Съюз на българските журналисти - Международни контакти СБЖ RSS Новини http://www.sbj-bg.eu bg http://www.sbj-bg.eu/sbj_rss.gif Съюз на българските журналисти http://www.sbj-bg.eu Sun, 23 Apr 2017 18:38:42 +0300 SBJ RSS Generator ©2010 sbj-bg.eu 3. Пьончанг се готви за зимна Олимпиада. Сеул, Пусан, Инчон омайват с традиция и футуризъм http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35211 СБЖ Световната журналистическа конференция, която бе организирана от 3 до 8 април от Журналистическата асоциация на Корея (ЖАК) в Сеул и в още няколко южнокорейски градове, даде възможност на около 90-те участници от над 60 страни не само да дискутират важни теми като приноса на медиите за световния мир, но и да опознаят много от красотите на Южна Корея. СБЖ бе представен от отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова и от журналистката Елена Фучеджиева от Global Frame/ Господари на ефира . За деловата част от работата на форума и за приноса на ЖАК вече разказахме в две предходни публикации. Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35080 1. Мирът е във фокуса на Световна журналистическа конференция в Южна Корея Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35172 2. Джунг Кю Сунг: Журналистическата асоциация на Корея е щастлива с приятелството със СБЖ Тук предлагаме на читателите репортаж за пътуванията из различни южнокорейски градове и провинции, осъществени през петте дни на конференцията. Първата спирка на представителния международен форум, който даде възможност на журналисти от цял свят да общуват и да обсъждат важни въпроси в динамична и отворена атмосфера, беше над 10-милионната столица Сеул. Всъщност градът е център на Сеулския национален столичен район, който обхваща 24,5 милиона души, включвайки също съседния около 3-милионен Инчон с неговото пристанище на Жълто море и с международното летище, обслужващо столицата. Де факто около 50% от цялото 51-милионно население на Южна Корея живее в столичната метрополия. Добре е да се спомене, че при това досто многобройно население територията на Република Корея е малко по-малка от българската - 100 210 кв. км... Провинцията, в която е разположен Сеул, се казва Кьонги-до и на север тя опира до границата със Северна Корея. През южнокороейската столица преминава широката близо километър река Хан-ган, а в северната част на града се издига планината Нам-сан. Територията на Сеул е била населена от древни времена и много нашественици - главно китайци и японци - са го владяли, защото чрез контрола над река Хан като ключова транспротна връзка са можели да контролират целия полуостров. Най-много следи е оставила управлявалата от 1392 до 1897 г. династия на Кралство Чосон. Посетихме един от главните дворци на тази династия, разположен самия център на Сеул - Кьонбокун. Това е най-големият от дворците, издигнат по време на Чосон - разполага със 7 700 помещения, разположени в 500 сгради на площ от 400 хектара. При японското нашествие през 1592-1598 г. дворецът е поразен от пожар и за около три века е изоставен. Принц Гънг го възстановява едва през 1867 г. Но Японската империя пак започва да го разрушава още от началото на ХХ век и на мястото му издига японски колониален щаб. Корея е японска колония от 1910 г. до края на Втората световна война. В сегашния си вид Кьонбокун е възстановен напълно едва през 1990 г. Днес това е любимо място за местни и чужди туристи. На всички чужденци веднага прави впечатление, че из широките пространства на двореца е пълно с разхождащи се млади корейки и корейци, облечени в местната носия ханбок, която особено в дамския си вариант е изключително живописна и прилича на феерична бална рокля. Оказва се, че всеки може да си наеме срещу равностойността на 10 долара такава носия и ако влезе да се разхожда с нея из двореца, тогава входът му е безплатен. Всички чужденци, естествено, в захлас щракат с апаратчетата си една от друга все по-красиви корейски хубавици в разноцветни ханбок на фона на фините архитектурни извивки на Кьонбокун, органично вписани по всички азиатски норми в омиротворяващата околна природна картина. Минаваме през Гуанхуамун - главната порта на двореца, през Гънчонгчон - Тронната зала, през Гьонхору - тържествената зала за приеми на изкуствен остров сред едно езеро, през Гьотечон - покоите на кралицата... Наред със старинното си лице Сеул ни предлага и модерния си образ. По улична архитектура градът, който се счита за един от най-важните търговски и финансови центрове в света, силно наподобява някой американски мегаполис. Почти всяка кола в трафика е Хюндай , а първенец по влияние в националното развитие е Самсунг . Електрониката е навсякъде и във всичко, дори в тоалетните (за което ще стане дума и по-нататък), а за старите телефонни апаратчета отпреди ерата на смартфоните тук изобщо няма сигнал. Домакините ни организираха посещение в съвременен интерактивен център, в който на всеки етаж гостите могат да се докоснат до различни аспекти на корейската култура. Например, до местната храна (показана в развитието и многообразието й, включително чрез симулация на старинни сеячи на малки екранчета) или до традицията в изработката на носията ханбок. Но най-голямо оживление предизвика етажът с очила за виртуална реалност и с кабинки, в които можеш да се снимаш си изскачаща уж до теб холограма на някоя световна звезда на корейската поп-култура - да печем, с изпълнителя на Гангам стайл . Всички обеди и вечери по време на конференцията ни бяха давани от най-високопоставени представители на местната власт. В първия ден домакин на обеда ни беше Ан Чонг Хе, зам.-министър на външните работи, а на вечерята - изпълнителният директор на Корейската организация по туризъм Чанг Су Джунг. Вторият ден на Световната журналистическа конференция бе посветен на опознаването на две важни дестинации, които ще посрещат участниците в зимните олимпийски игри през 2018 г. - град Канин и община Пьончанг. Официално домакин на игрите ще е планинската община Пьонгчанг, но част от обектите са край 200-хилядния град Канин, който е разположен на Японско море и се слави като притегателен морски курорт, плавно преминаващ към вътрешността си в планински ландшафт. Домакините ни с гордост показаха впечатляващи зали за зимни спортове, които вече са успели да издигнат и дори да изпробват в редица състезания. Такава е например завършената през декември м.г. ледена арена край Канин, предназначена за състезания по фигурно пързаляне и шорт-трек. Тя носи името на близкото езеро Кьонпхо. Поетите казват за този район на Корея, че тук можеш пет пъти да видиш луната - ведъж в небето, втори път в езерото Кьонпхо, трети път в морето, четвърти път в чашата с питието ти и пети път в очите на любимия... Ние пък точно на влизане в ледената арена Кьонпхо се огледахме във веселите погледи на двата символа на предстоящата догодина зимна олимпиада - бялото тигърче Соохоранг и черното мече Бандаби. Облечени в техните костюми доброволци с радост се снимаха с цялата пъстронародна журналистическа компания. Впрочем, Соохоранг олицетворява същинската Олимпиада, а Бандаби ще вдъхновява паралимпийските игри. След Кьонпхо посетихме и разположения по съседство леден стадион за хокей с впечатляващия му футуристичен покрив, наподобяващ именно хокейна каска. Обедът, даден ни от кмета на Канин - Миеонг Ни Чой, беше съпроводен от ефектна презентация за красотите на града и неговите околности, както и за олимпийската му подготовка. По пътя към следващите притегателни точки - планинските курорти на община Пьончанг, спряхме и в очарователния архитектурен резерват Сеонгйоджанг, построен през 1703 г. и съхранил типични резиденциални сгради на висшата класа от времето на династията Чосон. Разбира се, след като навлязохме в Пьончанг и се изкачихме към по-хладните му планински висини, разгледахме съоръженията за ски спускания и ски скокове, подготвени за идната зимна олимпиада. Пьончанг е в сърцето на планината Тхебескан. Бяхме настанени във високопланинския курорт Алпенсия, който ще посреща олимпийците догодина. Името на курорта, който разполага с 6 писти за ски и за сноуборд, идва от съчетанието на алпийското внушение и на наименованието на континента Азия. Мащабното строителство съзнателно наподобява именно алпийска архитектура. Алпенсия функционира от 2011 г. Красотите на Пьончанг и подготовката за Олимпиадата догодина бяха в основата на презентацията на вечерята, дадена ни от губернатора на общината Мун Сун Чой, който се оказа, че е бил журналист. Моля, не бъркайте никога Пьончанг с Пьонянг (английсакта транскрибция на севернокорейската столица Пхенян - б.а.), настойчиво ни предупреди Мун Сун Чой, разказвайки за африкански спортен журналист, който погрешка си взел билет за Пьонянг (Пхенян) вместо за Пьончанг. Там 5 часа бил разпитван защо иска да влезе в КНДР без да има предварително разрешение и накрая, преди да го експулсират, го глобили с 5000 долара. Това никога няма да ви се случи, ако дойдете в Пьончанг, професионално обобщи колегата и губернатор Мун Сун Чой. Провинцията, в която са разположени Каанин и Пьончанг, се казва Кануън-до и също граничи на север със Северна Корея. Там минава и прословутата Демилитаризирана зона, в която заради липсата на човешки дейности е станала естествен екорезерват за многбройни животински и растителни видове. Третият ден от пътешествието ни бе посветен на опознаването на град Суон, понякога наричан у нас и Сувон. Той е разположен на 30 км от Сеул и жителите му са около 1,2 милиона. В него има 14 университета, тук е и изследователският център на Самсунг , а също и най-известният южнокорейски футболен отбор Суон Самсунг Блуингс . Суон е прочут с крепостта си Хвасомун, която се наложи да разглеждаме под проливен дъжд. Крепостта е строена през 1794-1796 г. и е известна с това, че крал Чонджо я е издигнал, за да положи там останките на баща си, а също така е организирал в нея голямо празненство за рождения ден на майка си. През 1997 г. Хвамосун е внесена в списъка на ЮНЕСКО със световното културно-историческо наследство. Архитектурно крепостта съчетава в себе си източния и западния стил, което я прави единствена по рода й в Корея. Към нея функционира и цял музей с ефектни възстановки и макети на старинния живот в Суон. Но най-уникален в този град е музеят на... тоалетната, известен като Мистър Тоалетна . Това е една внушителна сграда във формата на тоалетна чиния, заобиколена от малък парк, в който са пръснати скулптури, натуралистично изобразяващи ходене по малка и голяма нужда, включително историческото развитие на тази дейност в корейската битова култура. Създател на музея е бившият кмет на Суон - Сим Че Дък, който става известен с въпросното прозвище Мистър Тоалетна . Идеята му хрумва по време на Световното футболно първенство в Южна Корея през 2002 г., но по същество започва да я реализира пет години по-късно. През 2007 г. той събаря дотогавашната си къща и на нейно място издига въпросната сграда във форма на тоалетна чиния. За да събере средства за изграждането й като музей, предлага на желаещите нощувки в необичайната постройка за по 50 000 долара на вечер. Удивителното е, че мераклии не липсват. През 2009 г. Сим Че Дък, който междувременно е станал оновател и първи председател на Световната тоалетна асоциация, дарява творението си на градската администрация на Суон и скоро след това умира. Музеят Мистър Тоалетна е открит през 2010 г. и оттогава буди огромен интерес, като в него с възпитателна ... Tue, 18 Apr 2017 22:03:44 +0300 2. Джунг Кю Сунг: Журналистическата асоциация на Корея е щастлива с приятелството със СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35172 СБЖ Състоялата се от 3 до 8 април в Сеул и в още няколко южнокорейски града Световна журналистическа конференция, която събра около 90 колеги от над 60 държави, бе организирана от Журналистическата асоциация на Корея (ЖАК). С нея СБЖ има сключен още през 2015 г. меморандум за сътрудничество и оттогава на два пъти са разменияни журналистически делегации от двете страни. Нашият Съюз е първата журналистическа организация от страна членка на ЕС, с която ЖАК е подписала такъв документ. Представителният форум премина под мотото Ролята на медиите за световния мир , фокусирайки вниманието към драматичните проблеми на сигурността на Корейския полуостров, които поставят на изпитание мира в целия свят. Подробно за работата на конференцията по тази тема вече разказахме в първия материал от настоящата поредица - в кореспонденция, изпратена от Сеул още на 5 април. Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35080 Последвалата ескалация в региона, на която сме свидетели и в момента, доказва колко невралгична и рискова е наистина ситуацията там за цялото човечество. Тази голяма тревога доминираше на конференцията и бе свидетелство за високата обществена отговорност на колегите от ЖАК, които се постараха да привлекат вниманието на всички участници към сериозността на проблема. На фона на този важен акцент форумът все пак даде възможност и за много нови приятелства между журналисти от различни страни, както и за укрепване на вече съществуващи връзки с ЖАК. В това отношение може да се каже, че двете представителки на СБЖ на конференцията - отговорният редактор на сайта на Съюза Къдринка Къдринова и журанлистката Елена Фучеджиева от Global Frame/ Господари на ефира - бяха обградени с най-топло внимание от страна на домакините, които по този начин изразяваха и високата си оценка към сътрудничетвото между ЖАК и СБЖ. Още в първия ден и двете бяхме сърдечно приветствани от председателя на ЖАК Джунг Кю Сунг, който с радост си припомни гостуването у нас през лятото на миналата година на оглавяваната от него журналистическа делегация от Република Корея. Журналистическата асоциация на Корея е щастлива с приятелството със СБЖ, наблегна неколкократно Джунг Кю Сунг. С голяма сърдечност ни поздрави и предишният председател на ЖАК Пак Чонг Рюл, който в момента е коментатор на CBS-Корея. Той също е запазил прекрасни спомени от гостуването в България на водената от него корейска журналистическа делегация през 2015 г. и помоли да предадем най-топлите му поздрави към ръководството на СБЖ и към всички приятели, които е срещнал у нас. На сегашната Световна журналистическа конференция Пак Чонг Рюл бе натоварен с отговорната задача да води дискусията по ключовата тема на форума - Ролята на медиите за световния мир . Като знак на специално уважение към нашия Съюз отговорният редактор на сайта на СБЖ бе настанена по време на официалния обяд след откриването на конференцията на масата, където бе зам.-външният министър на Република Корея Ан Чонг Хе, както и председателят на ЖАК Джунг Кю Сунг. Другите чуждестранни представители на тази маса бяха висши дейци от журнаистическите съюзи на Китай, Индонезия, Монголия, както и продуцентка от NBC 7, САЩ. В приветственото си обръщение към участниците в Световната журналистическа конференция председателят на ЖАК Джунг Кю Сунг посочи, че тази година Асоциацията отбелязва 53 години от основаването си през 1964 г. Тя има около 10 000 членове, които са обединени в около 200 дружества и представляват над 180 медии от страната. От 2013 г. ЖАК ежегодно организира световни журналистически конференции с идеята да акцентира върху отстояването на световния мир и развитието на медиите, като същевременно дава възможност на журналисти от различни страни да се запознаят отблизо с действителността на Корейския полуостров, където живее единствената разделена нация в света. Конференцията получава положителни отзиви от журналистите. Макар да са различни по произход, пол, философия, те всички полагат усилия да разказват истината, да разпространяват идеите на свободата и мира със здрав разум и горещо сърце, каза Джунг Кю Сунг. Освен, че тазгодишният форум бе посветен на ролята на медиите за световния мир, той даде възможност на участниците да се запознаят и с много градове на Република Корея, с корейската история и култура. Специален бонус бе посещението на редица олимпийски обекти за предстоящата догодина в Южна Корея зимна олимпиада, на която ще домакинства град Пьончанг - той също беше важна спирка в маршрута на чуждестранните гости. Във филма с презентация за дейността на Журналистическата асоциация на Корея, който бе прожектиран при откриването на конференцията, бе съобщено също, че в дейността си ЖАК се придържа към 5 ключови принципа - демократично развитие на Корея, усъвършенстване на журналистите, защита на свободата на словото и развитие на приятелството между членовете на ЖАК, постигане на мирно обединение и хомогенност между Северна и Южна Корея, укрепване на връзките между журналистите от цял свят. ЖАК издава седмичен вестник в 50 000 екземпляра, който се разпространява из цялата страна. Освен това Асоциацията организира различни форуми и семинари за развитие на журналистите, осигурява на репортери финансови средства за краткосрочни или дългосрочни програми за обучение и повишаване на квалификацията. ЖАК връчва и годишни журналистически награди, които са най-престижните и с най-дълга история в страната. Има и награда Журналист на месеца . Това е важен стимул към качествена журналистика, а същевременно засилва и интереса на публиката към медиите. Асоциацията също така организира между членовете си национално футболно състезание, както и състезание по скално катерене. Още от основаването си ЖАК високо оценява значението на международните връзки и затова става колектичен член на Международната федерация на журналистите още през 1966 г. От 1993 г. се осъществяват редовни обмени на журналистически визити с Общокитайската асоциация на журналистите, от 1994 г. - с Асоциацията на виетнамските журналисти, от 2013 г. - с Индонезийската журналистическа асоциация, от 2014 г. - с Конфедерацията на монголските журналисти, а от 2015 г. - със Съюза на българските журналисти. Съществувал е и журналистически обмен със САЩ, който от известно време е прекъснат, но ЖАК смята да го възстанови през настоящата година. Илюстрирайки тази презентация с изгледи от държавите, с чиито журналистически организации си сътрудничи ЖАК, авторите на филмчето показаха нашя храм-паметник Св. Александър Невски непосредствено преди Вашингтонския Капитолий. В ЖАК смятат, че редовният журналистически обмен между различни страни е показателен модел за народна дипломация, който дава важен принос за повече хармониа в международните отношения. Ето защо Асоцияцията смята да разширява още и още своите контакти с партньорски организации от други държави. ЖАК е била домакин на генералната асамблея на Международната федерация на журналистите (МФЖ) през 2001 г. Тогава такъв форум за първи път се е състоя в Азия. ЖАК е домакинствала и на Източноазиатски журналистически форум през 2003 г., и на Азиатски журналистически форум през 2005 г., и на специална обща среща на МФЖ през 2007г., и на среща на журналистите от Корея, Китай и Виетнам през 2012 г. От 2013 г. до 2015 г. ЖАК организира световни жуналистически конференции, а през 2016 г. събитието е назовано Световен журналистически форум за мир. На него СБЖ също беше представен чрез своя главен секретар Иван Върбанов. Тазгодишната Световна журналистическа среща също включи като акцент мира и показа на всички участници каква ценност е той за корейския народ и за корейските журналисти. Дано нагнетяваната в момента ескалация на напрежението на Корейския полуостров намери своето мирно, дипломатическо решение, защото всяко друго би било безумие и престъпление срещу човечеството. За посетените по време на Световната журналистическа конференция корейски градове, исторически паметници и природни красоти ще разкажем в следваща публикация. Sat, 15 Apr 2017 11:45:50 +0300 1. Мирът е във фокуса на Световна журналистическа конференция в Южна Корея http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35080 СБЖ В днешния все по-рисков за световния мир свят отговорността на журналистите и на медиите в балансираното и достоверно отразяване на сложните международни проблеми нараства неимоверно. Това е общото мнение, което споделят повечето от участниците в провеждащата се в Южна Корея Световна журналистическа конференция. Тя е организирана от Журналистическата асоциация на Република Корея, с която СБЖ има сключен договор за сътрудничество. Във форума участват около 90 журналисти от 65 страни. СБЖ е представен от отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова и от журналистката от Global Frame/ Господари на ефира Елена Фучеджиева. Работата на конференцията съвпада с поредно изостряне на обстановката на и без това невралгичния Корейски полуостров. От една страна е налице постоянно напрежение, подсилвано и от глобални играчи, около продължаващите ракетна и ядрена програма на КНДР. Използвайки именно тези програми като претекст, САЩ с бързи темпове изграждат система за противоракетна отбрана на южнокорейска територия, известна като THAAD - Terminal High Altitude Area Defense (Терминал за въздушна защита на голяма височина). Системата трябва да стане готова буквално всеки момент. Тези действия обаче предизвикват остри критики най-вече от страна на Китай, а също и от Русия, които смятат, че системата застрашава и тяхната сигурност. Темите и за THAAD, и за Северна Корея ще са в центъра на вниманието на разговорите между китайския президент Си Цзинпин и американския му колега Доналд Тръмп, насрочени на 6 и 7 април във Флорида. На 3 април Тръмп даде интервю за Файненшъл таймс , в което стовари на Китай отговорността да се справи с КНДР - подход, който Пекин категорично отхвърля и подчертава, че е само една от страните посредници в преговорите за повече сигурност на Корейския полуостров. В същото време китайската страна е убедена, че американският ракетен щит носи само нови заплахи в региона, а и в света. Именно на този сложен фон рано сутринта на 5 април Северна Корея направи ново учебно изстрелване на своя балистична ракета със среден радиус на действие към Японско море, което мнозина тук възприемат като открита провокация преди срещата Си Цзинпин-Доналд Тръмп. Междувременно Южна Корея преживава и своя вътрешна властова криза. Досегашата президентка на страната Пак Гън-Хе е отстранена от поста заради злоупотреби, предстои провеждане на нови избори, в които залогът е и геополитически. Допуска се, че те може да бъдат спечелени от опозиционна партия, която е в приятелски отношения с Китай. Цялата тази сложна и деликатна плетеница от интереси, баланси и рискове е фонът, на който протича и Световната журналистическа конференция, стартирала в Сеул на 3 април. Акцент в нея стана дискусията Ролята на медиите за световния мир . Преди да се подхванат трудните теми, с привествия към участниците и гостите се обърнаха президентът на Журналистическата асоциация на Корея Джунг Куй Сунг и първият зам.