Начало
 
 

На върха на иглата

18.11.2019 /21:09 | Автор : Георги Калагларски | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Калагларски

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

Два въпроса. Два „неудобни“ въпроса. Два неудобни въпроса, зададени в интервю за телевизия с кандидат-кмета на Варна Иван Портних прокудиха  журналистката Елена Кирова от телевизията. Свалиха предаването й „Посоки.еu“. Финансова санкция! И нито стон, нито дума на признателност, когато тя достолепно напусна редакцията, в която от години работи.

Нищо, че въпросите, които Елена Кирова зададе, са обществено значими. Нищо, че от отговорите на тези въпроси  се интересуват десетки хиляди варненци. Варненците, от чиито платени данъци и такси общинските служители и съветници получават месечните си заплати!

Какъв уникален шанс пропусна старият-нов кмет на Варна Иван Портних да спечели поне симпатиите на  варненци! Да се застъпи за журналистката, което е равно да се застъпи за свободата на медиите! Да се застъпи за демокрацията!

Има ли неудобни въпроси за този, който иска да управлява града още четири години? Има ли неудобни въпроси, когато застанеш пред телевизионната камера, за да печелиш поддържници? Има ли неудобни въпроси или има неудобни отговори? Кой се страхува от тях и защо?

Каква тишина изпълва вече две седмици медийната среда в морския град… Нищо не се е случило, нали? Една телевизионна журналистка повече или по-малко. Какво от това? Нали ще дойдат други!

Мълчание срещу пари! Или пари за мълчание! Гласът на медиите заглъхва сред шумоленето на парите!

През 2019 година варненската общинска администрация е разпределила близо 230 хиляди лева за седем частни и една държавна, извинете, обществена, медии – с близо 80 хиляди повече от предната година. Тенденцията пролича още през 2016 година, а всяка следваща година е по-щедра за варненските медии. Защо ли тогава техните читатели, зрители и слушатели все още се питаме – какво става с аналитичната и коментарна журналистика? Защо от години в регионалните медии няма проблемни, камо ли критични публикации и предавания?

Колко лесно забравяме паметните думи на Ерих Кестнер за мълчанието, за безразличието, за бедата, сполетяла другите, а ние нехайно им обръщаме гръб. И тогава, когато бедата настигне и нас, вече няма никой, никой, който да ни защити.

Думите божествени са като птици, които отлитат, но се завръщат. Когато е нужно, когато трябва да ни припомнят, да ни предпазят от предстоящата злина! Те не са ценност сами по себе си и за самите себе си. Свободното слово в полза на обществото е проекция и гаранция за демократичните процеси.

 Паметта на обществото е устойчива. Тя може и да прости, и да направи реверанс, и да даде възможност за компенсация. Но може и да акумулира енергия, която ще изригне като „гръм от ясно небе“ и ще доведе до сериозни социални деформации.

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество! Свободата да питаш, но и да отговаряш!

Декември 1792 година! Светът научава за един от най-скандалните процеси, от чийто изход зависят кълновете на демокрация. В лондонския Гилдхол бележителният гражданин  и автор на Правата на човека Томанс Пейн е обвинен, че е изменник на собствената си страна, защото активно подкрепя Американската и Френската революция. Затова е заплаха за парламента и за краля.

В негова защита застава, и така остава в историята завинаги, Томанс Ърскин, висш магистрат в кабинета на принца на Уелс. Аргументът на защитата е лаконичен – обвинението е несправедливо, защото потъпква един от основните принципи на британската конституция – принципа за свободата на печата! Този печат, който дава възможност на хората „свободно да разменят мислите си и тогава техният гняв угасва подобно на жарава, ризпиляна по земята“. Съдът остава безразличен и иска незабавна присъда. Но пред съдебната зала вече хиляди аплодират думите на Ърскин и го понасят на ръце!

Сменят се историческите епохи, а заедно с тях се развиват и налагат различни доктрини за свободата на словото. Джон Лок провъзгласява, че в поведението си печатът трябва да се ръководи от правата на индивидите. Матю Тиндал в „Разумът срещу ограничаването на печата“ констатира, че свободата на печата е елемент от естествените права на всеки. По-късно Джеръми Бентам развива идеята, „че правителството става добро благодарение на свободата на печата и на публичната дискусия“. Години по-късно Джон Стюарт Мил в своето есе „За свободата“ провъзгласява, че свободен обмен на мнения може да се извършва само чрез  пресата, която трябва да бъде „най-верният съюзник на истината“.

Какви времена, какви нрави! Какво чувство за отговорност, какъв шанс за демокрацията да пребъде! Толкова много поуки! Толкова много мъдрости! Но за кого?

Министър-председателят неотдавна заплашително предупреди българска медиа. Министърът на финансиите обиди и заплаши български журналисти. Министърът на културата размаха пръст. Председателят на парламентарната комисия “Култура и медии“ пустоса свободата на медиите. Кой още от управляващите (и не само те) не е анатемосал българските журналисти?!

А голяма част от колегията мълчи!. Продължава да мълчи! Мълчи безропотно! Мълчи престъпно! Мълчи и страда! Но страда и българското общество! Защото се отнема законното му основание да знае всичко, което е в ущърб на неговите интереси, на неговите права!

Генералният секретар на Международната организация „Репортери без граници“ Кристоф Делоар определи ситуацията с нашите медии като ужасяваща. „Никога не е било толкова зле, откакто България стана демокрация“, каза той. И припомни, че вече сме на 111 място в Индекса за свободата на пресата. И отстъпваме все повече позиции!

Първи ноември – Ден на народните будители, Ден на българската журналистика. Първи протест пред парламента, организиран от Съюза на българските журналисти. Стотина журналисти с посланието „Не убивайте българската журналистика!“. Къде бяха другите? Хилядите български журналисти? Които негодуват и недоволстват. Роптаят и мизерстват. И унизително стискат в джоба си малкото пари, които са спечелили с много труд и рискове! Къде бяха?

Свободата на словото е относителна величина. Словото едва ли може да има класическа свобода. Да бъде свободно от последици и свободно от натиск. Тези две зависимости превъплъщават журналистите и в ангели, и в дяволи на обществото. В харесвани и уважавани или в мразени и малтретирани. Но те са винаги на върха на иглата – там, където никой друг от обществото не иска да застане!

Сподели в
 

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Изцяло подкрепяме изразената позиция на Международната федерация на журналистите, в която СБЖ е колективен член, а именно: Съветът за сигурност на ООН трябва незабавно да предприеме действия за прекратяване на целенасочените и систематични нападения на Израел срещу медии и журналисти, а виновните за това - да понесат своята отговорност.

16.05.2021 /16:05

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки