Сега те имат желанието да поръчат втора и тя да е в памет на светите братя Кирил и Методий Желанието им е да го направим съвместно. Разговаряли са с художник, който да изработи мозаечна икона, а аз, по тяхна молба, им занесох няколко фотографии на мозаечните икони на светите братя от черквата Сан Клементе в Рим, а също и от Охрид. Те искат да го направим заедно и да присъстваме на освещаването и откриването на иконата, както и по възможност да се включим в набирането на средствата. От Съюза на журналистите в Тюмен държат да сме заедно в този благороден акт. Те не очакват да участваме с някаква огромна сума, а с нещо скромно, но да се почувства и съпричастността на българските журналисти. На мен много ми се иска да подкрепим тази инициатива. Има и още една. Председателят на Съюза на журналистите на Русия Всеволод Богданов направи предложение, което обсъдихме с него, и което намери подкрепата на Тюменската журналистическа организация - да отбележим заедно Деня на славянската писменост и култура тук, в България. Идеята е в много суров вид и ние само я обсъдихме без конкретен план. Идеята е да се съберем с руските колеги в София и оттук през Велико Търново да отидем в МДЖ Варна, където да се направи една разширена конференция по проблемите на журналистиката с участието на техни фотографи и техни изложби. Това, което почувствах, е желанието на колегите в Русия да бъдем заедно. Не бих пропуснала да спомена и още едно красиво кътче, което ни показаха домакините - туристическия комплекс Сова . Там всичко е в руски стил и е изработено от дърво, при това от кедър. От там заминахме за град Ялуторовск, където се намира големият музей на декабристите. Там е къщата на Матвей Муравьов-Апостол - по-големия брат на Сергей Муравьов-Апостол, който е един от петимата обесени декабристи, и на Иполит Муравьов-Апостол, който пък се самоубива след провала на декабристкия бунт през 1825 г. А Матвей е заточен в Сибир и стига до Ялуторовск. Както вече споменах, сибиряците са изключително благодарни за това, което декабристите са направили за образованието, културата и духовното израстване на региона. Хората там казват, че винаги ги помнят и ще ги помнят, докато никой не си спомня имената на техните палачи. Посетихме и Държавния телевизионен и радио канал Регион Тюмен . Шефът на канала Александър Омелчук ни показа студията. Дадох интервю за неговото предаване за култура, което е седмично. След това имахме много вълнуваща среща с ветерани от Великата отечествена война. На нея присъства 95-годишният Юрий Луковски, който е живял една година в България. Припомни си как в състава на ІІІ Украински фронт е пресякъл Дунав. Разказа за срещите с генерал Стойчев и как са били посрещани у нас съветските бойци. Сподели и много интересни спомени за познанството си прототипа на воина от паметника Альоша , който бил родом от едно село в Алтай. Правел силно впечатление със своята снажност и сила, включвал се да играе хоро, като слагал на всяко от раменете си по един българин... В срещата участва и Игор Шаповалов, който е председател на Съюза на Тюменския областен съвет на ветераните. Там беше също правнукът на Олимпи Панов Тодор Воински, както и хора, в чиито строителни бригади са работили и българи. Явно може да се каже, че сред журналистите от този регион има и българска следа Така е. Тодор Воински работи като журналист в Тюмен ... Thu, 01 Dec 2016 19:22:42 +0200 В Лайпциг почетоха делото на д-р Иван Богоров http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33749 СБЖ Тази година е юбилейна навършват се 170 г. от издаването на първия брой на първия наш вестник Български орел в Лайпциг. Всички ние почитаме изключително много голямата заслуга на д-р Иван Богоров при създаването на вестника каза пред участниците Снежана Тодорова. - Смятам, че това е основополагащ момент за историята на българската журналистика. За делото на д-р Иван Богоров и развитието на българистиката в Германия говориакад.проф. д-р Хилмар Валтер, а водещ на срещата беше друг известен немски учен-българист, доц. д-р Дитмар Ендлер. Двамата се отнасят с огромно уважение към делото на д-р Иван Богоров. Сред важните инициатори на форума бешеГенка Лапьон, българка, която е председател на Сдружението на българите в Лайпциг, сподели за сайта на СБЖ Снежана Тодорова. Хубаво беше, че освен уважението към делото на Иван Богоров, нашите партньори и колеги в Германия изразиха своята подкрепа за инициативата на СБЖ да се постави паметен знак на дома, в който е живял известният българин каза Снежана Тодорова. Домът в Лайпциг, в който е живял издателят на първия български вестник, се намира в центъра на града. Самата сграда е много стилна и има на фасадата си красив еркер, реставриран от арх. Гюнтер Котурба, чиято снаха пък е българката Дора Хайман. В същия дом са живели и известни немски литератори. Много ни се иска да сложим паметна плоча, но проблемът идва от това, че домът е частна собственост и за съжаление общината не може да предприеме нищо без съгласието на собствениците каза за сайта на СБЖ Снежана Тодорова. - Така че разговорите тепърва предстоят. В Лайпциг е имало паметна плоча на Иван Богоров, но след събитията в Германия в началото на 90-те години тя е била премахната. В града нямат традиция да поставят такива знаци по сградите и ако общината разреши да се сложи, то той се вгражда в тротоара. Но за нас, българите, е странно и неприемливо да се разхождаш по плоча с лика на д-р Богоров. Според председателя на УС на СБЖ усилията от наша страна ще продължат, за да поставим плоча на дома, където е живял този заслужил българин. Именно тази идея е била водеща за Снежана Тодорова при посещението й в Лайпциг, както и, разбира се, участието в конференцията, посветена на юбилея на излизането на първия брой на Български орел . От името на СБЖ тя награди акад. д-р Валтер и доц. д-р Ендлер с почетната значка на Съюза Златно перо за приноса им в развитието на българистиката и в изучаването на делото на д-р Иван Богоров. За съжаление обаче немските учени с болка са споделили, че през последните години българистиката не се развива така, както е било преди години. И двамата са български възпитаници и са имали добро сътрудничество с най-авторитетния български университет Св. Климент Охридски . Снимки Дора Хайман Wed, 30 Nov 2016 12:59:31 +0200 Медийният фестивал „Вся Россия“ отново събра журналисти в Сочи в „Диалог на доверието“ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33174 СБЖ Този фестивал дава възможност на представителите на печатните и електронните медии да се срещнат с колеги от цялата страна, с големи и емблематични имена в професията. Сред тези, които споделиха своите тайни в занаята, бяха авторитетни журналисти, шефове на водещи медии, представители на ЮНЕСКО, Международната федерация на журналистите, Европарламента, обединения на журналистите от различни страни. България бе представена от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. В програмата на юбилейното издание бяха включени дискусии по актуални теми, презентация на най-новите медийни проекти в Русия, майсторски класове с участие на водещи публицисти, кръгли маси, срещи с известни дейци на науката и културата. Своите продукти представиха регионалните медии, като особен интерес предизвика представянето на медии от Тюменска област, Липецка област, Якутия, Удмуртия и други региони. За това къде, какво и как се случи по време на юбилейното издание на медийния фестивал Вся Россия-2016 за сайта на СБЖ разказа Снежана Тодорова. Разбрах, че тазгодишния ХХ юбилеен медиен фестивал е преминал при една много богата и интересна програма, г-жо Тодорова. Разкажете какви срещи имаше и какви бяха темите на форума? Наистина програмата беше изключително наситена. Заради многобройните срещи, кръгли маси, представяния работният