-министър на културата, спорта и туризма Сонг Соокеум. И двамата подчертаха какъв приоритет за тяхната страна е мирът и колко важен е отговорният подход и придържането към истината от страна на медии и журналисти в такъв сложен момент като сегашния. Беше обърнато внимание също, че конференцията ще даде възможност на колегите от чужбина да се запознаят с културата и историята на Корея, както и с подготовката на страната за зимните олимпийски игри догодина, чийто домакин ще е тя. Обстойна лекция за акцентите в южнокорейската външна политика изнесе зам.-министърът на външните работи на Република Корея Ан Чонг-Хе, който специално се спря на рисковете, които носят постоянните нарушения на резолюциите на ООН от страна на Северна Корея. Модератор на дискусията Ролята на медиите за световния мир бе бившият председател на Журналистическата асоциация на Корея и голям приятел на България Пак Чонг-Рюл, който в момента е коментатор на CBS-Корея. Обширен анализ на основните журналистически дейности и отговорности в отстояване на световния мир направи ръководителят на Университета Даегу - Дукрюл Хонг. Неговият обзор обхвана не само Корейския полуостров, но и всички зони на риск в света. Най-високите ценности на 21-ви век са мирът, безопасността и устойчивото развитие , отбеляза ораторът. Той подчерта колко е необходима солидарността между журналистите от различни страни в обмена на информация и в отговорното, хуманно и достоверно отразяване на събития и процеси. Дукрюл Хонг изрично наблегна също на възпитателната мисия на медиите спрямо обществата. Китайският представител - зам.-генералният директор по международните отношения на вестник Женмин жибао Йонг Жанг, изтъкна, че сигурността никога не може да бъде истинска, ако облагодетелства едни за сметка на други. Китайските медии в момента са повече загрижени от системата THAAD, отколкото от опасността от Север. Смятаме, че THAAD отваря Кутията на Пандора , заяви той. Гостът от Китай настоя, че страната му не може да носи отговорност за действията на КНДР, а играе ролята на посредник, също както и САЩ. Йонг Жанг сподели, че в родината му журналистите се възприемат като строителни работници на човешкото съзнание и на общественото мнение. Според него тази работа трябва да се върши балансирано и с отговорност към истината. Той обърна колко е важна ролята на професионалните медии и че тя не може да се измества от съмнителни източници в социалните мрежи. Акцентът в изказването на американската представителка Лин Уолш, изпълнителен продуцент в NBC 7, Сан Диего, Калифорния, беше върху свободата на информация и нейния обмен, върху ролята на местните и международните журналисти при сверяване на достоверността на разпространяваната иформация, върху подходящото й поднасяне, върху етичните правила на професионалните журналистически съюзи. Важни теми повдигна и Уосук Кенет Чой, зам.-главен редактор по стратегическото планиране на най-големия корейски вестник Чосун . Той постави риторично следните въпроси: Какво е нашата професия? Да съобщаваме факти? Да се противопоставяме на силните на деня? Да контролираме правителствата? Да сме кучета-пазачи? Да формираме общественото мнение? Да защитаваме онеправдантите? Да намираме хубави истории? Да разпространяваме новини? Очевидните положителни отговори на всички тези въпроси ораторът допълни с ярки примери от практиката на корейските журналисти, обобщавайки с една фраза, под която биха могли да се подпишат колеги от цял свят: Журналистиката не е лесна професия По темата за прословутите фалшиви новини Кенет Чой изрази мнение, изказвано често и у нас - че това не е никакво ново явление, че лъжи и манипулации е имало винаги, както е и имало и ще има и честни журналисти, които ги разобличават. Изказвания и мнения на колеги от Гана, Кувейт, Узбекистан и др. допълниха дискусията от първия ден на конференцията. Хубавото в начина на органзирането й от корейските ни домакини е, че тя продължава практически непрекъснато в последвалите дни, макар и в по-неформална среда - докато пътуваме с четири автобуса из различни градове на Република Корея и опознаваме различните й лица. Общуването, разговорите на професионални теми, дори споровете не секват нито за минута. За съжаление, жестоката реалност на съвременния свят ни връхлетя и с трагичната вест за извършения на 3 април терористичен акт в метрото на Санкт Петербург - вест, която предизвика у мнозина спонтанни думи на подкрепа и солидарност с двамата колеги от Русия, които участват в конференцията. Коорейските ни колеги са се погрижили за перфектна организация в пътуванията ни из различни градове и провинции , където голямата ни група винаги е посрещана на високо ниво. Обедите обикновено ги дават кметовете на градовете, които посещаваме, а вечерите - губернаторите на съответните провинции. След като на 3 април в Сеул разгледахме комплекса на кралския дворец Кьонбокун и посетихме туристическия изложбен център K-Style-Hub (в него могат да се видят корейски магии - от храната до високите технологии), на 4 април потеглихме към два града, които ще домакинстват на зимните олимпийски игри догодина - Канин и Пьончанг. Там ни бяха показани впечатляващи стадиони за хокей и за фигурно пързаляне, както и ски писти. На 5 април разгледахме град Суон с неговата историческа крепост и с уникалния му Музей на тоалетната. За 6 април е предвидено гостуване в южния мегаполис Пусан и запознаване с прочутия му филмов център, а в последния ден - на 7 април, ще сме в пристанищния Инчон. Но за корейските красоти и забележителности ще разкажем в по-обширен репортаж в някой от следващите дни, след приключване на гостуването. Снимки : Къдринка Къдринова Wed, 05 Apr 2017 22:18:24 +0300 Българските журналисти-скиори се класират отлично на Световното във Франция http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=35056 СБЖ То се състоя от 25 март до 2 април 2017 г. в алпийските курорти Вал Сени и Бесан и показа убедителното присъствие във всички възрастови категории на българския отбор в състав: Александър Богоявленски, Веселина Маринова, Любомир Бояджиев, Милена Димитрова, Надежда Чипева, Тихомир Шолев, Христина Балинска и Юлиян Стоянов. Осмината български журналисти караха със състезателни модели ски Росиньол , осигурени от веригата магазини SLS, и бяха застраховани от Евроинс. В часовете след спортните състезания делегацията ни посети Подземната лаборатория на Националния център за научни изследвания в град Модан в Южна Франция. Това е една от шестте лаборатории в света, изследващи частицата неутрино в международна мрежа с над 100 университета. Намира се на внушителна дълбочина в тунела Фрежюс и е напълно изолирана от зведното лъчение. Кандидатурата на Париж за летни олимпийски игри през 2024 г. също бе представена пред скиорите-журналисти от цял свят. Те дискутираха и за застрашителното разрастване на фалшивите новини. Запознаха се и с 12-годишния опит на Планинския клъстър в Савойските Алпи, който осигурява едрогабаритно строителство, технологии и ноу-хау за лифтове и технически дилеми на голяма надморска височина не само във Франция, а вече и в САЩ, Русия, Казахстан и други страни. По традиция българският отбор връчи купата Емил Антонов , която поддържа жива паметта за един от основателите на Световния ски-клуб на журналистите, легендарен наш спортен коментатор, отишъл си рано от този свят, но запомнен и до днес в двете полушария като планинар, полиглот и отзивчив приятел. Купата за 2017 г. пое журналистката Андре Дюшарм от Радио Канада, която с готовност превежда симултанно от френски на английски език на клубните срещи. Гергана Сулинаджиева, маркетинг-директор на Пампорово-Мечи чал ООД, изнесе презентация за предимствата на родопския зимен курорт, който ще посрещне през 2018-а белия керван на скиорите-журналисти. Снимки: Надежда Чипева Свързани: Осем журналиста със ски потеглят към Франция Спорт, икономика и олимпиада са в дневния ред на 63-ия конгрес на Международния ски-клуб на журналистите Дата: 23.03.2017 Милена Димитрова донесе сребърен медал за СБЖ в ски-турнира за журналисти Сътрудничката на нашия сайт, състезавала се като представител на СБЖ, се класира втора в своята категория. За първи път в престижното състезание се осъществи и надпревара в нова колективна дисциплина паралелна щафета в гигантския слалом Дата: 27.02.2017 Tue, 04 Apr 2017 09:40:58 +0300 Осем журналиста със ски потеглят към Франция http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34943 СБЖ Във Вал Сени, Югоизточна Франция, на 25 март 2017 г. започва 63-ият конгрес на Международния ски-клуб на журналистите (СКИЖ). Натам потеглят и осмина български журналисти, опитни скиори, повечето от тях са членове на СБЖ, а шестима неведнъж са печелили златни, сребърни и бронзови медали от предишните срещи Юлиян Стоянов, Любомир Бояджиев, Александър Богоявленски, Надежда Чипева, Веселина Маринова и пишещата тези редове Милена Димитрова. Нашата делегация има и извънредна мисия: да представи курорта Пампорово-Мечи чал, където през 2018 г. ще се срещне белият керван на медийното братство. Във Франция българският екип ще се представи и в гигантския слалом, и в ски-бягането със състезателни модели на Росиньол , доставени от веригата магазини SLS. Международният ски-клуб на журналистите е създаден през 60-те години на ХХ век с идеята покрай спорта и планината журналисти от Изтока и Запада да се познават и да бъдат заедно въпреки Студената война и забравените вече полюси на старата Европа. Наред с Швейцария, Франция и Италия, България е сред първите страни в клуба и макар че пионерите от СКИЖ вече си отидоха от този свят, духът на професионалното разбирателство е жив. Всяка година българската делегация връчва купа Емил Антонов в памет на незабравения колега спортен журналист, разчупвал смело догмите в предишната епоха. През 2017-а 180-те делегата от СКИЖ, дошли от 32 страни от всички континенти, ще бъдат първите чуждестранни журналисти, пред които Париж ще представи кандидатурата си за летни олимпийски игри през 2024 г. Френският олимпийски комитет стартира интернационалната си кампания именно от Вал Сени, преди МОК да вземе отговорното си решение през септември в Лима. По традиция Международният ски-клуб на журналистите е канен да тества трасетата на зимните кандидати за олимпийски игри Нагано, Марибор, Кранска гора, Калгари и др., а тази французите оригинално надграждат принципите на Пиер дьо Кубертен. Успоредно със спортната програма във Вал Сени журналистите скиори ще се запознаят с бизнес-схемата и с представители на Планинския клъстър в Савойските Алпи. В Европейския съюз той често е изтъкван като успешен икономически модел за просперитет на микропредприятия в трудно достъпни и отдалечени райони. Ски-курортът Вал Сени се намира близо до италианската граница и до Гренобъл и предлага 43 високопланински писти с обща дължина 85 км и с впечатляваща над 1400 м разлика във височините. Дано да не се налага, но състезателите ни са осигурени от Евроинс . Thu, 23 Mar 2017 20:36:21 +0200 Снежана Тодорова: Журналистите в Иран с голям интерес гледат към България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34715 СБЖ Интересно гостуване на женска журналистическа делегация в Ислямска република Иран бе осъществено през февруари по покана на иранската Организация за ислямска култура и връзки (сходна е с министерство на културата, но с по-висок ранг). Това посещение приповдига сега пред българската публика информационната завеса и дава възможност за по-добро опознаване на една 80-милионна държава с древна култура и с все по-влиятелно място в съвременните международни дела. В делегацията бе председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, както и още две изявени дами от медийната ни гилдия - Уляна Пръмова, ръководител на телевизионното бюро на БТА, и Екатерина Павлова, създател и главен редактор на сайта Дипломатически спектър . Снежана Тодорова разказа в специално интервю за сайта на СБЖ подробности за вълнуващото пътуване и за многобройните срещи на иранска земя. Какви са най-важните впечатления от Иран, Снежана? Преди всичко искам да изразя сърдечна благодарност за изключителното гостоприемство на нашите ирански домакини, които ни обградиха с внимание, постараха се да ни покажат най-интересното от страната си и непрекъснато подчертаваха колко отворени са за активизиране на отношенията с България в най-различни сфери, включително в областта на културата и журанлистиката. Специални благодарности бих желала да отправя към д-р Киани, който е ръководител на представителството на иранската Организация за ислямска култура и връзки в България и е културeн аташе към иранското посолство. Именно д-р Киани бе иницитор за сформирането на 3-членна женска журналистическа делегация от България, която да посети неговата страна по покана на Организацията за ислямска култура и връзки, да установи контакти с ирански културни и журналистически институции, да се запознае с развитието на културата и журналистиката в Иран. Как тръгна посещението? Програмата ни включваше гостувания в столицата Техеран и в третия по големина град в страната Исфахан, някогашна столица на древна Персия. Имахме възможност да видим изключителни исторически, архитектурни и културни паметници, да научим много за родината на нашите домакини, които не пропускаха с гордост да напомнят, че националната им история наброява над 8000 години. Техният пиетет към тази история е забележителен. След кацането ни в Техеран веднага бе организирано наше посещение на мавзолея на имам Хомейни, влиятелния духовен водач и идеен ръководител на Ислямската революция в Иран през 1978-1979 г. У нас сме свикнали да го наричаме аятолах Хомейни, но иранските ни домакини го наричаха имам. В Иран му отдават изключителна почит. Той умира през 1989 г. и е положен във внушителна нова джамия, в чийто център се намира стъклен куб - и именно това е гробницата на имам Хомейни. До него е и починалият му син. А отстрани е положен също Али Акбар Хашеми Рафсанджани - той е бил президент до 1997 г. и почина съвсем наскоро, през януари т. г. Като излязохме от джамията, бяхме изненадани от строена отпред гвардейска рота. Обясниха ни, че сме официална делегация и затова ротата ни отдава чест. По време на цялото посещение бяхме придружавани от г-жа Пур Али, представителка също на Организацията за ислямска култура и връзки. Имахме и преводач. Спомена Исфахан. Кога ви закараха там? Същата вечер след пристигането ни в Техеран излетяхме за Исфахан, който е на 340 км от столицата. Градът е на 2500 години, бил е център на Персийската империя между XVI и XVIII век. През XI век там е живял и известният философ и лекар Авцена. На следващия ден разгледахме много от забележителностите в старата част на Исфахан, въпреки че един кратък престой не стига за всичко интересно. Видяхме огромния площад там, за който ни казаха, че е вторият в света по големина - след пекинския Тянанмън . Наоколо имаше много старинни джамии и религиозни училища, повечето превърнати сега в музеи. Всичките - изключително красиви, декорирани в преобладаващите там цветове - царско синьо и златно. Исфахан се слави и със занаятчийското си изкуство в изработката на чинии и други изящни предмети от метал, които обаче изглеждат като от фина керамика - толкова майсторски са направени и изрисувани. Изобщо - трябва да подчертая, че много силно впечатление ми направи изтънченото чувство към красотата, което притежават изглежда всички иранци. В Исфахан видяхме и много прекрасни изделия с типичния за Иран скъпоценен камък - тюркоаз. Посетихме местния музей на древната история, разгледахме и арменска християнска църква, редом с която е разположен музей на арменския геноцид. Голяма емоция беше вечерната ни разходка по покрития мост в града. Той е ефектно осветен, а в арките му се спират групи младежи, които се веселят, като пеят заедно. Създаваха едно забравено у нас усещане за общностно преживяване. Вечерта се върнахме в Техеран, настаниха ни в хотел Лале , чието име си и означава лале. Всъщност, има доста общи думи между българския и фарси. Знаем, че има теория, която свързва произхода на прабългарите именно със земите на древна Персия. Не бих се учудила да е вярна. Как започна програмата ви в Техеран? Започна с гостуване в Организацията за ислямска култура и връзки, която е с ранг, по-висок от министерство, както ни обясниха. Постът на нейния ръководител д-р Ибрахими Торкаман съответства на министър на културата. Разбрахме, че е гостувал в България и е с много хубави впечатления от нашата страна. Срещал се е с бившата ни вицепрезидевнтка Маргарита Попова. Интересно е да се отбележи, че и придружаващата ни г-жа Пур Али, която има дипломатическо образование, също е била в България и също е много благодарна за българското гостоприемство. В Организацията за ислямска култура и връзки ни посрещна д-р Хашеми - заместник по културните въпроси. Срещнахме се и с г-жа Хиджази, генерален директор на дирекция по въпросите на жените и семейството. Разбрахме, че на практика се водим преки нейни гости. Разговаряхме също и с д-р Халадж Монфарет - генерален директор на дирекция Европа и Америка към Организацията. Налаганите от религията там обичаи смущаващи ли бяха? Там не е прието мъжете да се ръкуват с жените. Бяха ни предупредили и го приехме като част от местния етикет. Не усетихме това да е свързано с някакво пренебрежение. Напротив, през цялото време ни беше оказвано подчертано внимание и уважение, но в рамките на местните традиции, разбира се. Ние също се стремяхме да ги спазваме от уважение към домакините ни. Ходехме с шалове на гравите - не така плътно увити, както иранските жени, при които косата изобщо не се вижда, но все пак заметнати. Знае се, че иранските мъже не носят вратовръзки - това е техният начин да отхвърлят западното влияние, защото за тях вратовръзката също е част от него. Иначе са облечени скромно, в тъмни костюми. Жените на улицата са с тези черни покривала, които се спускат от главата и обгръщат цялото тяло надолу. Интересното е, че платът е сравнително тънък, а зимата там си е сериозна, доста е студено Нямам представа, може и.би отдолу те носят и някакви палта, но така и не го разбрахме, защото, когато влизат в помещение, те не се събличат, остават си с покривалато и с всичко под него. Ние също не се събличахме, не желаейки да влизаме в дисонанс с околната среда. Оставахме си с палтата, дори по време на официалните срещи и деловите обеди. По-младите момичета, които срещахме по улиците, бяха с къси палтенца, но под тях задължително носеха клинове. Азиатски ли изглежда Техеран? Ако не знаех, че съм там, щях да помисля, че съм в някакъв голям европейски мегаполис. Техеран изглежда много модерно, с впечатляваща съвременна архитектура, с изискани магазини с големи витрини, в които са изложени дрехи в съвсем европейски стил. Не видях жените да носят такова облекло по улиците, може би ходят така у дома, сред семействата си. Техеран е разположен на 2100 метра надморска висомина. Много ведър и приятен град. Няма нищо общо с атмосферата на повечето градове от арабския свят с техните претрупани и шумни сергии. Иран, разбира се, не е арабска държава, а и мюсюлманската религия там е шиитска. Така че се усеща разликата с арабския свят. В Техеран всичко е издържано и изскано, а освен това е и изключително чисто навсякъде, независимо, че населението на иранската столица надхвърля 16 милиона души. Разказаха ни, че семействата изнасят вечер, преди полунощ, боклука от домовете си в специално определени места пред блоковете, откъдето по-късно минават камиони и го прибират. Сортират го и го отнасят в завод за преработка на отпадъци - Техеран си има такъв отлично функциониращ завод. Много добре са поддържани пакровите зони, градинките. Стволовете на дръвчетата са белосани, както у нас едно време. Хората са изключително дружелюбни, добронамерени. Както и във всеки голям град, трафикът е доста оживен, стават и задръствания. За нас най-големият проблем там беше пресичането на уличните платна - просто колите не спират. За да пресечем, се налагаше придружаващата ни г-жа Пур Али и преводачът да ни правят заслон , за да спрат колите и ние да можем да преминем. Заведоха ни да разгледаме телевизионната кула на Техеран - Милад . Беше вечер и осветлението й беше много ефектно. Ярко осветен е и Паметникът на независимостта - оригинална конструкция в бяло, наподобяваща устремена към небето шатра. Много красива е и туристическата планинска местност Дарбант край Техеран. Там са накацали уютни ресторантчета в скалите, гледките от тях са вълшебни. Това е едно от любимите места за отдих на жителите на Техеран. Разкажи за срещите с ирански журналисти и общественици. Имахме среща с Мохамад Ходадади, ръководител на информационната агенция ИРНА, която има договор за сътрудничество с нашата БТА. Г-н Ходадади също е гостувал в България миналата година по покана на БТА. Той е доста високопоставен в иранската йерархия, която е организирана като комитети. Навсякъде се виждат портретите и на покойния имам Хомейни, и на сегашния духовен водач Али Хаменей. Към ИРНА функционира Институт по журналистика, който подготвя кадри за нашата професия. Видяхме там млади хора, много симпатични, включително и млади жени. Всичките проявяваха голям интерес към България и желание да се договори сътрудничество със СБЖ. Потвърдих, че сме отворени за такава възможност. По принцип там няма местен съюз на журналистите, така че контактите могат да вървят по линия на тези организации, с които установихме връзки сега. Освен ИРНА, посетихме и новинарската агенция Мехр Хаме , което означава Добрина . Шефовете там са мъже, но видяхме, че работят и много жени. Гостувахме и на всекидневния вестник Етелаад , който има 125-годишна история. Голямо впечатление ни направи на колко модерно и съвременно ниво е цялото оборудване в редакцията. Бше предвидено