Свободата на словото се мери със свободата на журналистите. Имаме ли я?

  • 03.05.2022
  • СБЖ
  • Снежана Тодорова

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

Днес, на 3 май, отбелязваме Световния ден на свободата на словото, обявен през 1993 г. от ООН в чест на оповестената на същата дата две години по-рано Декларация от Виндхук (Намибия), отстояваща независимата, базирината на принципите на плуралзма преса.

Традиционно на днешния ден международната неправителствена организация „Репортери без граници” обявява и своята класация за индекса на медийната свобода в света.

България сигурно трябва да е приятно изненадана. В тазгодишната класация изведнъж „подскачаме” от последното в ЕС 112-то място с 21-а позиции нагоре, чак до 91-во място.

В обобщаващата част на доклада на „Репортери без граници” (RSF), посветена на „новата ера на поляризацията”, сме удостоени със специален абзац, в който наред с европейските първенци по свобода на словото Норвегия, Дания и Швеция, сме споменати и ние в комплект с Молдова. Ето така: „Триото на скандинавските страни начело на класацията – Норвегия, Дания и Швеция – остават демократичен модел, в който процъфтява свободата на изразяване, а Молдова (40-то място) и България (91-во място) се открояват тази година благодарение на смяната на правителствата си и подават надежди за подобряване на положението на журналистите, независимо, че медиите в тези страни, както и по-рано, продължават да принадлежат на олигарси, или да се контролират от тях”.

Това е интересно обобщение, незабавно интерпретирано от редица медии и коментатори у нас, които поднасят оценката на RSF с разкрепостен артистизъм – след идването на новото българско правителство на власт в края на 2021 г. „хватката върху медиите” била отслабена, превеждат ни те доклада на RSF. Макар той, както виждаме, да употребява друга терминология.

Същевременно обаче тези интерпретации са показателни, защото изтъкват откровено същността в оценките на доклада. А именно: няма никаква реална промяна към по-добро нито в състоянието и собствеността на медиите (олигарси продължават да ги владеят), нито в гаранциите за свободата и правата на журналистите. Но класирането ни благосклонно е повишено, само защото се е сменила политическата власт. Не, че новата власт е свършила нещо конкретно или положително. Но „подава надежди”... За професия, която борави с думите и техния реален смисъл, подобен речник е най-малкото изумителен.

Трябва ли от това да си направим натрапващото се – и то далеч не само от тазгодишня доклад – заключение, че класациите на „Репортери без граници” се ориентират единствено по хипотетичната политическата коректност на едно или друго правителство, дори то и нищо конкретно да не е свършило в областта на свободата на медиите и правата на журналистите?

Впрочем, докладът на RSF, ни информира и за още нещо интересно – че за класацията тази година е приложена нова методология. Тя премерва свободата на печата в зависимост от „ефективната възможност за журналистите, индивидуално или в групи, да избират, произвеждат и разпространяват новини и информация в обществен интерес, като остават независими от политическа, икономическа, правна и социална намеса и без заплахи за техните физическа и психическа безопасност.”

Пояснено е също така, че за да се обхване цялата сложност в измерването на медийната свобода при определянето на индекса на всяка страна сега са използвани пет нови индикатора: политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и сигурност.

По нито един от тези показатели, уви, състоянието на медийната среда в България далеч не отговаря на определението „подаващо надежди” – не само според по-скоро критичното описание в специализирания български раздел в настоящия доклад на RSF, което сме публикували на сайта на СБЖ, но и според онова, което сами си знаем за милата родна картинка...

Отделен любопитен елемент е списъкът с членовете на „комитета от седмина медийни експерти”, въз основа на чиито преценки е съствен докладът – този комитет също е част от новия подход. С най-дъблоко уважение към капацитета и професионализма на тази седморка личности, все пак не може да не направи впечатление тяхната регионална едностранчивост. Виждаме специалист от Мюнхенския университет, бивш ас от Ройтерс и сътрудник на британското бюро на RSF, професор от университета в Маями, професор от университета в Кейптаун, журналистка от „Дойче Веле”, заместник на генералня директор на RSF, както и още една експертка пак от RSF. Най-малкото учудване буди фактът, че в този списък на хора, определящи индекса за медийната свобода на страните от цял свят, няма, например, нито един представител на Източна Европа, нито на континента-гигант Азия, нито на Центрлна Африка или Близкия изток, нито на Латинска Америка.

