Душа, отдадена на музиката и любовта към Родопа планина

  • 27.06.2022
  • СБЖ
  • Розалина Евдокимова

Родното място на божествения Орфей, Родопа планина, е и негово родно място. Наричат го маестрото и това не е напразно, защото Мелтун Кадъоглу е отдаден на голямата си любов музиката и „неговия висок професионализъм му вдъхва сили, за да преодолее предизвикателствата на живота“. Това каза по време на срещата с нашия сънародник в клуб „Журналист“ Снежана Тодорова. А поводът беше представянето на книгата му „Песни, вдъхновени от земята родна“.

Да се срещнат с Мелтун бяха дошли негови съученици от музикалното училище в Пловдив, почитатели, както и желаещи да се докоснат до неговия свят, завладян от музиката. Вечерта води председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която сподели откъде тръгва приятелството на СБЖ с Мелтун Кадъоглу. „Той покорява със своята сърдечност, открита душа и топлота – каза Снежана Тодорова. – Преди години се запознахме в Бурса, където група български журналисти пребиваваше по покана на журналистическата организация от Муданя и Бурса. Той беше щастлив от срещата със сънародници от България и през краткия ни престой се стараеше да ни покаже и разкаже за своя живот в Турция от 1989 г., изпълнен с труд, обич и драматизъм. За Мелтун Кадъоглу България е несамо скъп спомен. Тя е в сърцето му.“ 

Председателят на СБЖ се спря на творческия път на госта, който започва от Музикалната академия в Пловдив, работата му в симфоничните оркестри в Хасково и Кърджали, опитът от които му помага да създаде оркестри в Адана и Бурса. Известният турски диригент Хикмет Шимшек го кани за ръководител на новосъздадения оркестър в Бурса , като му казва, че така ще е по-близо до България, само на… 400 км. „Наричаме го „Маестро“ с обич, възхита и благодарност за искреното приятелство, богатата душевност и щедрата  доброта, които ни закрилят и вдъхновяват“ – каза Снежана Тодорова.

В книгата си Мелтун Кадъоглу е публикувал 34 песни, разкриващи богатството на неговата музикална култура, професионализъм и голяма любов към родния край и преклонението му пред някои трагични моменти от съвременната българска история, както и към личността на едни от великите фигури на Турция Кемал Ататюрк и големия поет Назъм Хикмет. Струва си да отбележа, че сред вълнуващите авторски творби на Мелтун е и песен по прекрасното стихотворение на Ивайло Диманов „Блудният делфин“, което развълнува всички в залата, защото това е един знак на признателност към творчеството на журналиста, поета и барда. 

Гостът представи своята книга и разказа за вълненията си при нейното съставяне. Той сподели какво го е накарало да я направи и да вплете в нейните страници събития, като възродителния процес, голямата екскурзия, известни исторически личности. Разлиствайки книгата всеки може да види, че мостове на приятелство, любов и незабрава се градят несамо с камъни и върху здрави темели, вбити дълбоко в майката земя, а и чрез прекрасни стихове и музика. А какво по-ценно от това да използваш духовността, за да покажеш, че хората предпочитат приятелството и общуването по между си пред политическите страсти, които много често рушат, а не съграждат.

По време на вечерта изпълнена с много вълнуващи спомени, музика и интерес към разностранната личност и открития дух на Мелтун Кадъоглу, който не криеше своето безмерно вълнение от срещата с близки, приятели и почитатели, се случи и нещо приятно. Специално от неговото родно Ардино беше дошъл представител на читалище „Родопска искра“, който от името на кмета инж. Изет Шабан връчи поздравителен адрес на Мелтун Кадъоглу по повод неговата 70-годишнина, както и плакета на читалището.

Особено вълнуваща беше срещата между Мелтун и неговият съученик от Пловдив Янев, който върна лентата на спомените назад в годините. Той сподели, че в репертоара на създадения от Кадъоглу хор са включени много български песни, което говори за неговата здрава връзка с родината.

А членът на УС на СБЖ Катя Кючукова сподели за своето запознанство и многобройните срещи с Мелтун Кадъоглу. Тя не пропусна да се обърне и към представителя на турското посолство у нас, дошъл да почете Кадъоглу,като му сподели, че има много идеи за съвместни проекти между Турция и Пловдив, и СБЖ, които да популяризират творците на България и Турция.

А Ивайло Диманов изпълни свои песни, с които вдигна градуса на настроението в залата.

Гостът беше любезен да отговори на въпроси на сайта на СБЖ.

МЕЛТУН КАДЪОГЛУ: МУЗИКАНТИТЕ И МУЗИКАТА, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВАМЕ ГРАДИМ МОСТОВЕТЕ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО ПИ РАЗБИРАТЕЛСТВОТО

Родопа планина, родината на Орфей, ли ви дари с любов към музиката, г-н Кадъоглу?