и посещение на вестник Иран , но не стигна времето. Затова пък се запознахме с главния редактор на това издание по време на гостуването ни в Института по журналистика - той преподава там. Имахме и среща в Центъра за насърчаване на жените към община Техеран. Този Център подпомага жени, изпаднали ... Fri, 03 Mar 2017 10:52:11 +0200 СБЖ получава празнични поздравления от МФЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33978 МФЖ/СБЖ Уважаеми колеги, 2016-а беше много важна година, както за свободата на словото, така и за синдикалната ни дейност. През годината изразихме нашето съчуствие за над 100 загинали по време на изпълнение на задълженията си колеги. Направихме конкретни предложения за противодействие на безнаказаността, проведохме кампании в подкрепа на равенството между половете и за защита на правата на работещите в медиите, подехме редица инициативи за повишаване сигурността на журналистите и в подкрепа на дигиталните медии. През 2016-а успяхме да се противопоставим на редица действия и решения, свързани с наблюдението и цензурата върху медиите, подкрепихме защитата на източниците, приветствахме законодателства, даващи по-голяма свобода на словото. Защитихме ключови моменти при колективното договаряне и отдадохме значимото на качествената журналистика, благодарение на която обществеността разбра за най-сериозните случаи на корупция и пране на пари в световен мащаб. Нека 2017 г. ни донесе още по-голяма солидарност, още по-добри условия за работа, повишаване на етичните стандарти и още по-голяма сигурност и пространство за свободата на словото! Гордеем се с нашите журналистически синдикални организации и движения! Приемете най-сърдечните поздрави от името на Международната федерация на журналистите! Поздравлението е подписано от ръководството на Международната федерация на журналистите. Wed, 21 Dec 2016 20:50:26 +0200 Български журналисти могат да работят за ГД „Комуникации” в Брюксел http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33919 European Service Network/ СБЖ Eвропейската информационна мрежа към Главна дирекция Комуникации (ГДК) в Брюксел участва в обществена поръчка, обявена от ГДК на Европейската комисия. Основното изискване е в рамките на следващите 4 години е на ГДК да бъдат предоставяни материали, свързани с ЕС, но на регионално ниво. Журналистите, към които службата би проявила интерес, трябва да отговарят на следните условия: - да знаят български език , писмено и говоримо, като за предпочитане е той да бъде техен майчин език ; - да говорят и разбират английски на много добро ниво; Кандидатите ще бъдат помолени: 1. Да изготвят и представят проекто-предложения за съдържанието на материалите на български език; 2. Да проведат журналистически разследвания или интервюта в страната /лично, или по телефон/; 3. Да адаптират съдържанието на материалите към изискванията на социалните медии, включително към спецификата на местните национални или регионални социални медии и платформи, използвани в страната; Кандидатите трябва да изпратят автобиографичните си данни /CV/ по електронната поща на Европейската служба (адресът е по-долу). Онези, които бъдат одобрени, ще получат апликационни форми, които следва да попълнят и върнат обратно. Формите ще бъдат представени пред ГД Комуникации . Ако Службата спечели поръчката, кандидатите ще бъдат своевременно уведомени и ще се проведе индивидуална дискусия с всеки от тях. Към момента Европейската служба не може да определи точния обем на материалите, които ще бъдат изисквани от Главна Дирекция Комуникации , но веднага след изясняване на този въпрос кандидатите ще бъдат уведомени. Желаещите могат да изпращат автобиографичните си данни или да задават допълнителни въпроси на следния адрес: Cecilia Baker: cecilia.baker@esn.eu European Service Network Galerie Ravensteingalerij, 4 | 1000 Brussels | Belgium Tel.: +32 2 639 02 91 | Fax: +32 2 640 42 81 www.esn.eu Thu, 15 Dec 2016 19:33:31 +0200 Незабравими журналистически срещи в Тюмен http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33767 СБЖ Договорът за сътрудничество между СБЖ и Съюза на журналистите на Тюменска област в Русия бе подписан по време на провелия се по-рано тази година в Дагомис, Сочи, Фестивал на журналистиката. Тюменска тобласт е най-голямата област в РФ и по площ е колкото може би 10 Българии. В изпълнение на този договор през текущата 2016-та година групи от Тюмен посетиха два пъти МДЖ Варна. Дори още преди подписването му се състоя прес-тур, като в групата журналисти беше и тогавашният директор на департамента Средства за масова информация при губернатора на Тюмен и сегашен негов съветник Александър Новопашин, както и председателят на Съюза на журналистите на Тюмен Владимир Кузнецов. Второто посещение на тюменските колеги беше през септември на Международната журналистическа среща, която се проведе в МДЖ Варна. В нея участваха не само руски, но и китайски журналисти. Снежана Тодорова току-що се завърна от гостуване в Тюмен по покана на Съюза на журналистите на областта. За двустранните контакти между двете журналистически организации и срещите там тя разказа пред сайта на СБЖ. Каква беше целта на вашето посещение в Тюмен, г-жо Тодорова? Поканата, която получих от Съюза на журналистите на Тюмен, беше в отговор на техните посещения у нас. Целта беше и да участвам в Деня на редактора, който се проведе на 25 ноември в Дома на журналистите в Тюмен. Там се събраха журналисти от много и различни медии, за да отбележат този техен празник. Срещата започна с участието на новия шеф на Департамента за медиите при Областната управа на Тюмен. В нея също участва и Александър Новопашин, председателят на Съюза на журналистите в Тюмен Владимир Кузнецов, представители на Съвета на ветераните на тюменската журналистика, работещи активно в медиите колеги, както и членова на Асоциацията на младия журналист. Беше ми приятно да чуя как младите журналисти обърнаха внимание на новоназначения шеф на Департамента на медиите да проявява по-голяма грижа към възрастните им колеги, което силно трогна ветераните. А той от своя страна представи какви са основните задачи, които времето, изискванията, политиката на областта поставят пред журналистите. След него говориха и Новопашин, Кузнецов и много от присъстващите журналисти. От името на СБЖ аз поднесох приветствие и споделих как ние си представяме сътрудничеството през следващата година. На тази среща присъства и правнукът на големия български поборник Олимпи Панов - Тодор Воински, който е журналист. С него се договорихме да ни изпраща свои материали. След този форум ме поканиха на една също много интересна среща с редакцията на областния вестник Тюменска област днес . Главният редактор Алексей Скорбенко е млад и енергичен човек, започнал работа във вестника още по времето на Сергей Собянин, настоящия кмет на Москва. Преди това Собянин е бил и кмет на Тюмен, така че се ползва с голямо уважение. Беше интересно да чуя за новите инициативи на изданието. Журналистите се включват активно в най-различни проекти. Много активни са в широко разгърнатата кампания, посветена на 70-годишнината от победата над фашизма, по коятно още работят. По време на Великата Отечествена война Тюмен и Сибир са дали много свидни жертви. Сибиряците имат много важен принос за победата във Втората световна война. В частност предимно сибиряци са били защитниците на Москва през 1941 г. и техен е основният принос столицата да бъде отстояна. Вторият проект, по който работят тюменските колеги, е в защита на природата. Третият е свързан с грижите за децата. Организират интересни прояви, свързани с младото поколение. Да разбирам ли, че освен с преките си задължения на журналисти са ангажирани и със социални и обществени проекти? Това е може би най-отличителната черта на Съюза на журналистите в Тюмен. Иска ми се също да споделя за една тяхна инициатива, която са започнали преди няколко години и са я финализирали през тази - построяването на паметник на журналиста Александър Ефремов, който е загинал в Чечня. Това е първият паметник в Русия на загинал журналист. По този повод руските журналисти го възприемат като монумент както на своя колега, така и на другите загинали журналисти, които за съжаление никак не са малко. Приятелят и колегаата на Александър Ефремов - Сергей Русанов, прави невероятни неща, за да може днес да се съхрани паметта за всичко, което Александър е направил в сферата на фотожурналистикатаа и не само в нея, включително за областта и за хората. Самият Русанов е изключителен фотожурналист. Той е военен кореспондент, отразявал е военните действия в Чечня, бил е винаги на предните позиции. Тюменска област е много интересна и с това, че има много национални малцинства. Те се занимават с отглеждането на елени и поради това животът им е номадски. И до ден-днешен са запазени техните традиции. Цели фамилии отглеждат стада с хиляди елени. И щом там, където са уседнали, тревата за паша привърши, те се местят на ново място. През зимата е особено трудно, защото тревата е под дебелия сняг. Еленското месо е хубаво, само ако животните се хранят не с фураж, а с жива трева. Споменавам това, за да кажа, че журналистите стигат до тези най-северни точки, за да отразяват бита и живота на еленовъдите. Сергей Русанов ми разказа, че той и няколко негови колеги са живели с тях, за да усетят реално живота им и после са публикували в медиите свои репортажи и материали. Домакините ми показаха и техния краеведски музей, след което заминахме за Тоболск. И Тюмен, и Тоболск се водят сравнително млади градове. Миналата година са отбелязали 430-годишнината от създаването на Тюмен, Тоболск е приблизително на същата възраст. За него се смята, че е бил духовният център на Русия, че е третият по значение гръд след Москва и Петербург. В този смисъл местните хора особено ценят Абалакския манастир, който смятат за изключително духовно и свято място. В Тоболск посетихме Дома на майсторите, където се срещнах с майстор Минсалим. На въпроса ми от каква народност е, той ми отвърна, че е от най-различна , но сега се определял като татарин. Минсалим изработва творби от кост, най-вече от лос и крава. Тоболск е и родния град на големия детски писател Пьотър Ершов, автор на приказката Конче- вихрогонче . И в центъра, и из целия град има скулптори на неговите приказни герои. Тук се е родил и Дмитрий Менделеев, който бил седемнайстото дете в своето семейство. Особено вълнуващо е да се докоснеш до живота на декабристите, които са били заточавани в Сибир, най-вече в Тоболск. Видяхме гробовете на Кюхелбекер и на още четирима декабристи. Гражданите на града са много признателни на декабристите за голямата им заслуга за просветата и културата . Те са създали училища, организирали са литературни вечери и благодарение на тях градът получава своето литературно Възкресение. Посетихме библиотеката на Тоболск, която е много богата и с голям архив, а същевременно много модерно оборудвана. Особено вълнуващо беше посещението ни в Абалакския мъжки манастир, където бяхме приети от игумена отец Серафим. Освен за паметника на журналиста Александър Ефремов, Съюзът на журналистите на Тюмен успява да събере пари и за да се отлее камбана, която наричат Камбаната на гласността. Тя е в камбанарията на манастира. Качихме се и до нея. Обителта е напълно реставрирана. Имало е запазени само няколко икони, всичко друго е правено наново, защото през съветския период са го използвали за склад, дори и за химикали, а това е повредило стенописите. Днес манастирът е в завършения си вид. В стената, която го обгражда, има много красива мозаечна икона на св. Нестор Летописец. Тя също е изработена по инициатива на журналистическата общност в Тюмен. Сега те имат желанието да поръчат втора и тя да е в памет на светите братя Кирил и Методий Желанието им е да го направим съвместно. Разговаряли са с художник, който да изработи мозаечна икона, а аз, по тяхна молба, им занесох няколко фотографии на мозаечните икони на светите братя от черквата Сан Клементе в Рим, а също и от Охрид. Те искат да го направим заедно и да присъстваме на освещаването и откриването на иконата, както и по възможност да се включим в набирането на средствата. От Съюза на журналистите в Тюмен държат да сме заедно в този благороден акт. Те не очакват да участваме с някаква огромна сума, а с нещо скромно, но да се почувства и съпричастността на българските журналисти. На мен много ми се иска да подкрепим тази инициатива. Има и още една. Председателят на Съюза на журналистите на Русия Всеволод Богданов направи предложение, което обсъдихме с него, и което намери подкрепата на Тюменската журналистическа организация - да отбележим заедно Деня на славянската писменост и култура тук, в България. Идеята е в много суров вид и ние само я обсъдихме без конкретен план. Идеята е да се съберем с руските колеги в София и оттук през Велико Търново да отидем в МДЖ Варна, където да се направи една разширена конференция по проблемите на журналистиката с участието на техни фотографи и техни изложби. Това, което почувствах, е желанието на колегите в Русия да бъдем заедно. Не бих пропуснала да спомена и още едно красиво кътче, което ни показаха домакините - туристическия комплекс Сова . Там всичко е в руски стил и е изработено от дърво, при това от кедър. От там заминахме за град Ялуторовск, където се намира големият музей на декабристите. Там е къщата на Матвей Муравьов-Апостол - по-големия брат на Сергей Муравьов-Апостол, който е един от петимата обесени декабристи, и на Иполит Муравьов-Апостол, който пък се самоубива след провала на декабристкия бунт през 1825 г. А Матвей е заточен в Сибир и стига до Ялуторовск. Както вече споменах, сибиряците са изключително благодарни за това, което декабристите са направили за образованието, културата и духовното израстване на региона. Хората там казват, че винаги ги помнят и ще ги помнят, докато никой не си спомня имената на техните палачи. Посетихме и Държавния телевизионен и радио канал Регион Тюмен . Шефът на канала Александър Омелчук ни показа студията. Дадох интервю за неговото предаване за култура, което е седмично. След това имахме много вълнуваща среща с ветерани от Великата отечествена война. На нея присъства 95-годишният Юрий Луковски, който е живял една година в България. Припомни си как в състава на ІІІ Украински фронт е пресякъл Дунав. Разказа за срещите с генерал Стойчев и как са били посрещани у нас съветските бойци. Сподели и много интересни спомени за познанството си прототипа на воина от паметника Альоша , който бил родом от едно село в Алтай. Правел силно впечатление със своята снажност и сила, включвал се да играе хоро, като слагал на всяко от раменете си по един българин... В срещата участва и Игор Шаповалов, който е председател на Съюза на Тюменския областен съвет на ветераните. Там беше също правнукът на Олимпи Панов Тодор Воински, както и хора, в чиито строителни бригади са работили и българи. Явно може да се каже, че сред журналистите от този регион има и българска следа Така е. Тодор Воински работи като журналист в Тюмен ... Thu, 01 Dec 2016 19:22:42 +0200 В Лайпциг почетоха делото на д-р Иван Богоров http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33749 СБЖ Тази година е юбилейна навършват се 170 г. от издаването на първия брой на първия наш вестник Български орел в Лайпциг. Всички ние почитаме изключително много голямата заслуга на д-р Иван Богоров при създаването на вестника каза пред участниците Снежана Тодорова. - Смятам, че това е основополагащ момент за историята на българската журналистика. За делото на д-р Иван Богоров и развитието на българистиката в Германия говориакад.проф. д-р Хилмар Валтер, а водещ на срещата беше друг известен немски учен-българист, доц. д-р Дитмар Ендлер. Двамата се отнасят с огромно уважение към делото на д-р Иван Богоров. Сред важните инициатори на форума бешеГенка Лапьон, българка, която е председател на Сдружението на българите в Лайпциг, сподели за сайта на СБЖ Снежана Тодорова. Хубаво беше, че освен уважението към делото на Иван Богоров, нашите партньори и колеги в Германия изразиха своята подкрепа за инициативата на СБЖ да се постави паметен знак на дома, в който е живял известният българин каза Снежана Тодорова. Домът в Лайпциг, в който е живял издателят на първия български вестник, се намира в центъра на града. Самата сграда е много стилна и има на фасадата си красив еркер, реставриран от арх. Гюнтер Котурба, чиято снаха пък е българката Дора Хайман. В същия дом са живели и известни немски литератори. Много ни се иска да сложим паметна плоча, но проблемът идва от това, че домът е частна собственост и за съжаление общината не може да предприеме нищо без съгласието на собствениците каза за сайта на СБЖ Снежана Тодорова. - Така че разговорите тепърва предстоят. В Лайпциг е имало паметна плоча на Иван Богоров, но след събитията в Германия в началото на 90-те години тя е била премахната. В града нямат традиция да поставят такива знаци по сградите и ако общината разреши да се сложи, то той се вгражда в тротоара. Но за нас, българите, е странно и неприемливо да се разхождаш по плоча с лика на д-р Богоров. Според председателя на УС на СБЖ усилията от наша страна ще продължат, за да поставим плоча на дома, където е живял този заслужил българин. Именно тази идея е била водеща за Снежана Тодорова при посещението й в Лайпциг, както и, разбира се, участието в конференцията, посветена на юбилея на излизането на първия брой на Български орел . От името на СБЖ тя награди акад. д-р Валтер и доц. д-р Ендлер с почетната значка на Съюза Златно перо за приноса им в развитието на българистиката и в изучаването на делото на д-р Иван Богоров. За съжаление обаче немските учени с болка са споделили, че през последните години българистиката не се развива така, както е било преди години. И двамата са български възпитаници и са имали добро сътрудничество с най-авторитетния български университет Св. Климент Охридски . Снимки Дора Хайман Wed, 30 Nov 2016 12:59:31 +0200 Медийният фестивал „Вся Россия“ отново събра журналисти в Сочи в „Диалог на доверието“ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33174 СБЖ Този фестивал дава възможност на представителите на печатните и електронните медии да се срещнат с колеги от цялата страна, с големи и емблематични имена в професията. Сред тези, които споделиха своите тайни в занаята, бяха авторитетни журналисти, шефове на водещи медии, представители на ЮНЕСКО, Международната федерация на журналистите, Европарламента, обединения на журналистите от различни страни. България бе представена от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. В програмата на юбилейното издание бяха включени дискусии по актуални теми, презентация на най-новите медийни проекти в Русия, майсторски класове с участие на водещи публицисти, кръгли маси, срещи с известни дейци на науката и културата. Своите продукти представиха регионалните медии, като особен интерес предизвика представянето на медии от Тюменска област, Липецка област, Якутия, Удмуртия и други региони. За това къде, какво и как се случи по време на юбилейното издание на медийния фестивал Вся Россия-2016 за сайта на СБЖ разказа Снежана Тодорова. Разбрах, че тазгодишния ХХ юбилеен медиен фестивал е преминал при една много богата и интересна програма, г-жо Тодорова. Разкажете какви срещи имаше и какви бяха темите на форума? Наистина програмата беше изключително наситена. Заради многобройните срещи, кръгли маси, представяния работният ни ден започваше в 9.00 ч. и приключваше към 22,30 23 ч. Дискусиите бяха много интересни и оживени, организираните кръгли маси и обсъжданите теми също не отстъпваха по сериозност, програмата беше изключително наситена. Интересен щрих: всеки един фестивален ден приключваше с премиера на нов руски филм и среща с режисьора и актьорите. Имахме изключителното удоволствие да разговаряме с Алексей Пиманов, главен редактор на телевизия Звезда , който е водещ на много популярното предаване Човекът и законът по Първи телевизионен канал на Русия. Той е един от известните разследващи журналисти. Освен филма, който той и Олга Погодина снимат в момента с работното заглавие Любов прет-а-порте , копродукция с Италия, голям интерес предизвика игралният му филм, посветен на събитията в Крим, конфликта между Русия и Украйна през очите на двама влюбени: руснак и украинка. Трагичните събития довеждат до разрив в отношенията между тях. Всеки защитава своята истина, позициите им са непримирими, но изход има и той трябва да бъде намерен, защото бъдещето принадлежи на младите... Бихте ли направили моментна снимка на участниците във фестивала? Във Вся Россия-2016 участваха представители на различни медии от цялата страна. Делегациите обикновено се ръководят от председателите на журналистическит е организации от съответните региони, като всеки един от тях представяше не само своите организации, а и основните медии. Много активно и силно беше представянето на Съюза на журналистите от Тюменска област начело с неговия председател Владимир Кузнецов. Това е една от най-активните организации на Съюза на журналистите на Русия, която по време на фестивала организира интересна фотоизложба за различни медийни събития в Тюменска област, представи втория том на издание, посветено на историята на радиото в Тюмен. Първият том е за печатните им издания. Подготвят и трети том, като с това имат амбицията да направят задълбочено изследване за развитието на журналистиката в Тюмен. Тази област се прочу и с инициативата Безсмъртния полк . Идеята е споделена във вестник Тюменска правда , чийто главен редактор тогава е бил Владимир Кузнецов. Тя намира последователи в цяла Русия и в други страни. Тюменските журналисти развиват идеята, като организират Безсмъртен полк в памет на загиналите журналисти от тяхната област. За една година там успяха да направят паметник на загиналия в Чечня руски журналист от Тюмен Александър Ефремов. Това е паметник на всички загинали журналисти. Като много вълнуващо събитие в рамките на фестивала ще отбележа спектакъла Журналист. Живот за секунда по откъси от публикации на Юрий Шчекочихин и Анна Политковска и в тяхна памет. Много силна режисьорска и актьорска работа. Оригинално и самобитно беше представянето на журналистите от Якутия (Саха) . Към СБЖ руските журналисти се отнасят с много голямо уважение. Многократно благодариха за традиционно добрите взаимоотношения, подкрепа и активно сътрудничество. Много от тях са били в България, почивали ли са в МДЖ Варна. Ще отворя скоба, за да кажа, че Каарле Норденстренг, представяйки своята книга за Международната организация на журналистите (МОЖ), отдели специално внимание на Международен дом на журналистите във Варна като място за творчески прояви в рамките на МОЖ. Доколкото знам, СБЖ подготвяше споразумение със Съюза на журналистите в Тюмен. За това стана дума по време на Международнита среща в МДЖ Варна, където гости бяха представители на този съюз. Така е. По инициатива на тюменчани в рамките на фестивала в Сочи подписахме споразумение за сътрудничество между СБЖ и Съюза на журналистите от Тюменска област. При закриването на фестивала това беше съобщено като една от много важните прояви за сътрудничеството в областта на журналистиката между България и Русия. Споразумението предвижда провеждане на съвместни инициативи, семинари и конференции през следващите 2 години През петте фестивални дни Тюменска област организира различни прояви. След представянето на Паметника на загиналите журналисти и книгата за историята на радиото се проведе презентация и на други издания. Особен интерес и уважение предизвика срещата с доайена на тюменската журналистика Рафаел Голдберг и представянето на книгата му за негови земляци - участници във Втората световна война. Какви други заслужаващи вниманието акценти имаше в рамките на фестивала в Сочи? Имаше срещи с изявени личности от различни области на науката и културата. Организаторите от СЖР бяха предоставили свободна трибуна на руски журналисти, представители на руската култура, известни икономисти, хора с различни професии и убеждения. Наред с другите теми сериозно внимание беше отделено и на проблемите на журналистите в Крим и драматичното развитие на отношенията с Украйна. Впечатляваше откровеният тон на дискусиите. А какво беше международното участие във фестивала? Тази година то бе подчертано голямо. Още на самото откриване присъстваха генералният секретар на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Антони Беланже, ковчежникът Джим Бумела, вицепрезидентът на МФЖ Сабина Индержит, проф. Каарле Норденстренг, дългогодишен президент на МОЖ, Дуня Миятович, представляваща сферата на комуникацията с журналистите в ОССЕ, Франк де Ла Рю , зам.