И така – за радване ли е, или по-скоро за задаване на повече въпроси и за по-дълбок размисъл е обстоятелството, че България от днес нататък се оказва с 21 позиции по-нагоре по медийна свобода? Това награда ли е? За кого? За какво?

Къде остава от години пренебрегваната болезнена тема за правата на журналистите, в чиято защита СБЖ многократно е надигал глас, винаги подчертавайки, че без гарантирането на тези права е невъзможна и медийната свобода. Защото тя се мери със свободата на журналистите. Имаме ли я?

Не наблюдаваме ли от години нещо различно? Например, журналистите в частните медии, с оглед статута си на наемни медийни работници, са зависими от волята и интересите на своите издатели, а реалната свобода и независимост може да им коства работното място и прехраната.

В двете най-големи обществени медии пък, чиито генерални директори се избират от един така и нереформиран и свързан с политическото мнозинство регулатор като СЕМ, неизменно избиват и доминират обвързаности с управляващите и с техните линии във вътрешната и външната политика. А малкото журналисти, които застъпват по-активно плуралистичния подход, залегнал и в ЗРТ като изискване, но отдавна размит в реалността, стават обект на открит натиск и нападки.

Отново ще напомня, че още през 2017 г. – преди вече пет години! – СБЖ внесе в Народното събрание своите разработени от юристи предложения за законодателни промени, които да гарантират именно правата и независимостта на журналистите, както и техния журналистически труд. Защо ли и до ден-днешен не е даден ход на тези наши предложения?...

Поляризацията в света, станала акцент и в доклада на RSF, оказва драматично и негативно влияние върху цялата медийна среда. Днес тя е доста различна от онази, в която посрещахме миналогодишния 3 май – Световния ден на свободата на пресата. Точно миналата година се навършиха 30 години от приемането на първата Декларация от Винхук, отстояваща независимата и плуралистична преса и журналистика.

По повод юбилея пак във Виндхук миналата година се състоя Международна конференция на ЮНЕСКО за свободата на печата. Тя прие нова декларация – „Видхук+30” - и провъзгласи в нея: „Свободата на печата, независимостта и плурализма на медиите остават основни цели, гарантиращи разпространяването на информацията като общо благо, което служи като общ ресурс за цялото човечество. Към тези цели ние прибавяме сега и такива, като жизнеспособността на средствата за информация, прозрачността на цифровите платформи и повишаването на медийната и информационна грамотност на гражданите”.

Авторите на декларацията я аргументират с Всеобщата декларация на правата на човека, в която е посочено: „Всеки човек има право на свобода на убежденията си и на свободното им изразяване; това право включва свободата безпрепятсвено да следва своите убеждения и свободата да търси, получава и разпространява информация и идеи по всички възможни начини, независимо от държавните граници”.

„Виндхук+30” апелира и към правителствата по света да се ангажират със създаването на „благопрятна среда за изразяване на мнения и за достъп до информация онлайн и в традиционен формат”, да осигуряват „свобода, независимост и плурализъм на средствата за информация чрез приемане на съответни, прозрачни, правови мерки след допитвания до обществеността”, да предоставят „гаранции за свободно реализиарне на журналистическата дейност без официална или неофициална намеса от страна на властите” и т. н.

Дали в днешния поляризиран свят се спазва това? Или виждаме официализирана забрана на достъп до „неправилни” медии и нападки срещу журналисти, даващи гласност на различни от доминиращите гледни точки?

Къде бяхме миналата година по това време и къде сме сега? Не според формални класации. Според собственото ни чувство за свобода, колеги. Всеки от нас знае, нали?

„Свободата, Санчо, е на върха на...” перото. Да го държим високо. Поне малко по-високо от плашливите джуджета на мейнстрийма.

Честит 3 май – Световен ден на свободата на пресата! И на журналистите!

 

Снежана Тодорова,

председател на УС н СБЖ

 

Акценти и позиции