Начало
 
 

„Стършел“: Опозиция на всяка власт и отпор на всяка тъпота

31.05.2021 /15:25 | Източник: debati.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Михаил Вешим и Румен Белчев

През тази година се навършиха 75 години от създаването на „Стършел“, най-стария хумористичен вестник на България. Заради пандемията купонът се отложи, но сатиричният поглед към политическата действителност е все по-актуален.

Към разговор с главния редактор Михаил Вешим и управителя Румен Белчев, въвежда debati.bg:

Известно е, че сте легенда за поколения българи. Как успяхте да прескочите психологическия и икономически праг от комунизъм към демокрация?

М. В.
Започваме от далечната 89-а, когато стана превратът. Тогава Стършел беше много популярен вестник. Имаше много голям тираж – 400 хиляди. В първите дни на този кипеж, когато още не се знаеше какво се случва, Стършел зае една демократична позиция и интересът към него беше много голям.

Даже недостигаше хартия, ограничаваха ни. Не можеше да отпечатаме толкова вестници, колкото се търсеха. Тогава редакцията пое кампания за откъсване на в. Стършел от ЦК, дотогава беше негово издание.

Една година продължи тази кампания, събрахме 300 хиляди подписа сред нашите читатели. С тях се явихме във Висшия партиен съвет и казахме, че националният седмичник за хумор и сатира не може да бъде партиен, а трябва да е независим.

Р. Б. Икономическото откъсване беше болезнено. Никой от нас не знаеше как стават тези неща. Никой не се беше разправял с печатница, с купуване на хартия, с наемане на помещение. Учихме се в движение. Най-хубавият епизод беше през 95-а, 96-а, когато събрахме много добър абонамент. Благодарение на “мъдрото” управление на правителството, доларът стана 3000 лв., абонаментът замина и карахме цяла година на мускули със заплата от по 3, 4 долара. Струваше около 200 лв, но и трамвайното билетче струваше толкова.

М. В. През годините Стършел се е движил около цената на билета за градския транспорт. В момента трамвайният билет е два пъти по-скъп.

Р. Б Това показва, че трамвайният билет е силно надценен.

М. В Преходът го почувствахме през вестника. Много е трудно във вестник, който има толкова много история. Подобно на Балканите, където трудно се живее, защото има много история. Тук са работили много известни хора – цветът на българската сатира – от 46-а до наши дни. Върху нас има една отговорност, която усещаме. Ние трябва да продължим този вестник в годините, колкото е възможно. Не ни е било лесно, но се мобилизирахме.

Как ще коментирате състоянието на пресата у нас? Тъжната оценка на „Репортери без граница“. Бихте ли направили сравнение със ситуацията преди 10-и ноември 

Р. Б:
Пресата в момента е много скучна. През 90-е направихме рубриката “Топ идиот”, която събираше идиотските заглавия от вестниците. Постепенно идиотизмът се прехвърли от заглавията в съдържанието. В момента вече е на много по-висш етап, защото идиотизмът е на собствениците.

Колегите какво да ги правиш – и те хляб ядат. Прояваме известно разбиране. Това е както отива човек на кино – поглежда имената на авторите и на актьорите и казва – този съм го гледал. Така и с вестниците. Последнеш името на собственика и си казваш – ясно… Що се отнася до нас – това 112-о място не е реалистично. А за медиите като цяло – може би все пак трябва да се постараем да изпреварим Габон.

М. В Може би това се отнася по-скоро за по-масовите медии и по-конкретно телевизиите. Там политиците насочват вниманието си и се усеща влиянието. В издание като нашето не се усеща. Мога да кажа, че никой не ни се е обаждал. За годините, откакто Стършел е независим, сме много последователни. Ние сме един демократичен вестник. Има друго нещо – интересът на вестниците в световен мащаб намалява. За щастие не се отразява много на нас. Имаме една група много ревностни читатели.

Остава ли сатирата най-силното оръжие и как се променя в условията на демокрация? Има ли нови характеристики?