- генерален директор на ЮНЕСКО, съветникът на генералния директор на ЮНЕСКО Генрих Юшкявичюс , ръководители на журналистическит е съюзи от Афганистан, България и Финландия. Лайтмотивът на този фестивал сред журналистите от различните региони беше Ние сме силни, когато сме заедно! Вие къде и с какво участвахте във форума? Освен че участвах със слово по време на откриването, бях поканена да участвам и в обсъждането на книгата на проф. Каарле Норденстренг, посветена на развитието на международното журналистическо движение през периода 1894 год 1981 год. Първи стъпки за международно обединение на журналистите са направени в знаменателната за нас 1894 година, когато, както знаем, се провежда Първияj журналистическо -списателски конгрес в България. Проф. К.Норденстренг има амбицията да продължи своите изследвания и очаква СБЖ, като активен участник в дейността на организацията, да му предостави необходимата информация за МОЖ след 1981 год. Участвах в кръглата маса за професионалните стандарти в журналистиката. В момента в Русия работят върху статута на професията журналист и въвеждат нови правила за атестация на журналистите. В дебата участва и зам.-министърът на труда и социалната защита Любов Елцова, която трябваше да разясни смисъла на една такава атестация и кой трябва да я прави. Срещата премина доста бурно, изразено бе опасение, че под формата на атестация работодателите могат да се освободят от неудобните. Предложиха ми да разкажа за нашите законодателни инициативи и по какъв начин у нас можем да говорим за защита на журналистическия труд. Много сериозно беше обсъждан въпросътj за сигурността на журналистите. Това е особено актуално както за онези колеги, които работят в горещите точки, така и за журналистите, занимаващи се с разследваща журналистика. Много голям е броят на загиналите и пострадали при нападения журналисти. В рамките на дискусията за професионалната журналистика и професионалното образование присъстваше деканът на факултета по журналистика в университета в Санкт Петербург проф. Лидия Громова. Активно се обсъждаше бъдещето на печатните издания. Проблемите, с които се сблъскваме, до голяма степен са сходни с това, което се случва и в други страни. Международните представители отбелязаха, че, за съжаление, печатът е със свиващи се функции. Вече в много по-голяма степен се четат електронните страници на изданията. Разбира се, финалът беше оптимистичен и всеобщото мнение и заключение беше, че печатните издания ще продължат да съществуват. В последно време дори председателят на СЖР Всеволод Богданов заговори, че много е спаднал престижът на журналистическат а професия. Стана ли дума за тази тема по време на дискусиите? Разбира се, че стана дума. Промените, които бяха извършени през последните месеци в СЖР са направени с цел да се издигне мястото и престижа на журналистическат а професия в Русия, защото се смята, че през последните години той е доста занижен. В по-голямата си част журналистите се превръщат в PR работници. Те представят своите работодатели или техните бизнес интереси, като не винаги успяват да защитят интереса на обществото в публикациите си. Дали има смисъл от такава журналистика? Отговорът е: НЕ! . Не можеш да бъдеш едновременно и едното, и другото. Имаше гореща дискусия на тази тема. PR специалистите са различни от журналистите и не може, а и не бива тези две дейности да бъдат смесвани. Освен обмяна на мнения по болните въпроси в руската журналистика, раждат ли се там идеи, които след това да се осъществят на практика? Разбира се, че се раждат идеи. Но СЖР не излиза с общ документ, като равносметка, предложение, препоръки. Колегите от Русия смятат, че най-важно е общуването, обмяната на опит, възможността да си сверят часовника . На фестивала Вся Россия се извършва и награждаването на лауреатите на различните конкурси, които се организират през цялата година. И този път СЖР връчи много награди в различни категории. На тазгодишното юбилейно издание на Вся Россия имаше ли нови моменти, нещо по-различно от другите издания? Както вече споменах, темата на фестивала беше Диалог на доверието . Тази година за първи път за закриването на фестивала пристигна зам.-генералният директор на ЮНЕСКО Франк де Ла Рю, представител на Гватемала. И нов, много важен момент беше присъствието на дългогодишния президент на Международната ... Mon, 10 Oct 2016 06:44:09 +0300 Китайските журналисти се срещнаха с празника и делника на България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33037 СБЖ След като китайските журналисти присъстваха на презентацията на постоянната рубрика в сп. Черно и бяло Китай известен и непознат , представена от гл. редактор на изданието Станислава Пекова, те посетиха и БНР. Там бяха запознати със създаването на Българското национално радио, с неговата структура. На тях им беше обяснено, че БНР не е само медиен, но и културен институт - каза за сайта на СБЖ главният секретар на Съюза Иван Върбанов. С шестте си музикални състава Радиото създава българска култура за Златния фонд. Те посетиха и Първо студио, което е в листата на топ 10 в Европа заради техническата си обезпеченост. Китайските журналисти участваха директно и в празничната програма на програмата Христо Ботев по повод 22 септември Деня на независимостта. Те поздравиха в ефир всички българи с празника, а също така благодариха за партньорството със СБЖ. Не липсваха и въпроси към тях, отнасящи се до независимостта на медиите и журналистиката. Но наред със служебните ангажименти, гостите не пропуснаха да се запознаят и със забележителностите на София. След като у тях остана приятното впечатление и респект от древната и не остаряваща столица, журналистите от Поднебесната гостуваха и в старата престолнина на България Велико Търново. В него китайските гости присъстваха на тържествата по повод обявяването на независимостта на България и на спектакъла Звук и светлина , който силно ги впечатли и те дълго време след това го коментираха. В столицата на Второто българско царство журналистите се докоснаха до древната българска история, посещавайки хълма Царевец, и до Възраждането, чиято красота видяха на Самоводската чаршия и в Арбанаси. Те присъстваха и на международния фестивал на духовите оркестри, който вече е традиция за старопрестолния град. Посещавайки Велико Търново, те направиха една незабравима, според тях, разходка във времето. Китайските гости споделиха за сайта на СБЖ, че са успели да усетят силата на българската история и нация и на българската култура. След посещението на Търново делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите участва и в Международната среща на дружбата в МДЖ Варна, където се срещна със свои колеги от Русия, победители във фестивала Моята провинция , както и с делегация на Съюза на журналистите в Тюмен. Тъй като преобладаващо в делегацията бяха главни редактори и издатели на икономически издания, те посетиха комплекса Албена , където се срещнаха и разговаряха с представители на туристическия бизнес, които ги запознаха с туризма в България като цяло. Оживен интерес и въпроси предизвика туристическият обмен и постиженията в туризма и в частност на комплекса Албена , който е сред лидерите на българското Черноморие. При срещата си с ръководството на комплекса в лицето на маркетинг директора Маргита Тодорова китайските журналисти проявиха интерес към стокообмена и ръста на икономиката. Последния ден от гостуването на делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите посветиха на друг красив български град Русе, където тя беше посрещната от председателя на журналистическото дружество Габриела Стефанова. Посещението на китайските журналисти предизвика голям интерес сред представителите на регионалните медии, сред които бяха журналистите от в. Утро , ТВЦ Русе, новинарски сайтове и журналисти на свободна практика. Журналистите от Поднебесната присъстваха и на тържество, на което Иван Върбанов връчи на един от доайените на русенската журналистика - Александър Недков, отличието на СБЖ Златно перо . Срещата с представителите на регионалните медии много бързо прерасна в динамичен и продължителен професионален разговор. Темата беше за свободата на медиите, спазването на журналистическите стандарти Българските журналисти задаваха много въпроси на своите китайски колеги, а сред тях и дали са свободни да пишат и казват онова, което мислят. Те пък бяха запознати с българското медийно законодателство, етичния и професионален кодекс, регулацията чрез СЕМ и саморегулацията, с това как външни фондации наблюдават и измерват дали българските медии спазват етичните и професионални правила, с каузите на СБЖ и законодателните инициативи на организацията. Гостите споделиха с българските си колеги, че при тях свободата на словото е регламентирано в конституцията и в закона и има наказателно преследване, когато журналисти си позволят да напишат невярна информация. но редакциите общо взето не допускат в техните медии да излиза нещо, което не е достоверно В състава на делегацията бяха включени всички главни редактори и ръководители на най-големите медийни групи в Китай.Фокусът на темите и дискусиите, провеждани с българските журналисти в цялата страна, бе и към ресорите икономика, бизнес, земеделие. Нашите гости се интересуваха от това до каква степен Китай присъства в информационния поток - каза за сайта Иван Върбанов. От наша страна ние също поискахме да разберем кои са най-важните новини за България, за които информират китайските ни колеги. Обяснихме, че вестите от Китай постъпват основно чрез информационна агенция Синхуа, както и чрез международния обмен и от световните агенции. Журналистите сме посланици на нашите държави. Очаквам, че тези наши двустранни срещи и журналистически визити ще допринесат за засилването на медийния обмен. Считам, че онлайн платформите на СБЖ и Общокитайската асоциация на журналистите могат да бъдат още един директен информационен мост между нашите държави. Стремежът ни е повече граждани в Китай и България да научат за древните традиции и модерните тенденции, за изключителните природни красоти и урбанизация, за хилядолетната култура и съвременните достижения на България и Китай. От своя страна китайските журналисти попитаха българските си колеги дали са информирани за програмата Един пояс един път . В този контекст Иван Върбанов обясни на гостите, че усилията на СБЖ са и в тази посока. Освен интеграцията в политически и икономически план, ние работим и в нашия пояс, което ще рече в полето на медиите, за да обезпечим в информационен план усиленото сътрудничество Китай Европа България посочи Иван Върбанов. След този разгорещен разговор и дебат делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите замина на посещение в Румъния. Снимки Иван Върбанов и Станислава Пекова Tue, 27 Sep 2016 14:56:52 +0300 Руски журналисти с награда от СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33026 СБЖ Отличието им беше връчено от главния секретар на СБЖ Иван Върбанов по време на международната среща в МДЖ Варна.Плакетът и грамотата те получиха за своя проект Земският доктор , чието издание тази година навърши пет лета. По време на феста в Кострома той беше показан в категорията Споделяме опита си и е сред най-успешните, които са допринесли реална полза на хората. Проектът Земският доктор силно ме докосна сподели за сайта на СБЖ Иван Върбанов, който беше гост на фестивала това лято. Когато го гледах, веднага реших, че той трябва да бъде отличен с наша награда, защото показа, че журналистиката може да помага на хората. Светлана Князева и Дария Андреева разказаха пред българските и китайските колеги за работата си върху този социален проект и за това, че в лицето на своите колеги от Областната тв компания Русь са срещнали голяма подкрепа. За времето от съществуването на проекта Земският доктор негови герои са били фелдшери, хирурзи, педиатри, стоматолози, психиатри, анестезиолози и други медици. Интересното е това, че всеки от тях е номиниран от пациенти или колеги, които са изпращали писма в редакцията на телевизията, споделиха за сайта на СБЖ Светлана и Дария. През миналата 2015-та в редакцията на проекта са получили огромен брой писма с имената на номинираните. Потокът от послания от телевизионните зрители не спирал дори след приключването на конкурса. За любимите си лекари разказвали жителите на областния център и дори от най-далечните кътчета на региона. Всеки град или село си има своите герои забележителни специалисти, готови да се притекат на помощ по всяко време на денонощието. Вярвам, че ние журналистите можем и сме призвани не само да отразяваме случващото се в реалния живот, да показваме новините и да търсим отговорите, но и да създаваме един по-добър и красив свят, да пазим и формираме ценности, да работим за това да има повече красота и добро в днешния ден, да променяме света. каза Иван Върбанов по време на връчването на отличието на Светлана Князева и Дария Андреева в МДЖ Варна. Снимки Станислава Пекова Mon, 26 Sep 2016 20:00:25 +0300 МДЖ – Варна събра колеги и съмишленици от Русия, Китай, България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33025 СБЖ В нея участваха наградени медии във фестивала Моята провинция , провел се това лято в Кострома, гостите от Общокитайската асоциация на журналистите и от Съюза на журналистите в Тюмен, водени от пресаташето на Съюза Андрей Осипов. Домакини на непринудената и изпълнена с много настроение вечер бяха главният секретар на СБЖ Иван Върбанов и членът на УС на съюза и председател на съюзната Комисия за научно-практически изследвания и анализи на съвременната журналистика Георги Калагларски. След като запозна гостите с историята на Дома на журналистите, Иван Върбанов сподели, че СБЖ вече е внесъл пакет от законодателни инициативи в Комисията по култура и медии на 43-то Народно събрание, като тези предложения се отнасят до защитата на журналистическия труд и свободата на медиите. Те бяха обсъдени и приети на заседание на УС на Съюза през август тази година. Като се спря на това, че днешният ХХІ в. налага не само глобализацията, но и цифровизацията, и то не само на медиите, но и на живота ни като цяло, Иван Върбанов говори и за целите и задачите, които стоят пред Европа при провеждането на реформите на телекомуникационните пазари и създаването на нова правна рамка, спомагаща привличането на инвестиции. Журналистите сме посланици на нашите държави каза Иван Върбанов. - Бих искал да използвам тези наши срещи и визити, за да ви призова да работим за засилването на двустранния медиен обмен в нашите страни Той отправи призив журналистите да работят единни и солидарни за отстояването на престижа на професията, за спазването на професионалните и етични стандарти, за свободата и правото с перото, камерата и микрофона да показват и служат единствено на Истината. Вълнение предизвика видеообръщението, което отправи към всички гости председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която поради неотложни ангажименти не присъства на срещата. Тя пожела дълги години връзките между колеги и приятели да не се прекъсват и изрази своята радост, че на брега на Черно море в Дома на журналистите са се събрали приятели и колеги от различни кътчета на планетата. Пред нас и журналистите от вашите страни стои важната задача да отстояваме и съхраним мира и да работим честно каза тя. Във ваше лице срещаме верни и скъпи приятели и ще направим всичко това приятелство да продължи дълги години. винаги ще ви посрещаме с радост. Да сподели своите и на колегите си впечатления от нашата страна и от срещата с българските си колеги пожела Фуюен Гао, главен редактор на китайското издание Чайна Риформ Дейли , който е и ръководител на делегацията на Общокитайската асоциация на журналистите. Освен че благодари на СБЖ за гостоприемството, той сподели, че е приятно изненадан от възможността в България да се срещнат и със свои колеги от Русия. Имаме една обща мисия и тя е да работим за запазването на мира в тази все по-сложна действителност каза Фуюен Гао. Вече имахме удоволствието руските ни колеги да ни поканят да участваме във фестивала Моята провинция , което ще обсъдим веднага щом се приберем в Китай. За мен това ще е един много интерактивен ход. Убеден съм, че за нас, журналистите, е талант да откриваме и анализираме проблемите. А президентът на фестивала Моята провинция Елена Фоминих изрази своята радост, че победителите от феста имат щастието да гостуват на СБЖ , на красивото Черноморски крайбрежие. Щастливи сме, че се запознахме с китайските колеги и се надявам да си сътрудничим в бъдеще каза Фоминих. Радвам се и на срещата ни с колегите от Тюмен и си мисля колко хубаво би било да възстановят своето участие в Моята провинция . И още нещо ще споделя. Бихме искали да поканим на следващото издание на нашия фестивал Иван Върбанов да бъде член на журито ни. Срещата в Дома на журналистите във Варна беше среща между колеги и съмишленици, пълна не само с нови идеи и предложения, но и с много настроение и нови приятелства. Бяха показани документални филмови разкази за фестивала Моята провинция и Тюмен. А певецът от БНР Владимир Маринов, когото наричат българския Филип Киркоров, накара всички да запеят заедно с него. Чаровникът, с кадифен глас, е носител на международни награди в много страни от Бразилия до Европа. С изпълнението на световни хитове той въвлече в приятна музикална вихрушка всички гости. И както си му е традиция, на такава сбирка не минава и без размяна на дарове, които да напомнят за прекрасните мигове прекарани край красивия бряг на Черно море. В нощното небе полетяха и разноцветни фенери символи на приятелството. Снимки Станислава Пекова Mon, 26 Sep 2016 17:51:26 +0300 Сърдечна среща под знака на Конфуций http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32980 СБЖ Сред гостите, които представи председателят на СБЖ Снежана Тодорова, са председателят на Чайна Спейс Нюз Фън Чунпин, председателят на Циндао Медиа Груп Цун Пей, зам.-главният редактор на радио-телевизионната мрежа Хейлунцзян Ян Хъшам, зам.-главният редактор на The paper.cn Хуан Ян и зам.