А знакът, под който се състоя церемонията, беше на усмивката, радостта и уважението към колегите, заслужили отличията на Съюза.

Главната роля в церемонията бе отредена на двама млади, но изключително талантливи български журналисти - Елица Кънчева от БНТ и Светослав Иванов от bTV, водещ на вече превърнало се в любимо и очаквано предаване „120 минути“ и миналогодишен носител на най-престижното отличие за съвременна журналистика „Златно перо“.

„Изминалата година бе под знака на повсеместен разпад – каза в началото Светослав Иванов. - Разпад на авторитети, опити за разпад на цели държави. Нашата професия става все по-трудна и все по-напрегната. Плуваме в нещо като информационен океан, а брегът е много далеч.“

Думата бе дадена на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и тя направи своеобразен отчет за дейността на неправителствената организация, която ръководи.

„Добра традиция стана в навечерието на 1 ноември, Денят на народните будители, Съюзът на българските журналисти да награждава най-добрите вестникари, радиоводещи, телевизионни репортери, оператори, фотожурналисти, честни и талантливи рицари на будната ни съвест – каза Снежана Тодорова. - Наред с това и през тази година професионално-творческият съюз на всички български журналисти предприе редица законодателни инициативи за защита правата на журналистите и свободата на словото, внесени в Комисията по културата и медиите към Народното събрание.

Бе проведена журналистическа конференция „Гласът на журналистите”, чиито участици не подкрепиха идеите за обединение на БНР и БНТ. СБЖ подкрепи активно борбата на журналистите от Радио „България” за запазването му. Водим постоянна битка за защита правата на журналистите срещу всякакви форми на насилие и ограничаване, като най-ярък пример бе агресивното поведение на Бетина Жотева срещу Къдринка Къдринова, на Антон Тодоров и Валери Симеонов срещу Виктор Николаев, нападенията срещу Васил Иванов, Иво Никодимов, арестуването на в. „Прас-прес”, ограничаване на журналистическите права на колеги от страната и др.

СБЖ бе един от първите, които обявиха кампания срещу фалшивите новини. Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите изразиха подкрепа на инициативите на СБЖ.“

Първа, която беше отличена със специалния плакет на СБЖ, беше Информационната агенция БГНЕС. (Списъкът с наградените сайтът на СБЖ публикува отделно). А „Златно перо“ за български журналисти и медии в чужбина получи чаровната наша колежка от Молдова, водеща на едно от най-рейтинговите предавания в Националната телевизия на страната - „На Буджакска вълна“ - Евилина Швидченко. „Отнасям тази награда при всичките мои колеги, които се грижат за българщината – каза развълнуваната Ивилина, - защото България е там, където има макар и един българин.“

„Сигурно когато се прибера у дома и се захвана със своето любимо дело – телевизионната журналистика и предаването ми, вероятно ще разбера каква е цената на това голямо отличие – каза за сайта на СБЖ Евилина. - Повярвайте ми, тази награда ще ми дава повече сили, за да върша това, за което съм се учила тук, в София, във Факултета по журналистика в Софийския университет.“  

От името на наградените в категорията „Журналистически материал в регионална медия, предизвикал широк обществен интерес“ със „Златно перо” Силвия Шатърова и Георги Русинов, отличието получи издателят на в. „Черноморски фар“ Димитър Николов. Той не скри гордостта си, че изданието, което вече се е утвърдило на медийния небосклон, показва, че е медия, която създава условия за качествена и авторска журналистика.

Едно от големите имена в българската фотожурналистика, магьосникът с камера Зафер  Галибов получи „Златно перо“ в едноименния раздел. Той обаче не можа да я получи лично,  тъй като професионалният дълг го беше завел далеч от София. За сметка на това навръх Деня на народните будители, 1 ноември, от 18 ч., Зафер ще ни сбере на своята поредна самостоятелна фотоизложба „Фрагменти от една революция“, която ще бъде открита в книжарница-галерия „София прес“.   

