На 89-годишна възраст в София почина Георги Ведроденски-Мортус, един от създателите на Трендафил Акациев - първият колективен псевдоним в българската литература, с който са подписвали творбите си повече от 50 поети. Ведроденски беше ярък журналист, хуморист, поет, карикатурист, легендарен бетеанец, член на СБЖ, СБП и СБХ.

Георги Георгиев Ведроденски е роден на 14.VII.1933 г. в с. Кипилово, Сливенско. Завършва Сливенската мъжка гимназия, а после – специалност „Журналистика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в местни и централни вестници, пише iridasliven.com.

От репортер на БТА израства до главен редактор на Главна редакция „Вътрешна информация“ на Българската телеграфна агенция (БТА), кореспондент на агенцията в Москва, Русия (1969-1974) и в Будапеща, Унгария (1981-1985).

Като поет и художник карикатурист, заедно със свои състуденти от Факултета по журналистика, създава образа на модерната литературна мистификация Трендафил Акациев – първият колективен псевдоним в българската литература, с който са подписвали творбите си повече от 50 поети.

Георги Ведроденски обяснява кой е Трендафил Акациев така: „Това беше година след смъртта на Сталин. Времето роди идеята за Трендафил Акациев. То бе едно от най-трудните. С нея фактически протестирахме срещу тогавашната поезия – плакатна, лозунгаджийска, партийна.“… „Знаете ли, много хора претендират, че са бащи на Трендафил Акациев, защото са писали под този псевдоним. Ето защо казвам: много са бащите на Трендафил Акациев, но аз съм майка му!“ (Ведроденски 2008-2011).

Георги Ведроденски е автор на няколко поетични книги, в това число хумористични и сатирични, на стотици карикатури, публикувани в периодични печатни издания и експонирани в самостоятелни и общи художествени изложби, на книгата „Бетеански дни и нощи. 100 г. БТА.“ за историята на БТА (2001).

Издал е още книгите „Зелник в понеделник” (1993), „Под път и над път” (1994), „Коронясване” (1996), „Слънчева система”, „Спомен”, „Издълбано в камък”, в 2 кн. (2000-2010), „В крак с времето” (2001), „Решетката” (2005), „Облаче крилато” (2007), „Михалогон” (2009), „Държавна сянка” (2011), „Черешово топче” (2011), „Трицветен пейзаж” (2012).

Носител е на наградата за карикатура на в. „Дума“ от 39-ата Национална изложба на карикатурата, за цялостното му творчество (април 2014).

Няколко пъти Георги Ведроденски е номиниран и за голямата награда за литература и изкуство на Сливен „Добри Чинтулов“.

Член е на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските писатели и на Съюза на българскте художници.

Поклон пред светлата памет на неуморния журналист, поет, карикатурист, изобличител на недъзите на обществото и сърдечен приятел на Сливен!

Мир на неспокойната му душа!

СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството и близките на Георги Ведроденски. Поклон!