ни ден започваше в 9.00 ч. и приключваше към 22,30 23 ч. Дискусиите бяха много интересни и оживени, организираните кръгли маси и обсъжданите теми също не отстъпваха по сериозност, програмата беше изключително наситена. Интересен щрих: всеки един фестивален ден приключваше с премиера на нов руски филм и среща с режисьора и актьорите. Имахме изключителното удоволствие да разговаряме с Алексей Пиманов, главен редактор на телевизия Звезда , който е водещ на много популярното предаване Човекът и законът по Първи телевизионен канал на Русия. Той е един от известните разследващи журналисти. Освен филма, който той и Олга Погодина снимат в момента с работното заглавие Любов прет-а-порте , копродукция с Италия, голям интерес предизвика игралният му филм, посветен на събитията в Крим, конфликта между Русия и Украйна през очите на двама влюбени: руснак и украинка. Трагичните събития довеждат до разрив в отношенията между тях. Всеки защитава своята истина, позициите им са непримирими, но изход има и той трябва да бъде намерен, защото бъдещето принадлежи на младите... Бихте ли направили моментна снимка на участниците във фестивала? Във Вся Россия-2016 участваха представители на различни медии от цялата страна. Делегациите обикновено се ръководят от председателите на журналистическит е организации от съответните региони, като всеки един от тях представяше не само своите организации, а и основните медии. Много активно и силно беше представянето на Съюза на журналистите от Тюменска област начело с неговия председател Владимир Кузнецов. Това е една от най-активните организации на Съюза на журналистите на Русия, която по време на фестивала организира интересна фотоизложба за различни медийни събития в Тюменска област, представи втория том на издание, посветено на историята на радиото в Тюмен. Първият том е за печатните им издания. Подготвят и трети том, като с това имат амбицията да направят задълбочено изследване за развитието на журналистиката в Тюмен. Тази област се прочу и с инициативата Безсмъртния полк . Идеята е споделена във вестник Тюменска правда , чийто главен редактор тогава е бил Владимир Кузнецов. Тя намира последователи в цяла Русия и в други страни. Тюменските журналисти развиват идеята, като организират Безсмъртен полк в памет на загиналите журналисти от тяхната област. За една година там успяха да направят паметник на загиналия в Чечня руски журналист от Тюмен Александър Ефремов. Това е паметник на всички загинали журналисти. Като много вълнуващо събитие в рамките на фестивала ще отбележа спектакъла Журналист. Живот за секунда по откъси от публикации на Юрий Шчекочихин и Анна Политковска и в тяхна памет. Много силна режисьорска и актьорска работа. Оригинално и самобитно беше представянето на журналистите от Якутия (Саха) . Към СБЖ руските журналисти се отнасят с много голямо уважение. Многократно благодариха за традиционно добрите взаимоотношения, подкрепа и активно сътрудничество. Много от тях са били в България, почивали ли са в МДЖ Варна. Ще отворя скоба, за да кажа, че Каарле Норденстренг, представяйки своята книга за Международната организация на журналистите (МОЖ), отдели специално внимание на Международен дом на журналистите във Варна като място за творчески прояви в рамките на МОЖ. Доколкото знам, СБЖ подготвяше споразумение със Съюза на журналистите в Тюмен. За това стана дума по време на Международнита среща в МДЖ Варна, където гости бяха представители на този съюз. Така е. По инициатива на тюменчани в рамките на фестивала в Сочи подписахме споразумение за сътрудничество между СБЖ и Съюза на журналистите от Тюменска област. При закриването на фестивала това беше съобщено като една от много важните прояви за сътрудничеството в областта на журналистиката между България и Русия. Споразумението предвижда провеждане на съвместни инициативи, семинари и конференции през следващите 2 години През петте фестивални дни Тюменска област организира различни прояви. След представянето на Паметника на загиналите журналисти и книгата за историята на радиото се проведе презентация и на други издания. Особен интерес и уважение предизвика срещата с доайена на тюменската журналистика Рафаел Голдберг и представянето на книгата му за негови земляци - участници във Втората световна война. Какви други заслужаващи вниманието акценти имаше в рамките на фестивала в Сочи? Имаше срещи с изявени личности от различни области на науката и културата. Организаторите от СЖР бяха предоставили свободна трибуна на руски журналисти, представители на руската култура, известни икономисти, хора с различни професии и убеждения. Наред с другите теми сериозно внимание беше отделено и на проблемите на журналистите в Крим и драматичното развитие на отношенията с Украйна. Впечатляваше откровеният тон на дискусиите. А какво беше международното участие във фестивала? Тази година то бе подчертано голямо. Още на самото откриване присъстваха генералният секретар на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Антони Беланже, ковчежникът Джим Бумела, вицепрезидентът на МФЖ Сабина Индержит, проф. Каарле Норденстренг, дългогодишен президент на МОЖ, Дуня Миятович, представляваща сферата на комуникацията с журналистите в ОССЕ, Франк де Ла Рю , зам.- генерален директор на ЮНЕСКО, съветникът на генералния директор на ЮНЕСКО Генрих Юшкявичюс , ръководители на журналистическит е съюзи от Афганистан, България и Финландия. Лайтмотивът на този фестивал сред журналистите от различните региони беше Ние сме силни, когато сме заедно! Вие къде и с какво участвахте във форума? Освен че участвах със слово по време на откриването, бях поканена да участвам и в обсъждането на книгата на проф. Каарле Норденстренг, посветена на развитието на международното журналистическо движение през периода 1894 год 1981 год. Първи стъпки за международно обединение на журналистите са направени в знаменателната за нас 1894 година, когато, както знаем, се провежда Първияj журналистическо -списателски конгрес в България. Проф. К.Норденстренг има амбицията да продължи своите изследвания и очаква СБЖ, като активен участник в дейността на организацията, да му предостави необходимата информация за МОЖ след 1981 год. Участвах в кръглата маса за професионалните стандарти в журналистиката. В момента в Русия работят върху статута на професията журналист и въвеждат нови правила за атестация на журналистите. В дебата участва и зам.-министърът на труда и социалната защита Любов Елцова, която трябваше да разясни смисъла на една такава атестация и кой трябва да я прави. Срещата премина доста бурно, изразено бе опасение, че под формата на атестация работодателите могат да се освободят от неудобните. Предложиха ми да разкажа за нашите законодателни инициативи и по какъв начин у нас можем да говорим за защита на журналистическия труд. Много сериозно беше обсъждан въпросътj за сигурността на журналистите. Това е особено актуално както за онези колеги, които работят в горещите точки, така и за журналистите, занимаващи се с разследваща журналистика. Много голям е броят на загиналите и пострадали при нападения журналисти. В рамките на дискусията за професионалната журналистика и професионалното образование присъстваше деканът на факултета по журналистика в университета в Санкт Петербург проф. Лидия Громова. Активно се обсъждаше бъдещето на печатните издания. Проблемите, с които се сблъскваме, до голяма степен са сходни с това, което се случва и в други страни. Международните представители отбелязаха, че, за съжаление, печатът е със свиващи се функции. Вече в много по-голяма степен се четат електронните страници на изданията. Разбира се, финалът беше оптимистичен и всеобщото мнение и заключение беше, че печатните издания ще продължат да съществуват. В последно време дори председателят на СЖР Всеволод