В една здрава демокрация никой политик няма да си позволи да поставя под съмнение правото на журналистите да задават въпроси, да критикуват и да изразяват позиции. У нас журналистите са принудени да тичат след политиците, да се бутат и да се надвикват, за да могат да зададат въпросите си.

Лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов се опита да изгони журналист от пресконференция, провеждаща се не в дома му, в офиса му или в наета от него кръчма, а в сградата на държавната БТА.

Костадинов тръгна да гони колежка от „Дневник“ - не защото го е обидила, ухапала или ощипала, а понеже не харесвал изданието, за което работи. И посочи цял списък с медии - „врагове на народа“, пардон, на "Възраждане", които според него могат да бъдат заклеймявани и гонени.

Преди няколко години същият политик дори беше обещал разстрел за журналисти. И докато необезпокояван си изнасяше монолога за „лошите медии, които работели в полза на чужди държави“, докато лепеше жълто-кафяви етикети на журналисти, не чух някой от "големите" журналисти и от "големите" телевизии да скочи в защита на колегите си от "Дневник".

А след като Костадинов демонстративно прекъсна пресконференцията, той беше догонен и обкръжен на стълбите от цяло ято журналисти, за които беше много важно да чуят какво ще каже лидерът на "Възраждане" за социалната си политика, примерно. Но не им беше важно да защитят колегата си журналист или достойнството на професията.

На друго място, където ценят свободата на словото, журналистите щяха да оставят микрофоните и да обърнат гръб на Костадинов. Тук свободата на словото явно не включва възможността да се задават неудобни въпроси на Костадинов, а журналистите се задоволяват само да му държат микрофона, докато той ги осветява с прозрения.

В Шумен този номер го гледам вече 6 години - всевластният кмет и доскоро местен лидер на ГЕРБ Любомир Христов отказва ме информира за прескоонференциите си, отказва да отговаря на въпросите ми, отказва да ми предоставя дори официални прессъобщения от общината. Обаче това изобщо не тревожи колегите.

"Аз на тебе няма да ти отговарям", ми казва злобно кметът на брифинг в общината, в присъствието на местните медии. И, разбира се, цари пълно мълчание от колегите... 

Така че Костадинов не е нито първият, нито последният, който се държи с журналистите като с обслужващ персонал. Защото има защо...

Тук е мястото да припомним, че самият Костадинов се радва на огромно медийно внимание - според проучване на платформата “Лъжеш ли” по време на предизборната кампания трите най-големи телевизии bTV, Nova и БНТ са предоставили най-много време именно на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов. Същото проучване показва, че представители на партията са и на челните места по разпространяване на неверни твърдения в рамките на кампанията.

А по-късно същия ден, когато се случи срамната пресконференция, една от големите телевизии даде обилен ефир на "Възраждане"...

В една здрава демокрация никой политик няма да си позволи да поставя под съмнение правото на журналистите да задават въпроси, да критикуват и да изразяват позиции. У нас журналистите са принудени да тичат след политиците, да се бутат и да се надвикват, за да могат да зададат въпросите си – видяхме такива жалки сцени в нощта след изборите.

В една здрава демокрация обаче медиите просто ще оставят камерите и ще обърнат гръб на самозабравилите се политици. Ние продължаваме да ги гоним по стълбите... Жалка картинка!

 

*Авторката е журналистка от Шумен, член е на УС на СБЖ