Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

Според информацията целта е проверката на фактите да предостави на потребителите надеждна информация по спорни въпроси. Към момента платформата има система за проверка на фактите, но екипът, който следи достоверността на публикациите, често има ограничена експертиза. По-рано тази година социалната мрежа обяви и проект, в който

доброволци могат да отбелязват туитове, които считат за неточни.

В края на февруари изпълнителният директор на компанията Джак Дорси обяви на годишната среща с инвеститорите плановете си за възраждане на растежа на платформата. Тогава той обяви, че социалната медия ще започне да предлага нови услуги, като целта е да достигне над 300 млн. активни потребители на ден до 2023 г. от 190 млн. към днешна дата.

Опцията Revue ще позволи на потребителите в Tуитър да създават съдържание под формата на статии и блог постове. Социалната медия ще позволи на потребителите да създават ексклузивно съдържание, за което ще може да се абонира или плаща.  Друг проект е Spaces, чрез който потребителите ще могат да се включват на живо в платформата. 

И социалната мрежа Фейсбук обяви по-рано, че взима по-строги мерки срещу разпространяването на фейкове. Пре- май т.г. компанията  заяви, че ще вземе по-строги мерки срещу потребители, споделяли нееднократно дезинформация в социалната мрежа. Стана ясно, че медията ще ограничава разпространението на всички постове на потребител, който често споделя съдържание, определено като фалшиво от някой от партньорите на компанията, занимаващи се с проверка на факти.

Освен това платформата предприема мерки, за да информира хората, ако те четат, гледат или слушат

съдържание, определено като дезинформация от компания,

проверяваща фактите.

„Независимо дали става дума за фалшиво или подвеждащо съдържание за Ковид-19 и ваксините, климатичните промени, изборите или други теми, ще се погрижим по-малко хора да виждат дезинформация на нашите приложения", се казва в изявление на компанията.

По-рано тази година Фейсбук съобщи, че между октомври и декември 2020 г. са били премахнати 1,3 милиарда фалшиви акаунти.

Според различни проучвания разпространението на фалшивите новини става все по-бързо, като те стигат до повече хора, особено в първите 10 минути.Ссоциалните мрежи до голяма степен способстват за този бум. През 2018 г. изследване на MIT Media Lab направи едно голямо проучване, което показа, че фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските. Едно друго изследване разкри, че 50% от споделянията на някои мълниеносно разпространяващи се новини са се случили през първите 10 минути.

В България борбата с фалшивите новини замря на етап политическо бърборене

През 2019 г. управляващите от ГЕРБ замислиха криминализиране на фалшивите новини, като тогавашният председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов твърдеше, че държавата ни ще създаде нов"европейски стандарт" в противодействието на този проблем.

„Тук не става въпрос само ние да направим законодателство, а да инициираме, да направим европейско законодателство по европейски стандарт. Защото това е проблем на целия свят, особено на Европа. Законът ще бъде европейски – такъв, какъвто ще бъде за цяла Европа, може би ще бъде и за цяла България, но той ще бъде обсъждан широко. Има наказателна част. Това касае наказателната част на законодателството, тъй като когато се установят „фалшиви новини“ – неверни новини, изнасяни публично, би трябвало законът да защитава и страната, която носи негативи, да речем, от това. Трябва да се направят модерни, съвременни закони, защото това е една нова, модерна болест на времето“, така в интервю пред Свободна Европа Рашидов описа идеята на ГЕРБ.

Законопроектът трябваше да бъде изработен от междуведомствена група, съставена само от представители на прокуратурата, МВР и правосъдното министерство. За целта дори се стигна до среща на Рашидов с министъра на правосъдието тогава Данаил Кирилов, на която те обсъдиха сътрудничеството между изпълнителната и законодателната власти в борбата с нелегалния трафик на културни ценности, фалшифицирането на произведения на изкуството и с фалшивите новини, пише Банкеръ.

Една година по-късно темата бе използвана и от коалиционния партньор на ГЕРБ ВМРО. „Работим по закона от близо година, но с оглед царящата дезинформация в обществото законът бива внесен именно по време на извънредното положение", обяви депутатът Искрен Веселинов. А колегата му определи фалшивите новини като „зараза, която се разпространява може би със същата скорост както и коронавирусът в човечеството".

В проекта си ВМРО дефинираха що е медия, за да разграничим останалите платформи, като тези на инфлуенсърите. Войводите предложиха бърза регистрация към СЕМ, с която медиите да могат да се регистрират. "Всички, които искат да се позиционират като медии, трябва да се регистрират в един регистър в СЕМ и оттам нататък те носят отговорност за медийното си съдържание. От друга страна не само медиите разпространяват фалшиви новини. По време на кризи различни хора опитват да печелят пари, като се опитват да накарат хората да влязат в техния сайт", допълва още той.

В предложението на ВМРО се предвиждаше създаването на отдел за GDPR във всяка една медия, който да следи за опазването на IP-адресите на потребителите.

И все пак в световната битка срещу фалшивите новини има българска следа

Тя принадлежи на д-р Преслав Наков, старши научен сътрудник I степен в Катарския институт по компютърни изследвания и доктор по компютърни науки от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

Наков е носител на наградата „Джон Атанасов" и е ръководител на проекта TANBIH, разработен в сътрудничество с Масачузетския технологичен институт.Това е проект, насочен към борбата с фалшивите новини и дезинформацията, като екипът на д-р Наков е разработил инструмент за журналисти, използвайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текстовете. Според Наков  с правилните политики и инструменти в рамките на пет години дезинформацията може да бъде преборена.

 

 

м.л.