За журналистическата организация в този регион всички са на мнение, че тя освен пазителка на историята е и лаборатория за добри кадри. Регионалната преса винаги се е отличавала със стремеж да бъде полезна и да помага на хората, което показва, че тя притежава чувство за висока гражданска отговорност.

За опита в България при своите срещи с журналистическите екипи и редакции в Красноярск разказа Снежана Тодорова. За сайта на СБЖ тя сподели своите впечатления от посещението си там.

Завърнахте се от Красноярск, г-жо Тодорова. Какво бихте споделили от това ваше посещение?

Поводът беше покана от Красноярската журналистическа организация, която отбеляза 100-годишнината от своето създаване. През 2019 година беше чествана 100-годишнината от създаването на Съюза на журналистите на Русия (СЖР) и както каза техният председател, сега  всички региони ще започнат проучвателна дейност за  своето начало. Красноярските журналисти първи  откриват документи, които свидетелстват за създаването на журналистическа организация в Красноярск преди 100 години.  Честването включваше не само празничен концерт, но и  много сериозен разговор за днешния ден на руската журналистика и по-точно за проблемите, които изпитват колегите в този район на Русия.

Искам да подчертая, че Красноярският регион е на площ  от 2 млн. кв. км.: територията на България, умпожена по 20!

Прави впечатление, че някои от журналистическите организации в Русия се наричат съюзи. Искам да уточните Красноярският съюз на журналистите като тези в Москва и Петербург самостоятелен ли е? Имаше идея те да се обединят със СЖР.         

 Красноярският съюз на журналистите е регионална структура към СЖР. Съюзът на журналистите на Москва някога беше отделна структура, но вече е в рамките на СЖР. За Санктпетербургския съюз говорих с председателя на СЖР Владимир Соловьов и той каза, че са водили разговори с Петербург и вече е създадена голяма секция на СЖР с председател главния редактор на в. „Санкт-Петербургски ведомости“ Дмитрий Шерих. А всички останали, които се наричат съюзи, са местни регионални организации на СЖР.

Имате ли информация какъв е броят на членовете на Красноярския съюз на журналистите и останалите журналистически регионални структури отделни ли са или са под неговата шапка?

Всички са под шапката на Красноярския съюз на журналистите. А общият брой на членовете е 465 души. Той спомена,че територията е 2 млн кв км, а населението - само 6 милиона души.

На мен обаче ми направи много силно впечатление огромният брой издания, който излиза в този регион. В Русия регионалната преса е развита много сериозно, имат десетки хиляди регионални издания. Имат проблем с финансирането, въпреки подкрепата на държавата.

 Друг основен проблем, който предизвика сериозно обсъждане,  е разпространението на медиите в региона, възникнал вследствие новата политика на руските пощи. СЖР пое ангажимент да се опита чрез Министерството на информацията и съобщенията да съдейства  в тази насока.

Руските хора се отнасят от памти века с огромно уважение към печатното слово, към книгата. Има повишен интерес сред младите хора към печатните издания и книгата.

Вярно, че поводът на посещението ви в Красноярск е празничен, но при срещите с колегите от изданията в този регион сигурно не е имало само празнични слова. Споделяха ли и за своите болни проблеми и само разпространението ли е това, което не достига?

Направи ми впечатление, че журналистите бяха много откровени в изказванията си. И подчертаваха, че имат надежда, че ръководството на СЖР ще откликне с помощ. Слушах внимателно изказването на Владимир Соловьов и видях колко много общи неща ни свързват.  СЖР, както и СБЖ на първо място поставя защитата на правата на журналистите. В този контекст те правят едно сериозно проучване и към тях все по-често се обръщат колеги, които смятат, че правата им са нарушени. СЖР има много голям юридически отдел и благодарение на компетентната и навременна намеса проблемите се решават. Докато бях там станах свидетел на разрешаването на един проблем. Губернаторът на Чувашия беше свален след едно обидно изказване по отношение на журналистите. СЖР моментално реагира  и губернаторът беше уволнен. Надявам се колегите в Красноярск  да нямат подобни проблеми, тъй като имат „свой” човек сред управляващите: бившият председател на Красноярската журналистическа организация сега е зам. -областен управител. В Русия има журналистическа солидарност, съпричастност с проблемите на колегите.  През настоящата година всички в Русия се готвят да честват 75-годишнината от Победата във Втората световна война. Журналистите също имат различни инициативи, проекти, проучвания. С голямо уважение и респект се отнасят към ветераните, към историята на своя регион.