Така е! Родопите с красотата си и магията си събудиха у мен любовта към музиката. Планината, Ардино, особено Белите брези, селата Баните и Лъджене, Мадан, Смолян, Рожен никога не се забравят. Винаги, когато си идвам не пропускам да отида  там, защото това е моят роден край където съм поел първата глътка въздух и където се зароди моята голяма любов - музиката. Този вълшебен чист въздух и красотата на планината те карат да запееш и от единия връх се чува чак до другия. От Ардино ни изпратиха 23 души в Пловдив в музикалното училище, в турска паралелка. Обаче някои от тях от безпаричие или заради езика закъсаха и завършихме само осем.

Като слушах колко много сте направили в името на музиката, колко приятелства сте създали, колко оркестри сте създали, се сетих за народната дипломация. Май музикантите ще се окажат едни от най-добрите посланици на народната дипломация. А вие, с вашия хор, с оркестъра ви, когато обикаляте несамо Турция, а и много други страни, споменахте чак и до Япония, чувствате ли се в тази роля на народен дипломат? И стремите ли се несамо да доставяте на хората наслада, а и да градите мостовете на приятелството и сътрудничеството?

Разбира се. След всеки концерт аз никога не забравям да говоря за това. Ние, музикантите и музиката, която изпълняваме точно това правим – градим мостовете на приятелството и разбирателството. И това не е само като народен дипломат, а и като представител на двете страни, в които съм се родил и живея. Знаете ли, това ме кара да се гордея, защото музиката граници няма. Няма народи, няма нации, а само едната музика, която обединява всички хора. И до сега 45 години винаги съм се старал да обединя културата на двете страни. Така че наистина с помощта на музиката и народната дипломация сме се стремили да обединяваме хората. Дали със симфоничен оркестър или народна музика, с естрада, няма значение, защото важното е, че ние сме посланици на културата, на духовността. Имам голямото желание по тези мостове, които ние градим, да минават и политиците, за да ги съединят и да има винаги мир и приятелство между съседите и народите.

А тук, в нашата страна, случвало ли ви се е да вървите по мост като Дяволския мост край вашето родно Ардино? По който е много трудно да се минава.

Разбира се, че съм искал и съм пробвал. Да, трудно е, но не бива да се страхуваме. Винаги съм се старал и съм мислил как мога да помогна. Как мога да мина по един такъв труден мост или как да изкача стръмнините. Дори имам един марш за онези кози пътечки край Ардино и как хората са минавали по тях без дори за миг да се откъснат от своят страна. И сега продължавам да си мисля какво още мога да дам, за да бъда полезен.

А какви са вашите послания чрез музиката към хората? Какво искате да им кажете?

Да съхранят братството, приятелството и най-вече да има мир.

Книгата, която сте направили, макар и малка, е изключително интересна и се оказа голяма, като усещане, като събрала в себе си една разнородна и пъстра тематика. Кое ви вдъхнови да я направите?

От дълги години композирах, но това, което правех, го оставях настрани. И по време на пандемията, тоест корона вирусът стана „виновник“ да сбъдна мечтата си и да посветя песни на родната ми страна, в която не живея вече отдавна. А от другата страна където съм сега пък са приятелите, колегите. Та все си мислех, че трябва да направя нещо за България и Турция, защото са моите две родини.

Липсва ли ви България?

Разбира се, че ми липсва. Непрекъснато поддържам контактите си тук и нито за минута не съм се откъснал.

Николай Хайтов, лека му пръст, има един прекрасен разказ „Дърво без корен“, за хората тръгнали по света. Вие чувствате ли се дърво без корени?

Да. Аз съм ту в Турция, ту в България. И някак си поради това нито български, нито турски език можах да науча добре, защото тук когато точно научих добре българския и започнах да работя, се случи така, че се наложи да напуснем България. Не беше никак добре това. Всичко си беше добре – здравето, учението, спорта, културата… Но тази грешка, която направиха с нас… Но пък както казва народът всяко зло за добро. В Турция пък работех и изкарвах по-добри пари. Изградих си авторитет и хората ме уважават. Не знам, ако бях останал тук дали щеше да се случи така добре живота ми. В Турция ни викат български турци, а тук като дойдем ни викат турски българи. От това винаги ми беше много тежко и все се питах аз родина нямам ли. В книгата си по този повод имам песен, която се казва „Искам родината си“.

Като споменахте за възродителния процес, музиката помага ли да зарасне тази рана, макар, че според мен това трудно би се случило. Лек ли е музиката за тази рана?

Хубав въпрос ми зададохте. С музика всичко се лекува – нерви, минало, това, което сте преживели. А и показва и в бъдеще какво трябва да се направи, как не трябва да забравят приятелите. Всичко това се постига само и единствено с музика. На моите концерти все намираме какво да изсвирим, за да зарадваме публиката. Не пропускам да изпълняваме и български песни. Редовно пеем „Рипни Калинке“, „Ой чобан, чобан“, „На сърце ми лежи“, стари градски песни. Нищо не сме забравили и винаги продължаваме да пеем красивите български песни. И в хора се научиха да пеят български песни. Така че не сме се откъснали и продължаваме напред. Раната може да е дълбока, но аз си мисля, че не трябва да се връщаме назад. Старото си е старо и миналото си е минало, казва народът.

Снимки Владимир Дворецки (сайт  evropaworld.eu) и авторката