135 г. от излизането на "Бряг" - първия вестник в Тутракан, и 137 г. от тръгването на "Време" в Силистра

  • 24.09.2022
  • Дружество на СБЖ-Силистра
  • Йордан Георгиев
Челната страница а първия тутракански в. "Бряг"

В Силистренския край, днешна Крайдунавска Добруджа, вестникарското дело е с начало през есента на 1885 г. - и то е поставено в Силистра. Но понастоящем в административната област със същата територия единствено в град Тутракан излизат регулярно местни вестници, за които има абонамент и продажби в РП. Тутраканското вестникарство се ражда точно преди 135 г. - през септември 1887 г., с излизането на в. "Бряг".

Днес в Тутракан излизат два седмичника, единият от които наскоро навършилият 60 години. Това е в. „Тутракански глас“ с главен редактор Калина Грънчарова, получил поздрав за юбилея си от председателя на СБЖ Снежана Тодорова. Преди 10 години, за 50-годишнината си, вестникът бе награден с почетен плакет от СБЖ.

Негов събрат е в. „Напредък“ с главен редактор Тамара Спасова, стартирал през 1909 г., но после преустановил за дълго време своята дейност, за да бъде възроден в началото на сегашния век. За отбелязване е, че и двете главни редакторки са дългогодишни членове на дружеството на СБЖ в Силистра и в личен план са носители в различни години на наградата на СБЖ „Златно перо“.

Любопитна подробност е, че пресата в Тутракан – в далечното и в по-близкото минало, започва все през месец септември, при това на дати, останали в историята.

Първият брой на първия тутракански вестник с име „Бряг” излиза на 6 септември 1887 г. под редакторството на Тодор Кескинев. Дори и за днешното време впечатляващо звучи, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век в малкия крайдунавски град е имало три действащи печатници – тук е издавано посветеното на българския литературен модернизъм списание „Мисъл”, дело на едноименния „кръг” на д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов. Така до 1915 г. в Тутракан са станали факт общо 11 печатни издания, а 60 са издадените и подвързани книги.

Преди десет години в музея бе представена изложба за миналото на вестникарската преса в Тутракан, от която стана ясно какво може да се научи от нея за нееднозначното минало. Примерно, преди 100 и повече години вестниците са коментирали как трябва да се сменят 50 от светлинните фенери в града и защо е била нужна канализация с дължина 130 м.

И още: как в далечната 1905 г. 3 000 румънци само за една седмица преминали река Дунав, само за да опитат тутраканско вино и да се повеселят, благодарение на него, защото нямали подобно в Олтеница – отсрещен дунавски град, както и в околностите му. Колко трудно е било за рибарите пак тогава, защото останали без поминък за цял месец, когато реката е била заледена. 

Вестниците в онези времена стигнали дори до заплахата да публикуват на страниците си имената на всички женени мъже, посещаващи редовно местния шантан, привлечени от „опасни певачки“. Медиите са се вълнували от моралния облик на младежта толкова много, че са настоявали да се дърпат с възпитателна цел ушите на учениците, пушещи публично. 

През 60-те години пък на страниците на „Тутракански глас” се ширят карикатури, също целящи да превъзпитават народа чрез възможностите на сатирата. Важно било също да се тръби, че еди кой си гледач на птици се стреми да се отчете с 200 снесени от една кокошка яйца, вместо с декларираните 149. 

На изследователите от музея в Тутракан им направило впечатление, че през 70-80-те години на миналия век вестникът става все „по-разчупен”, полемичен и приобщаващ младите хора.

В сегашно време в малък град издаването на вестник е едновременно предизвикателство, авантюра и голямо изпитание, но си струва заради признанието на хората. За отбелязване е, че тутраканци са сред първите в страната, издали и свой общински вестник, макар народът да е смятал за неоправдан паричния разход за списването му. Повече от сто години по-късно решенията на Общински съвет Тутракан също се отпечатват, но във вече споменатите частни издания.

През последните 20 години бе развита практиката всяка община в област Силистра да има свое издание за публикуване на решенията на местния законодателен орган. За съжаление тя все още е актуална само за малките общини Главиница и Ситово, но по подобен начин това ставаше до 2011 г. в община Силистра, до 2015 г. в община Алфатар, сравнително доскоро и в община Кайнарджа. Единствено община Дулово в нито един момент не е имала отношение към тази форма за общуване с гражданите в изпълнение на законодателни изисквания (ЗМСМА и др.).  

В началото на м. септември т. г. стари вестници от Силистра влязоха в мини-изложба в Регионална библиотека в Силистра по повод 137-годишнината от началото на вестникарството в сегашния областен град. Според публикация в блог "ВЕРСИНАЖ" пресата в древното селище има за начало 1885 г. (б.а.- твърдението е на краеведа Вълчо Радев).

Да отбележим, че през 2010 г. бе първата и единствена изложба на 70-80 първи страници на някогашни силистренски вестници. Сред тях бе и заглавната страница на в. "Време", първият в Крайдунавска Добруджа "за новини, книжовност и литература", излязъл на 24 септември 1885 г. 

Вестникът се е самоопределил като ежедневник, но се е изявил само в 10 броя. В момента се съхранява в Народната библиотека в София. Две седмици по-късно, на 7 октомври, до читателя достига и първият брой на в. "Телеграф", предназначен "за новини и защита на народните интереси". Издателят му Никола Живков успява да изкара на пазара едва 6 броя.

Любопитното е, че създателят на първия силистренски вестник Димитър Бъчваров става отговорник на новото вестникарско издание. Интересно е също, че Живков преди това е издавал в Русе също в. "Телеграф". Малко е известно в Силистра, че той е авторът на текста на бъдещия национален химн "Шуми Марица" и е бил съредактор на поета революционер Христо Ботев.