Още през 1976 г. фоторепортерът Димитър Бебенов снима наши гвардейци в Париж

  • 23.07.2022
  • СБЖ
  • Спирдон Спирдонов
1976 г. Димитър Бебенов по време на снимките на концерта на Гвардейския оркестър в Париж

Тази година по случай отбелязването на Деня на Бастилията в Париж по легендарния булевард „Шан-з-Елизе“ парадът на военните части бе воден от българска гвардейска част, която премина, носеща нашия национален флаг. Но не за първи път родните гвардейци дефилират в сърцето на Париж. Още в далечната 1976 г. нашият Гвардейски оркестър също дефилира по „Шан-з-Елизе“, за което си припомня фотожурналистът Димитър Бебенов, членв на СБЖ от 35 години.

Представителна група от Националната гвардейска част с българския флаг начело поведе традиционния пеши марш за Деня на Бастилията по булевард „Шан-з-Елизе“ в Париж на 14 юли. Българските военнослужещи участваха в събитието, редом с военни части от други страни от Централна и Източна Европа, членки на Алианса и Европейския съюз - Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.

Нашето формирование бе в състав от 13 души, разпределени на две дефилиращи групи и една резервна. Първата бе знаменен взвод, който премина пред основния блок в тържествена парадна униформа. Тя бе най-отпред в парада на многонационалните военни части, започнал непосредствено след прелитането на военновъздушните средства. Втората ни група бе съставена от 8 военнослужещи в полева военна униформа с традиционно огнестрелно оръжие, включени в смесен многонационален блок.

Не за първи път родните гвардейци са дефилирали по булевард Шанз-з-Елизе в Париж. През 1976 г. с Гвардейския оркестър заминах за Франция, спомня си кинооператорът и фотожурналист, мичман от запаса Димитър Бебенов. Бях с гвардейска униформа, с ботуши, казва той. На площад „Вандом“ на импровизиран летен театър цели 12 дена снимах звук и картина от концертите на нашия оркестър. Така се роди филмът „Край Сена“, който беше излъчван по кинопрегледите. Пет пъти съм ходил във Франция с Гвардейския оркестър, но филм, като „Край Сена“, няма, казва Димитър Бебенов, който тази година навършва 90 години.

През 2007 г. 33 български гвардейци преминават в тържествен марш по булевард Шанз-з-Елизе в Париж на 14 юли. Те участват в парада на представителни военни части от 27 страни-членки на ЕС  по случай националния празник на Франция. По покана на тогавашния президент на Франция Никола Саркози сред официалните гости са министърът на отбраната Веселин Близнаков и началникът на ГЩ на БА генерал Златан Стойков. Българският трикольор бе носен от редник Илиян Иванов от Националната гвардейска част.

На 14 юли 2014 г., по случай националния празник на Френската република, трима военнослужещи от Националната гвардейска част участваха с националния флаг на Република България в парад във френската столица Париж. Участието беше по покана на президента на Френската република Франсоа Оланд. Парадът се проведе под знака на 100-годишнината от началото на Първата световна война и в него участваха представители на още 70 страни.

Но кой е Димитър Бебенов

Мичман от запаса, фотограф-художник, той е дългогодишен филмов оператор в националната телевизия и Киностудията на Народната армия, сценарист и режисьор на дузина кино- и видеофилми, фотограф-художник и фоторепортер. В момента е фоторепортер на в. „Българско войнство“, издания на СОСЗР, СВВБ и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Член на Съюза на българските журналисти от 35 години.

През 1957 г. с младия театрален артист от Плевенския театър Иван Терзиев са сред основателите на един от първите любителски киноклубове, който кръщават „Плевен филм” - клуб, който и сега съществува, известен с изключителните си филми, носители на десетки наши и международни награди. Бебенов снима репортажи, събития и други прояви в Плевен.

Заедно с Иван Терзиев правят първия филм за катастрофите „Пътища и параграфи”, който от 16 мм се копира на 35 мм и КАТ го разпространява във всички окръзи. Филмът печели престижна награда на кинофестивала на любителското кино в Коларовград (дн. Шумен). Двамата любители по сценарий и режисура на Терзиев снимат първия игрален филм-новела „Големите и малките”, който на младежкия фестивал в Хелзинки печели голямата награда. Този филм отвежда Терзиев като студент по режисура в Москва.

На 25 май 1961 г. Бебенов прави първата си сериозна изява, като снима Юрий Гагарин в Плевен Този репортаж е излъчен по телевизията, а Бебенов е първият кореспондент-оператор - нещатен. Години снима репортажи, очерци, сюжети за новините и става щатен кореспондент-оператор за Плевенски и Ловешки окръг.

Един малък филм за въздушното училище в Долна Митрополия, спечелил награда в Чехословакия, му помага да го вземат на работа в Киностудията на Народната армия. През всичките тези години той е и неразделен и с фотоапарата. Участва в много изложби, но има и свои самостоятелни изложби. Защитава званието фотограф-художник.

В професионалното кино Бебенов не влиза през парадния вход. Във Военната киностудия е посрещнат недружелюбно от своите по-възрастни колеги. Тогава оператори са Васил Бакърджиев, Стефан Петров, Васил Холиолчев, Цветан Русев - имена и заслужили творци на българското документално кино. С упорит труд и голямо желание с тридесет и пет милиметровия „Аррифлекс” Бебенов снима интензивно по полигони, казарми, учения и резултатите не закъсняват.

След първата година вече сам е командирован във Франция с Гвардейския оркестър през 1976 година. Не му разрешават да монтира заснетия материал, но той е настоятелен и се ражда късометражният авторски филм „Край Сена”, който получава престижни международни награди. Зареждат се филмите „Признателност”, „Полет”, „Птицата”, „Първенците” и мн. други. Той вече пътува с делегации в много страни. С Военния театър прави филм за гостуването в Манхайм - Западна Германия. Той е главен оператор на голямото учение „Щит-82”.

Следват последователно няколко авторски фотоизложби. Оператор е и на филмите за двамата наши космонавти Георги Иванов и Александър Александров. По време на реализацията на историческите филми за 1300-годишнината на България снима с известните режисьори Людмил Стайков – “Хан Аспарух”, и Владо Икономов - „Владетелят”. Работи и с големия документалист Христо Ковачев. На почти всички репортажи при пътуванията му в Индия, Куба, Франция, Ангола, Полша, Унгария, Корея и други страни е режисьор-оператор.

Филми на Бебенов са показани на фестивали в Краков, Версай, Мадрид, Ленинград, Веспрем, Лайпциг и са печелили награди. Десет са авторските фотоизложби, експонирани не само у нас, а и в други страни, като Куба, Унгария, Франция, Полша, Русия.

Представяме ви