Симфония

  • 24.02.2022
  • СБЖ
  • Петя Пейчева
Петя Пейчева

Текстописците на песните в радиоефира в повечето случаи остават неизвестни. Иска ми се да има повече предавания за поетите, чиито стихове звучат в песните.

Радиоефирът ни подарява много музика, любима музика. Връща ни години назад, разтваря ,,златните фондове". Често знаем тези песни наизуст, но не винаги се сещаме за техните автори. Разпознаваме предимно изпълнителите. Повечето жанрове на изкуството са сплав, симфония от различни умения и ефекти. Дори да са неравностойни, пред публиката те се превръщат в едно неделимо цяло. Даже когато дадено произведение определено дължи успеха и славата си само на един от елементите.

Като човек на словото, се заслушвам в текста, колкото и въздействащи да са музиката и изпълнението. Да, мелодията ,,говори" понякога и без думи, но има ,,бисери" на словото – красиви, мъдри, без които не можем да разберем посланието. Радостно е, че  най-известните поети са вградили душата си във вечните песни. Още по-похвално е, че младите автори все повече се обръщат към стиховете на класици от минали векове. Защото езикът на любовта, на Яворов, Пенчо Славейков, Дебелянов, не остарява. Защото Петя Дубарова продължава да живее така... И повече хора трябва да знаят, че това са техни откровения.

Добрите журналисти намират начин да ни го напомнят. В телевизионните концерти имената са изписани. В музикалните радиопредавания  ни разказват историите на музикантите, фестивалите, турнетата, записите, наградите. Тези награди са и за авторите на римите, често те са истинските вдъхновители за крайния ,,продукт". За да бъде не просто продукт, а симфония. Но текстописците в повечето случаи остават неизвестни, освен ако не са и създатели на музиката, и изпълнители. Иска ми се да има повече предавания за поетите, чиито стихове звучат в песните.