Богданов заговори, че много е спаднал престижът на журналистическат а професия. Стана ли дума за тази тема по време на дискусиите? Разбира се, че стана дума. Промените, които бяха извършени през последните месеци в СЖР са направени с цел да се издигне мястото и престижа на журналистическат а професия в Русия, защото се смята, че през последните години той е доста занижен. В по-голямата си част журналистите се превръщат в PR работници. Те представят своите работодатели или техните бизнес интереси, като не винаги успяват да защитят интереса на обществото в публикациите си. Дали има смисъл от такава журналистика? Отговорът е: НЕ! . Не можеш да бъдеш едновременно и едното, и другото. Имаше гореща дискусия на тази тема. PR специалистите са различни от журналистите и не може, а и не бива тези две дейности да бъдат смесвани. Освен обмяна на мнения по болните въпроси в руската журналистика, раждат ли се там идеи, които след това да се осъществят на практика? Разбира се, че се раждат идеи. Но СЖР не излиза с общ документ, като равносметка, предложение, препоръки. Колегите от Русия смятат, че най-важно е общуването, обмяната на опит, възможността да си сверят часовника . На фестивала Вся Россия се извършва и награждаването на лауреатите на различните конкурси, които се организират през цялата година. И този път СЖР връчи много награди в различни категории. На тазгодишното юбилейно издание на Вся Россия имаше ли нови моменти, нещо по-различно от другите издания? Както вече споменах, темата на фестивала беше Диалог на доверието . Тази година за първи път за закриването на фестивала пристигна зам.-генералният директор на ЮНЕСКО Франк де Ла Рю, представител на Гватемала. И нов, много важен момент беше присъствието на дългогодишния президент на Международната ... Mon, 10 Oct 2016 06:44:09 +0300 Китайските журналисти се срещнаха с празника и делника на България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33037 СБЖ След като китайските журналисти присъстваха на презентацията на постоянната рубрика в сп. Черно и бяло Китай известен и непознат , представена от гл. редактор на изданието Станислава Пекова, те посетиха и БНР. Там бяха запознати със създаването на Българското национално радио, с неговата структура. На тях им беше обяснено, че БНР не е само медиен, но и културен институт - каза за сайта на СБЖ главният секретар на Съюза Иван Върбанов. С шестте си музикални състава Радиото създава българска култура за Златния фонд. Те посетиха и Първо студио, което е в листата на топ 10 в Европа заради техническата си обезпеченост. Китайските журналисти участваха директно и в празничната програма на програмата Христо Ботев по повод 22 септември Деня на независимостта. Те поздравиха в ефир всички българи с празника, а също така благодариха за партньорството със СБЖ. Не липсваха и въпроси към тях, отнасящи се до независимостта на медиите и журналистиката. Но наред със служебните ангажименти, гостите не пропуснаха да се запознаят и със забележителностите на София. След като у тях остана приятното впечатление и респект от древната и не остаряваща столица, журналистите от Поднебесната гостуваха и в старата престолнина на България Велико Търново. В него китайските гости присъстваха на тържествата по повод обявяването на независимостта на България и на спектакъла Звук и светлина , който силно ги впечатли и те дълго време след това го коментираха. В столицата на Второто българско царство журналистите се докоснаха до древната българска история, посещавайки хълма Царевец, и до Възраждането, чиято красота видяха на Самоводската чаршия и в Арбанаси. Те присъстваха и на международния фестивал на духовите оркестри, който вече е традиция за старопрестолния град. Посещавайки Велико Търново, те направиха една незабравима, според тях, разходка във времето. Китайските гости споделиха за сайта на СБЖ, че са успели да усетят силата на българската история и нация и на българската култура. След посещението на Търново делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите участва и в Международната среща на дружбата в МДЖ Варна, където се срещна със свои колеги от Русия, победители във фестивала Моята провинция , както и с делегация на Съюза на журналистите в Тюмен. Тъй като преобладаващо в делегацията бяха главни редактори и издатели на икономически издания, те посетиха комплекса Албена , където се срещнаха и разговаряха с представители на туристическия бизнес, които ги запознаха с туризма в България като цяло. Оживен интерес и въпроси предизвика туристическият обмен и постиженията в туризма и в частност на комплекса Албена , който е сред лидерите на българското Черноморие. При срещата си с ръководството на комплекса в лицето на маркетинг директора Маргита Тодорова китайските журналисти проявиха интерес към стокообмена и ръста на икономиката. Последния ден от гостуването на делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите посветиха на друг красив български град Русе, където тя беше посрещната от председателя на журналистическото дружество Габриела Стефанова. Посещението на китайските журналисти предизвика голям интерес сред представителите на регионалните медии, сред които бяха журналистите от в. Утро , ТВЦ Русе, новинарски сайтове и журналисти на свободна практика. Журналистите от Поднебесната присъстваха и на тържество, на което Иван Върбанов връчи на един от доайените на русенската журналистика - Александър Недков, отличието на СБЖ Златно перо . Срещата с представителите на регионалните медии много бързо прерасна в динамичен и продължителен професионален разговор. Темата беше за свободата на медиите, спазването на журналистическите стандарти Българските журналисти задаваха много въпроси на своите китайски колеги, а сред тях и дали са свободни да пишат и казват онова, което мислят. Те пък бяха запознати с българското медийно законодателство, етичния и професионален кодекс, регулацията чрез СЕМ и саморегулацията, с това как външни фондации наблюдават и измерват дали българските медии спазват етичните и професионални правила, с каузите на СБЖ и законодателните инициативи на организацията. Гостите споделиха с българските си колеги, че при тях свободата на словото е регламентирано в конституцията и в закона и има наказателно преследване, когато журналисти си позволят да напишат невярна информация. но редакциите общо взето не допускат в техните медии да излиза нещо, което не е достоверно В състава на делегацията бяха включени всички главни редактори и ръководители на най-големите медийни групи в Китай.Фокусът на темите и дискусиите, провеждани с българските журналисти в цялата страна, бе и към ресорите икономика, бизнес, земеделие. Нашите гости се интересуваха от това до каква степен Китай присъства в информационния поток - каза за сайта Иван Върбанов. От наша страна ние също поискахме да разберем кои са най-важните новини за България, за които информират китайските ни колеги. Обяснихме, че вестите от Китай постъпват основно чрез информационна агенция Синхуа, както и чрез международния обмен и от световните агенции. Журналистите сме посланици на нашите държави. Очаквам, че тези наши двустранни срещи и журналистически визити ще допринесат за засилването на медийния обмен. Считам, че онлайн платформите на СБЖ и Общокитайската асоциация на журналистите могат да бъдат още един директен информационен мост между нашите държави. Стремежът ни е повече граждани в Китай и България да научат за древните традиции и модерните тенденции, за изключителните природни красоти и урбанизация, за хилядолетната култура и съвременните достижения на България и Китай. От своя страна китайските журналисти попитаха българските си колеги дали са информирани за програмата Един пояс един път . В този контекст Иван Върбанов обясни на гостите, че усилията на СБЖ са и в тази посока. Освен интеграцията в политически и икономически план, ние работим и в нашия пояс, което ще рече в полето на медиите, за да обезпечим в информационен план усиленото сътрудничество Китай Европа България посочи Иван Върбанов. След този разгорещен разговор и дебат делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите замина на посещение в Румъния. Снимки Иван Върбанов и Станислава Пекова Tue, 27 Sep 2016 14:56:52 +0300 Руски журналисти с награда от СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33026 СБЖ Отличието им беше връчено от главния секретар на СБЖ Иван Върбанов по време на международната среща в МДЖ Варна.