-директорът на департамента за международни връзки на Общокитайската асоциация на журналистите Жун Чанхай. В програмата на китайските журналисти, освен посещение и участие в тържествата по повод Деня на независимостта на България във Велико Търново, среща разговор с колеги журналисти в Международния дом на журналистите във Варна и гостуване в гр. Русе, беше включена и среща с екипа на сп. Черно и бяло , която се състоя в салон Журналист в СБЖ. Главният редактор на изданието Станислава Пекова запозна китайските колеги с нещо, което никое друго издание у нас до този момент не е правило, а именно с представянето на китайската тема в списанието, което ръководи. Станислава е от малкото журналисти и издатели, която с упоритост и много труд почти прави чудеса, за да докара Китай при нас. Тя е от онези, които, отваряйки една след друга малките вратички към една вселена, каквато е Китай, наистина помага да разберем и обикнем древната Поднебесна, а и уроците, които ни дава, биха били полезни за нас българите как да направим така, че и с нашата древна страна, макар и малка по територия, да се съобразяват по широкия свят. Скъпи приятели, Китай е земята, където оставих половината си сърце през 2009 г., когато за първи път посетих Пекин, Шанхай и още няколко градове се обърна развълнувана към китайските гости Станислава Пекова. - От тогава темата Китай - известен, но непознат - присъства на страниците на сп. Черно и бяло . И аз като всички европейци, попаднали в Китай, изпитах културен шок не само в историко-географски мащаби, но и от хората и затова с всичките ни статии се стремим страната ви да бъде разбрана от читателите ни. Тя разказа как с много усилия през всичките тези години са се стремили Поднебесната да стане близка на всички българи чрез увлекателните разкази и статии не само на китайски автори, но и на български журналисти, които са посещавали страната на Конфуций и Лао Дзъ. Станислава Пекова сподели, че от 2012 г. стартира съвместният българо-китайски проект в списанието, където има постоянна рубрика за Китай, съвместна с посолството на страната у нас. В нея непрекъснато се публикуват материали на икономическа и политическа тема, като особено място се отделя на статии на историческа и културна тематика. Една от първите публикации била Китай, известен и непознат , чието заглавие става мото на постоянната рубрика. На страниците на Черно и бяло намират място и интересните и завладяващи материали на български журналисти, посетили Поднебесната, което е предпоставка за опознаването на китайската нация. Главният редактор на списанието разказа с колко голям интерес са посрещани и книгите, които са издавани от тях и посветени на Китай. Сред тях са Здравей, Китай! и Енциклопедия Китай . Интерес предизвика сред гостите новината, че делегацията от СБЖ са първите европейски журналисти, посетили Тибет У тях любопитство предизвика и изложбата на Христо Христов, в която той разказва своята приказка за Китай. Фотожурналистът подари на делегацията своя фотография на едно от най-красивите езера в Тибет - Цинхай. В отговор на увлекателния разказ на Станислава Пекова и сърдечното посрещане от страна на Снежана Тодорова, към присъстващите на срещата се обърна ръководителят на делегацията Гао Фуюен. С интерес разгледах изложбата и с голямо любопитство изслушах разказа на Станислава каза той. Да си призная, изпитах изненада и приятно напрежение. Изненада за мен бе да видя каква голяма работа е извършена от българските колеги, за да могат българите да има пълна представа за нас. А приятното напрежение, което усетих преди малко, е поради това, че си дадох сметка, че и ние в Китай трябва по един такъв начин да представим България. Длъжни сме да го направим, за да научат всички за вашата красива страна. Изненада за гостите беше и заснетото но видео интервю, което Христо Христов е направил по време на посещението на делегацията на СБЖ в Китай със студентката Валя. Едно китайско момиче, влюбено в българския език, който вече две години учи и говори прекрасно, и в страната ни. Тя е студентка в пекинския университет и си е обещала поне още две години да изучава български. Всички посрещнаха с аплодисменти нейното изпълнение на Върви народе, възродени . Вълнуващата изповед на това китайско момиче показва, че в Китай познават България, нейната история и култура каза Снежана Тодорова. Развълнуван към гостите се обърна и членът на УС на СБЖ Борислав Костурков, който беше ръководител на българската делегация в Китай. Той започна, цитирайки мъдростта на Конфуций: Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове - но която не важи за българските и китайските журналистически организации, защото техните пътища съвпадат, което показват и 29-те години приятелство и сътрудничество, които не са прекъсвани нито за миг. Борислав Костурков върна лентата назад към пътешествието в Китай и срещите, които са имали българските журналисти там. Той акцентира преди всичко на посещението в Тибет, защото то е уникално, тъй като за първи път там посрещат европейски журналисти. И накрая той отново се върна към мъдреца Конфуций, който е казал: Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах . С нея той пожела на китайските гости да видят много и да преживеят много в България. След срещата в СБЖ китайската делегация участва в тържеството на монумента Знаме на мира , където отбелязаха Международния ден на мира. Там заедно с тях бяха и представители на Армения, които подариха своя камбана и по този начин отбелязаха 25-годишнината от обявяването на независимостта на страната. Какво по-хубаво от това в този ден, когато народите по света отбелязват Деня на мира, посланици на приятелството от България, Китай и Армения да се съберат и покажат, че няма нищо по-хубаво от това да живееш без заплаха от война. Снимки Иван Василев Wed, 21 Sep 2016 20:45:41 +0300 По корейските маршрути на СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32901 СБЖ Според аналите на Корея страната е основана 2400 години преди новата ера и в дългата си история е била покорявана и опустошавана стотици пъти - прочетох някъде цифрата 500! Тя не е водела завоевателни войни, а по-скоро борби за оцеляване . Последната война, бушувала в Страната на утринната свежест, е Корейската (1950-53 г.), скършила милиони човешки живота, разделила един народ и оставила политически, икономически и военни следи, които още браздят лицето и на южната, и на северната посестрими. Тъй като единствена от нашата журналистическа група съм била и от другата страна на 38-ия паралел, ще споделя личните си впечатления, макар и с 20-годишна давност. Бетонната стена с бодлива тел, която и днес пълзи на 240 км от изток на запад, е разделила не само семейства, родове, селяни от оризовите полета околовръст. Тя е разделила и животните в горите, и рибите в реката. Спомням си, че докато пътувахме към демаркационната линия в монотонния глас на майора оживяваха минали битки, а когато наближихме граничния пункт Панминджон, специално за нас озвучиха разказа му с тътен от взривове и изстрели от високоговорителите навън. Тягостно бе да застанеш на тясната бетонна пътека на 38-ия паралел, охранявана от двете страни от 18-20 годишни момчета, които говорят един и същи език, но на гърдите им висят автомати. А в леката постройка със залата за преговори между Севера и Юга масата със зелено сукно бе фактическата граница, с националните флагове всеки в своята територия, и демаркационна линия, очертана от кабелите на микрофоните... Оттук Сеул бе само на 70 километра толкова близо, толкова далече... Разделението на двете Кореи е голямата болка в южнокорейското общество, а мирното обединение на страната си остава дългосрочна цел на правителството, на дипломацията, като се има предвид, че в корейския възел са вплетени интересите на велики сили като САЩ, Китай, Япония, Русия... Оценихме жеста на г-н Сун Нам Кук, зам.-говорител на корейското външно министерство и генерален директор на неговата пресслужба, който даде обяд на делегацията на СБЖ. Той отговори на всички наши въпроси, включително и доколко реалистични са сега идеите за обединението на двете Кореи. Г-н Сун не скри разочароването си, че Северна Корея не спомага за подобряване на отношенията си с Южна Корея, че не предприема стъпки за реализация на т.нар. слънчева политика, породила надежди за помирение преди две десетилетия, че продължава атомните си опити... (Навръх националния си празник 9-ти септември, КНДР проведе петия си и най-мощен досега ядрен опит, съизмерим с мощността на атомната бомба, хвърлена над Хирошима - б. а.). Въпреки това Южна Корея ще продължава да работи за обединението бяха заключителните думи по този въпрос на г-н Сун. В непринудения разговор с членовете на делегацията той показа, че за него България не е само страна на розите и на киселото мляко и изрази уважението си към нейната богата история и култура. А как възприема идеята българка да заеме мястото на сегашния генерален секретар на ООН, южнокорееца Бан Ки Мун, беше въпросът на ръководителя на делегацията ни Валентин Колев. Дълбоко уважавам г-жа Ирина Бокова увери ни г-н Сун Нам Кук и с усмивка добави: В личен план бих гласувал за нея. Чеджу Смарагдовият остров Остров Чеджу се намира само на стотина километра на юг от Корейския полуостров, но твърде малко прилича на останалата Корея. Почувствахме го и ние, когато отлетяхме от Сеул дъждовен и облачен. Само след час и половина се озовахме под яркото слънце на субтропиците. Островът е туристическото бижу на Южна Корея, наричан е още Хаваите на Ориента и Смарагдовия остров заради изумрудения цвят на морската вода, наситенозелените поля, палми, цитруси... Посещава се от 13 милиона туристи годишно, 9 от които корейци. Чеджу посреща и младоженци, които идват тук да прекарат медения си месец. Макар че за корейците понятието меден месец е условно стандартният отпуск в страната е само от четири до шест дни! От цяла Корея само тук растат мандарини отглеждат ги целогодишно на открито и в парници. И може би никъде другаде по света, освен в Чеджу, не ги наричат Дървото на образованието . Загадката ни разкри нашият корейски преводач Джими: със средствата от продадената реколта родителите изпращат децата си в университетите. На острова има 6 университета, 3 от които частни, включително колеж по туризъм. Годишната такса за обучение е от 6-8 хиляди долара. По-рано мандаринените пари са стигали за целогодишното обучение, а сега само за семестър обяснява ни нагледно инфлацията нашият корейски приятел. Над Чеджу господства и най-високата планина на Южна Корея, вулканът Халласан (1950 м) застиналата му лава се е превърнала в базалт, главния строителен и декоративен материал на острова. Изсечените фигури на каменните старци харубани , които някога са стоели на страж пред входните врати на села и домове, за да ги предпазят от зли сили, са се превърнали в емблема на острова. Днес техни клонинги могат да се видят навсякъде и в най-различни ръстове - от 2 метра до 2 сантиметра, на ключодържателя например. Хеньо от поминък в туристическа атракция И още една особеност на острова: Чеджу е единственото място в Корея, в което властва матриархатът съществена отклика с традиционното, придържащо се към конфуциански норми патриархално общество. Тук животът се е крепял на жените те са доставяли прясна вода с ведра и са осигурявали основно прехраната на семейството. Макар и вече изчезваща професия, на острова и досега се трудят жените хеньо възрастни гмуркачки, които, следвайки традицията, се спускат на голяма дълбочина без акваланг, само с маска, пояс и кошница, за да събират водорасли и морски дарове от дъното на океана. Малцина се занимават сега с този опасен и изискващ стоманено здраве занаят и неговите реликти са вече над 60-годишни, че и 80-годишни жени. Днес хеньо са се превърнали в туристическа атракция. Правителството на Южна Корея се грижи за запазване на тази култура създадена е школа, в която безплатно се обучават за жени гмуркачки, а през 2006 г. е открит музей, който посетихме. Във възстановката с участието на автентични гмуркачки, които под акомпанимента на протяжни песни и удари на барабани, теглеха въжето и имитираха движенията си във водата, участва и неуморният ни колега Емил Розов. В усърдието си известният телевизионер счупи с чукчето мидената черупка на подводния експонат. По-късно същия ден, на вечерята с нашата делегация, вицегубернаторът на самоуправляващата се провинция Чеджу Ким Банг Хун сериозно ни заръча като българи да лобираме гмуркачките хеньо да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Реализация на корейската мечта Нашата група се оказа първата от България, която посещава Вдъхновяващата градина с бонсаите, езерата, скалните водопади и каменните пластики в Чеджу място за отмора и медитация. Приветства ни лично директорът на парка и негов създател Сонг Бум Йонг, който независимо от своята преклонна възраст 78 години, продължава да работи в градината. Когато преди половин век Сонг един (не)обикновен селянин, закупува мястото, тук е имало само гола земя с камънак. Така в продължение на десетилетия самоукият кореец, надарен с тънък усет за красота и хармония, с неуморния си до припадък труд (шест пъти влизал в болница от изтощение) е успял да изпълни мечтата си създал е Вдъхновяващата градина, която дава представата за рая на земята. Визитата ни съвпадна с деня, в който майката на нашия колега Валентин Колев изпълни 90 години. Ззаедно със сърдечните пожелания на домакина за здраве синът отнесе и неговия дар за юбилярката луксозен албум за градината, която се посещава годишно от 400-500 хиляди души. От България тръгва една от цивилизациите в света! Последната ни среща преди отпътуването бе с президента на регионалната асоциация на журналистите в Тегу, провинция Кьонсан-Пукто, Ким Чол У. Заедно със свои колеги той ни покани в старинен ресторант в традиционна корейска къща с разкошна градина. Седнали на земята около ниските маси, отрупана с национални специалитети (корейската кухня заслужава отделен материал), отпивайки от оризовата ракия соджу и редувайки Наздраве с корейското Комбе , споделяхме заедно наистина съкровени неща. Ким Чол У, водещ на предаване със социална значимост в телевизия MBC, ни трогна с искрените си слова за нашата страна, която беше посетил като член на делегацията на Асоциацията на южнокорейските журналисти през миналия юни. Бил съм в повече от 50 държави каза той, но силно впечатление са ми направили само 3-4 страни. Сред тях отскоро е България, която остана в сърцето ми. Това не е куртоазия, интересувам се много от история и след като видях Казанлъшката гробница, Долината на тракийските владетели и Царевец, мога да твърдя: от България тръгва една от цивилизациите в света! . Корейският ни колега предложи СБЖ да съдейства за набиране на студенти, които да се обучават в най-големия университет в град Кьонджу, старата столица на Корея. Стискам ръката ви за нашите общи бъдещи проекти каза Валентин Колев на сбогуване с корейските ни колеги. Доскоро в България обеща ни Ким. Снимки Валентин Колев и авторката Thu, 15 Sep 2016 11:54:59 +0300 СБЖ на гости в Страната на утринната свежест, традицията и авангардността http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32877 СБЖ Корейците наричат родината си Страната на утринната свежест, в което влагат и поетика, и любов, и метафоричното си светоусещане. Корейският полуостров е разделен по 38-ия паралел в резултат на трагичната за нацията Корейска война от 1950-1953 година. Няколко десетилетия по-късно Южна Корея успява не само да се възправи от пепелищата, да остави далеч зад себе си своята северна посестрима, стегната в клещите на непотична диктатура и зомбирана с идеологически химери, но да се превърне в световна свръхикономическа сила, трасираща тенденциите в авангардните технологии. За по-прагматичните Южна Корея или Република Корея, какт е официалното й наименование, отдавна си е извоювала прозвището азиатско тигърче, което обаче мери ръст и влиза в остра конкуренция с вездесъщата Япония. Днес страната е четвъртата икономика в Азия и 12-а в света, заема пето място по производство на автомобили и 7-мо в строителния сектор. Република Корея е безспорен световен лидер в информационните технологии през миналата година е произвела най-много мобилни телефони - всеки четвърти смартфон в света е с марката Самсунг . Държи второ място по производство на микропроцесори и кораби и пето в автомобилната промишленост. Страната се наложи в областта на био- и нанотехнологиите и от три години се присъедини към елитния клуб на космическите държави, способни да изстрелват спътници от собствената си територия. Не от вчера южнокорейската компания Самсунг електроникс диктува модата в IT- индустрията, което ще илюстрираме само с най-пресен, граничещ с футуристиката факт. Неотдавна компанията произведе и патентова контактни лещи с вграден миниатюрен дисплей и камера, които правят снимки с едно мигване на окото. С помощта на антена, също вградена в лещите, получената снимка може веднага да се изпрати в смартфона за допълнителна обработка... Всичко това са данни от статистиката, но зад тях стоят хората на тази удивляваща страна. Именно те са успели да променят радикално профила на родината си, да вдигнат благосъстоянието на нацията и на всеки един южнокореец поотделно. Как изглежда днес Южна Корея, какви са лостовете за нейния изумителен прогрес, кои са качествата, подтиците, сплавта на хората, сътворили корейското икономическо чудо на една територия, съизмерима с тази на България... Това са въпросите, вълнуващи нашата малка и сплотена журналистическа група, на които търсехме отговор по време на 7-дневното ни гостуване по покана на Асоциация на журналистите от Република Корея (АЖРК). В състава на делегацията на СБЖ бяха трима членове на Управителния съвет Валентин Колев, ръководител, Георги Калагларски, доцент по журналистика и връзки с обществеността във Варненския свободен университет, и Емил Розов, тв продуцент. В делегацията влизаха и Мария Нецова,председател на Комисията по журналистическа етика, и Доника Ризова, автор и водещ на медийно предаване в телевизия България Он Еър. Любезните домакини ни бяха подготвили плътна програма в Сеул, на остров Чеджу и в старата столица Кьонгджу професионални срещи с колеги от ключови медии, с висши дипломати и губернаторски ръководства, както и запознаване с исторически и културни забележителности на една от най-древните страни на азиатския континент, с цивилизация от 5000 години... Сеул от птичи поглед и на една ръка разстояние От най-високата точка на столицата Сеул стъклената 360-градусова площадка на телевизионната кула, издигната на хълма Намсан (Южната планина), градът се разстила като на длан. Пейзажът е странна смесица от небостъргачи от стъкло, алуминий и бетон, които на места наподобяват нюйоркския Уолстрийт, едноетажни и двуетажни къщи в традиционната корейска архитектура, море от жилищни блокове, многолентови магистрали и тесни улички, паркове и разхвърляни ниски хълмове с туфи зеленина. Градът е прорязан от разлялата се нашироко река Хан с броеница от мостове, които, както узнаваме, продължават да растат като гъби. До миналата година са били 30, сега едновременно се строят още два. Най-красивият сред тях и по световните стандарти е мостът Банпо със светещите и пеещи фонтани Лунна дъга , които падат от двете му страни като водопад. Днес Сеул е един от най-гъсто населените градове на света 40 на сто от жителите на Южна Корея са съсредоточени в столицата (12 млн.) и в околностите, или общо 20 милиона души. А за да се предпазят столичани от смога на индустриализацията, правителството е обособило обширни терени за отдих и спорт от двете страни на реката. Имахме възможност в един късен следобед, озарен от червения залез над Хан, да преминем пешком край зелените поляни, изпълнени с двойки и семейства с малки деца с палатки, да видим оборудваните детски и спорни площадки, ведно с велосипедните алеи, по които профучаваха тийнейджъри и студенти с каски на главата. Светлинни надписи и забранителни знаци предупреждаваха, че и тук, сред природата, както по улиците и площадите на самия град, пушенето е строго забранено. От 1 септември т. г. в Южна Корея влязоха в сила строги мерки срещу тютюнопушенето не може да пафкаш цигара на по-малко от 10 метра от спирка на метро, автобус и пр. Глобите са солени и безапелационни за всички... По законите на фън шуй Въпреки че столицата е видимо пренаселена, дори в самия й делови търговски и финансов център нямаш чувството, че си се изгубил в бетонна джунгла. В Република Корея и по-специално в Сеул бързо се строи и бързо се разрушава. На една ръка разстояние от хотела ни в даунтауна е централният оживен булевард, който води към старинния дворцов комплекс Кенбоккун (Дворец на сияещото щастие). Построен през XIV век по законите на фън шуй с неизменната планина на север и река на юг, императорският дворец е бил разрушаван многократно от японските нашественици. Съсипан е и по време на Корейската война. По-късно е напълно възстановен в първоначалния си вид. Но ако следваш фън шуй и за съвременния ландшафт, как да докараш вода в центъра на града? И ето че преди години властите пристъпват към едно безпрецедентно решение в даунтауна: демонтира се автострада с оживен трафик и пренаселени жилища от двете й страни, за да изведат на повърхността река, която в средата на миналия век е била затрупана под земята. Целият проект струвал на града половин милиард долара. Сега тази река или ручей с водопадна каскада под името Чонгечон протича на протежение от 11 километра през деловия център на Сеул. Веднага след откриването й реката става любимо място за отдих и прохлада на столичани. Сърдечни срещи с колеги и Дунавско хоро на хиляди километри от родината Още първата вечер бяхме поканени от ръководството на АЖРК в централата на асоциацията, където нашите домакини ни изненадаха приятно с плаката на български език: Сърдечно приветстваме делегацията на СБЖ в Корея! . Президентът на асоциацията Гю Сънг Джонг изрази задоволството си, че СБЖ е първата организация в Европа, с която Асоциацията на корейските журналисти е сключила договор за сътрудничество и той вече навлиза във втората си година. Гю Сънг Джонг с вълнение си припомни за посещението у нас начело на делегация на АЖРК това лято, по време на което се е докоснал до историята и величието на България. Срещата ни с вас не бе случайна , а е трябвало да стане убеден е г-н Гю Сънг Джонг, който разчупи протоколните клишета и сподели, че е бил трогнат от българското гостоприемство, че чувства г-жа Снежана Тодорова, председателя на СБЖ, като своя сестра, а Иван Върбанов, главния секретар на СБЖ, като свой брат. Президентът на журналистическата организация на домакините ни изрази желанието си връзките между двата съюза да укрепват и занапред. От наша страна ръководителят на делегацията на СБЖ Валентин Колев предложи освен посещения на журналисти всяка година да се приложат и нови форми на сътрудничество като съвместна реализация на проекти, обмяна на опит, медийни инициативи и включване на научните и образователните журналистически звена в програмите на предстоящите активности на двата съюза. Това е гаранция и здрава основа за бъдещото развитие на нашите отношения. Георги Калагларски пък разказа подробно за възможностите за морска почивка на южнокорейските колеги в Международния дом на журналистите във Варна, откъдето те могат да направят и рейдове за опознаване на историята и красотата на нашата страна. На вечерята в залата под покрива на представителния хотел Президент , която г-н Гю Сънг Джонг даде в чест на нашата делегация, спонтанно се появи идеята да я завършим по български . От смартфоните се заизливаха ритмите на Дикоилиевото Дунавско хоро, продължени акапелно с Бяла роза във вдъхновеното изпълнение на Емил Розов, а красивата Доника Ризова водеше хорото, на което се хванаха всички и корейци, и българи. Културна експанзия в действие В Сеул нашата делегация посети небостъргача с редакцията на един от трите най-големи вестника в страната - JoongAng Ilbo, собственост на медийна група, която издава още 10 