Председателката на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Мая Север е била нападната на 1 август в залива на остров Тият в родната ѝ Хърватия. Тя коментира случилото се в публикация на сайта на ЕФЖ.

Историята е съвсем проста. Жителите на селото, където прекарах лятната си отпуска, на малък остров на адриатическото крайбрежие на Хърватия, са отвратени от това, което описват като опустошаване, узурпация и незаконно използване на залива на съседен остров. Те се борят за запазване на обекта със законови средства, но атмосферата е напрегната и неприятна от няколко години.

Така започва публикщацията си на сайта на ЕФЖ председателката на организацията, хърватското журналистка Мая Север. И продължава:

Едва наскоро историята стигна до национално ниво. Разговарях с няколко журналисти за това. Колега от онлайн вестника Index.hr ме информира сутринта на 1 август, че собственикът на ресторанта на островчето му разказал за затваряне на заведението от властите. Колегата ме попита да проверя дали това е вярно, да му съобщя, каквото съм научила, да му пратя снимка.

Журналистът си остава журналист. Не е необичайно да работим дори на почивка. И аз лично, макар моите редактори в хърватската обществена телевизия да отмениха програмата ми и да ограничиха журналистическата ми работа, често използвам социалните мрежи, за да публикувам информация, коментари или анализи. Неведнъж медиите са подхващали мои туитове или определени публикации, независимо дали това се харесва на редакторите ми и на управляващите или не.

И така, онзи ден се качих на малката си лодка, взех приятеля си и отидохме до залива. Дори не се приближихме до кея. След като видях, че има полицейска лодка и че ресторантът изглеждаше затворен, направих няколко снимки, главно на полицейската лодка. Заключих, че собственикът на ресторанта е казал истината на нашите колеги от Index.hr. Затова обърнахме лодката и поухме обратно.

Двама души, които не познавах, започнаха да викат от кея, да жестикулират вулгарно и се втурнаха след нас с гумена моторна лодка. Един от тях прескочи в нашата лодка, заплашвайки да ни хвърли зад борда, да изтрие снимките. Той изтръгна мобилния ми телефон от ръката ми.

Обърнах се към полицейската лодка и съобщих за нападението. След като бях разпитан на същата лодка като нападателите, помолих полицая да ми върне мобилния телефон и да ме пусне да се прибера.

Ще излъжа, ако кажа, че не ме е било страх. Първата интуитивна реакция беше да се прибера, да покрия главата си с одеяло и да изчакам да ми мине.

Често съм разговаряла с колегите си, след като са били атакувани или малтретирани онлайн. Убеждавала съм ги да подават сигнали в полицията за всякакви заплахи.

Това чувство, че просто искаш всичко да е отмнало и да изчезне, е познато на мнозина. Някои от нападнатите колеги затвориха профилите си в социалните мрежи. Други не искат да докладват на властите, защото не искат историята да продължи или да ескалира...  И аз ги разбирам.

Но борбата с посегателствата и атаките срещу журналисти е важна и трябва заедно да изградим система за защита, която да се основава на ефективен механизъм за бързо подаване на сигнали, навременна и професионална реакция на полицията и прокуратурата и защита на жертвата.

Въпросът за защитата на безопасността на журналистите е на първо място в дневния ред на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и нейните филиали. Разработваме планове за укрепване на офлайн и онлайн безопасността, включително чрез диалог с полицията.

Една от дейностите на EФЖ в тази област е европейският проект Safety4Journalists, в който участват журналистически съюзи от Хърватия (TUCJ), Германия (DJV), Швеция (SJ), Франция (SNJ-CGT) и Холандия (NVJ). Целта е да се укрепят организациите на медийните работници, като се насърчават здравето и безопасността на работното място, като се разработи универсален модел за оценка на риска и за обмен на най-добри практики за защита.

В някои страни, включително в Хърватия, нападение срещу журналист се счита за нападение срещу държавен служител с повишени потенциални наказателни санкции. Въпреки това все още липсва обществена осведоменост за заплахите и рисковете, за необходимостта от създаване на системи за защита и сза тратегически политики за безопасност на журналистите и медийните работници.

Всъщност, журналистите все повече се изправят пред рискове, докато работят във все по-враждебна среда. Задачата на журналистическите съюзи и организации е да дадат възможност на журналистите да реагират на атаки, да им дадат средства да идентифицират всяка форма на агресия и да им помогнат да реагират по подходящ начин на всички форми на посегателства и малтретиране.

Трябва да им бъде осигурявана правна и човешка подкрепа. Затова призоваваме съответните институции да създадат система за защита на журналистите от атаки, която включва разпознаване на престъпния акт на агресия, защита на жертвата и бързо наказателно преследване, както и сътрудничество с прокуратурата.

Примери за добри практики съществуват в някои европейски страни, като Холандия, където властите и националната асоциация на журналистите си сътрудничат, за да гарантират по-добре безопасността на медийните работници, особено в контекста на отразяване на демонстрации.

На европейско ниво системата за докладване на бързи атаки Mapping Media Freedom (MFRR) работи добре. В техния доклад за 2021 г. са документирани 626 сигнала, вариращи от вербални атаки до правен тормоз. Тези сигнали включват 1063 лица или медийни организации в 30 държави.

Установените нарушения включват убийствата на трима журналисти: разследващия журналист Питър Р. де Врис в Холандия, на репортера Йоргос Караиваз в Гърция и на местния радиоводещ Хазим Йозсу в Турция. По-новите данни включват Украйна, където 12 журналисти са били убити при изпълнение на служебните си задължения от февруари насам.

Друг важен инструмент е Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката, която идентифицира и описва повече от 1300 нарушения на свободата на печата, включително 46 убийства на журналисти, от 2015 г. насам в Европа.

Усилията за създаване на силни и ефективни мерки за защита на безопасността на журналистите са от първостепенно значение за защитата на журналистиката като обществено благо, за запазването на нашата професия. Затова е важно винаги да намираме сили да реагираме на атаките, а не да покриваме главите си с одеяло и да чакаме да ни мине или да деактивираме профилите в социалните мрежи.

В името на общата цел е важно да разобличаваме насилниците, да изискваме наказателно преследване, да информираме журналистическите организации и да използваме всички инструменти, с които разполагаме, не само за нашата лична защита, но и за по-широк интерес.

Полицията е арестувала бандитите от острова на адриатическото крайбрежие. Образувано е наказателно производство, като на един от тях е взета мярка за неотклонение.

В социалните мрежи някои коментираха, че това нямало да се случи, ако бяха нападнали продавачка. Ами именно заради продавачката и всички останали хора, които са или ще бъдат нападнати или малтретирани от хулигани, наш дълг е да изградим ефективна система за защита, да се борим за промяна на отношението на цялото общество към този проблем .

Трябва да поискаме политическо и обществено осъждане на нападенията срещу журналисти, ефективно и прозрачно разследване на всеки случай, който застрашава сигурността на журналисти, край на безнаказаността на нападенията срещу журналисти и пълно зачитане на свободата на работа и безопасността на журналистите на всички нива.

Нашата работа е обществено благо, дори понякога да плащаме висока цена за нея. Нашата работа има крайната цел да промени обществото и света към по-добро. Ето защо тази борба е важна. Ето защо е важно да се заклеймяват всички, които се опитват да сплашват журналисти.