„Българската журналистика напредва. Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Нека ни дава Господ Бог повече разум!” Тези много силни думи на великия наш поет Христо Ботев припомни Елица Кънчева, преди да съобщи кой е носител на наградата на СБЖ в категория „Печатни медии“. А тя беше отредена за в. „Словото днес“, издание на Съюза на българските писатели. Плакета получи главният редактор на вестника поетесата и преводачка Надя Попова, която сподели, че ако го има вестникът, то е благодарение на малкия, но амбициозен екип и най-вече на авторите. Според нея изданието залага на достойните българи.

В раздела „Електронни медии - радио“ беше отличено предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ на БНР. Наградата му се дава за неговата уникалност и във връзка с 10-годишнината от началото на излъчването му.

А за „Операторско майсторство“ наградата на СБЖ получи операторът от БНТ Любомир Цветков, който тази година навършва 45 години творческа дейност.

Вече десет лета едно предаване по Националната ни телевизия събира във фокус любими български изпълнители, инструменталисти, оркестри, големи ансамбли, танцови формации. И това е „Иде нашенската музика“ с водещи Даниел Спасов и Милен Иванов, които са натрупали богат опит във фолклорните предавания, а така също са и известни със сладкогласните си изпълнения на народни песни и църковни песнопения. С много и неуморен труд те успяха да превърнат предаването си в институция за безценния български фолклор.

Поемайки отличието, двамата водещи споделиха, че в това забързано време, което е така напрегнато, е много хубаво да има такова предаване, което няма аналог в ефир и предназначено за музикална публицистика. Тук ще отворя скоба и ще споделя, че Даниел и Милен зарадваха всички със своите изпълнения на църковни песнопения и народни песни. Така в Софийската градска галерия се сляха изобразителното и песенното изкуство на България.

Тазгодишната награда в категория „Чуждестранни медии“ бе отредена за зам.-главния редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао за неговото активно и значимо отразяване на събитията у нас. Но тъй като китайският журналист си беше заминал, останахме с надеждата,че щом се завърне у нас,  ще получи своето отличие.  

За да може да определи носителя на наградата в категория „Книги“, Комисията по професионално-творческите въпроси едва успя да изчете труда на номинираните автори, пред който „Война и мир” е тънка рекламна брошура. И все пак носител на плакета на СБЖ стана дългогодишният журналист Христо Шарлопов за неговата книга „Попътни знаци“.

В раздела „Електронен сайт”  беше награден сайтът на електронното списание „Парламенти“ - партньор на Европейския парламент и на парламентите на страните-членки на ЕС. Списанието с главен редактор и издател Анна Георгиева обективно и актуално присъства във виртуалното пространство вече 10 години.  

И както се казва, „честната и обективна журналистика не търчи подир победителите, нито клечи пред копанката в очакване да бъде нахранена. Честната и обективна журналистика воюва всеки ден за правото да каже истината, каквато и да е тя“. Това се отнася и до четиримата колеги, които бяха наградени в раздел „Млад журналист до 35 години“. А това бяха четиримата представители на журналистическата професия в различни медии - Владимир Митев, Елени-Маргарита Нейкова, Елеонора Тахова, Благой Цицелков.

А „Специална награда“ получиха Историческият музей в Ивайловград за изложбената експозиция, посветена на първия вестник в града „Беломорец“, получена от кмета Диана Овчарова, в. „Прас-прес“, Радио „България“ на БНР и предаването за граждани с увреден слух на БНТ, както и журналистите Савка Чолакова за албума й, посветен на Илия Бешков, и кадърът на БТА Начо Халачев за двутомника си „БТА – зад кулисите“.

Голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ за цялостния си принос в българската журналистика бе отредена за един от създателите на най-четения и любим вестник „Поглед“ Кирил Янев. За него в журналистиката не си ли дал всичко, все едно нищо не си дал. Той е като дялан камък в занаята, работил в много и различни медии, или както беше споделил преди време пред мен в свое изповедно интервю:

„Бил съм всякакъв – „свободен репортер”, стажант-практикант, словослагател (правех заглавия), зав. сектор, зав. отдел, отговорен секретар ( в четири вестника), главен редактор. Твърдя: навсякъде ми беше интересно. Никъде не съм скучал ни най-малко. От някои редакции взех повече, от други по-малко.

Бих посочил две изпитания, наричани днес „предизвикателства”. Когато бях във вестник „Кооперативно село”, обходих цяла селска България, твърдя – „цяла”, опознах нещата отблизо, хората от непосредствено общуване. Осъзнах големия селски корен на България, за добро, разбира се. Интересно ми беше да се блъскам по цели дни и нощи  за репортаж, да пътувам с всякакви превозни средства. Обичах сутрин да си взема новия вестник и да чета, да се любувам на собствените си премъдрости, наивни и смешни днес.

В професионално отношение голямото преживяване беше „Поглед”, където се убедих в правотата на думите на моя пръв главен редактор Димитър Дъбин в Бургас: „Журналистиката е по-висока, отколкото са дълбоки Хималаите”.

Сред медиите на първо място слагам вестникарството. Точно за него моят задочен наставник Йосиф Хербст казва: „Вестникарството вече се признава за наука, макар че всъщност то е изкуство”. Точно така. Но кажете, как се съчетава наука с изкуство?“

За любителите на биографичната справка Кирил Янев е известeн български журналист, писател и обществен деятел. Роден е преди 91 години в Ахтопол в семейство на бежанци от Одринска Тракия. Бил е журналист във вестниците „Кооперативно село", „Отечествен фронт", зам. главен редактор на „Труд”, един от създателите, а по-късно главен редактор на култовото списание „Отечество". Работил е в екипа, сътворил първите броеве и на в. „Поглед". Работи и в Комитета за телевизия и радио. Автор е на много художествено-документални книги като „Операция Пойнт Бленк – цел България”, „Смертю смерт поправ”, „Голямото журналистическо жертвоприношение”, „Фюрерът умря в 3,30 часа", автор е на стотици журналистически и публицистични материали в медиите, сценарист е на много документални филми по БНТ.

След като Кирил Янев, който за мен е бил винаги добрият учител в професията, получи статуетката, реших да го отнема малко от приятели и близки, за да сподели някои свои мисли за сайта на СБЖ. Та ето какво ми каза той.

КИРИЛ ЯНЕВ: НАГРАДАТА ИМА ГОЛЯМА ЦЕНА ЗА МЕН, ЗАЩОТО Е ОТ БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ

Сигурно имаш и други отличия, но каква е цената за теб на голямата награда „Йосиф Хербст“  на СБЖ за цялостен принос?

Тази награда има за мен много голяма цена, защото е от безследно изчезнал човек, когото наричат неизвестния познат. Жена му ходеше с едно палто, на което на долния край му край беше закачена неговата снимка. Ходеше по чаршията и питаше дали някой не е виждал Йосиф Хербст. Едни не се обадиха от страх, а други – от срам.

Известен си с работохолизма. Сега какво да очакваме от теб?

Аз съм от хората, които работят по цял ден. Нали казват, че ако не те заболи нещо, значи си мъртъв. И аз така, щом ме боли и щом пиша, значи съм жив. Имам трийсет ръкописа, от тях три-четири са свестни. Единият от тях е книга за родителите ми. Баща ми все казваше на майка, че той като не може, поне тя да ми каже да напиша две думи за него. А той беше тракийски поборник и един добър и почтен човек. Ходеше по пътищата на Тракия и един прекрасен ден, преди да умре, каза: „Сбогом! Отивам си!“ И си отиде, оставяйки шест деца – три момчета и три момичета, ние го помним докато сме живи.

И ето сега има книга, а тя се казва „Закъсняло признание. Книга за моите родители“

Да ти е честита наградата и още дълго да ни радваш с твоите книги!

Колкото мога, ще се помъча. Нали ти казах, че от тези трийсет ръкописа ще се намерят поне два добри.  

Снимки Иван Василев