Марио Николов и неговия своеобразен „репортаж от улицата” в изложба

  • 20.09.2022
  • Галерия-книжарница София прес
  • Олимпия Даниел

Галерия-книжарница „София-Прес” представя Изложба живопис и рисунки на Марио Николов под надслова „Улици. Quo vadis, Homo sapiens? (Къде отиваш, разумни човеко?), която ще бъде открита на 5 октомври от 18 часа. Тя може да бъде видяна до 20 октомври. Освен член на СБХ художникът е член и на СБЖ.

Идеята на изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” - един своеобразен „репортаж от улицата” - е да преразкаже, да анализира и да интерпретира тази немислима доскоро трансформация на градското пространство и свързаната с нея обществена ситуация, но чрез езика и средствата на изобразителното изкуство: от визуалната конкретика на очевидното през психологическите проекции до философските, морално-етическите, естетическите и културологичните измерения на проблема. Несъмнено, темата е обширна, сложна, противоречива и е невъзможно да бъде изчерпана с индивидуална изява, каквато е една неголяма изложба, но смятам, че за да бъде поне обозначена траекторията, пътят към истината въобще, обществото се нуждае от различни, безпрестрастни и откровени мнения.

Изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” е разделена на три условни части: преди, по време и интуитивно - след „събитията от 2020/2021 г.” 
„УЛИЦИТЕ винаги са били мястото, където се пресичат линиите на живота – казва художникът Марио Николов. - Улиците са символ - огледален образ на обществото. Но и символ на... развита общинска планировка и са основен елемент на градската инфраструктура. През последните две години станахме свидетели на същински феномен: улиците в различни краища на света опустяха. От тези в пренаселените мегаполиси до... уличките в малките селца.

Парадоксално, но мнозина от хората - по различни причини - сякаш не осъзнаха, че нещо се е случило и случва, но всъщност по безпрецедентен начин беше прекъснат животът на... Живота. Системен бъг. Улицата беше жестоко наранена: нейният дух и нейното тяло бяха инквизирани, а белезите несъмнено ще останат неизличими.

Парадоксално, но улиците се обезцветиха. Сякаш от тъга. Да, всеки е виждал празни улици: късно вечер, рано сутрин, в нетърпима жега или в непоносим студ, но сега беше различно: празни улици, като празен живот. Абсурдна пиеса, film noir, антиутопия... Видяхме тези улици. Питаха властно: „Къде отиваш?”, а всеки разумен човек недоумяващ, се чудеше: „Къде отиваш, разумни човеко? (Quo vadis, Homo sapiens?)

Отворена - затворена улица. Но не по силата на... Правилника за движение по пътищата, а според съвсем различни, познати от други мрачни времена „правилници”. За щастие - от време на време - улиците се пробуждаха, оживяваха: и като дух, и като материя, и като цвят...

Животът неотменно се завръща, но вече идва моментът, в който трябва да бъдат задълбочено изследвани всички аспекти на този драматичен феномен. Заради бъдещето ни. По-скоро - заради бъдещето на децата и внуците ни.

В тази експозиция представям своите визуални размисли на художник, гледната си точка на репортер, за когото „фактите са свещени“, и разсъжденията на писател, т.е. на човек, посветил по-голямата част от живота си на изобразителното изкуство, на журналистиката и на литературата. Смятам, че по тази причина, най-подходящото място за осъществяването на тази изложба е именно галерия-книжарница „София-прес”, чието пространство е една своеобразна „улица”, където се срещат и обединяват три обществено значими творчески, но и граждански посоки.

Ще завърша с думите, които написах по повод връчването на Наградата за живопис, с която бях удостоен на Осмото международно биенале „Изкуството на миниатюрата” - Русе 2021:
„Мисията на художника, и въобще на човека, отдал живота си на изкуството, е да осмисля и да пресъздава света около и вътре в себе си чрез своята Интуиция. Според мен, интуицията е най-силният и най-верният начин, с чиято помощ можем да разберем кое е истинското и кое измамното.

От почти две години живеем във „време на преформатиране”. Кой, кога, къде, как, с каква цел е решил да промени света: спорни, трудни въпроси, чийто отговор е като лабиринт; нееднозначен, но едно нещо е много важно: човешката цивилизация не трябва да допуска да бъдат „преформатирани” Истината, Вярата, Надеждата, Любовта. Защото случи ли се това, то тогава не само всеки от нас, но и животът ни, ще бъде превърнат в евтин банален артикул, маркиран - за по-сигурно - с вездесъщия кюар-код...“

Повече за автора:

Марио Николов е роден на 14 февруари 1964 г. в София. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. В периода 1992 - 1993 г. учи графичен дизайн и реклама в Колежа към Журналистическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта, приложните изкуства и графичния дизайн.

От 2016 г. членува в Съюза на българските художници.

От 2007 г. членува в Съюза на българските журналисти.

През 1997 г. излиза дебютната му стихосбирка „МузиМузеиМухи” (изд. „Хермес”), а през юли 2002 г. - втората му книга „Джаз слушат мечтите ми” (изд. „ФАМА”), по която през ноември 2007 г. е поставен камерен мултимедиен спектакъл, с който е открита XXX Национална джаз среща в Русе.

От 1992 до 2008 г. работи последователно във вестниците „Рудничар”, „Подкрепа”, ПАРИ и „Дневник”.

От 1 юни 2011 г. до февруари 2018 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com, чийто главен редактор и основател е.

Марио Николов е автор и редактор на повече от 3000 текста (информации, анализи, коментари и интервюта) в областта на изкуството и културата.

Произведения на художника са собственост на частни сбирки в Австрия, България, Германия, САЩ, Словакия, Турция, Франция, Уелс и Чехия.

От септември 2013 г. живее и работи във Виена, Австрия.