Плакетът и грамотата те получиха за своя проект Земският доктор , чието издание тази година навърши пет лета. По време на феста в Кострома той беше показан в категорията Споделяме опита си и е сред най-успешните, които са допринесли реална полза на хората. Проектът Земският доктор силно ме докосна сподели за сайта на СБЖ Иван Върбанов, който беше гост на фестивала това лято. Когато го гледах, веднага реших, че той трябва да бъде отличен с наша награда, защото показа, че журналистиката може да помага на хората. Светлана Князева и Дария Андреева разказаха пред българските и китайските колеги за работата си върху този социален проект и за това, че в лицето на своите колеги от Областната тв компания Русь са срещнали голяма подкрепа. За времето от съществуването на проекта Земският доктор негови герои са били фелдшери, хирурзи, педиатри, стоматолози, психиатри, анестезиолози и други медици. Интересното е това, че всеки от тях е номиниран от пациенти или колеги, които са изпращали писма в редакцията на телевизията, споделиха за сайта на СБЖ Светлана и Дария. През миналата 2015-та в редакцията на проекта са получили огромен брой писма с имената на номинираните. Потокът от послания от телевизионните зрители не спирал дори след приключването на конкурса. За любимите си лекари разказвали жителите на областния център и дори от най-далечните кътчета на региона. Всеки град или село си има своите герои забележителни специалисти, готови да се притекат на помощ по всяко време на денонощието. Вярвам, че ние журналистите можем и сме призвани не само да отразяваме случващото се в реалния живот, да показваме новините и да търсим отговорите, но и да създаваме един по-добър и красив свят, да пазим и формираме ценности, да работим за това да има повече красота и добро в днешния ден, да променяме света. каза Иван Върбанов по време на връчването на отличието на Светлана Князева и Дария Андреева в МДЖ Варна. Снимки Станислава Пекова Mon, 26 Sep 2016 20:00:25 +0300 МДЖ – Варна събра колеги и съмишленици от Русия, Китай, България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33025 СБЖ В нея участваха наградени медии във фестивала Моята провинция , провел се това лято в Кострома, гостите от Общокитайската асоциация на журналистите и от Съюза на журналистите в Тюмен, водени от пресаташето на Съюза Андрей Осипов. Домакини на непринудената и изпълнена с много настроение вечер бяха главният секретар на СБЖ Иван Върбанов и членът на УС на съюза и председател на съюзната Комисия за научно-практически изследвания и анализи на съвременната журналистика Георги Калагларски. След като запозна гостите с историята на Дома на журналистите, Иван Върбанов сподели, че СБЖ вече е внесъл пакет от законодателни инициативи в Комисията по култура и медии на 43-то Народно събрание, като тези предложения се отнасят до защитата на журналистическия труд и свободата на медиите. Те бяха обсъдени и приети на заседание на УС на Съюза през август тази година. Като се спря на това, че днешният ХХІ в. налага не само глобализацията, но и цифровизацията, и то не само на медиите, но и на живота ни като цяло, Иван Върбанов говори и за целите и задачите, които стоят пред Европа при провеждането на реформите на телекомуникационните пазари и създаването на нова правна рамка, спомагаща привличането на инвестиции. Журналистите сме посланици на нашите държави каза Иван Върбанов. - Бих искал да използвам тези наши срещи и визити, за да ви призова да работим за засилването на двустранния медиен обмен в нашите страни Той отправи призив журналистите да работят единни и солидарни за отстояването на престижа на професията, за спазването на професионалните и етични стандарти, за свободата и правото с перото, камерата и микрофона да показват и служат единствено на Истината. Вълнение предизвика видеообръщението, което отправи към всички гости председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която поради неотложни ангажименти не присъства на срещата. Тя пожела дълги години връзките между колеги и приятели да не се прекъсват и изрази своята радост, че на брега на Черно море в Дома на журналистите са се събрали приятели и колеги от различни кътчета на планетата. Пред нас и журналистите от вашите страни стои важната задача да отстояваме и съхраним мира и да работим честно каза тя. Във ваше лице срещаме верни и скъпи приятели и ще направим всичко това приятелство да продължи дълги години. винаги ще ви посрещаме с радост. Да сподели своите и на колегите си впечатления от нашата страна и от срещата с българските си колеги пожела Фуюен Гао, главен редактор на китайското издание Чайна Риформ Дейли , който е и ръководител на делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите. Освен че благодари на СБЖ за гостоприемството, той сподели, че е приятно изненадан от възможността в България да се срещнат и със свои колеги от Русия. Имаме една обща мисия и тя е да работим за запазването на мира в тази все по-сложна действителност каза Фуюен Гао. Вече имахме удоволствието руските ни колеги да ни поканят да участваме във фестивала Моята провинция , което ще обсъдим веднага щом се приберем в Китай. За мен това ще е един много интерактивен ход. Убеден съм, че за нас, журналистите, е талант да откриваме и анализираме проблемите. А президентът на фестивала Моята провинция Елена Фоминих изрази своята радост, че победителите от феста имат щастието да гостуват на СБЖ , на красивото Черноморски крайбрежие. Щастливи сме, че се запознахме с китайските колеги и се надявам да си сътрудничим в бъдеще каза Фоминих. Радвам се и на срещата ни с колегите от Тюмен и си мисля колко хубаво би било да възстановят своето участие в Моята провинция . И още нещо ще споделя. Бихме искали да поканим на следващото издание на нашия фестивал Иван Върбанов да бъде член на журито ни. Срещата в Дома на журналистите във Варна беше среща между колеги и съмишленици, пълна не само с нови идеи и предложения, но и с много настроение и нови приятелства. Бяха показани документални филмови разкази за фестивала Моята провинция и Тюмен. А певецът от БНР Владимир Маринов, когото наричат българския Филип Киркоров, накара всички да запеят заедно с него. Чаровникът, с кадифен глас, е носител на международни награди в много страни от Бразилия до Европа. С изпълнението на световни хитове той въвлече в приятна музикална вихрушка всички гости. И както си му е традиция, на такава сбирка не минава и без размяна на дарове, които да напомнят за прекрасните мигове прекарани край красивия бряг на Черно море. В нощното небе полетяха и разноцветни фенери символи на приятелството. Снимки Станислава Пекова Mon, 26 Sep 2016 17:51:26 +0300 Сърдечна среща под знака на Конфуций http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32980 СБЖ Сред гостите, които представи председателят на СБЖ Снежана Тодорова, са председателят на Чайна Спейс Нюз Фън Чунпин, председателят на Циндао Медиа Груп Цун Пей, зам.-главният редактор на радио-телевизионната мрежа Хейлунцзян Ян Хъшам, зам.-главният редактор на The paper.cn Хуан Ян и зам.