Днес, на 15 юни, се навършват 10 години, откакто угасна лъчезарната усмивка на Светлана Плашокова-Митева - испанистка, журналистка и преводачка, зам.-председателка на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, кореспондентка на испанската агенция ЕФЕ у нас. Тя ни напусна след тежко боледуване през 2012 г., само три дни преди да навърши 49 години...

Светла бе олицетворение на името си – винаги грееше и пръскаше светлина наоколо. Колкото и години да минават без нея, тази светлина става като ле ли все по-силна в спомените ни...

В нейна памет, както и в памет на друг отишъл си няколко месеца след нея колега журналист и испанист – Самуел Франсес, от 2013 г. насам Сдружението на испаноговорещите журналисти в България организира ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове”, като две от наградите носят имената на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес.

Светлана Пантелеева Плашокова е родена на 18 юни1963 г . в София. През 1968 г. заминава с родителите си за Куба, където баща й Пантелей Плашоков е на работа като български специалист по покана на кубинския Instituto de planificación física и е в екипа, изготвил генералния план на град Камагуей. Там Светла отлично проговаря испански още в детската градина и после в първи клас.

Малката Светла става и героиня в написана в Куба книга на майка й - журналистката и дългогодишната редакторка в издателство „Народна младеж” Елисавета Кисимова, която разказва за Острова на свободата през очите на дъщеричката си в своята творба „Истински чудеса” (за съжаление, Елисавета Кисимова също вече не е сред нас...).

След завръщането на семейсвото в София Светла учи до края на VІІ клас в 20-о училище „Тодор Минков”.

Кандидатства и е приета с отличен успех в първата испаноезична паралелка, открита към Френската гимназия в София, която също завършва като отличничка. През 1981 г. е приета за студентка по испанска филология в СУ „Кл. Охридски”.

По същото време баща й отново е изпратен на работа в Куба. Поканен е от щаба на Фидел Кастро като съветник в кубинското министерство на транспорта. Светла се прехвърля да следва в Хаванския университет. Там учи във Факултета по изкуство и литература, Катедра испанска филология. По-късно, когато се оказва, че програмата на Хаванския и на Софийския университет имат големи разминавания, се налага Светла отново да се върне в София и да продължи следването си в Катедрата по испанистика и португалистика към Факултата по класически и нови филологии на СУ „Св. Кл. Охридски”.

През 1987 г. завършва испанска филология с втора специалност бъларски език и литература, с езиковедска специализация.

Започва работа в Испанска редакция на БНР още като стажантка, препоръчана от преподавателката Ани Леви. Явява се на конкурс заедно с още 9 души, печели го и през 1988 г. е назначена в Испанска редакция към Радио „България” на БНР. Отлично се сработва с колектива там. Особено обича работата именно в радиото, пред микрофон.
От 1993 до 1996 г. работи във в. „Кеш”. От 1996 до 2003 г. отново е в Испанска редакция към Радио „България” на БНР.

От 2003 до 2007 г е кореспондент на испанската информационна агенция ЕФЕ. Поема тази позиция от Самуел Франсес, който я препоръчва на централата в Мадрид. Отнася се с голяма отговорност към работата си, стремейки се да създава позитивен образ на България в кореспонденциите си, разпространявани в Испания и в Латинска Америка.

През 2007-2009 г. отговаря за връзките с обществеността и медиите в софийския офис на каталунската МТМ груп.

От 2009 г. до смъртта си през 2012 г. е в „Персонал холдинг”. Там е член на УС и ръководител на направление „Маркетинг и продажби”, организира рекламни акции, промоции на продукти, работи и в областта на връзките с медиите. По линия на холдинга е ръководител на 3 европейски проекта.

Светлана Плашокова-Митева е член е на СБЖ. Член-учредител е и на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) и негов зам.-председател от самото учредяване на СИЖБ през 2003 г.

Превела е 4 книги: две от кубински автори - „Хемингуей в Куба” от Норберто Фуентес и сборника, включващ „Четвъртият кръг” от Гилермо Ривера и Луис Рохелио Ногерас и „И ако умра утре” от Луис Рохелио Ногерас, както и две книги на испанския автор Артуро Перес Реверте - „Морската карта” и „Учителят по фехтовка”, издадени от издателство „Еднорог”.

Светла бе един от най-добрите ни симултанни и консекутивни преводачи. Превеждала е на държавни глави и на високопоставени български и чуждестранни лидери. Изявява се като преводач и на две от писателските срещи в София. Като преводач, заедно с колежката си Райна Петкова, помага в испанската програма за реформата на МВР.

Светла раздаваше енергията, таланта и светлината си без остатък във всичко, с което се занимаваше. Не можехме да повярваме, когато бе сполетяна от тежка диагноза... Много усилия хвърли семейството ѝ, всеотдайният ѝ съпруг Иван Митев, ние – приятелите и колегте ѝ, всички, които я обичахме, за да помогнем някак... Но не успяхме – на 15 юни 2012-та тя отлетя в по-светлия свят... Толкова липсват днес хора като Светличка!...

Но слънчевата ѝ усмивка остава с нас – като лъч, който да води през житейските и професионални тъмнини, от които тя винаги умееше да излезе смело и усмихнато, каквото и да ѝ костваше...

Във всяка светлинка продължаваме да те откриваме, Светле! Поклон!