На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

Работилият за американската агенция Асошиейтед прес южновиетнамски фотограф Хуин Конг Ут, когото колегите му наричали Ник Ут (и така остава известен и до днес), прави на 8 юни 1972 г. разтърсваща снимка, превърнала се в един от символите на жестоката военна агресия на САЩ срещу Виетнам. Самият фотограф, който печели наградата „Пулицър” за нея, ѝ слага наименованието „Ужасът на войната”. Но днес тя е много по-известна като „Напалмовото момиче”. За това припомня в публикация baricada.org.

Защото в центъра на кадъра е тичащо голо момиченце, което пищи от ужас и болка – дрехите му са изгорели от пламналия отгоре му напалм. Личи и силно обгорената му лява ръка със свлечена кожа. Дясната също е обгорена около китката. Обгорен е и гърбът му, макар това да не се вижда точно на тази снимка.

Минути по-рано детето заедно със свои братя и братовчеди е хукнало да бяга от родното си селце Чан Банг край Сайгон, където зареден от американски инструктори самолет на южновиетнамската армия е хвърлил 4 напалмови бомби. Напалмът е химикал, който се възпламенява няколко пъти по-лесно от бензина.

Дрехите на 9-годишното тогава момиченце, което се казва Фан Тхи Ким Фук, изгарят мигновено, но напалмът продължава да гори по кожата. Детето вижда пламтящата си лява ръка и с дясната отръсква от нея лепкавия горящ химикал. Само краката не са пострадали и Ким Фук хуква да бяга заедно с двамата си братя, с братовчедка си и братовчедчето си – това са децата, които тичат от двете ѝ страни на снимката. На други кадри, направени пак тогава от Ник Ут, както и от други присъствали като него фотокореспонденти и оператори, се вижда и бабата на всички тези деца, която, ридаеща, носи телцето на най-малкото от внучетата си – 3-годишно момченце, загинало при атаката. Повечето от хората във военна униформа край тях, всъщност са военни фотографи – с униформа тогава е бил и самият Ник Ут.

Снимката му излиза на първа страница на „Ню Йорк Таймс” – и се твърди, че мощното ѝ емоционално въздействие е един от важните фактори, повлияли за още по-голямото засилване на антивоенното движение в САЩ и в крайна сметка за прекратяване на американската намеса във Виетнам. Разказва се също как тогавашният президент Ричард Никсън заподозрял, че снимката е фотомонтаж, пуснат нарочно от пацифистите. На което авторът Ник Ут винаги е реагирал много възмутено, защото кадърът му е болезнено автентичен.

Около символната снимка, фотографа и „напалмовото момиче” през десетилетията са се натрупали много писания и разкази, като в част от тях фактологията не е съвсем точна. Покрай 50-годишнината от деня, в който е направена фотографията, много от тези истории отново бяха припомнени из световните медии.

Една от най-популярните е за топлите отношения между Ник Ут и оцелялата благодарение на снимката му (такава е популярната медийна версия) Ким Фук. В много интервюта фотографът разказва, как след като направил серията си снимки, се заслушал как момиченцето крещи: „Пàри, пàри!” – парели обгорелите части на тялото ѝ. За да ѝ помогне, той я облял с шише вода. А после я закарал в болница, където установили, че състоянието ѝ е доста тежко. Но след като снимката излязла в „Ню Йорк Таймс” и взела да се тиражира из цял свят, различни благотворителни организации и известни хирурзи осигурили безплатни операции и лечение на Ким Фук, така че тя била спасена.

Но има и други разкази. Например, човекът, който дал на Ким Фук да пие вода, а после я полял с остатъка, всъщност бил друг от присъствалите и също снимали фотографи – Кристофър Уейн. Има и филм, включващ видеокадри с „напалмовото момиче”, дело на британския телевизионен оператор Алън Даунс и на виетнамския му колега Ле Фук Дин. Заснети на мястото кадри с Ким Фук после влизат и в документалния филм за войната във Виетнам на режисьора Питър Дейвис „Сърца и умове” (1974 г.), удостоен с „Оскар”.

Що се отнася до лечението на Ким Фук, при първоначалното ѝ попадане в болницата в Сайгон нея направо я отписват и не я лекуват – когато родителите успяват да я открият чак три дни по-късно, тя е изоставена в… моргата, а раните от изгарянията ѝ са загнили… Родителите вдигат аларма – и чак тогава лечението на детето се подхваща сериозно. През годините Ким Фук преживява общо 17 операции. Последната е направена през 1984 г. в Германия.

Освен това и като дете, и особено по-късно, вече като девойка, тя страда от дълбока депресия заради ужасните белези по тялото си – най-вече едната ръка и гърба. Вижда, как дори близките ѝ приятелки, се притесняват да я гледат. Това я кара да търси утеха първо в специфичната виетнамска религия Као Дай, а по-късно става християнка евангелистка.

В онези години заминалият и установил се в САЩ след края на войната във Виетнам Ник Ут дори чисто физически не е имало как да помага за лечението на останалата в родината си Ким Фук, независимо от това, какво разказва той сега. Но е факт, че ѝ помагат различни международни организации. Същевременно това, че хората по света постоянно я свързват с образа на „Напалмовото момиче” и с военния ужас, е допълнителен депресиращ фактор за нея, когато тя става вече млада жена.

През 1986 г. Ким Фук е изпратена от виетнамската държава да следва в Хавана, Куба, където се влюбва в свой сънародник и състудент. Двамата се женят и им се раждат две деца.

През 1992 г., когато светът вече осезаемо се е променил, семейството все още живеещи в Хавана виетнамци обявява, че ще си направи „сватбено пътешествие” (макар от сватбата вече да е минало доста време) до Москва. Взимат полета на „Аерофлот”, който прави междинно кацане в Канада – и там, на канадското летище, искат убежище. Получават го и оттогава живеят в Канада, в предградие на Торонто, като канадски граждани.

Стабилизиралата се психически и физически Ким Фук разработва доста успешно славата си, свързана с фотографията на Ник Ут. Развива активна обществена дейност, изнася публични лекции, основава собствена фондация, а от 1997 г. е и посланик на добра воля към ООН.

На много прояви се повява съвместно с Ник Ут – и двамата започват да поддържат легендата за дългата си топла връзка и за постоянната грижа на фотографа към нея.