В една от залите на Красноярската журналистическа организация, беше подредена фотоизложба на доайена във фотожурналистиката от този край Юрий Бармин, който е починал. Изложените негови снимки бяха от 30-те до 70-80-те години на ХХ век и показваха живота в региона по съветско време. А втората част от изложбата включваше  снимки на неговия син Борис Бармин за днешния ден и красотите  на Сибир.

А темата България присъства ли в медиите там и какво е отношението на журналистите към нашата страна?

В Красноярск и в другите райони на Русия, в които съм била (ние имаме подписани договори за сътрудничество освен със СЖР и със съюзните организации на Тюмен, Башкортостан и Красноярск),  руските хора се отнасят с изключителна обич към Българи и българите. В Красноярск доайенът на радиожурналистика  се представи с признанието, че неговият дядо е воювал на Шипка.  Споменът за общото историческо минало е много силен. Всички знаят за Шипка, за паметника „Альоша“ в Пловдив и за съжаление за оскверняването на паметници на руската бойна слава у нас. Докато бях в Красноярск телевизиите съобщиха за поредното оскверняване на паметника „Альоша“ и  трябваше да отговарям на въпроси защо се случва това. Подобни срамни деяния излагат България и слагат негативен отпечатък върху нашите взаимоотношения. Въпреки това,  руските хора обичат България. Много от тях са били на почивка или  екскурзия у нас, познават нашето Черноморие и тази година в нашия МДЖ във Варна ще почива първата група журналисти от Красноярск.

А други идеи за сътрудничество с журналистите от този регион обсъждахте ли?

Ние спечелихме  проект на Фонд „Руски свят“ и от 4 до 6 март  ще проведем българо-руска журналистическа конференция на тема: „Журналистически поглед върху развитието на българо-руските дипломатически отношения“. Очакваме авторитетни гости от Русия. По случай 75-годишнината от края на Втората световна война поканихме техни автори, наследници на участници във войната, да разкажат  спомени за преживяванията на своите родители и по-възрастни близки. Стана дума и за това, че в последно време често се сблъскваме с подмяна на историята. Проблем, който вълнува честните хора по света и най-вече руснаците. Кощунствено е твърдението, че решаващ принос за Победата в най-кръвопролитната война на XX век , имат коалиционните партньори, а не Русия, която изгуби 30 милиона  свои синове и дъщери.       

И накрая бихте ли споделили и впечатленията си от този суров сибирски край?

Иска ми се да спомена,че веднага след пристигането ми беше организирано  пътуване до прочутата Красноярска ВЕЦ. На път за там  минахме през град Дивногорск, който е изграден специално за строителите на централата. Градчето е много симпатично и се намира на брега на Енисей.Там имахме възможност да посетим редакцията на в. „Огньовете на Енисей“. Попътно минахме през селището Овсянка, родно място на големия руски писател Виктор Астафиев. Къщата, в която е живял, е на баба му, която го е отгледала. Тя е превърната в музей на писателя Виктор Астафиев. Отбихме се и в библиотеката в селото, създадена по негова инициатива и носеща днес името му. Там ни разказаха, че има възвръщане на интереса на младите хора към книгата и библиотеката е едно от най-посещаваните места. По начало в Русия винаги са ценели книгите и руснаците са известни като една от най-четящите нации. Хубаво е, че младите хора днес отново си връщат интереса към книгите. Близо до Дивногорск, на брега на Енисей, има паметник на Цар Риба от прочутата творба на Виктор Астафиев. Той е на една от най-прочутите риби в Енисей – есетрата. Има и поверие, че който хване косъмче от брадичката на рибата, ще има късмет и успех през годината.  За сетен път се уверих, че руските хора притежават умението да отдават почит на заслужилите си съграждани. А там са родени големият руски художник Суриков, великият руски актьор Инокентий Смоктуновски и световноизвестният бас Дмитрий Хворостовски. Впечатли ме надписа на една от сградите в града: „Красноярск  - душата и багрите на Сибир“, а аз мисля, че може да се добави и „гласът на Сибир”.

Снимките са предоставени от Владимир Соловьов и Татяна Голованова