Доклан на ЕФЖ алармира за недостатъчна подготовка на журналистите и недостатъчна грижа на работодателите им с оглед опазването на тяхното здраве и безопасност при изпълнение на журналистическата им работа.

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) публикува свой доклад относно безопасността на журналистите в цяла Европа. Проучването разкрива сериозна липса на обучение и осведоменост. Същевременно журналистите са изправени пред нарастващи заплахи и сплашване в хода на работата си.

Медийния експерт Марк Грубер, подготвил доклада, анализира настоящата ситуация с опазването на здравето и безопасността на журналистите в цяла Европа и изследва отговорностите на ръководството, журналистическите съюзи и асоциации за справяне с проблема.

Безопасността на журналистите е приоритет за много журналистически съюзи в Европа, които са свидетели на нарастващите физически и психологически рискове, пред които са изправени медийните работници през последните години.

През 2021 г. платформата Бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR) документира общо 626 нарушения на свободата на медиите срещу журналисти и медии в ЕС, страните кандидатки и Обединеното кралство. В проучването, проведено през пролетта на 2022 г., 40% от респондентите заявяват, че са се сблъскали с поне една форма на заплаха или инцидент срещу себе си през последните шест месеца; Около половината от атаките са преживели или те самите, или техни колеги.

„По-меките“ заплахи, като реч на омразата, словесно насилие и обиди, са най-често съобщаваните инциденти, но редовно се и пренебрегват. Жените по-често от мъжете са обект на реч на омразата. Близо три четвърти от интервюираните жени са били засегнати от реч на омразата през последните шест месеца.

Хакерските атаки са проблем за над една трета от журналистите, а клеветата е най-честата правна заплаха, за която се съобщава.

Според доклада се подценява степента на психологически инциденти и тяхното въздействие върху работата и морала на журналистите. Много журналисти заявяват, че са оставени да се справят сами с проблемите си и страдат от изолация. „Осем месеца изминаха след атаката срещу мен, докато моят редактор се сети да ме попита как съм““, казва един от журналистите.

Наред с тези тревожни резултати, проучването показва и липса на обучение по безопасност: Над една трета от журналистите не знаят дали тяхното работно място или работодател има разработена политика за безопасност и сигурност. Едва 40% от анкетираните декларират, че рисковете за тях се обмислят и претеглят преди опасни задачи и мисии.

Само малка част от анкетираните журналисти са преминали обучение във всяка категория, откроена в даденото проучване - първа помощ във враждебна среда, обща първа помощ, цифрова сигурност и здраве и безопасност на работното място.

Що се отнася до журналистите на свободна практика, те трябва да се самофинансират, за да посещават обучения, които в повечето случаи са остарели.

Респондентите в проучването заявяват, че биха искали техните работодатели да прилагат превантивни мерки за безопасност, включително подходящи и актуализирани обучения за безопасност, политики за безопасност и процедури за информиране в случай на инциденти.

Отношението обаче е различно в зависимост от това, къде се намира журналистът. В Източна Европа, например, журналистите не вярват на работодателите си, нито на публичните власти, когато съобщават за инциденти, свързани с безопасността. Няколко журналисти смятат, че трябва да има независим орган или лице, с което да може да се свързват директно, за да съобщават за инциденти.

От журналистическите съюзи и асоциации се очаква най-вече да осигурят експертиза, консултации и правна подкрепа. Правната подкрепа обаче изисква специфични умения и финансови ресурси, които повечето организации не могат да си позволят.

Основната препоръка на проучването е да се прилагат вътрешни разпоредби, подкрепящи безопасността на журналистите, като например провеждане на физическо обучение по безопасност или започване на диалог с журналисти и редактори или мениджъри на медии.

Друга препоръка е да се сключват колективни договори и това да бъде ролята на синдикатите/асоциациите, както и на националните или регионалните политици, които биха могли да повдигнат въпроса на политическо ниво.

Проучването е направено в рамките на проект Safety4journalists. Резултатите се основават на 290 индивидуални отговора на поредица от 55 въпроса, налични на четири европейски езика (английски, френски, немски и хърватски). Резултатите се използват от ЕФЖ, за да се разберат по-добре нуждите за здраве и безопасност на журналистите и тяхното възприемане на заплахи. Констатациите ще бъдат разпространени и сред заинтересованите страни, които играят роля в разработването на по-добри политики, инструменти за оценка на риска и обучение за журналисти.

Освен това в се очаква проучването да спомогне за организиране на курсове за обучение по безопасност, които да се провеждат от EФЖ и нейните партньорски организации. Проектът е съфинансиран от Европейската комисия (ГД „Заетост, приобщаване и социални въпроси“). Националните партньорски организации са TUCJ (Хърватия), DJV (Германия), SNJ-CGT (Франция), NVJ (Холандия) и SJF (Швеция).