-директорът на департамента за международни връзки на Общокитайската асоциация на журналистите Жун Чанхай. В програмата на китайските журналисти, освен посещение и участие в тържествата по повод Деня на независимостта на България във Велико Търново, среща разговор с колеги журналисти в Международния дом на журналистите във Варна и гостуване в гр. Русе, беше включена и среща с екипа на сп. Черно и бяло , която се състоя в салон Журналист в СБЖ. Главният редактор на изданието Станислава Пекова запозна китайските колеги с нещо, което никое друго издание у нас до този момент не е правило, а именно с представянето на китайската тема в списанието, което ръководи. Станислава е от малкото журналисти и издатели, която с упоритост и много труд почти прави чудеса, за да докара Китай при нас. Тя е от онези, които, отваряйки една след друга малките вратички към една вселена, каквато е Китай, наистина помага да разберем и обикнем древната Поднебесна, а и уроците, които ни дава, биха били полезни за нас българите как да направим така, че и с нашата древна страна, макар и малка по територия, да се съобразяват по широкия свят. Скъпи приятели, Китай е земята, където оставих половината си сърце през 2009 г., когато за първи път посетих Пекин, Шанхай и още няколко градове се обърна развълнувана към китайските гости Станислава Пекова. - От тогава темата Китай - известен, но непознат - присъства на страниците на сп. Черно и бяло . И аз като всички европейци, попаднали в Китай, изпитах културен шок не само в историко-географски мащаби, но и от хората и затова с всичките ни статии се стремим страната ви да бъде разбрана от читателите ни. Тя разказа как с много усилия през всичките тези години са се стремили Поднебесната да стане близка на всички българи чрез увлекателните разкази и статии не само на китайски автори, но и на български журналисти, които са посещавали страната на Конфуций и Лао Дзъ. Станислава Пекова сподели, че от 2012 г. стартира съвместният българо-китайски проект в списанието, където има постоянна рубрика за Китай, съвместна с посолството на страната у нас. В нея непрекъснато се публикуват материали на икономическа и политическа тема, като особено място се отделя на статии на историческа и културна тематика. Една от първите публикации била Китай, известен и непознат , чието заглавие става мото на постоянната рубрика. На страниците на Черно и бяло намират място и интересните и завладяващи материали на български журналисти, посетили Поднебесната, което е предпоставка за опознаването на китайската нация. Главният редактор на списанието разказа с колко голям интерес са посрещани и книгите, които са издавани от тях и посветени на Китай. Сред тях са Здравей, Китай! и Енциклопедия Китай . Интерес предизвика сред гостите новината, че делегацията от СБЖ са първите европейски журналисти, посетили Тибет У тях любопитство предизвика и изложбата на Христо Христов, в която той разказва своята приказка за Китай. Фотожурналистът подари на делегацията своя фотография на едно от най-красивите езера в Тибет - Цинхай. В отговор на увлекателния разказ на Станислава Пекова и сърдечното посрещане от страна на Снежана Тодорова, към присъстващите на срещата се обърна ръководителят на делегацията Гао Фуюен. С интерес разгледах изложбата и с голямо любопитство изслушах разказа на Станислава каза той. Да си призная, изпитах изненада и приятно напрежение. Изненада за мен бе да видя каква голяма работа е извършена от българските колеги, за да могат българите да има пълна представа за нас. А приятното напрежение, което усетих преди малко, е поради това, че си дадох сметка, че и ние в Китай трябва по един такъв начин да представим България. Длъжни сме да го направим, за да научат всички за вашата красива страна. Изненада за гостите беше и заснетото но видео интервю, което Христо Христов е направил по време на посещението на делегацията на СБЖ в Китай със студентката Валя. Едно китайско момиче, влюбено в българския език, който вече две години учи и говори прекрасно, и в страната ни. Тя е студентка в пекинския университет и си е обещала поне още две години да изучава български. Всички посрещнаха с аплодисменти нейното изпълнение на Върви народе, възродени . Вълнуващата изповед на това китайско момиче показва, че в Китай познават България, нейната история и култура каза Снежана Тодорова. Развълнуван към гостите се обърна и членът на УС на СБЖ Борислав Костурков, който беше ръководител на българската делегация в Китай. Той започна, цитирайки мъдростта на Конфуций: Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове - но която не важи за българските и китайските журналистически организации, защото техните пътища съвпадат, което показват и 29-те години приятелство и сътрудничество, които не са прекъсвани нито за миг. Борислав Костурков върна лентата назад към пътешествието в Китай и срещите, които са имали българските журналисти там. Той акцентира преди всичко на посещението в Тибет, защото то е уникално, тъй като за първи път там посрещат европейски журналисти. И накрая той отново се върна към мъдреца Конфуций, който е казал: Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах . С нея той пожела на китайските гости да видят много и да преживеят много в България. След срещата в СБЖ китайската делегация участва в тържеството на монумента Знаме на мира , където отбелязаха Международния ден на мира. Там заедно с тях бяха и представители на Армения, които подариха своя камбана и по този начин отбелязаха 25-годишнината от обявяването на независимостта на страната. Какво по-хубаво от това в този ден, когато народите по света отбелязват Деня на мира, посланици на приятелството от България, Китай и Армения да се съберат и покажат, че няма нищо по-хубаво от това да живееш без заплаха от война. Снимки Иван Василев Wed, 21 Sep 2016 20:45:41 +0300 По корейските маршрути на СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32901 СБЖ Според аналите на Корея страната е основана 2400 години преди новата ера и в дългата си история е била покорявана и опустошавана стотици пъти - прочетох някъде цифрата 500! Тя не е водела завоевателни войни, а по-скоро борби за оцеляване . Последната война, бушувала в Страната на утринната свежест, е Корейската (1950-53 г.), скършила милиони човешки живота, разделила един народ и оставила политически, икономически и военни следи, които още браздят лицето и на южната, и на северната посестрими. Тъй като единствена от нашата журналистическа група съм била и от другата страна на 38-ия паралел, ще споделя личните си впечатления, макар и с 20-годишна давност. Бетонната стена с бодлива тел, която и днес пълзи на 240 км от изток на запад, е разделила не само семейства, родове, селяни от оризовите полета околовръст. Тя е разделила и животните в горите, и рибите в реката. Спомням си, че докато пътувахме към демаркационната линия в монотонния глас на майора оживяваха минали битки, а когато наближихме граничния пункт Панминджон, специално за нас озвучиха разказа му с тътен от взривове и изстрели от високоговорителите навън. Тягостно бе да застанеш на тясната бетонна пътека на 38-ия паралел, охранявана от двете страни от 18-20 годишни момчета, които говорят един и същи език, но на гърдите им висят автомати. А в леката постройка със залата за преговори между Севера и Юга масата със зелено сукно бе фактическата граница, с националните флагове всеки в своята територия, и демаркационна линия, очертана от кабелите на микрофоните... Оттук Сеул бе само на 70 километра толкова близо, толкова далече... Разделението на двете Кореи е голямата болка в южнокорейското общество, а мирното обединение на страната си остава дългосрочна цел на правителството, на дипломацията, като се има предвид, че в корейския възел са вплетени интересите на велики сили като САЩ, Китай, Япония, Русия... Оценихме жеста на г-н Сун Нам Кук, зам.