Популярният тв водещ от БНТ така и не е успял да направи силно желано от него предаване и бил съкрушен, "като птица, застреляна в полет", пише Олег Ковачев.

Ето какво написа в профила си във Фейсбук Олег Ковачев в памет на Александър Авджиев:

ЩЕ СТАВАМЕ ЛИ РАНО?

Този въпрос ми зададе Александър Авджиев преди около единайсет години. Обядвахме в стола на БНТ, и Сашо грееше от щастие. Бяха му възложили да направи сутрешно предаване и той в еуфория беше измислил декор, беше нахвърлял сценарий и вече планираше първите броеве. Разчертал беше къде да се поставят камерите в студиото, имаше график по минути и рубриките с различни водещи...

Въпросът, който ми зададе беше свързан с наш разговор от преди няколко години. Че ставал в четири часа сутринта за да води „Добро утро”. „Защо толкова рано?” бях го попитал. „За да приличаш на човек в осем часа, трябва да станеш рано.” отговори той. Всичките му приятели знаеха, че вечерта преди предаването, независимо дали има гости, в десет часа си лягал, за да е свеж на сутринта.

Тогава се замислих. И на мен ми се бе налагало години наред да ставам рано. Само че моята цел беше по-прозаична, но и по-доходоносна. В пет часа тръгвахме с камиона, за да стигнем към десет в някой консервен комбинат, да натоварим консерви и да ги разнесем из софийските борси и магазини. Да погледнеш с обич спящите си деца и да излезеш в мрака с чувството, че отиваш да работиш заради тях, това е скъпоценно изживяване. Не може да се опише и ако не си го преживял няма как да осъзнаеш силата, която получаваш след този поглед. Нито мъглата, нито снегът, нито умората могат да те уплашат.

И Сашо е чувствал същото, ставайки в ранни зори, минавайки покрай детските креватчета, отивайки в любимата телевизия, за да води любимото предаване.

Та преди години беше литнал да прави това, което можеше и щеше да стане изключително оригинално нещо, но го излъгаха. Мотаха го дълго и после се разбра, че една от ръководството се опитва да даде сценария на Ути Бъчваров, да го прави той. Сашо побесня, ходи при генералната и кражбата не се получи, но предаване така и не тръгна. Това го съсипа, защото вече живееше с идеята си, сънуваше я. Приличаше на птица, застреляна в полет.

Не успяхме да ставаме рано, Сашо, но някой ден може да направим онова предаване в небесната телевизия. А там, горе никой не спи и затова никога не е рано. Но и не е късно!