Колеги припомниха с топлота приключенеца и сладкодумеца Ясен Антов

  • 27.05.2022
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Ясен Антов посрещна с усмивка от монитора събралите се да си го спомнят колеги

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

Сърцата инициатива на журналистическото дружество „Пътешествия и туризъм” към СБЖ събра над 20 колеги журналисти на 26 май на възпоменателна вечер за незабравимия приключенец и сладкодумец Ясен Антов – напусналия ни, уви, през 2009 г. голям журналист, писател, пътешественик.

„Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница”. Тази фраза на Ясен Антов припомни в своето изказване за него Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, свързвайки инициативана за срещата с току-що отбелязания от всички ни светъл празник на буквите, книгите и пътеводното слово 24 май.

Припомнена бе и биографията му. Роден на 14 март 1929 г., Ясен Антов завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор и редактор е във вестниците „Народна младеж“, „Народен спорт“, „Стършел", „Поглед" и „Ехо", както и в БНТ, БНР, Радио Франс Ентернасионал.

Пътешествал е из Хималаите, Казвакз, Алпите, пустинята Гоби, Африка и почти цяла Европа. Стигал е зад Северния полярен кръг.

Водещ на авторско предаване „Накъдето ни видят очите“ и автор в предаванията „Дискобиблиотека“, „Дядовата ръкавичка“ и „Заедно след полунощ“ по програма „Христо Ботев“на БНР.

Съпруга на Антов е писателката и преводачка Христиана Василева (1928-2018). Баща е на Траян Антов, известен спортен журналист, който също присъства на срещата на 26 май в помет на баща си.

Ясен Антов е носител на много отличия, сред които и националната литературна награда за хумористичен разказ"Чудомир" за 1978, 1984 и 2002 г. (през 2002 г. за разказа „Горещ роман“).

През 2002 г. получава годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика.

За предаването си за пътешествия и култура по Радио Франс Ентернасионал през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми „Осмата муза“.

Книгата му „Накъдето ми видят очите“ е обявена за „Пътепис на столетието“ в Националния конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов. През 2005 г. получава специалната награда за литература на в-к „Труд“ – „Златен ланец" за разказа си „Един човек се радва". Носител е и на орден „Св. Св. Кирил и Методий".

Ясен Антов е сред учредителите през 1956 г. на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET), членуваща в създадената две години по-рано Световна федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET).

Неговото лично творчество с пътешественическа тематика остава да искри с непомръкващия блясък на планински върхове и човешки откровения. И до днес читатели търсят и четат в захлас книгата му „С чадър и пижама през Хималаите”, а последната му книга-завет „Приключения с книги” е откривателско преживяване дори за запалени книгомани.

Доц. д-р Соня Алексиева, преподавателка в НБУ, представи подготвена с голям пиетет към Ясен Антов презентация с припомняне на приноса му за учредяването на ABUJET, с подсещане за стъпалата му през журналистиката, през белязаните от изключителната му личност вестници и списания (особено „Поглед”, „Ехо”, „Одисей”), през удивителните му и винаги изтъкани от фино чувство за хумор книги.

Бе включена и вълнуваща подборка на споделено от други журналисти и писатели за Ясен. Соня цитира и откъс от интервю на съпругата му Христиана Василева пред Деян Енев, публикувано в „Култура.бг” през 2017 г. Тя казва за мъжа си: „Ренесансов човек беше Ясен. С компетенции и интереси в различни науки, в изкуствата. Разбираше от музика, от живопис, от литература, свиреше на пиано. Беше заклет турист, плувец, гребец. Два пъти беше изходил Стара планина от Сръбско до морето. Два пъти беше изминал с лодка Дунав от изворите му до Черно море. Два пъти дойде пеш от София до село Дрен, където е селската ни къща – през билото на Витоша, през Чуйпетльово, та до нас. Два пъти беше пребивавал в подножието, че и по-нагоре, на Хималаите, придружавайки наши експедиции. Работлив и организиран човек. Вкъщи ли е, пишещата му машина обикновено тракаше. Неведнъж, като се върне по обед у дома и кажа: след десет минути ще обядваме, един и същ отговор чувах – значи имам още време. И пишещата му машина затракваше отново...”

Събралите се на срещата на 26 май колеги бяха силно развълнувани и от видео-поздрава, изпратен от внучката на Ясен Антов – Мария, която е студентка в Амстердам. Момичето беше подредило не само своите семейни спомени за изключителня си дядо, но и преживяванята си като новоизпечена планинарка, споделяйки усещането, че в тази завладяла я страст с нея е осезаемото осезаемото му присъствие.

Енчо Господинов припомни в изказването си, че се навършват точно 46 години от идването на Ясен Антов в „Поглед” в края на 1976 г., когато той „като Халеева комета промени всичко”, започна „да привлича най-добрите пера и фоторепортери” и даде тласък за превръщането на седмичника на СБЖ в онази легенда, която се помни и до днес.

По време на срещата бе прочетено и специално написан за повода спомен от Искра Койнова, член на  АБУЖЕТ, която изтъква: „Всички си спомняте как на сбирките на АБУЖЕТ Ясен винаги имаше повече идеи от всички нас заедно и как ги обясняваше и защитаваше, пак с този негов тих глас, спокоен тон и вечната му заразителна  усмивка... Ясен беше училище. Липсва на всички ни". 

Иван Тодоров, също „погледар”, съживи и друг спомен – за въведената от Ясен Антов рубрика „Нонпарей” в „Поглед”, която бе една от най-четените, макар и да бе набрана с емблематичния дребен шрифт нонпарей, или пък точно заради многозначителното му използване. Иван разказа и за част от историите, които е чувал от сладкодумния разказвач Ясен – с герои от алпинисти до археолози, с писатели от Чехов до Хашек.

Красимира Дионисиева от дружеството „Пътешествия и туризъм” също припомни свои преживяваня с Ясен Антов.

Огрени от топлия спомен за него, от незабравимото му чувство за хумор и неизменно хуманния му поглед към многоликия свят, за който така обичаше да разказва, събралите се колеги още дълго си говориха на по чаша вино за „ренесансовия човек”, способен да изброди Хималаите с чадър и пижама и да поднесе най-вълнуващите приключения с книги...