-говорител на корейското външно министерство и генерален директор на неговата пресслужба, който даде обяд на делегацията на СБЖ. Той отговори на всички наши въпроси, включително и доколко реалистични са сега идеите за обединението на двете Кореи. Г-н Сун не скри разочароването си, че Северна Корея не спомага за подобряване на отношенията си с Южна Корея, че не предприема стъпки за реализация на т.нар. слънчева политика, породила надежди за помирение преди две десетилетия, че продължава атомните си опити... (Навръх националния си празник 9-ти септември, КНДР проведе петия си и най-мощен досега ядрен опит, съизмерим с мощността на атомната бомба, хвърлена над Хирошима - б. а.). Въпреки това Южна Корея ще продължава да работи за обединението бяха заключителните думи по този въпрос на г-н Сун. В непринудения разговор с членовете на делегацията той показа, че за него България не е само страна на розите и на киселото мляко и изрази уважението си към нейната богата история и култура. А как възприема идеята българка да заеме мястото на сегашния генерален секретар на ООН, южнокорееца Бан Ки Мун, беше въпросът на ръководителя на делегацията ни Валентин Колев. Дълбоко уважавам г-жа Ирина Бокова увери ни г-н Сун Нам Кук и с усмивка добави: В личен план бих гласувал за нея. Чеджу Смарагдовият остров Остров Чеджу се намира само на стотина километра на юг от Корейския полуостров, но твърде малко прилича на останалата Корея. Почувствахме го и ние, когато отлетяхме от Сеул дъждовен и облачен. Само след час и половина се озовахме под яркото слънце на субтропиците. Островът е туристическото бижу на Южна Корея, наричан е още Хаваите на Ориента и Смарагдовия остров заради изумрудения цвят на морската вода, наситенозелените поля, палми, цитруси... Посещава се от 13 милиона туристи годишно, 9 от които корейци. Чеджу посреща и младоженци, които идват тук да прекарат медения си месец. Макар че за корейците понятието меден месец е условно стандартният отпуск в страната е само от четири до шест дни! От цяла Корея само тук растат мандарини отглеждат ги целогодишно на открито и в парници. И може би никъде другаде по света, освен в Чеджу, не ги наричат Дървото на образованието . Загадката ни разкри нашият корейски преводач Джими: със средствата от продадената реколта родителите изпращат децата си в университетите. На острова има 6 университета, 3 от които частни, включително колеж по туризъм. Годишната такса за обучение е от 6-8 хиляди долара. По-рано мандаринените пари са стигали за целогодишното обучение, а сега само за семестър обяснява ни нагледно инфлацията нашият корейски приятел. Над Чеджу господства и най-високата планина на Южна Корея, вулканът Халласан (1950 м) застиналата му лава се е превърнала в базалт, главния строителен и декоративен материал на острова. Изсечените фигури на каменните старци харубани , които някога са стоели на страж пред входните врати на села и домове, за да ги предпазят от зли сили, са се превърнали в емблема на острова. Днес техни клонинги могат да се видят навсякъде и в най-различни ръстове - от 2 метра до 2 сантиметра, на ключодържателя например. Хеньо от поминък в туристическа атракция И още една особеност на острова: Чеджу е единственото място в Корея, в което властва матриархатът съществена отклика с традиционното, придържащо се към конфуциански норми патриархално общество. Тук животът се е крепял на жените те са доставяли прясна вода с ведра и са осигурявали основно прехраната на семейството. Макар и вече изчезваща професия, на острова и досега се трудят жените хеньо възрастни гмуркачки, които, следвайки традицията, се спускат на голяма дълбочина без акваланг, само с маска, пояс и кошница, за да събират водорасли и морски дарове от дъното на океана. Малцина се занимават сега с този опасен и изискващ стоманено здраве занаят и неговите реликти са вече над 60-годишни, че и 80-годишни жени. Днес хеньо са се превърнали в туристическа атракция. Правителството на Южна Корея се грижи за запазване на тази култура създадена е школа, в която безплатно се обучават за жени гмуркачки, а през 2006 г. е открит музей, който посетихме. Във възстановката с участието на автентични гмуркачки, които под акомпанимента на протяжни песни и удари на барабани, теглеха въжето и имитираха движенията си във водата, участва и неуморният ни колега Емил Розов. В усърдието си известният телевизионер счупи с чукчето мидената черупка на подводния експонат. По-късно същия ден, на вечерята с нашата делегация, вицегубернаторът на самоуправляващата се провинция Чеджу Ким Банг Хун сериозно ни заръча като българи да лобираме гмуркачките хеньо да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Реализация на корейската мечта Нашата група се оказа първата от България, която посещава Вдъхновяващата градина с бонсаите, езерата, скалните водопади и каменните пластики в Чеджу място за отмора и медитация. Приветства ни лично директорът на парка и негов създател Сонг Бум Йонг, който независимо от своята преклонна възраст 78 години, продължава да работи в градината. Когато преди половин век Сонг един (не)обикновен селянин, закупува мястото, тук е имало само гола земя с камънак. Така в продължение на десетилетия самоукият кореец, надарен с тънък усет за красота и хармония, с неуморния си до припадък труд (шест пъти влизал в болница от изтощение) е успял да изпълни мечтата си създал е Вдъхновяващата градина, която дава представата за рая на земята. Визитата ни съвпадна с деня, в който майката на нашия колега Валентин Колев изпълни 90 години. Ззаедно със сърдечните пожелания на домакина за здраве синът отнесе и неговия дар за юбилярката луксозен албум за градината, която се посещава годишно от 400-500 хиляди души. От България тръгва една от цивилизациите в света! Последната ни среща преди отпътуването бе с президента на регионалната асоциация на журналистите в Тегу, провинция Кьонсан-Пукто, Ким Чол У. Заедно със свои колеги той ни покани в старинен ресторант в традиционна корейска къща с разкошна градина. Седнали на земята около ниските маси, отрупана с национални специалитети (корейската кухня заслужава отделен материал), отпивайки от оризовата ракия соджу и редувайки Наздраве с корейското Комбе , споделяхме заедно наистина съкровени неща. Ким Чол У, водещ на предаване със социална значимост в телевизия MBC, ни трогна с искрените си слова за нашата страна, която беше посетил като член на делегацията на Асоциацията на южнокорейските журналисти през миналия юни. Бил съм в повече от 50 държави каза той, но силно впечатление са ми направили само 3-4 страни. Сред тях отскоро е България, която остана в сърцето ми. Това не е куртоазия, интересувам се много от история и след като видях Казанлъшката гробница, Долината на тракийските владетели и Царевец, мога да твърдя: от България тръгва една от цивилизациите в света! . Корейският ни колега предложи СБЖ да съдейства за набиране на студенти, които да се обучават в най-големия университет в град Кьонджу, старата столица на Корея. Стискам ръката ви за нашите общи бъдещи проекти каза Валентин Колев на сбогуване с корейските ни колеги. Доскоро в България обеща ни Ким. Снимки Валентин Колев и авторката Thu, 15 Sep 2016 11:54:59 +0300 СБЖ на гости в Страната на утринната свежест, традицията и авангардността http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32877 СБЖ Корейците наричат родината си Страната на утринната свежест, в което влагат и поетика, и любов, и метафоричното си светоусещане. Корейският полуостров е разделен по 38-ия паралел в резултат на трагичната за нацията Корейска война от 1950-1953 година. Няколко десетилетия по-късно Южна Корея успява не само да се възправи от пепелищата, да остави далеч зад себе си своята северна посестрима, стегната в клещите на непотична диктатура и зомбирана с