вестника, 10 списания и притежава четири телевизионни канала, сред които е и популярната JTBC . С щипка патриотична гордост узнахме, че нашият сънародник Михал Ашминов, професионален готвач и собственик на ресторанта с българска кухня Зелен , участва в едно от най-гледаните предавания на JTBC Погрижи се за хладилника ми ... Но голямата атракция ни очакваше на интерактивната платформа MBC World на една от водещите радио и телевизионни компании на Южна Корея MBC. От началото на XXI век MBC разширява обхвата на дейност и започва да продуцира игрални и документални филми, телевизионни сериали и развлекателни програми, които се разпространяват в 90 страни. Тя е една от първите лястовици на културната експанзия на Южна Корея по света и през последните 15-ина години налива огромни средства за популяризиране на всичко корейско от филмите и музиката през модата до кухнята и бойното изкуство таекуондо, с амбицията да заеме нишата, доминирана от САЩ от няколко десетилетия. Емблематичното за корейската кей-поп култура парче Гангнъм стайл , се превърна в световен мегахит, а клипът му регистрира рекорд: над два милиарда гледания в Youtube... Точно тази треска, породена от триумфалния успех на сериалите, идолатрията по актьори и попзвезди, се експлоатира хитроумно и доходно от създадения по последната дума на дигиталната технологии реален и виртуален тематичен парк MBC World, за който корпорацията е отделила цял етаж. В редуващите се зали и студиа можеш да влезеш в ролята на новинар и синоптик, да облечеш исторически костюми и бойни доспехи, да се докоснеш до любимия си филмов и тв герой, да пееш и танцуваш с попзвезда, да се наслаждаваш на уникален холограмен попконцерт. И без да се отлепяш от креслото, с очила за виртуална реалност (естествено Самсунг ), да полетиш над триизмерно пространство с повишен адреналин... (Следва втора част) Снимки Валентин Колев и авторката Tue, 13 Sep 2016 19:40:56 +0300 Украински журналисти и СБЖ обменят идеи за сътрудничество http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32880 СБЖ Украинските журналисти и членове на ръководството на НСЖУ пребивават в МДЖ-Варна по покана на СБЖ. Те се срещнаха с председателя на СБЖ Снежана Тодорова. По време на срещата бяха обсъдени въпроси за бъдещо сътрудничество между СБЖ и НСЖУ и набелязани конкретни инициативи през 2016-2017 г. за преодоляване на езика на омразата. Ръководителят на делегацията Юрий Роботин, секретар по международните въпроси на НСЖУ и председател на регионална журналистическа организация в Одеса, отбеляза: Убеден съм, че украинският език е преди всичко език на единението между украинския и другите славянски народи. С общи усилия ще победим езика на омразата, което е в интерес на нашите народи . Снежана Тодорова бе наградена с медал 25 години независима Украйна на Одеската журналистическа организация за принос в развитието на сътрудничеството между журналистите на България и Украйна. Украинската журналистическа делегация, включваща представители на медии от регионите на Киев и Одеса, посети РТВЦ Варна и Радио Варна. Бяха обсъдени професионални теми, а гостите се запознаха с работния процес в двете медии. Благодарим ви, че ни приемате за пореден път в една хубава и спокойна атмосфера. Варна има всички предпоставки за развитие на спокойно творческо мислене. Така се обърна към домакините Юрий Роботин. Той благодари още веднъж на председателя на СБЖ Снежана Тодорова за поканата за тази визита и добави, че България и Украйна си взаимодействат добре - още повече, че Варна и Одеса са побратимени градове. Роботин заяви, че се надява двата народа да продължат да поддържат добри връзки и в бъдеще. Като израз на доброто сътрудничество представителите на Националния съюз на украинските журналисти връчиха почетен знак 25 години независима Украйна на Елица Виденова - директор на Радио Варна, Матей Тодоров - главен продуцент на Радио Варна, Мариета Бобева - директор РТВЦ - Варна, и доц. Георги Калагларски член на УС на СБЖ. От своя страна доц. Калагларски връчи на Юрий Роботин награда Златно перо на СБЖ за особено значими заслуги за развитието на отношенията между българските и украинските журналисти. Tue, 13 Sep 2016 18:37:12 +0300 Втора делегация на СБЖ посети Република Корея http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32820 СБЖ Поредната крачка в развитието на отношенията между българските и корейските журналисти е направена след посещението на петчленната делегация на СБЖ в Република Корея от 30 август до 5 септември. Тя е резултат от подписаното през миналата година Споразумение за сътрудничество между СБЖ и АЖРК (Асоциация на журналистите от Република Корея). В Сеул бе проведена среща на ръководството на Асоциацията с българските им колеги. Гю Сънг Джонг, президентна АЖРК, благодари за топлия прием, който бе оказан през месец май на корейската делегация, и пожела ползотворно пребиваване на българските гости. От наша страна водачът на делегацията, членът на УС на СБЖ Валентин Колев предложи освен посещения на журналисти всяка година да се приложат и нови форми на сътрудничество като съвместна реализация на проекти, обмяна на опит, медийни инициативи и включване на научните и образователните журналистически звена в програмите на предстоящите активности на двата съюза. Това е гаранция и здрава основа за бъдещото развитие на нашите отношения. Делегацията ни посети медийната група JTTC, включваща 10 вестника, 10 списания и четири телевизионни канала, сред които е популярният СВS, интерактивната платформа на най-голямата телевизия MBC CONTENT WORLD. Групата ни се срещна със заместник-говорителя на корейското външно министерство Сун Нам Кук, генерален директор на пресофиса на министерството, с Ким Банг Хун, вицегубернатор на Самоуправляващата се провинция Чеджу, с Хео Беоб-риул, заместник-кмет на най-големия южен град Сеогуипо на остров Чеджу, с КимЧол У, президент на регионалната асоциация на журналистите в Тегу, провинция Кьонсан-Пукто, и водещ на популярно токшоу в телевизия MBC. Домакините предложиха и богата програма в Дженджу, древната столица на династията Сила, както и на острова Чеджу. Островът е известен освен с фаткта, че е търсена от 13 милиона души годишно туристическа дестинация, също и с близо стоте музея, които са разположени там, както и с изчезващата професия на жените гмуркачки хаенйео , предложени за включване в списъка на ЮНЕСКО за паметниците на световното културно нематериално наследство. Нашата делегация видя, а някои от членовете й и участваха, в шоуто на трупата НАНТА, която наскоро осъществи турне в 53 държави и близо 300 града на петте континента. Сред посетените обекти бе и Вдъхновяващата градина с бонсаите, езерцата и каменните пластики, където се оказахме първата група от България. А това означаваше и наше послание в официалната им книга, ритуално пиене на чай и снимки с основателя на градината Сонг Бум Йонг. Последва и посещение на скритата от човешките погледи градина на тайните, в която гости са били официални делегации на най-високо равнище от десетки страни, сред които Ху Цзинтао, Цзян Цзъмин, Ясухиро Накасоне, султана на Бруней и много други. Thu, 08 Sep 2016 18:15:21 +0300 Лауреатите от Медийния фестивал „Моя провинция“ пристигат в България http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32563 СБЖ За трета поредна година в град Кострома, Русия, се проведе XVII-ото издание на Общоруския фестивал за телевизионни филми и програми, X-ият Общоруски радиофестивал и X-ият Общоруски фестивал на пресата, обединени под общия бранд Моя провинция . Журналистическият празник събра повече от 80 колеги от различни краища на Русия, които са представители на 50 медии. Делегации от България и Беларус също взеха участие в събитието. Моя провинция е уникален и значим медиен проект. Съюзът на българските журналисти работи в отлично взаимодействие със Съюза на журналистите на Русия, а сътрудничеството с фестивалното движение Моя провинция ще продължава да се развива и крепне, заради общите теми и стремежът да бъдат откривани новите хоризонти за развитие на професионалната журналистика, да бъдат съхранени професионалните и етични стандарти в работата, да бъдат уважавани традициите и в същото време да се върви по пътя на обновлението и прогреса. Всички ние работим заедно не само на територията на професионалната сфера, но и в името на развиването и на дружеските отношения между нашите братски народи. Журналистите са посланици на своите страни. Защото, когато говорят, разказват или пишат за живота, за взаимоотношенията между хората, когато показват удивителната красота на природата, когато анализират ръста на икономиката, достиженията на бизнеса, способстват за подобряване на връзките между страните и народите. Обменът на информация е стратегически път на познание и солидарност между различните страни и култури. Моя провинция създава неповторим уют и възможност за професионално общуване между журналистите в изключително сърдечна обстановка. Фестивалът е платформа за обмен на идеи и опит, арена на дискусии по професионални теми, академия за действащи журналисти. Независимо от крайното класиране, всички участници във форума са победители. Защото всички печелят нови приятелства, договарят нови проекти и сътрудничества, зареждат се с креативност и творчески потенциал, обменят опит. Форумът в Русия постави въпроса за авторитета и ролята на регионалните медии Моя провинция разбива модела на налаганото понятие провинциална журналистика , доколкото журналистиката може да бъде оценявана според критериите: професионална, добра, честна, искрена, актуална или просто - лоша. Ролята на регионалните медии в съвременния свят е огромна. Те следват мисията си да показват хората и живота в малкия град, културното многообразие, обичаите и традициите. Те трябва да информират - да преведат на достъпен език за хората всичко, което се случва по света и в страната, в обществения, политико-икономически, социален и културен живот, международните връзки т.н. Но в същото време именно регионалните медиите са натоварени с важната роля да бъдат коректив на местната власт и да помагат за решаването на въпроси и проблеми от дневния ред на хората в диалог с институциите. Регионалните медии са медиаторът между хората и институциите, те са гласът на хората, обществен защитник и застъпник, а работата им е в служба на обществото и регионите. По време на форума прозвуча и насоката в която трябва да работят руските журналисти от регионалните медии обединение на усилията им, за да успеят да наложат по-силно и по-ярко да звучи гласът им във федералния ефир на Русия. Журито на фестивала, оглавявано от Всеволод Богданов председател на Съюза на журналистите на Русия, оцени журналистическите постижения в различните жанрове. Номинации бяха излъчени и в категорията Аз виждам света , в която се отличава операторското майсторство, а призът е учреден в памет на оператора Олег Миляев. В годината, обявена от президента на Руската Федерация Владимир Путин за Година на киното в Русия , награди бяха присъдени и за материали, посветени на седмото изкуство . Споделяме опит е една от най-интересните категории, в която се представят успешно реализирани медийни кампании през годината. Според регламента на фестивала всички участници са членове на журито. Самите те определят с гласуване коя е най-успешната медийна акция през годината. Тази година Съюзът на българските журналисти присъди своя извънредна премия в тази категория. Наградата получи проектът Земский доктор , организиран и реализиран от областната радио- и телевизионна компания Русь съвместно с редакцията на областния вестник Северная правда и департамента по здравеопазване на Костромска област. Кампанията се провежда вече за пета поредна година и показва реални значими резултати способства за притока на млади кадри в медицинските заведения в град Кострома. За времето на провеждането на конкурса през 2015 г. са излъчени над 74 репортажи, а своя глас за най-добър лекар са дали 110 000 зрители, не само от региона, но и от цяла Русия. Новодошлите лекари в областта получават и реална помощ от властите безплатни квартири и медицинско оборудване за кабинетите и болниците. Фестивалът Моя провинция е и искрата, която разпалва огъня и светлината. Позитивният пример за това как журналистите и медиите имат потенциала и силата да създават и осъществяват свои благотворителни и социални кампании е изключително заразителен и благотворен. Защото в надпреварата се случва нещо много по-важно - хуманността и позитивните дела се умножават, постигат се конкретни резултати, измерващи се в реален брой спасени човешки животи и променени към по-добро човешки съдби. Очакваме с нетърпение всички лауреати на конкурса в България през септември! XVII-ото издание на Моя провинция завърши. Да живее XVIII-ият фестивал! Снимки Авторът Wed, 17 Aug 2016 15:38:14 +0300 Снежана Тодорова прие шефа на “Икономик дейли” Сю Жу Джун http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32544 СБЖ 5-членна делагация, водена от председателя на Икономик дейли , е на посещение в България. В нея влизат още: секретарят на изданието Вей Юн Ганг, директорът по международните въпроси Гу Дзин Дзун, шефът на отдела по външно-икономически отношения Пан Хонг и редакторът Лу Чън. Може би има разлика между българския съюз на журналистите и китайския съюз, но тяхната цел е една да бъдат Дом на журналистите , бе категоричен президентът на водещия китайски икономически и финансов ежедневник. Основан през 1983 г., вестникът поставя акцент преди всичко върху публикациите, свързани със световното икономическо и финансово развитие. Основните принципи, които изданието се стреми да спазва, за да бъде толкова търсено и четено в Китай, са новини, задълбоченост, конструктивност и необходимост . Така, в продължение на 33 години вестникът е водещото издание на медийната група Икономик дейли , в която влизат 18 печатни издания. Имаме добро сътрудничество с китайските колеги Отношенията между българските и китайските журналисти имат голям потенциал за бъдещо развитие , заяви Сю Жу Джун, като подчерта, че, както всички печатни медии, така и китайските се сблъскват с конкуренцията на онлайн изданията медиите, които сега са модерни... За да може да обслужва различни среди от обществото и да представлява интерес за повече хора, Икономик дейли излиза освен на хартиен носител, още и в онлайн- и видео-формат. Повечето бизнесмени вече четат предимно с телефоните си , добави гостът и обясни, че основната таргет-група на изданието са бизнесмени, инвеститори и мениджъри, които имат намерение да инвестират в чужбина. В този смисъл от изключителна важност е да се засилят контактите с българските медии, като за целта се използват различни формати: двустранно сътрудничество, публикации и предавания в български и китайски СМИ, размяна на посещения между отделни издания, както и провеждане на общи журналистически форуми. От своя страна Снежана Тодорова запозна гостите с дейността на СБЖ, с неговото устройство и основни цели. Тя подчерта, че и в България всяко книжно издание има своя интернет платформа, която се чете от много повече потребители. Тя разказа за изключително доброто, над-30-годишно досегашно сътрудничество между СБЖ и Асоциацията на китайските журналисти. Чрез ежегоден обмен на делегации, чрез публикации по различни теми, чрез двустранни контакти и по време на межуднародни срещи и конференции българските и китайски журналисти се информират взаимно за състоянието и проблемите на медиите в двете страни. Като резултат от доброто сътрудничество между България и Китай тя даде пример с първия носител на наградата на СБЖ Златното перо , номиниран от колегите в секцията за чуждестранни кореспонденти в България бившия кореспондент на в. Икономик дейли Джан Чун Джун. В края на срещата Снежана Тодорова покани представителите на Икономик дейли да се присъединят към делегацията на Асоциацията на китайските журналисти, която ще посети страната ни в края на септември т.г. Mon, 15 Aug 2016 18:35:46 +0300 Журналисти от цяла Русия участват във фестивала „Моя провинция“ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32496 СБЖ Моя провинция се превърна през годините в знаков празник за регионалните журналисти в Русия, като сред международните партньори водещо е мястото на Съюза на българските журналисти. Тази година фестивалът е посветен на руското кино. В Кострома са работили плеяда известни кинематографисти и актьори, а областният център завоюва през годините заслужено своята репутация на снимачна площадка за десетки популярни руски филмови продукции. Медийният форум се превърна в средище, където журналистите общуват, дискутират професионални теми и бележат новите хоризонти на развитие на медиите, а също така обменят опит и пазят традициите. Уникалността на фестивала Моя провинци се заключава в това, че той дава възможност да бъде показан животът на обикновения човек от различните региони на Русия, проблемите на деня, многообразието на култури, обичаи, традиции. Филмите, радио- и телевизионните програми, репортажите и статиите, които са част от конкурсната програма, са изключително вълнуващи не само за журито, но и за зрителите, слушателите и читателите. В своето приветствие до участниците във фестивала председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова посочи: Сътрудничеството между Съюза на българските журналисти и Общоруското фестивално движение Моя провинция се развива и крепне с всяка изминала година, защото то спомага за укрепването на дружеските отношение между нашите страни и народи. То е проверено във времето и нашата обща история. Никой и нищо не може да ни раздели . Ролята на регионалните медии е огромна, защото те са натоварени с важната мисия да спомагат за решаването на проблемите в регионите и да бъдат медиатор в диалога между гражданите и институциите. Те показват героите на нашето време, за които често в националния ефир или на страниците на националната преса не достига време и място. Ежедневната работа на журналистите от регионалните медии е изключително жива и активна, а способността й да вълнува и да провокира е в унисон с мисията журналистиката да бъде в служба на обществото. Именно регионалните медии пишат летописа на малките градове, в чието ежедневие се крие неповторим колорит и традиции. Фестивалът Моя провинция търси и отличава потенциала на журналистическия талант в няколко отделни номинации. Медийното жури тази година е оглавявано от председателя на Съюза на журналистите на Русия Всеволод Леонидович Богданов, а в състава му са включени топ журналисти, медийни експерти, тв водещи, преподаватели. Сред съдиите са: президентът на фестивала Моя провинция Елена Фоминих, Надежда Ажгихина секретар на Съюза на журналистите на Русия, Юрий Бутунин ръководител на пресслужбата на Съюза на журналистите на Москва, Алла Данко академик в Международната телевизионна академия, лауреат на премията Слава на нациите . През първия фестивален ден бе проведена среща с губернатора на Костромска област Сергей Ситников, който е сред патроните на форума. Сред участниците в конкурсната програма е селектирана продукция на Българската национална телевизия - филмът Празник на духовността в Златоград , с автори Георги Торнев и Мира Добрева. Когато за нас разказват централните медии, те гледат през очите на федералните журналисти или репортерските екипи, които идват само за определено събитие в дадено населено място. Гледната точка става съвсем друга, когато регионалните медии създават сюжетите и разказват от първо лице , споделя президентът на фестивала Моя провинция Елена Фоминих, която е сърцето, духът и автор на идеята на медийния проект. Обичайно в първата категория фестивалът номинира журналистически работи в различните жанрове. Втората категории от селекции за 2016 г. е посветена на киното, в унисон с обявената от президента Владимир Путин Година на киното в Русия. Конкурсната програма допуска разнообразни сюжети, които са посветени на седмото изкуство. В третата категория са номинирани проекти, които разкриват споделянето на успешни медийни кампании. Всички участници във фестивала се събират, за да разкажат един на друг за своите най-успешни събития през годината. Победителите ще бъдат излъчени от самите участници, които ще определят най-достойните проекти за награди. Идеята ни е участниците да не бъдат в ролята на конкуренти , разказва Елена Фоминих. Журналистите работят и се изявяват в различни жанрове и категории, но имат общи ценности. Категорията, в която медийните представители представят водещия си опит, на практика спомага за творческото и професионално израстване на цялата гилдия . Четвъртата категория традиционно е посветена на операторско майсторство. Призът Аз виждам света е учреден в памет на оператора Олег Миляев. Според регламента операторите от цялата страна могат да изпращат за участие свои работи, които ще бъдат оценявани по степента на въздействие на картината, без текст и говор , пояснява Елена Фоминих. Президентът на фестивала Моя провинция създава преди 14 години значима социална кампания, която е пример за силата на журналистиката и медиите. За реализацията на благотворителния телемаратон - Ние сме хора , получава много отличия и награди, в това число и държавната премия на президента на Руската Федерация Владимир Путин. Всички екипи работят 24 часа на живо в ефир - монтажисти, оператори, журналисти, като обичайно всяка наша кампания има за цел да събере средства за дете, което се нуждае от спешна животоспасяваща операция, присаждане на орган или се нуждае от възстановяване след тежко заболяване. Кампанията се излъчва през цялото денонощие, а репортерите и журналистите са на улиците, в метростанциите, в различни точки на града, за да призовават за набирането на средствата. Всичко се случва пред камерите, чрез преки включвания от всички пунктове. Администрацията на президента ни изпрати огромна сума, за да помогне. Щастлива съм от обществения отзвук и резултатите. Жителите на нашия град Борисогле́бск, Воронежска област в Русия, превърнаха всяка акция в празник за града. Резултатите: 14 телемаратона спасиха 12 човешки живота, а кампанията се превърна в най-добрата социална кампания в Русия , заключава Елена Фоминих. Церемонията по откриването на фестивала Моя провинци се състоя в Държавния драматичен театър на гр. Кострома. Участниците в медийния форум бяха гости и на творческата вечер на Светлана Светлична. Снимки Иван Върбанов Thu, 11 Aug 2016 09:30:06 +0300 Виетнам награди колежката Къдринка Къдринова http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32420 СБЖ Високото отличие за журналистката международничка Къдринка Къдринова, което се дава за публикации, излезли през 2015 г., й е присъдено за нейното авторство на приложението Магията Виетнам . Приложението бе отпечатано миналата година от спрялото междувременно да излиза списание Тема , чийто зам.