Италия оплаква отишлия си на 14 юли уважаван ветеран, останал в историята като съосновател на списание "Л´Еспресо" и създател на един от най-влиятелните италиански всекидневници - в. "Ла Република".

Тазгодишният 14 юли донесе на Италия две големи сътресения. Едното е поредната политическа криза, довела и до обявената оставка на премиера Марио Драги, а другото, смятано от някои дори за по-съществено, е вестта за кончината на легендата на италианската журналистика Еудженио Скалфари.

Макар Скалфари да беше в доста напреднала възраст - на 98 г., неговата фигура се възприемаше като носещ стълб за все още незабравената обществена мисия на истинската журналистика, упражнявана от хора с активна гражданска позиция и огромен интелектуален багаж. Въпреки някои противоречиви моменти в биографията му, свързани с неговите ранни младежки години в периода на фашизма, Скалфари се ползваше с висок авторитет, защото с достойнство признаваше заблудите си и не спираше да търси отговори на наболелите обществени проблеми.

Завършил право и посветил се след това на журналистиката, станал съосновател и ръководител на влиятелното политическо списани "Л'Еспресо" (в периода 1963-1968 г.), Скалфари влиза и в политиката. Отначало е свързан с Радикалната партия, а през 1968 г. е избран за независим депутат от листата на Социалистическата партия. Интересното е, че той приема офертта за депутат, за да получи имунитет и така да избегне присъда за 15 месеца затвор, произнесена му заради публикация на журналистическо разследване, подготвена съвместно с друг негов колега. В нея двамата автори разкриват на страниците на "Л'Еспресо" готвен опит за преврат в Италия, но уличеният в заговора генерал успява да ги осъди.

След депутатския мандат, приключил през 1972 г., Скалфари се връща в журналистиката, като издава книги с още свои нашумели разследвания. А през 1976 г. основава своето "бижу" - влиятелният и до днес всекидневник "Ла Република", който лично ръководи до 1996 г. В началния си период вестникът прави фурор с модерната си и критична форма на журналистика, като години наред е флагман на италианската преса. Дължи това най-вече на шумните си разследвания по парливи теми на особено бурната в онези години италианска политика.

А Скалфари персонално се утвърждава като влиятелен ориентир в политиката, до чието мнение се допитват президенти и премиери. Самият той не робува на личните си политически пристрастия и е способен да апологизира морала на комунистическия лидер Енрико Берлингуер, макар никога сам да не е бил близък с комунистите. Лично приятелство го свързва и с настоящия папа Франциск, макар самият Скалфари да е атеист и макар неколкократно Ватиканът да е възразявал срещу съдържанието на интервюта, които той е взимал от светия отец.

Политическите преценки на Скалфари остават меродавни до последно. Именно той е първият, който още през 2008 г. предрича политическа кариера за Бепе Грило, а през 2019 г. предупреждава за съюзяване между Матео Ренци и Матео Салвини.

Интересни са и личните детайли от биографията на Еудженио Скалфари. Той е роден на 6 април 1924 г. в Чивитавекия, провинция Рим, в семейство на калабрийци. Тръгва на училище в Рим, но завършва класическата гимназия в Санремо, където междувременно баща му отива да работи като артистичен директор на прочутото тамошно казино. Съученик на Еудженио в гимназията е бъдещият класик на италианската литература Итало Калвино.

През 1950 г. 26-годишният тогава Скалфари се жени за дъщерята на известния журналист Джулио де Бенедети - Симонета, която му ражда две дъщери. Но бракът става само формалност през 70-те, когато Скалфари започва трайна връзка със Серена Росети, негова колежка първо в "Л"Еспресо", а после и в "Ла Република". Той се жени са Серена след смъртта на Симонета през 2006 г.

По повод кончината на Скалфари с изявления в негова памет излязоха папа Франциск, италианският президент Серджо Матарела, многобройни политици, общественици, журналисти, а вестник "Ла Република" му посвети по-голямата част от броя си.