От 12 до 16 септември изследователи от 14 европейски държави-членки на ЕС провеждат своя работна среща в София в рамките на научния проект MEDIADELCOM – „Критично изследване на медийните рискове и възможности за делиберативна комуникация: Сценарии за развитие на европейския медиен пейзаж“ на Програма „Хоризонт 2020“. Участват световноизвестни журналисти.

Сред тях е и Милица Пешич, която даде специално интервю за сайта на СБЖ.

Милица Пешич е изпълнителен директор на Media Diversity Institute (MDI) в Лондон, която работи в областта на разнообразието и медиите повече от 20 години, като проектира и ръководи многонационални, многогодишни програми в Европа, NIS, MENA, Южна Азия, Сахел, Субсахара, Западна Африка, Китай и Куба. Организатор е на магистърски курс по многообразие и медии, който се управлява съвместно от MDI и Уестминстърския университет.

Журналист по професия, тя е репортерствала за BBC, Радио „Свободна Европа“, Times HES, TV Serbia и други медии. Има магистърска степен по международна журналистика от City University, Лондон. Преди MDI е работила за Нюйоркския университет, IFJ (Брюксел) и Alternative Information Network (Париж). MDI има клонове в САЩ, Западните Балкани, Белгия и Южен Кавказ.

Изключително сърдечна и непринудена Милица веднага свали бариерите на студената и служебна учтивост и „влезе в кожата“ на балканците. Може би това й идва отвътре, тъй като е със сръбска кръв. С нея разговаряхме като стари познати, които се виждат след дълги години, като през цялото време сърдечната усмивка не слезе от лицето й.

Милица, здравейте! Драго ми е да разговарям с вас. И така, нека започнем с горещата тема от тези дни свързана с това, че до дни ЕК ще представи официално проектозакон за свободата на медиите, който предвижда гаранции за независимост на издателските служби от политическите власти и индустриалните магнати. Досега има предварителна версия, която изисква от собствениците на медии да дават яснота за произхода на средствата и да не допускат влияние върху работата на медиите. С какво вашия проект би бил полезен в тази посока?

- Това, което показват до този момент изследванията, е че в тези 14 страни е много трудно да се установи точната собственост на медиите и е трудно да се предвиди. И точно заради това е много добре когато този документ на ЕК бъде приет и от националните законодателства, за да се постигне те да задължат собствениците на медиите да бъдат прозрачни в собствеността си. Така че когато този закон се приеме е добре веднага да бъде препратен на  националните законодателства.

Говорим, че този закон ще даде свобода на медиите, но от това следва ли журналистите, работещи в тях, да се сдобият с по-голяма свобода на словото и да не бъдат подлагани на ограничения в работата си? Защото сега в много от медиите собствениците диктуват какво и за кого да се пише в зависимост от това, кой предоставя средствата...

Още не е ясно дали в този закон, който се подготвя сега, ще има ефективни инструменти, гарантиращи медийните собственици да осигуряват и независимост на журналистите. Затова би следвало да има определени инструменти, както и санкции след това.

В този контекст смятате ли, че е необходимо все още да съществува класацията на "Репортери без граници", която всяка година кара нас, журналистите, да се вълнуваме силно от това, на кое място е нашата държава? И то при положение, че се приеме един такъв закон за свобода на медиите?

"Репортери без граници" си имат своите критерии да определят кои са зависими и кои не. Докато този медиен закон няма да извършва такава класация.

Да, разбира се, че той няма да прави такава класация, но при положение, че той бъде приет и влезе в сила, такава класация има ли своето място?

Смятам, че ще е необходимо тази класация да продължава да я има, тъй като в закона може да се казват тези неща, но независимо от това, много страни могат да не го изпълняват. И точно поради това тази класация ще бъде сериозен коректив на ситуацията.

И тъй като темата на вашата среща в София е свързана с научния проект MEDIADELCOM – „Критично изследване на  медийните рискове и възможности за делиберативна комуникация: Сценарии за развитие на европейския медиен пейзаж“, бихте ли споделили как медиите биха били полезни за делиберативната комуникация и в качеството им на четвърта власт биха ли били полезни на обществото в тази посока?

Все още делиберативната комуникация и специално делиберативната журналистика недостатъчно се практикува в която и да е страна на ЕС и то в степен, както би следвало да бъде, защото делиберативната комуникация се получава, когато и двете страни се слушат една друга, спорят конструктивно и излизат с някакво решение.

Но това в живота много трудно се случва.

В момента журналистите правят повече това, което очаква от тях аудиторията, а то е да има сблъсъци, да има борба, скандали, защото продава изданията им.

Извинете ме, ако въпросът ми прозвучи грубо, но тогава кому ще е необходим този ваш проект при дадената ситуация?

Нали знаете поговорката, че рибата се вмирисва от главата. Ако политикът употребява език на омразата, журналистът не може да направи кой знае колко, освен да предаде в своята медия това, което той е казал. И точно затова е стремежът да се помогне на журналистите не да се ръчкат един друг, а да подхождат конструктивно към решаването на даден въпрос.

Една от нашите цели е да предложим политики. Тоест как да се направи така, че в различните нива, като се тръгне от политиката надолу и се стигне до журналистите, хората да разговарят заедно и да предлагат решения, а не да се конфронтират. Заради това ЕК е решила да субсидира такъв един проект като нашия, който да стимулира делиберативната комуникация от най-високо ниво и естествено е стигнала и до журналистите.

С една дума, журналистите най-после да бъдат признати и политиците да осъзнаят, че журналистиката е четвъртата власт. Така ли?

Това е идеята, но ние знаем, че все още журналистиката практически не действа като четвърта власт. За това ЕК иска да подбутне, за да бъде преодолян този конфликт и да се тръгне към развитието на процесите.

 

Снимки БТА и личен архив