„Всички познавате Жан Соломонов и знаете неговото остро перо - така сложи началото на вечерта председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която припомни неговия творчески път на журналист не само у нас, но и във Франция, където той живее от дълги години в града с име на лъв – Лион. – Всеки, който се е докоснал до книгата, на чието тръгване по пътя към читателите, ние присъстваме в клуб „Журналист“, трудно я е оставил заради интересните сюжети и заради езика, на който е написана. Дори бих казала, че когато затвори и последната страница, всеки би съжалил, че тя е свършила.“

Тези думи на председателя на СБЖ бяха приети топло от присъстващите в залата, защото Жан Соломонов наистина ще остане със своята дарба на майстор да реди думите така, че да те накара да се докоснеш до написаното от него.

А самият герой на вечерта с присъщия си за него сладкодумен и остроумен стил пое щафетата от Снежана Тодорова, като развълнувано се обърна към присъстващите в залата, че казаното от нея трябва да го приемат като един грузински тост с добри пожелания. Той върна лентата на спомените си назад във времето и сподели как е протекъл живота му, който е бил твърде шарен и пълен с интересни ситуации. Макар и да опита да обвие в спомен своя път в журналистиката и кариерата на това поприще, Жан Соломонов доказва, че няма бивш журналист, тъй като и до сега той продължава да пише за български и френски издания.

И понеже поводът беше новата му книга, събрала неговите житейски приключения и срещи, Жан Соломонов зарадва гостите си, като им прочете два от великолепните си разкази - „Как ме признаха за полиглот“ и „Polsja kochanie“, които носеха в себе си не само свежото настроение на изненадата, признанието на нашия сънародник като човек с всестранни и богати интереси, а и тъгата, когато загубиш някой познат. Двата разказа бяха ярка илюстрация на това, че смехът и сълзите вървят по един път, защото животът така е разпоредил. Но затова пък той е толкова сладък да се живее.

Прочетените от Жан разкази внесоха приятна нотка във вечерта, но това не се дължи само на неговото майсторско перо, а и на цялата книга, която си е чиста проба свежа глътка в нашия толкова пълен с черно, сиво, тук-таме бяло живот. Днес наистина имаме нужда от такива книги като „Вкусът на унгарската целувка“, която Жан Соломонов ни подари от сърце.

Непринуденото, пълно със спомени и усмивки настроение се повиши и от спомените, които разказаха приятели и колеги на Жан Соломонов. Журналистката Нейка Кръстева припомни как той в един от тежките периоди на изданието, на което тя е била главен редактор, е писал без хонорар, защото истинският журналист е този, който в името на занаята си е готов на всичко. И така той е писал и в много други издания. А неговият съученик и колега Христо Троански сподели техните приключения по пътя на журналистиката, като не пропусна да припомни едно от важните послания на Жан Соломонов: „Трябва да обичаме този свят!“

За да бъде вечерта още по-непринудена и пълна с настроение, се включи и известният поет и бард Ивайло Диманов, който зарадва всички и остави един приятно сладък спомен с песните си.