-главен редактор бе Къдринова. В конкурса участваха автори от цял свят и наградата на Къдринова е и награда за България, която разполага във Виетнам с всеотдайно лоби в лицето на около 30 000 български възпитаници, заемащи днес ключови позиции във виетнамския държавен, обществен и икономически живот. Церемония в посолството Посланичката на Виетнам у нас Нгуен Тхи Хонг Оан връчи на Къдринова наградата на тържествена церемония в посолството, в която участваха представители на МВнР, на нашите академични среди, на българското Дружество за приятелство с Виетнам, на виетнамската общност у нас, както и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан отбеляза, че високата оценка за работата на журналистката е още един знак за отличните отношения между нашите две страни. Посланичката припомни етапите в журналистическата работа на Къдринова, свързана с Виетнам, и й благодари за искрената обич към виетнамския народ, с който са пропити нейните авторски творби на виетнамски теми. Топли връзки Къдринова на свой ред благодари на Виетнам за вниманието и оценяването на нейния журналистически труд и изрази голямото си уважение към впечатляващите постижения на тази страна, едва преди четири десетилетия излязла от продължителна и трагична война, а днес удивляваща всички ни с най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. Журналистката пожела на виетнамците и занапред да бъдат пример за всеотдайност, героизъм, трудолюбие и жизнерадост, с който да продължават да вдъхновяват света. Отличената авторка отбеляза също, че тази година се навършва едно десетилетия от по-тясното й ангажиране с виетнамската тема, което става при първото й пътуване във Виетнам през 2006 г. Впоследствие тя посещава страната още през 2009 г., 2010 г. и 2014 г., като публикува многобройни репортажи, интервюта и анализи, свързани с днешното динамично развитие на страната, с историята и културата й, с приноса на българските възпитаници. През 2009 г. Къдринова издава и своята книга Виетнам - феникс и дракон , която през 2010 г. излиза и на английски. През същата 2010 г. българската журналистка е удостоена и с виетнамския орден Дружба , връчен й лично от вицепрезидентката на Виетнам и българска възпитаничка Нгуен Тхи Зоан. Поводът за отличието Приложението Магията Виетнам , за което Къдринова получава сегашната си награда, е 32-странично специално издание на списание Тема . То беше публикувано през април 2015 г. и беше посветено на три важни юбилея 70-годишнината от обявяването на независимостта на Виетнам; 40-годишнината от освобождаването на Сайгон, днес град Хо Ши Мин, и края на войната във Виетнам; 65-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Виетнам. Къдринка Къдринова е ввтор на текстовете и на повечето от снимките в приложението. Общо то съдържа 9 самостоятелни текста, като всеки от тях обхваща отделна тема, а в комбинация те създават широка панорама на историята и на съвременните успехи на Виетнам. Въвеждащият текст е озаглавен Изворът . В него авторката се обръща към читателите, за да разкаже за отбелязваните от Виетнам важни годишнини и за топлите връзки на приятелство между българския и виетнамския народ, като посочва, че в останалите текстове могат да се прочетат подробностите. Текстът Тайната на виетнамското чудо разказва как 70 години след обявяването на независимостта си Виетнам продължава своите древни традиции и откликва на модерните предизвикателства със своята бързоразвиваща се икономика. Текстът Хилядолетният дракон е посветен на виетнамската столица Ханой, на историята, забележителностите и развитието на града в динамиката на времето. Текстът Долината на победителите е емоционален репортаж от участието на авторката в честването на 60-годишнината от победата край Диен Биен Фу, в който е дадена и фактология за национално-освободителните борби на Виетнам, за днешните грижи за развитие на по-изостаналите райони, за политиката към малцинствата и т.н. Текстът Силата на единението е по повод 40-годишнината от освобождаването на Сайгон, днес град Хо Ши Мин, и победата във войната, довела до обединяването на свободен, независим и социалистически Виетнам, като в разказа е вплетен и репортаж на авторката от посещенията й в град Хо Ши Мин и в тунелите Ку-Чи. Текстът Надеждно партньорство, неприкосновен суверенитет разказва за позиционирането на Виетнам на международната сцена за неговите конструктивни и възходящи отношения с големите световни сили и с всички държави в света, за активното му участие в авторитетни международни организации и, за отстояването на суверенитета му над островите в Източно море. Текстът Лотос и роза прави обзор на 65-те години, изминали от установяването на дипломатически отношения между Виетнам и България и описва изградилите се през това време живи човешки мостове между двата народа, за които специален принос имат многобройните български възпитаницивъв Виетнам. Текстът Пътят към храма е за религията и вярванията във Виетнам, като авторката споделя лични впечатления от честването на будисткия празник деня Весак - в храмовия комплекс Бай Дин през 2014 г. Последният текст в приложението е озаглавен Туристическите перли и представя на читателите красотите на залива Ха Лонг, курорта Ня Чан, историческия комплекс Ми Шон, древните Хой Ан и Хюе, природния феномен Чан Ан, както и вкусната и разнообразна виетнамска кухня. Fri, 05 Aug 2016 10:24:26 +0300 Корейски журналисти гостуват у нас по покана на СБЖ http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=31961 СБЖ В нея са включени още президентите на Асоциацията на журналистите в областите Gwangju и Daegu, президентът на Асоциацията на печатните медии, както и заместник-председателят на Изпълнителния комитет на АКЖ. Днес членовете на делегацията се срещнаха в София с председателя на СБЖ Снежана Тодорова и главния секретар на съюза Иван Върбанов. Най-сърдечно приветствам корейските ни колеги с добре дошли в нашата страна. Това е тяхното първо посещение и аз се надявам, че за краткото време в България, освен да се срещнат и разговарят със свои колеги-журналисти и да обменят опит и мнения, те също ще успеят да се запознаят с част от културната история на страната ни , каза Снежана Тодорова. От своя страна Иван Върбанов, който неотдавна взе участие в Световния форум за мир в Сеул, сподели впечатления от визитата и срещите с корейските колеги, като подчерта, че най-важната мисия и роля на журналистите е да казват истината, за да може световната общественост да има ясна и точна информация за случващото се на Корейския полуостров . Председателят на АКЖ благодари най-сърдечно на домакините, като изрази желанието и волята на корейските журналисти да развиват още по-тясно и всестранно сътрудничество с българските си колеги и да продължи обменът на представители на медиите от двете страни. По време на днешната първа среща бе уточнена програмата на корейските гости, която включва посещения в Пловдив, Старосел, Копривщица и Казанлък, на храм-паметника Шипка и Тракийската гробница Голямта косматка . В Казанлък корейските журналисти ще се срещнат с кмета на града Галина Стоянова, ще разгледат Музея на розата, Историческия музей и етнографския комплекс. В обиколката им из страната са включени още Рилският манастир и Боянската църква. Идеята е корейските гости да се запознаят с част от културно-историческите забележителности на страната ни. В столицата гостите ще разговарят с колегите си от в. Стандарт , телевизия Bulgaria on air , както и със заместник-кмета по въпросите на културата Тодор Чобанов. Специално внимание колегите от АКЖ ще отделят на Центъра по кореистика към Софийския университет. Tue, 21 Jun 2016 21:09:20 +0300 Отличия за СБЖ и Снежана Тодорова в Палестина http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=31701 СБЖ Документът предвижда размяна на журналистически групи и информации, оказване на синдикална и професионална подкрепа, както и организиране на съвместни инициативи и партньорство по актуални медийни теми и проблеми. Представителите на Генералния секретариат на Синдиката на палестинските журналисти изразиха гореща благодарност за подкрепата, която Съюзът на българските журналисти оказва на своите палестински колеги. СБЖ бе сред първите членове на Международната федерация на журналистите, който заклейми арестуването на палестинския журналист Омар Назал. Г-н Насер Абу Бакер, президент на Синдиката на палестинските журналисти, удостои г-жа Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, с почетния плакет на организацията. Г-жа Снежана Тодорова бе приета от г-н Тайеб Абдел Рахим, Генерален секретар на Президентството на Държавата Палестина. По време на разговорите г-н Рахим изрази високата оценка на президента на Държавата Палестина Махмуд Абас към Съюза на българските журналисти за оказваната подкрепа на палестинските журналисти в борбата им за независимост и отстояване на свободното слово. Снежана Тодорова се срещна и с г-н Азам Ал Ахмед, Председател на ФАТАХ в Парламента, генерал Тофик Терауи, ръководител на Независимия университет в град Ерихон, проф. А. Гауи, декан на Факултета по изкуствата и директор на Медийния център към Университета в гр. Наблус. Изключително вълнуващо и трогателно бе посещението в дома на Омар Назал, който преди повече от месец бе арестуван и изпратен в затвора от израелските власти с обвинение за административни нарушения . Съпругата на палестинския журналист г-жа Назал и неговите дъщери изразиха гореща благодарност към СБЖ за подкрепата за освобождаването на Омар Назал. По време на визитата си имах възможност да се срещна с палестински журналисти от Рамала, Ерусалим, Ерихон, Хеброн, Ветлеем, Наблуз и др. Навсякъде усещах съпричастността на палестинските ни колеги със страданията на палестинците, които години наред живеят в окупираната си родина, работят под дулата на израелските войници и въпреки това не губят вяра в справедливата кауза за освобождаването на Палестина. Изключително съм впечатлена от силата на журналистическата солидарност, обединението на палестинските журналисти и твърдата им воля да отстояват своите позиции, идеи и убеждения. Това заслужава нашето дълбоко уважение, респект и съпричастност , заяви Снежана Тодорова. Признателна съм за уважението към християните и християнските традиции, които няколко хилядолетия съжителстват с другите религии по тези свети земи. Имах възможност многократно лично да се убедя в палестинската добронамереност и толерантност към другите култури и вярвания. Може би затова толкова силен е контрастът с военното присъствие на представители на израелската армия и грозните бетонни стени, които ограждат палестинските земи от териториите на заселниците. Когато видиш всичко това със собствените си очи, нямаш сили да разбереш и осъзнаеш защо в днешния 21 век се гордеем с разрушаването на Берлинската стена, а мълчим за палестинските болки и сълзи? Иска ми се вярата в доброто и религиозните ценности да покажат пътя и дадат сила на народите по тези земи, за да заживеят в мир, съгласие и просперитет . Tue, 31 May 2016 20:12:27 +0300 Делегация на СБЖ бе топло посрещната от колеги в Китай http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=31565 СБЖ Това е поредната проява на приятелство и взаимен обмен на професионален опит и информация между двете организации от 1987 г. досега. На официалната среща в Общокитайската асоциация на журналистите в Пекин бяхме сърдечно приветствани от генералния секретар на асоциацията Джу Шоучън. Той отбеляза положителното развитие на отношенията между двете организации с всяко следващо посещение. Домакинът припомни целите на китайското общество: до 2021 г. да се удвои БВП и да се повиши двойно стандартът на живот на населението в градовете и селата. А през 2049 г., когато ще бъде отбелязана 100-годишнината от създаването на Китайската народна република, Китай да бъде модерна и развита страна. Това е т. нар. китайска мечта, националното обновяване и колективният просперитет. Гостувахме в редакция на ,,Женмин жибао Независимо колко си слушал, това не се равнява на преживяното припомни Джу Шоучън стара китайска мъдрост. Домакините се бяха постарали да се уверим сами. Показаха ни новата футуристична сграда на уебсайта на в. ,,Женмин жибао ( Народен всекидневник ). Висока 180 м., с 32 етажа, 5 от които под земята, тя е дело на китайски архитекти и е в експлоатация от миналата година. Редакцията на сайта е разположена на 10 етажа. Посрещна ни специален текст, който отбеляза, че сме 982-рото посещение за 2016 г. от около 7000 за година. А после се запознахме задочно с около 2000 колеги от цялата страна, които работят за сайта. Портретите им са подредени в началото на коридора млади хора на средна възраст 32 години. Те предават от Пекин, от всички провинции и 11 представителства в чужбина. Началото на сайта е на 1 януари 1997 г., разпространява се на 7 езика на малцинствата в Китай и на 9 чужди езика. Разполага с 5 студиа, разгледахме разположеното на 19-20 етаж студио от 700 кв. м. В Пекин гостувахме и на колегите от най-авторитетния селскостопански всекидневник ,,Нунмин (,,Селянин ). Той се разпространява в 95 на сто от 500-те хиляди села в Китай и съдейства за модернизиране на аграрната икономика в страната и изхранване на най-голямото население в света. Древните непалски мъдреци са оставили такъв съвет: ,,Веднъж в годината отивайте на място, където никога не сте били . Оказахме се добри ученици, бяхме първата българска журналистическа делегация, посетила Тибет. Заради Цинхай-Тибетското плато провинция Цинхай е по-рядко населена в сравнение с другите провинции в Китай. Тя е близо 7 пъти по-голяма от България по територия, а населението й е 5, 8 млн. Главният град Синин (,,Спокойно място на запад ) е на 2275 м надморска височина. От малко село през 1929 г., днес той е 2-милионен град с небостъргачи и развита икономическа зона. Заобиколен е от планини, а 40 % от територията му е зеленина. Бързото разрастване се дължи на заселването на хора от различни малцинства. 47 % от жителите на провинция Цинхай са от малцинствата (23 % от тях са тибетци). Богатата култура в тази част на страната се дължи на тяхното разнообразие. То е видимо в облеклото, джамиите, храмовете... Недалеч от Синин е най-големият будистки храм за т. нар жълто направление в тази религия - Та ър, с 800 монаси и 19 учители. А Музеят за традиционна тибетска медицина в Синин респектира както от историческа, така и от съвременна гледна точка. Посетихме тибетски вестник и телевизия Журналистите от провинцията имат благодатната мисия да представят и развиват културните специфики в района. От 1951 г. в Синин излиза първият вестник на тибетски език в Китай. Той е от шестте вестника на издателство ,,Цинхай . През 1997 г. е създадена и специална тибетска редакция. В нея работят 22-ма колеги от различни малцинства. Те ни посрещнаха в националните си костюми и по стар тибетски обичай ни дариха с дълги, бели, копринени шалове (хата), да ни пазят от зли духове. Това е знак на уважение към гостите, символ на чистота и благородство. Вестникът се разпространява във всички китайски провинции, където живеят тибетци. Има он лайн вариант, уеб страница за тибетска музика, популярна и в чужбина. Специален канал на тибетски език има и в Радио и телевизия ,,Цинхай . Той също е първият в Китай и съществува от 1951 г. с новини, културни и образователни предавания. От 1994 г. програмата е целодневна, гледана и от тибетците в Индия, Швейцария, Германия... Разбира се, навсякъде ни показваха и модерната техника, съвременните технологии и условия за работа. Всъщност главната цел и тема на нашето посещение в Китай бяха малцинствата и техните права. На всички срещи в редакциите се обсъждаха тези въпроси. Домакините се интересуваха от малцинствата в България и бяха изненадани от малкия им брой, в сравнение с техните 56 за цял Китай. В тибетския автономен район Хайнан, където минават Пътят на коприната и други исторически посоки, има 28 малцинства. Тибетците са 65 % от населението. Запазени са много ритуали, религиозни и културни празници. Автономният район е създаден през 1953 г. и се развива като център на селското стопанство, определен е за животновъдна база на Китай. Има много добри условия за животновъдство, 94 % от територията са пасища. От ,,Перлата на Пунин надникнахме в бъдещето Посетихме сдружение за отглеждане на овце, якове и високопланинска пшеница (лимец). Разгледахме и ново тибетско село. От 2014 г.са изградени 67 нови селища, още 30 са включени в проекта за 2016 г., за да се подобрят и уеднаквят стандартите за живот. Местните хора ни показаха плановете за развитие на селото, домовете си, внучетата си... Пяха, танцуваха, гощаваха ни с прясно и кисело мляко от якове, с питки от лимец и печени картофи. Навсякъде ни поднасяха зелен чай. Според тибетците на път можеш да тръгнеш без храна, но не и без чай, 3 дни без чай са достатъчни, за да легнеш болен. Сред тибетските мъдрости е и: ,,Бъдете нежни със земята. Не замърсявайте . Екологията е на първо място в провинция Цинхай. Там се гордеят с хранителните си продукти без никакви добавки. Гордеят се с красивата си запазена природа. Заради прохладния климат през лятото Цинхай се развива като туристически район. Разнообразните му природни залежи се добиват и изпращат за преработка в Източен Китай. Силното слънцегреене е ,,уловено от огромни соларни паркове. Изградени са много хотели за туристи от цял свят. Привлича ги най-вече соленото езеро ,,Цинхай (,,Зелено езеро на тибетски език) на 3200 м над морското равнище. Бивша военна база за производство на торпеда, сега тук е пристан за туристически корабчета, рай за птици и риби. Езерото е заобиколено от снежни върхове. Покрай него почвата е плодородна. Плановете за бъдещето включват облагородяване на пустеещи земи, създаване на национална фуражна база, отглеждане на маслодайни култури, преработка на кожи и вълна, развитие на занаятите. Над Синин се извисява 188-метровата кула ,,Перлата на Пунин . Дело на същия колектив, проектирал известната кула в Шанхай, тя получава името си от Пу донг и Си нин . От нея се вижда модерната панорама на града, вижда се надалече, в бъдещето. От върховете на Цинхай-Тибетското плато се наблюдава не само надалече, а и надълбоко във водите на ,,Зеленото езеро , в душите на местните хора, останали верни на своята земя, свързани с природата и традициите. Подариха ни частица от тях, за цял живот. Fri, 20 May 2016 13:47:45 +0300 Почитаме паметта на Фотинов с монумент в Турция http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=29537 СБЖ На събитието, което се състоя в историческото селище Тирилийе, област Бурса, присъства делегация на СБЖ водена от главния секретар Иван Върбанов, ръководителят на дипломатическата мисия на Република България в Бурса Евгени Василев, кметове, представители на обществени организации, много журналисти. Церемонията по откриването на паметната плоча започна с едноминутно мълчание в знак на уважение към делото и мисията на Констинтин Фотинов и с изпълнение на химните на България и Турция. Представителите на двете журналистически организации засадиха чинар, който да пази жива паметта за епохалното дело на видния българин. Монументът се откри с посланието СБЖ и АЖМ да работят в името на свободата, демокрацията, бъдещето и приятелството между Турция и България , както и за ползотворното сътрудничество между двете журналистически организации. Нашето утре е свързано с нашето вчера. Ето защо ние подхождаме към дейността и делото на Константин Фотинов с голяма отговорност, като осъзнаваме мисията си завещаните от него ценности да успеем да предадем на бъдещите поколения. Съюзът на българските журналисти работи за осъществяването на този проект повече от 15 години. Когато говорим за свободна и независима медия, която работи в името на обществото и мира, бихме могли да споменем не малко имена на колеги и организации. Но, основоположникът е един Константин Фотинов , посочи в приветствието си към гостите Иван Върбанов. Председателят на журналистическото дружество Европрес Георги Найденов удостои Хъйми Хашал с почетния знак - медал За хората с добри сърца на фондация Помогни на нуждаещите се , заради дарението му на земята, върху която е изграден мемориалният монумент на бележития възрожденец. В състава на официалната българска делегация са й: доц.д-р Георги Калагларски член на УС на СБЖ, самоковските журналисти Надка Вардарова и Тодор Попов представители на родния град на Фотинов, Шевкие Чакър - Нихатова от Радио България и Азад Агасян от Радио Бинар БНР. Mon, 23 Nov 2015 21:12:14 +0200 Докосване до китайската мечта http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=29538 СБЖ Още при посрещането ни Чън Тао, директор на Европейското направление в Департамент Международни отношения на Асоциацията сподели, че целта на китайците днес е до 2021 г. да постигнат своята мечта да увеличат двойно брутния си вътрешен продукт и да създадат благоденствие в живота на всеки китаец. Възможно ли е това? Ето какво видяхме, докосвайки се до Китай и неговите хора. Още по пътя от летището до хотела, намиращ се в центъра на Пекин, се усеща ритъмът на над 20-милионната китайска столица. Смайващи гледки на комплекси от небостъргачи се редуват една след друга. Движението в обедния час пик е интензивно. И не че няма задръствания, но то почти не спира, а някак методично и невидимо се регулира. По улиците и кафенената не се виждат тълпи от хора, убиващи времето си просто ей-така. Имаш усещането, че всички китайци работят там някъде вътре из огромните сгради тихо и усърдно. Не се забелязва стрес и бързане а спокойствие и хармония. Сякаш жителите на града не са милиони. Тук-там из градинките и парковете се виждат групи хора, които танцуват под звуците на различни стилове музика. Но тя задължително е нежна и мелодична. Гледката може да се види по различни места и в различни часове на деня. Прословутите колелета ги има, но не са кой знае колко много. В потока от коли повече впечатляват малките триколки, които служат на дребните търговци за пренасяне на стока. Велико обновление на нацията Когато през март 2013 г. Си Дзинпин, председател на Китайската народна република и генерален секретар на Китайската комунистическа партия, встъпва в длъжност, в първото си обръщение към китайския народ той използва няколко пъти израза китайска мечта . Свързва го с идеята за велико обновление за китайската нация . Набляга върху емоционалния момент, свързан с мечтите на хората - да се запази бързото икономическото развитие, но и да се постигне благоденствие за всеки китаец. Оттогава постигането на китайската мечта се превръща в държавна политика, а подета от китайските медии, тя се превръща в цел за китайския народ. Всеки има своя мечта , казва Си Дзинпин. И призовава младите китайци да мечтаят, да работят усърдно за осъществяването на мечтите си и просперитета на нацията си. Наближавайки центъра на Пекин, започват да се съзират и знаците, оставени от хилядолетната му история пъстри врати, части от покриви на дворци, храмове, стени, малки улички с особена арт атмосфера... За селище на това място за пръв път се споменава в историческите хроники от 11 век пр.