На други в действие е влязал елегантно Иван Делчев, в кадър са и международникът Васил Недков, почитателят на пивото с кехлибарена пяна Ленко Бешев, чаши прозвънват, чува се смях, спомня си с носталгия журналистът.

Било е весело, било е – показва един календар на стената: 1977-а... Пак в „Поглед“, малко по-късно, всяка година в секретариата – понеже това бе най-голямата стая, се правеше коледно-новогодишна елха за малчуганите от редакцията.

Всеки от тях получаваше подарък от облечения, както си му е редът в такъв случай, домакин Иван Бешков. Той бе несменяемият титулярен Дядо Мраз (Дядо Коледа). Парите за детските радости идваха от касата на профорганизацията и на журналистическото дружество.

Чудя се в колко редакции днес радват така децата на журналистите. И ако не го правят – защо? Неотдавна писах за фотографии от благотворителния пролетен бал в СБЖ през 1990-а. Сега няма ни благотворителност, ни балове. А как, сещам се, Съюзът на архитектите смогва да не прекъсва тази своя традиция?

Място в СБЖ ще се намери, а има и поне десетина членове-паралии на съюза ни, които въртят доходоносен бизнес и би трябвало да може да бъдат склонени да отделят пари за добри дела. Пари, които да отиват поне за част от най-закъсалите в гилдията: болни, възрастни, оказалите се в несрета... Веднъж – за едни, друг път – за други.

Хайде да си направим по-весели празниците

Навремето – преди 22 години, ръководството на СБЖ (а и не само то) се е снимало пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на 24 май. Защо не се организират в наши дни шествия на този празник от Съюза до паметника на създателите на азбуката ни?

Същото може да се прави и на 1 ноември – Деня на будителите, който напоследък престанахме да свързваме и с даването на традиционните журналистически награди. Няколко изречения за забравената вече международна журналистическа лотария.

Припомни ми я при един наш разговор колежката ми, погледарката Донка Ненкова. Навремето тя помагала в тия дела, с великолепния си чешки, на счетоводителя на СБЖ Силвио Божилов и от него знае, че тая инициатива докарвала у нас и много средства.

Организатори били колегите ни от някогашна Чехословакия, още по-конкретно – хората от сп. „Свйет в образех“, а наградите – парични, предметни, екскурзии... Старата социалистическа система я няма, но съюзи на вестникарите има. Какво пречи да им предложим възстановяването на тая инициатива? Тъй и по този път може да се осигурят финансови постъпления.

Парите – знае се – все не достигат. Но само с непрестанно вайкане не се изкарват. Искат се инициативност, използване на проверени рецепти и работа. Покажем ли ги, празниците ни ще станат по-весели, а делниците – по-леки. За всяко нещо има ли желание, то има и бъдеще.