идеологически химери, но да се превърне в световна свръхикономическа сила, трасираща тенденциите в авангардните технологии. За по-прагматичните Южна Корея или Република Корея, какт е официалното й наименование, отдавна си е извоювала прозвището азиатско тигърче, което обаче мери ръст и влиза в остра конкуренция с вездесъщата Япония. Днес страната е четвъртата икономика в Азия и 12-а в света, заема пето място по производство на автомобили и 7-мо в строителния сектор. Република Корея е безспорен световен лидер в информационните технологии през миналата година е произвела най-много мобилни телефони - всеки четвърти смартфон в света е с марката Самсунг . Държи второ място по производство на микропроцесори и кораби и пето в автомобилната промишленост. Страната се наложи в областта на био- и нанотехнологиите и от три години се присъедини към елитния клуб на космическите държави, способни да изстрелват спътници от собствената си територия. Не от вчера южнокорейската компания Самсунг електроникс диктува модата в IT- индустрията, което ще илюстрираме само с най-пресен, граничещ с футуристиката факт. Неотдавна компанията произведе и патентова контактни лещи с вграден миниатюрен дисплей и камера, които правят снимки с едно мигване на окото. С помощта на антена, също вградена в лещите, получената снимка може веднага да се изпрати в смартфона за допълнителна обработка... Всичко това са данни от статистиката, но зад тях стоят хората на тази удивляваща страна. Именно те са успели да променят радикално профила на родината си, да вдигнат благосъстоянието на нацията и на всеки един южнокореец поотделно. Как изглежда днес Южна Корея, какви са лостовете за нейния изумителен прогрес, кои са качествата, подтиците, сплавта на хората, сътворили корейското икономическо чудо на една територия, съизмерима с тази на България... Това са въпросите, вълнуващи нашата малка и сплотена журналистическа група, на които търсехме отговор по време на 7-дневното ни гостуване по покана на Асоциация на журналистите от Република Корея (АЖРК). В състава на делегацията на СБЖ бяха трима членове на Управителния съвет Валентин Колев, ръководител, Георги Калагларски, доцент по журналистика и връзки с обществеността във Варненския свободен университет, и Емил Розов, тв продуцент. В делегацията влизаха и Мария Нецова,председател на Комисията по журналистическа етика, и Доника Ризова, автор и водещ на медийно предаване в телевизия България Он Еър. Любезните домакини ни бяха подготвили плътна програма в Сеул, на остров Чеджу и в старата столица Кьонгджу професионални срещи с колеги от ключови медии, с висши дипломати и губернаторски ръководства, както и запознаване с исторически и културни забележителности на една от най-древните страни на азиатския континент, с цивилизация от 5000 години... Сеул от птичи поглед и на една ръка разстояние От най-високата точка на столицата Сеул стъклената 360-градусова площадка на телевизионната кула, издигната на хълма Намсан (Южната планина), градът се разстила като на длан. Пейзажът е странна смесица от небостъргачи от стъкло, алуминий и бетон, които на места наподобяват нюйоркския Уолстрийт, едноетажни и двуетажни къщи в традиционната корейска архитектура, море от жилищни блокове, многолентови магистрали и тесни улички, паркове и разхвърляни ниски хълмове с туфи зеленина. Градът е прорязан от разлялата се нашироко река Хан с броеница от мостове, които, както узнаваме, продължават да растат като гъби. До миналата година са били 30, сега едновременно се строят още два. Най-красивият сред тях и по световните стандарти е мостът Банпо със светещите и пеещи фонтани Лунна дъга , които падат от двете му страни като водопад. Днес Сеул е един от най-гъсто населените градове на света 40 на сто от жителите на Южна Корея са съсредоточени в столицата (12 млн.) и в околностите, или общо 20 милиона души. А за да се предпазят столичани от смога на индустриализацията, правителството е обособило обширни терени за отдих и спорт от двете страни на реката. Имахме възможност в един късен следобед, озарен от червения залез над Хан, да преминем пешком край зелените поляни, изпълнени с двойки и семейства с малки деца с палатки, да видим оборудваните детски и спорни площадки, ведно с велосипедните алеи, по които профучаваха тийнейджъри и студенти с каски на главата. Светлинни надписи и забранителни знаци предупреждаваха, че и тук, сред природата, както по улиците и площадите на самия град, пушенето е строго забранено. От 1 септември т. г. в Южна Корея влязоха в сила строги мерки срещу тютюнопушенето не може да пафкаш цигара на по-малко от 10 метра от спирка на метро, автобус и пр. Глобите са солени и безапелационни за всички... По законите на фън шуй Въпреки че столицата е видимо пренаселена, дори в самия й делови търговски и финансов център нямаш чувството, че си се изгубил в бетонна джунгла. В Република Корея и по-специално в Сеул бързо се строи и бързо се разрушава. На една ръка разстояние от хотела ни в даунтауна е централният оживен булевард, който води към старинния дворцов комплекс Кенбоккун (Дворец на сияещото щастие). Построен през XIV век по законите на фън шуй с неизменната планина на север и река на юг, императорският дворец е бил разрушаван многократно от японските нашественици. Съсипан е и по време на Корейската война. По-късно е напълно възстановен в първоначалния си вид. Но ако следваш фън шуй и за съвременния ландшафт, как да докараш вода в центъра на града? И ето че преди години властите пристъпват към едно безпрецедентно решение в даунтауна: демонтира се автострада с оживен трафик и пренаселени жилища от двете й страни, за да изведат на повърхността река, която в средата на миналия век е била затрупана под земята. Целият проект струвал на града половин милиард долара. Сега тази река или ручей с водопадна каскада под името Чонгечон протича на протежение от 11 километра през деловия център на Сеул. Веднага след откриването й реката става любимо място за отдих и прохлада на столичани. Сърдечни срещи с колеги и Дунавско хоро на хиляди километри от родината Още първата вечер бяхме поканени от ръководството на АЖРК в централата на асоциацията, където нашите домакини ни изненадаха приятно с плаката на български език: Сърдечно приветстваме делегацията на СБЖ в Корея! . Президентът на асоциацията Гю Сънг Джонг изрази задоволството си, че СБЖ е първата организация в Европа, с която Асоциацията на корейските журналисти е сключила договор за сътрудничество и той вече навлиза във втората си година. Гю Сънг Джонг с вълнение си припомни за посещението у нас начело на делегация на АЖРК това лято, по време на което се е докоснал до историята и величието на България. Срещата ни с вас не бе случайна , а е трябвало да стане убеден е г-н Гю Сънг Джонг, който разчупи протоколните клишета и сподели, че е бил трогнат от българското гостоприемство, че чувства г-жа Снежана Тодорова, председателя на СБЖ, като своя сестра, а Иван Върбанов, главния секретар на СБЖ, като свой брат. Президентът на журналистическата организация на домакините ни изрази желанието си връзките между двата съюза да укрепват и занапред. От наша страна ръководителят на делегацията на СБЖ Валентин Колев предложи освен посещения на журналисти всяка година да се приложат и нови форми на сътрудничество като съвместна реализация на проекти, обмяна на опит, медийни инициативи и включване на научните и образователните журналистически звена в програмите на предстоящите активности на двата съюза. Това е гаранция и здрава основа за бъдещото развитие на нашите отношения. Георги Калагларски пък разказа подробно за възможностите за морска почивка на южнокорейските колеги в Международния дом на журналистите във Варна, откъдето те могат да направят и рейдове за опознаване на историята и красотата на