За мен беше чест да разговарям с един от най-известните изследователи на съвременните медийни системи професорът от университета в Сан Диего, Калифорния, който участва в състоялата се в София работна среща на участниците на проекта MEDIADELCOM – „Критично изследване на медийните рискове и възможности за делиберативна комуникация: Сценарии за развитие на европейския медиен пейзаж“. Проф. Даниел Халин е член на Консултативния съвет на проекта.

Американският учен се ползва с огромна популярност и уважение като един от забележителните изследователи на журналистиката, политическите комуникации и съвременните медийни системи. Заедно с проф. Паоло Манчини от Университета в Перуджа, Италия, е автор на фундаменталното изследване, публикувано през 2004 г. „Сравняване на медийни системи. Три модела на медии и политика”.

За сайта на СБЖ проф. Даниел Халин даде специално интервю.

Проф. Халин, първо позволете да ви благодаря, че се съгласихте да бъдете гост на онлайн изданието на Съюза на българските журналисти. Нека започнем с въпроса, какви рискове и възможности, според вас, стоят пред европейските медии и в частност пред българките медии?

- Рисковете и възможностите са различни видове, но основно идвт от политическото вмешателство и въздействие. Вторият фактор е икономическият - журналистите са лошо заплатени и няма достатъчно икономически ресурси за журналистиката в съвременния свят.

Рисковете и възможностите ги има почти във всички страни. И този проект, който разработваме, е огромен и отнема време, докато се откроят най-важните изводи. Много е важно да кажем, че сме изправени пред комбинация от рискове – политическа намеса, липса на автономия и липса на ресурси на медиите, както и липса на време за самия журналист. Също така рискове и възможности идват и от интернет, защото хората не могат добре да се ориентират в потока от информация, който ги залива. Това вече е една нова информационна среда за нашето общество и на журналистите вече също се налага да работят при тези нови условия.

Смятате ли, че предвид специфичните условия за всяка една страна членка в ЕС може да се постигне в известна степен унифициране на медиите, като същевременно това се оправдава с мотив за тяхната по-голяма свобода на словото и независимост от апетитите на политически партии или икономически групировки?

- Когато страните са се присъединили към ЕС, са вярвали, че има една много силна традиция на свобода на словото. Но с течение на времето се вижда, че спецификите остават и дори стават все по-силни и по-набиващи се на очи, както сега се случва в Унгария. Така че разликите ще останат и дори ще се задълбочават. И за унифициране едва ли може да се говори.

В този контекст какъв виждате през следващите години европейския медиен пейзаж?

- Навсякъде по света точно за това се чудим - какъв ще бъде медийният пейзаж? Този пейзаж ще става все по-сложен. Така например, ще има автономни и независими по-малки цифрови медии, които ще продължават да оперират по някакъв начин, но това няма да бъдат обществени медии от вида, в който ги познаваме.

За усложняването на пейзажа ще допринася и това, че някои страни ще продължат в руслото на своята установена традиция с много силни медии и голяма свобода на словото. Докато други ще продължат да имат проблеми. Може би поради комплексността.

Вие сте тук във връзка със срещата за проекта за делиберализацията на медиите. Как медиите могат да бъдат полезни при делиберативната комуникация и в качеството си на четвърта власт биха ли били полезни на обществото в тази посока?

- Медиите имат двояка роля в делиберативния процес. Едната е да осигуряват качествена информация. Втората е да осигуряват възможността да бъдат чути различни гласове. Чувайки тези гласове, да имаме един много силен, много енергичен дебат и по този начин да осигуряваме нашето движение напред.

Този мой въпрос може да ви прозвучи странно, но какви са модните тенденции днес в съвременната журналистика според вас?

- Забелязват се такива модни тенденции и те са свързани с това да бъдеш по-субективен. Да бъдеш по-разговорен, а не елитарен. Това се забелязва днес в съвременната журналистика.

В съвместната ви книга с Паоло Манчини „Сравняване на медийните системи: Три модела на медиите и политиката“ вие идентифицирате основните намерения на вариациите в медийните системи и политическите промени, които са оформили тяхната еволюция. Може ли да споделите колко са моделите на медиите и политиката и кои са те?

- Въпросът е в това, как искаш да анализираш системите. Три е един добър оптимален брой системи. А може и да са пет. Книгата ни се отнасяше основно за западните медийни системи и в нея анализираме три вида: либералния модел на медийна система, демократичен и плуралистичен средиземноморски модел. Но в тях може да има и подмодели и дори и подсистеми. Всъщност по света има много различни системи.

И тъй като говорим за медии и политика, и България, и САЩ са в навечерие на избори. Според вас, каква трябва да е ролята на журналистите в предизборната кампания у нас и в САЩ? И какви съвети и препоръки вие бихте отправили към тях?

- Най-важното е журналистите да бъдат честни и да запазят своята независимост. Те трябва да осигурят за обществото качествена информация по време на предизборната кампания. Но в този смисъл предизборните кампании имат различни традиции. Едни са все по-партийни и по-партизански. При други взаимоотношенията са по-неутрални. Запазва се една дистанция. Но журналистите и в двата случая могат еднакво добре да изпълнят ролята си, ако другото - честността и независимостта - е налице.

И у нас през последните две-три години стана модна масовата политическа експанзия в социалните мрежи, като се започне от президента и премиера, министрите, политиците. Да вземем фейсбук. Ами той прелива от предизборни обещания, платформи на партии и политици, които обещават светло бъдеще на хората, подобно на сирените от древногръцките митове, които са примамвали Одисей. С какви ли не похвати, излияния, обещания и още каквото поискате, изкушават драгия избирател да отиде да гласува за тях. Как вие приемате този нов похват на политиците? Не е ли, както се казва, нож с две остриета?

- Мисля, че е нормално политиците да използват новата среда за комуникация така, както през 30-40-те години на миналия век са използвали радиото. Но тук на преден план излиза ролята на журналиста, който трябва да даде една по-широка картина пред обществото. Дори и политикът от една група да се обръща към представители на друга, тук вече ролята е на журналиста - да може да обясни всичките тези послания и да ги представи на обществото.

Не бих пропуснала да помоля за вашето мнение относно фалшивите новини, които, разбира се, не са от вчера. У нас се шири едно мнение, че по-голямата част от авторите на фейк нюз са в политическите среди и централи, а медиите са само проводник. Как би следвало да се борим успешно с фалшивите новини и смятате ли, че скоро те ще бъдат отживелица или, както се казва, демоде?

- Всеки се опитва да реши този въпрос. Качеството на журналистиката е единият фактор срещу фалшивите новини, а другият е доверието в медиите. Очевидно там, където има доверие в медиите и те предлагат качествена журналистика, ще има по-малко фалшиви новини. Но това е въпрос, който чака своето решение.

Успяхте ли да се запознаете с естеството на българските медии и с работата на наши колеги?

- Вече имам по-добра представа за българските медии, но тъй като не говоря езика ви, е трудно да разбера повече за тях. Но всъщност чрез разговорите с повече журналисти и чрез тази среща, която провеждаме тук, в София, се надявам да науча повече за българските медии.

И в края на разговора ни - има ли бъдеще, проф. Халин, проект като този, който ви доведе тук?

- Смятаме, че този проект ще промени нещата, ще има въздействие върху европейската медийна политика. Както върху журналистите, така и върху изследователите. Да, наистина се надяваме с този проект да променим нещо.

Снимки БТА и личен архив