Р.Б
В миналото сатирата беше друга – имаше някакъв лимит. Сега е много трудно, защото всички започнаха да се упражняват в остроумие в иначе набедените за сериозни вестници. Докато излагаме фактите, ставаме все по-сериозни. Но с общи усилия се измъкваме. Девизът на вестника е “Опозиция на всяка власт и отпор на всяка тъпота”. Тъпота дал Господ, не може да смогнем с отпора.

М. В. Понякога сериозните вестници са по-смешни. Социалните мрежи много разкалват терена. Вниманието е все повече насочено натам, където всеки е коментатор. Да, там има много духовити хора, но дори не се знае кой реално седи зад името им.

Като се има предвид какво се случи с вашите френски колеги от Шарли Ебдо заради тяхната религиозна сатира, смятате ли, че у нас има почва за саморазправа с критично настроени журналисти?

Р. Б:
У нас за мнение още не са били, но за заравяне в неудобни факти – имаше случаи. Случаят с Шарли Ебдо ужаси целия свят. Но това, че забиват кирка в капака на колата на журналист у нас, минава просто като поредната сводка на МВР. В крайна сметка журналистът е този, който рови, намира факти и би трябвало да има законова защита. Ако гледаме на кирката в колата като дребно хулиганство, тогава следващия път човекът ще напише репортаж от откриването на завод. 

М. В. Радой Ралин казваше: наградата на сатирика – „Що ти избере задница, туй ще ти е надница! Заложено е сатирикът да получава шамар отнякъде. Но все пак България е европейска страна, не като например Беларус, където заради един журналист свалят самолет. За жалост има хора, които мислят, че в Беларус е по-добре. А в Турция и Русия не може да излезе карикатура на Ердоган или Путин.

Колкото до Шарли Ебдо. Когато се случи това нещо – имаше израз Je suis Charlie. Казахме го и ние, защото имахме това право. Но не сме съвсем. Аз например не харесва този провокативен техен хумор. Аз например не бих допуснал неща, които те правят с цел да са провокативни. Имат безвкусни карикатури, които преминават граница. Затова ми се иска и Стършел да не минава мярката. Опитваме се да бъдем справедливи, защото нищо не е само черно и бяло. Задачата на сатирика е да намери уникалният поглед над нещата.

Кои политици са най-лесни за рисуване?

Р. Б.
Това са тези, които са власт. Още нашият карикатурист не е свикнал с новите министри.

М. В. Но докато това стане, те вече може и да не са на власт. Едно време преди 89-а не можеше карикатрура ни на Тодор Живков, нито на политбюро. Те бяха живи карикатуристи. Но освен на Рейгън или на Тачър, друго не можеше. След промените сме наблюдавали поведението на политиците. Бойко Борисов, например, няма чувство за самоирония. Бяхме го поканили на спеиална изложба за 100 дни от управлението му, но той не дойде.

Жельо Желев и Петър Стоянов от друга страна са искали да си купят нашите рикатури. Премиерите и президентите трябва да се радват, че ги рисуват. Преди година наш читател от Чикаго изпрати пари да абонираме президент, президент, председател на Народното събрание и Нинова. От никого не дойде реакция, освен от президентсвото. Оттам ни подариха преспапие. Не знаем дали Радев чете Стършел, но пиарите му си свършиха добре работата.

Какво ви развеселява най-много, как разпускате?

Р.Б:
Аз разтоварвам с бира. Някъде около 3-тата бира са ми идвали най-добрите идеи. После ги забравям. Те затова са много добри. Една идея, ако е реализирана – пиши я бегала.

М. В. Имаме някакъв шанс да не се натоварваме много. Сатирикът се разтоварва като пише и така освбождаваме негатовните емоции. Помага ни да гледаме по-ведно на живота. В крайна сметка животът е един и не е толкова лош.


 

Сподели в
 

За поредна година националната политематична телевизия е в Топ 5 на най-използваните източници за информация, сред всички телевизии, радиа и вестници в страната. Това сочат данните от годишния доклад за 2021 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“, към университета в Оксфорд.

24.06.2021/17:48

Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".

17.06.2021/15:33

Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.

12.06.2021/17:25

Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.

06.06.2021/16:27

12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.

05.06.2021/16:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС. Предложеният от СБЖ български участник е Анна Заркова, главен секретар на СБЖ.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки