В продължение на два дни български и чуждестранни преподаватели на Източните култури, религии и традиции обмениха опит и мнения по темата: „Пътя на коприната като връзка между цивилизациите”.

Петата Международна Конференция, организирана от Институт „Конфуций” към  СУ „Климент Охридски” събра над 50 известни учени - ректори, декани и представители на национални и международни университетски  среди  от България, Китай, Армения, Русия, Судан, Украйна, Германия и др.

„Пътя на коприната”-  най-древният междуконтинентален път, свързващ Азия, Североизточна Африка и Европа, се превърна в символ на най-всеобхватното културно сътрудничество между Китай и останалия свят” – в това  бяха единодушни всички участници и гости на  форума.  

„Основната цел на нашата конференция е да събере на едно място китаисти, ориенталисти и други експерти по  различните аспекти на древната източна култура и традиции, да създаде нови концепции и идеи и да бъдат чути мненията  по   няколко  основни въпроса”, каза при откриването на форума директорът на Институт „Конфуций” Аксиния Колева.

Тя обяви основните аспекти, които ще бъдат дискутирани по време на форума: Китайският език и литература – традиции, модернизъм и перспективи;  Актуални тенденции в китайските  научни изследвания, свързани с България, както и на българските за Китай; Духовните традиции и философия на Китай и тяхното влияние в междукултурните отношения; Културното наследство на Китай -  важен елемент от съвременното развитие на междукултурния обмен и туризъм. 

Специално за сайта на СБЖ Аксиния Колева подчерта, че очакванията  й са по време на форума да бъдат дискутирани  всички аспекти от инициативата „Пътя на коприната”. „Тази пета по ред конференция е много важна не само за нас, но и за световните научни среди,  тъй като   се провежда сега, когато България се присъедини към инициативата „Един пояс, един път” . Особено радостен е фактът, че този форум е едно от първите научни събития, което се провежда у нас по повод 70-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай и е посветен специално на тази дата”.

Приветствия към участниците отправиха  Ян Ву, професор от Китайския Университет по класически науки,  и проф.д-р Александър Сторожук, ръководител на специалността „Китаистика” в Санкт-Петербургския държавен универстет, който подчерта, че освен като участник в конференцията е тук, за да уважи паметта на един от най-ярките учени, нелепо напуснал ни преди по-малко от година – проф. дфн. Александър Федотов.

Руският учен обяви, че посвещава  2 свои  лекции специално на  паметта на проф. Александър Федотов. Всички  участници бяха единодушни, че тази конференция  посвещават на незабравимия човек  и колега проф. Александър Федотов.

Специално в негова чест във фоайето на Институт „Конфуций”,  непосредствено пред входа на Голямата зала, бе подреден кът на професор Федотов – почетен директор на Институт „Конфуций”. „В този уютен ъгъл  са поставени  едни от най-любимите предмети на Саша, които носят в себе си спомена за Китай”, каза Снежана Тодорова, председател   на СБЖ и съпруга на проф. Федотов, след като благодари на ръководството на Институт „Конфуций” за трогателното внимание към неговата памет. Пред чуждестранните и български участници тя припомни историята на всеки предмет, красиво подреден в уютния кът.

„Концепцията  за Будизма в китайската култура” и „Представянето на идеите на Буда в китайската литература” бяха темите на двете лекции, презентирани специално в памет на проф. Федотов от неговия колега и приятел от Санкт-Петербургския държавен университет проф. Александър Сторожук.

По-късно за сайта на СБЖ  хабилитираният руски професор и специалист по старинна китайска култура и религия Александър Сторожук  сподели  няколко незабравими спомена от контактите и съвместната си работа с проф. Федотов:

„С него бяхме студенти в Санкт-Петербургския университет, Факултета по източни езици. Той беше малко по-голям от мен, но се сприятелихме бързо. Но  много близките ни контакти започнаха, след като участвахме заедно в няколко международни конференции в България”. Проф.Сторожук подчертава, че двамата се преоткриват всеки път отново, тъй като се оказват изключително  духовно близки и емоционално свързани  посредством една от общите им теми  – ролята и значението на  Будизма:

„Саша ми помогна изключително много при  подготовката на моята  дисертация , двамата имахме много общи планове, които – за съжаление – не можахме да осъществим, но  лично аз ще направя всичко възможно, за да продължа да реализирам поне някои от съвместните ни проекти”.

Силно застъпено по време на Петата Международна Конференция беше и българското участие. Известни имена, като проф. Антония Цанкова, проф. Милена Йорданова, проф. Димитър Веселинов, Цветелина Русева, Антоанета Николова, Александър Иванов и други представиха най-голямото ни висше учебно заведение – СУ „Климент Охридски”. Академици и експерти от БАН, професори и преподаватели от Нов Български университет изнесоха лекции по теми, свързани с възможностите за сътрудничество в рамките на „Пътя на коприната”.

В края на конференцията председателят на СБЖ Снежана Тодорова благодари на участниците за уважението към паметта на проф. Александър Федотов и обеща да  направи всичко възможно в подкрепа на неговите колеги да продължат делото му, както и за взаимното опознаване и развитие на сътрудничеството между България и Изтока.