нашата страна. На вечерята в залата под покрива на представителния хотел Президент , която г-н Гю Сънг Джонг даде в чест на нашата делегация, спонтанно се появи идеята да я завършим по български . От смартфоните се заизливаха ритмите на Дикоилиевото Дунавско хоро, продължени акапелно с Бяла роза във вдъхновеното изпълнение на Емил Розов, а красивата Доника Ризова водеше хорото, на което се хванаха всички и корейци, и българи. Културна експанзия в действие В Сеул нашата делегация посети небостъргача с редакцията на един от трите най-големи вестника в страната - JoongAng Ilbo, собственост на медийна група, която издава още 10 вестника, 10 списания и притежава четири телевизионни канала, сред които е и популярната JTBC . С щипка патриотична гордост узнахме, че нашият сънародник Михал Ашминов, професионален готвач и собственик на ресторанта с българска кухня Зелен , участва в едно от най-гледаните предавания на JTBC Погрижи се за хладилника ми ... Но голямата атракция ни очакваше на интерактивната платформа MBC World на една от водещите радио и телевизионни компании на Южна Корея MBC. От началото на XXI век MBC разширява обхвата на дейност и започва да продуцира игрални и документални филми, телевизионни сериали и развлекателни програми, които се разпространяват в 90 страни. Тя е една от първите лястовици на културната експанзия на Южна Корея по света и през последните 15-ина години налива огромни средства за популяризиране на всичко корейско от филмите и музиката през модата до кухнята и бойното изкуство таекуондо, с амбицията да заеме нишата, доминирана от САЩ от няколко десетилетия. Емблематичното за корейската кей-поп култура парче Гангнъм стайл , се превърна в световен мегахит, а клипът му регистрира рекорд: над два милиарда гледания в Youtube... Точно тази треска, породена от триумфалния успех на сериалите, идолатрията по актьори и попзвезди, се експлоатира хитроумно и доходно от създадения по последната дума на дигиталната технологии реален и виртуален тематичен парк MBC World, за който корпорацията е отделила цял етаж. В редуващите се зали и студиа можеш да влезеш в ролята на новинар и синоптик, да облечеш исторически костюми и бойни доспехи, да се докоснеш до любимия си филмов и тв герой, да пееш и танцуваш с попзвезда, да се наслаждаваш на уникален холограмен попконцерт. И без да се отлепяш от креслото, с очила за виртуална реалност (естествено Самсунг ), да полетиш над триизмерно пространство с повишен адреналин... (Следва втора част) Снимки Валентин Колев и авторката Tue, 13 Sep 2016 19:40:56 +0300 Украински журналисти и СБЖ обменят идеи за сътрудничество http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32880 СБЖ Украинските журналисти и членове на ръководството на НСЖУ пребивават в МДЖ-Варна по покана на СБЖ. Те се срещнаха с председателя на СБЖ Снежана Тодорова. По време на срещата бяха обсъдени въпроси за бъдещо сътрудничество между СБЖ и НСЖУ и набелязани конкретни инициативи през 2016-2017 г. за преодоляване на езика на омразата. Ръководителят на делегацията Юрий Роботин, секретар по международните въпроси на НСЖУ и председател на регионална журналистическа организация в Одеса, отбеляза: Убеден съм, че украинският език е преди всичко език на единението между украинския и другите славянски народи. С общи усилия ще победим езика на омразата, което е в интерес на нашите народи . Снежана Тодорова бе наградена с медал 25 години независима Украйна на Одеската журналистическа организация за принос в развитието на сътрудничеството между журналистите на България и Украйна. Украинската журналистическа делегация, включваща представители на медии от регионите на Киев и Одеса, посети РТВЦ Варна и Радио Варна. Бяха обсъдени професионални теми, а гостите се запознаха с работния процес в двете медии. Благодарим ви, че ни приемате за пореден път в една хубава и спокойна атмосфера. Варна има всички предпоставки за развитие на спокойно творческо мислене. Така се обърна към домакините Юрий Роботин. Той благодари още веднъж на председателя на СБЖ Снежана Тодорова за поканата за тази визита и добави, че България и Украйна си взаимодействат добре - още повече, че Варна и Одеса са побратимени градове. Роботин заяви, че се надява двата народа да продължат да поддържат добри връзки и в бъдеще. Като израз на доброто сътрудничество представителите на Националния съюз на украинските журналисти връчиха почетен знак 25 години независима Украйна на Елица Виденова - директор на Радио Варна, Матей Тодоров - главен продуцент на Радио Варна, Мариета Бобева - директор РТВЦ - Варна, и доц. Георги Калагларски член на УС на СБЖ. От своя страна доц. Калагларски връчи на Юрий Роботин награда Златно перо на СБЖ за особено значими заслуги за развитието на отношенията между българските и украинските журналисти. Tue, 13 Sep 2016 18:37:12 +0300 Втора делегация на СБЖ посети Република Корея http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32820 СБЖ Поредната крачка в развитието на отношенията между българските и корейските журналисти е направена след посещението на петчленната делегация на СБЖ в Република Корея от 30 август до 5 септември. Тя е резултат от подписаното през миналата година Споразумение за сътрудничество между СБЖ и АЖРК (Асоциация на журналистите от Република Корея). В Сеул бе проведена среща на ръководството на Асоциацията с българските им колеги. Гю Сънг Джонг, президентна АЖРК, благодари за топлия прием, който бе оказан през месец май на корейската делегация, и пожела ползотворно пребиваване на българските гости. От наша страна водачът на делегацията, членът на УС на СБЖ Валентин Колев предложи освен посещения на журналисти всяка година да се приложат и нови форми на сътрудничество като съвместна реализация на проекти, обмяна на опит, медийни инициативи и включване на научните и образователните журналистически звена в програмите на предстоящите активности на двата съюза. Това е гаранция и здрава основа за бъдещото развитие на нашите отношения. Делегацията ни посети медийната група JTTC, включваща 10 вестника, 10 списания и четири телевизионни канала, сред които е популярният СВS, интерактивната платформа на най-голямата телевизия MBC CONTENT WORLD. Групата ни се срещна със заместник-говорителя на корейското външно министерство Сун Нам Кук, генерален директор на пресофиса на министерството, с Ким Банг Хун, вицегубернатор на Самоуправляващата се провинция Чеджу, с Хео Беоб-риул, заместник-кмет на най-големия южен град Сеогуипо на остров Чеджу, с КимЧол У, президент на регионалната асоциация на журналистите в Тегу, провинция Кьонсан-Пукто, и водещ на популярно токшоу в телевизия MBC. Домакините предложиха и богата програма в Дженджу, древната столица на династията Сила, както и на острова Чеджу. Островът е известен освен с фаткта, че е търсена от 13 милиона души годишно туристическа дестинация, също и с близо стоте музея, които са разположени там, както и с изчезващата професия на жените гмуркачки хаенйео , предложени за включване в списъка на ЮНЕСКО за паметниците на световното културно нематериално наследство. Нашата делегация видя, а някои от членовете й и участваха, в шоуто на трупата НАНТА, която наскоро осъществи турне в 53 държави и близо 300 града на петте континента. Сред посетените обекти бе и Вдъхновяващата градина с бонсаите, езерцата и каменните пластики, където се оказахме първата група от България. А това означаваше и наше послание в официалната им книга, ритуално пиене на чай и снимки с основателя на градината Сонг Бум Йонг. Последва и посещение на скритата от човешките погледи градина на тайните, в която гости са били официални делегации на най-високо равнище от десетки страни, сред които Ху Цзинтао, Цзян Цзъмин, Ясухиро Накасоне, султана на Бруней и много други. Thu, 08 Sep 2016 18:15:21 +0300