н.е., когато династия Джоу побеждава династията Шан. Цялостното развитие на града оттогава до днес може да се проследи в... Столичния музей Той бе и първата забележителност, която посетихме в Пекин. В него може да се види какво ли не древни папируси, уникални изделия от порцелан, изящни бижута от редки минерали... В различните сектори на музея чрез фигурални композиции са представени възстановки на живота от различни сфери и периоди от развитието на нацията. Тук има разказ за всичко за малките очарователни улички хутуните, за традиционните къщи съхъюен , за дворците, за войните и дори за водната система на Пекин! В странното, с формата на наклонен цилиндър крило, на няколко етажа са разположени временните изложби. Музеят е перфектно организиран и въпреки това човек трудно може да го разгледа в рамките на няколко часа. Но пък лесно може да се изгуби. В крайна сметна всеки посетител отнася нещо със себе си като незабравим спомен. Както и от другите музеи в Пекин. Трябва да напомним, че след Лондон, китайската столица е на второ място в света по брой на музеите те са над 140. Град-мечта за туристите. Както повечето от обществено значимите сгради в китайската столица, съвременната архитектура на музея звучи почти космически. Разбира се, в това отношение най-впечатляващо е прословутото Птиче гнездо националният стадион в Пекин, едно от чудесата на инженерната мисъл в света. Да ти кажат с усмивка Син Чин! Китайският народ е добронамерен, отворен към хората и света и много, много любезен. Това се усещаше навсякъде, където отивахме без значение дали в Китайския народен университет, в редакцията на вестник в столицата или провинцията, в клуб за възрастни хора, в ресторант или просто на улицата, навсякъде те даряват с усмивки. И навсякъде се чува: Син Чин! , което в превод значи: Заповядайте, влезте! . Хората ни се радваха, прегръщаха, искаха да се снимат с нас. И това не е защото им липсват чужденци. Естествено из Пекин щъкат милиони туристи от цял свят. А защото такава им е природата. И защото свързват българите с два факта с това, че България е втората страна след Съветския съюз, признала Китайската народна република и с българската роза, без която, за прецизните и изящни в естетическо отношение китайки, парфюмерийната индустрия не би съществувала. Обожавам мириса на розовото масло сподели и младата ни преводачка Чън Циао, студентка по български език в Пекинския университет, или както всички я наричахме - Милена. Китайският народен университет Образованието и стремежът към него са на почит в Китай. Неслучайно страната е на първо място по брой на студентите в света - те са някъде около 27 млн. Причините за това се крият не само в мечтите на младите хора и в древните философии на Изтока, а и в условията, които предлагат китайските университети. Само Факултетът по журналистика в Китайския народен университет Ренмин, е по-голям от който и да е наш университет. Създаден през 1955 г., днес той празнува своя 60-годишен юбилей. През факултета са минали над 10 000 студенти, а из него водач ни бе проф. Зонг Ксин, директорка на катедра Международна журналистика и комуникационни мастер програми . Тя с гордост ни показа кабинетите, радио кабината, тв студиото... А в залата, в която ни покани за среща със студентите, с изненада видяхме да ни посреща надписът Добре дошли, български журналисти! И може би всеки от нас видя за пръв път името си, изписано на китайски, на табелките за местата на масата. Силен интерес към България показаха въпросите на студентите, но също и желание за обсъждане как да се покаже положителният образ на Китай пред света. Очевидно смятат, че напоследък той не е добре представен в световните медии. Общокитайската асоциация на журналистите Надпис Добре дошли! ни посрещна и на входа на редакцията на в. Гуанмин дейли . Директорът на Бюрото по международните работи Ксиао Лианбин, първо ни разказа за историята на изданието чрез фотоизложба, разположена в обширното входно фоайе. После ни разведе из редакция, за каквато българските журналисти могат само да си мечтаят. Смайват най-вече внедрените в работата съвременни комуникационни технологии. Недалеч от сградата на в. Гуанмин дейли , почти на отсрещния тротоар, е разположена тази на Общокитайската асоциация на журналистите. Секретарят по международните отношения там Джу Шоучън, ни прие сърдечно в елегантен салон, в който на видно място сред подаръците от различни страни, стоеше и този от Съюза на българските журналисти - дървена скулптурка на Дон Кихот. Тя бе подарена на Асоциацията неотдавна, при едно посещение на нейни представители в София. Разговорът се въртеше около медийната обстановка у нас и в Китай и доброто партньорство, което имат съюзите ни вече 28 години. Кулминацията на срещата бе моментът, в който г-н Джу Шоучън връчи на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, престижното отличие на Общокитайската асоциация на журналистите сертификатът Приятел на китайските журналисти . От наша страна Джу Шоучън получи почетен плакет на СБЖ. Космическата опера в Пекин Още първият поглед към нея е шок. Съзираш - космическа чиния, полегнала кротко в центъра на изкуствено езеро. Две трети от повърхността на този шедьовър на футуризма, творение на френския архитект Пол Андрю, е от плочи от титан /22 000/, а останалата една трета - от стъкло. Нищо не нарушава перфектно гладката елипсовидна повърхност. За да стигнат до сърцето на операта, зрителите влизат през вход, разположен на брега на водния басейн, после минават през стъклен тунел под него, дълъг около 60 м. От двете страни по цялото му протежение може да се видят наредени различни произведения на изкуството, свързани с музиката, а на постери - и афишът на операта. Вижда се, че тук гостуват все световни величия - водещи оркестри, певци, балетисти. А вътре... Вътре, на площ от 149 500 кв. м., са изградени огромни зали за опера, концерт, театър... с общо 5473 места. В една от тях успяхме да се насладим на прекрасните изпълнения на хора Наследниците на дракона към Пекинската национална опера. И да се уверим, че ултрамодерните технологии са използвани не само в строителството на сградата, но и в оборудването за спектаклите. С една дума, видяхме опера мечта. И най-голямата инвестиция в културата на Китай за периода 2001 - 2005 г., възлизаща на 336 млн. долара. Националният театър в Пекин, както официално наричат сградата, е открит през 2007 г. Разположен е на запад от най-големия площад в света - Тянанмън, точно в противоположна посока на Забранения град Не може да посетиш Пекин и да не видиш две неща, за които всички сме чели и знаем - Забраненият град и Великата китайска стена /най-посещаваният туристически обект в света - годишно от 9-10 милиона души/. Но те са тема за друг разказ. Тук ще споделим само, че още на входа на Забранения град ни се усмихна надпис на български език - за електронен гид. Естествено, веднага се възползвахме от него. На всяка точка, на която стъпиш по време на разходката си из този град, устройството се включваше автоматично и приятен и мелодичен женски глас ни разказваше най-важното за нея. Кратко и с мярка, точно колкото трябва на един турист. А останалото е въпрос на въображение и на усещане. Мисля обаче, че в съзнанието на всеки от нас изплува картина от шедьовъра на Бертолучи - Последният император . Филмът е сниман в Забранения град, но Пу И, последният император от династията Цин, свършва живота си на север, в гр. Чанчун, столицата на провинция Джилин, който имахме късмета да посетим. Както и двореца му музей там. Трагичната съдба на императора-кукла се усеща във всичко - от строгата величественост на мебелировката до восъчните фигури, пресъздаващи скромността на житейското му поведение. Чанчун означава Дълга пролет И градът, сякаш за да докаже името си, вместо с бури и сняг, както всички очакваха, ни посрещна със слънце. Колегата там ни разказа, че жителите му са около 3 милиона. Че градът е млад, на 100-тина години, тъй като е бил разрушен от японците. Започва да се съживява икономически с помощта на Съветския съюз. Тук Мао Цзедун е на особена почит. Неговите снимки са навсякъде от фасадите на сградите до дисплеите на телефоните. Всъщност, ако попиташ китаец дали Мао Цзедун не е направил големи грешки, той отговаря, че може и да има такива, но заслугите му са много повече и че за своето време е изпълнил своите задачи. В Чачун видяхме и историята на Китайската комунистическа партия, разказана в снимки по стените на ресторант, носещ актуалното ... Fri, 20 Nov 2015 21:12:14 +0200 Международната дейност на СБЖ става все по-активна http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=32533 СБЖ - Последните два месеца като че ли преминаха под знака на международното сътрудничество, г-жо Тодорова. Къде и с кого се срещнахте? - Настина септември и октомври бяха наситени с разнообразни международни прояви, начало на които постави едно много интересно пътуване до Република Корея в изпълнение на споразумение за сътрудничество между СБЖ и Асоциацията на журналистите на Република Корея. То се осъществи по покана на корейските колеги. Шестима журналисти от нашата страна имаха възможност да посетят Сеул, Гуангджу, Суон и прочутия остров Чеджу. Идеята беше да се запознаем както с проблемите в сферата на журналистиката и как нашите колеги в Корея ги решават, така и с днешния ден на страната. Това беше първо посещение на български представители на медиите след подписването на договор за сътрудничество. Още на първата среща, която председателят на Асоциацията на корейските журналисти Чонг Рюл Парк направи в тържествената заседателна зала на тяхната организация, бяхме посрещнати с огромен плакат на български: Сърдечно приветстваме делегацията на СБЖ в Корея! . Г-н Парк ни поднесе своята статия за посещението си в България, публикуванавъв вестника на Асоциацията, илюстрирана със снимка от пресконференцията в СБЖ, отразяваща момента, когато му връчихме пластиката от дърво на Дон Кихот, която краси кабинета му и винаги ще му напомня, че в душата на всеки журналист има по един Дон Кихот. В същото това издание бяха публикувани и поздравления от ръководители на чуждестранни партньорски организации на Асоциацията на корейските журналистипо повод 51-годишнина от създаването й. Сред поздравлениета на петима председатели, поздравили асоциацията ,бе и поздравлението от СБЖ. Плакатът, който сърдечно ни приветства при пристигането в Сеул, ни придружаваше по време на осемдневното пътуване на всички места и срещи, като по този начин нашите любезни домакини изразяваха отношението си към българските журналисти. За мен беше много трогателно желанието им да ни покажат най-доброто, да ни обградят с най-голямо внимание, да проявят искрено гостоприемство и да развенчаят мита за азиатската сдържаност. СБЖ първи партньор на корейските журналисти в Европа. Корейците бяха изключително емоционални в израза на своите най-топли чувства към България и българските колеги. Заявявам това, защото съм имала възможност много да чета и да наблюдавам сдържаните реакции на различните представители от азиатски страни. А в Корея бяха извън тези утвърдени норми и шаблони. Посрещнаха ни много сърдечно и гостоприемно. Председателят Чонг Рюл Парк специално пристигна на остров Чеджу за прощалната вечеря с българската делегация и сподели своите искрени усещания, че сътрудничеството между нашите организации ще продължи да се развива и занапред по възходяща линия. По време на нашето пребиваване в Корея журналисти от различни издания много точно отразяваха гостуването ни, срещите с кметове, областни управители, колеги журналисти. В град Гуангджу имахме възможността да посетим новосъздадения и все още неоткрит Център за азиатска култура, който е учреден по инициатива на три азиатски държави - Китай, Япония и Република Корея, - и който бе отворен специално за нас. Той ще обединява най-добрите образци на азиатската култура от целия континент. Нашите впечатления бяха отразени в местните вестници. За нас е чест, че именно Асоциацията на журналистите на Република Корея е избрала СБЖ за свой първи партньор от европейска страна. Досега те не са имали партньори от Европа. Това е едно признание за скромните усилия на нашия съюз да развива контакти с различни страни. - А след Република Корея накъде? - След завръщането ми веднага заминах за Варна, където се състоя среща на журналисти от балканските страни и Черноморския регион. Преди година създадохме Балкански медиен център, който става все по-популярен сред колегите не само в региона. И така за втора година продължаваме инициативата на срещи от подобен род. На срещата обсъдихме актуални проблеми на колегите от балканските и черноморските страни. Участваха освен представители на Сърбия, Турция, Украйна и Русия, вицепрезидентката на Европейската федерация на журналистите Надежда Ажгихина и президентът на Международната федерация на журналистите Джим Бумела. По време на този форум успяхме да подпишем и споразумение за сътрудничество с ръководството на Националния съюз на журналистите в Украйна. Ръководителите на Европейската и Международна федерации на журналистите изпратиха писма, в които изразиха своята благодарност за успешно проведената журналистическа конференция и убеждението, че Международния дом на журналистите във Варна ще се утвърди като място за ползотворен диалог между ръководителите на журналистическите организации от Балканите и Черноморския регион и ще се превърне в център за мирни инициативи в журналистиката. За нас най-приятно беше това, че във Варна се състоя откровен диалог между колеги от Русия, Украйна, Сърбия, Турция и България По ясни причини най-сериозно и авторитетно бе представителството на българската журналистическа колегия. Желанието за общуване и контакти допринася за изясняване на много спорни въпроси. В близост до България, в Украйна, стават събития, към които не можем да бъдем равнодушни.. Като пример мога да посоча, че през втория ден на конференцията на нашия украински колега Юрий Роботин, който е ръководител на Регионалната журналистическа организация в Одеса, тревожно му позвъниха и го питаха къде, в кой полицейски участък се намира? Той каза, че участва в международна среща в България. В отговор му съобщиха, че се разпространява информация в интернет изданията в Украйна, че той е начело в списъка на арестуваните 60 журналисти. Това беше повод за нова тема на конференцията , а именно - за отговорността в професията, за достоверността на информацията. След подписването на договора с Украйна и приключването на срещата получих покана за участие в Евроазийския женски форум, обединил над 700 представители от над 70 страни, който се състоя в Санкт Петербург. Организатор беше Съветът на федерацията на Федералното събрание на РФ, ръководен от една много интересна жена Валентина Матвиенко. Тя откри срещата и въпреки натоварения дневен ред, два дни ръководеше работата на форума. Организацията беше на най-високо ниво, по време на пленарните заседания и по време на другите кръгли маси, диалогични площадки се обсъждаха най-важните въпроси на днешния ден, като отново над всичко беше въпросът за опазването на мира, как да запазим духовната сила и мощ. Не случайно този голям форум се проведе в Русия, родила великолепни писатели, художници, музиканти, творци в най-различни сфери на духовния живот. В тази среща участваха журналисти не само от Европа и Азия, а и от всички континенти. Участничките изразиха желание и надежда да обединят усилията си за решаването на сложните и трудни въпроси, които стоят днес пред нас. На този форум бях отличена с диплома на Евроазийската академия. Приех това отличие като високо признание на сътрудничеството и връзките, които СБЖ осъществява с журналистически организации и журналисти от много страни. . След Санкт Петербург заедно с Емил Розов от УС на СБЖ участвахме във Фестивала на руската журналистика, който се проведе в Сочи. Това е един изключително авторитетен и голям форум. Участваха над 1000 журналисти от Русия. Сред чуждестранните участници, освен от СБЖ, бяха и представители на Общокитайската Асоциация на журналистите, с която Съюзът на журналистите на Русия наскоро подписа договор. СБЖ осъществява сътрудничество с колеги от КНР вече 28 години без прекъсване, въпреки финансовите затруднения. Наша делегация ще посети КНР през ноември. Поканена съм да водя делегацията, тъй като Общокитайската Асоциация на журналистите ме удостоява с високото звание Приятел на китайската журналистика . Фестивалът се провежда в курортния комплекс Дагомис . Руските журналисти имат възможността да го ползват всички удобства на този модерен и комфортен комплекс.Проведоха се много интересни дискусии за днешния ден на журналистиката, за това как да се опази тя, по проблемите за професионализма, за работата по време на стрес и как да се избегне професионалното прегаряне , медиите като отражение на действителността в страната, журналистиката и гражданското общество, майсторски класове под мотото Златното перо на Русия . Проведе се и дискусията Диалог на доверието , в която участваха представители на ЮНЕСКО, ЕАЖ, МФЖ в лицето на Джим Бумела и аз от България. Програмата беше много наситена. За наша радост имахме контакти с много колеги, но особено приятно беше, че синът на писателя Константин Симонов - Алексей, който е журналист и режисьор, представи два документални филма за своя баща. Той прие поканата на СБЖ да гостува у нас, вероятно през декември или началото на следващата година, тъй като през ноември в Русия ще се чества 100-годишнината от рождението на Константин Симонов. Програмата на фестивала предвиждаше представяне на Балканския медиен център и Международния дом на журналистите във Варна. Руските колеги изразиха желание да посещават нашия дом не само като почиващи, а и като организатори на творчески срещи и различни прояви. През април в Русия ще се организира журналистически форум Златен фонд на пресата . Не за първи път ние сме партньори на това събитие и това вече официално е съобщено на страниците на списание Журналист . Колегите от СЖР пожелаха още през февруари по повод на Трифон Зарезан съвместно да организираме пътуване на журналисти - скиори от Русия у нас, както и състезание с български колеги, евентуално на Пампорово. Така че има голямо желание за контакти с журналисти от България и това го заявиха представители на медиите от цялата страна. Сред тях бяха от Тюмен, Ханти-Мансийск, Северодвинск,Ярославл и др. На закриването на Фестивала на руската журналистика бях удостоена с награда за принос за развитието на сътрудничеството между Съюза на българските журналисти и Съюза на журналистите на Русия - статуетка във формата на изящна женска фигура - камбана.. Последното от тази поредица международни събития с наше участие беше конференцията в Ниш на журналисти от сръбските медии, някои от които бяха с български корени. В нея участваха и представители от румънското, словашкото и словенското малцинства в Сърбия. Проблемите са сходни: Много медии фалират, и то не по политически, а по финансови причини. Бе споделено, че частните собственицит на медии не се интересуват от проблемите на етническите малцинства, а търсят само печалба. Сръбските колеги разказаха, че в Ниш е имало радио и телевизионно предаване на български език, съществували са в. Братство и едно детско издание на български език. Днес нищо не е останало. . Бе изразено желание за изработване на съвместен европейски проект в рамките на програмата за трансгранично сътрунчество. София се намира на 50 км от границата и влиза в тази трансгранична зона. Ще се опитаме да направим ... Wed, 21 Oct 2015 11:29:06 +0300 Международна среща на журналисти от Балканския и Черноморския регион http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=28813 СБЖ организира Международна журналистическа среща на страните от Балканския и Черноморския регион Съюзът на българските журналисти организира Международна среща на журналистите от Балканския и Черноморския регион, която ще се проведе в Международния дом на журналистите във Варна на 20 и 21 септември 2015 година. Сред първите пристигнали в МДЖ Варна са участниците от Русия, Сърбия,Турция, Украйна, както и лауреатите на телевизионния конкурс Моя провинция ( Русия). Почетни гости на събитието са г-н Джим Бюмела президент на Международната федерация на журналистите и г-жа Надежда Ажгихина вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите. Темата на Международната журналистическа среща на страните от Черноморския и Балканския регион е: Икономическата криза свършва, кризата в медиите не! Защо? Българските делегати на медийния форум са над 50. Международната среща на журналистите от Балканските страни и Черноморския регион ще бъде излъчвана директно в интернет от Радио Бинар БНР. Партньори на събитието са: Албена АД, Съюзът на пивоварите в България, Винарска изба Варна, 3 Bourbouns. Fri, 18 Sep 2015 09:54:17 +0300