На 96 години ни напусна големият български режисьор и журналист Милен Гетов. Животът му беше толкова цветен и многообразен, че за него с пълна сила важи изразът "живот като на кино".Тъжно е, когато се разделиш с човек, от когото си черпил много полезни и ценни съвети, и който ти е дал урок за това, че няма нищо по-прекрасно да живееш така, че съвестта ти да остане чиста.

Милен Гетов наистина беше уникален – журналист оркестър, както се казваше в един стар филм. При това на респектираща възраст, и то комай цялата свързана с киното, телевизията, вестниците и още какво ли не. Зад гърба му има много и останали в златния фонд филми, телевизионни постановки, тв предавания и още хиляди метри заснет материал и написани статии.

Ако се обърнем към статистиката ще видим, че той е автор на над 1000 телевизионни филма, постановки и предавания. С Българската национална телевизия го свързват знакови продукции. Гетов е автор на първия документален филм за легендите Гунди и Котков. Но големият му успех идва с култовите филми по романите на Богомил Райнов - "Един наивник на средна възраст", "Реквием за една мръсница", "Умирай само в краен случай", "Тайфуни с нежни имена", посветени на българския Джеймс Бонд.

Но не само седмото изкуство е неговия професионален храм. Над 77 лета той е посветил и на журналистиката. „Журналистиката е първата ми любов, киното беше мечтата ми, а съдбата ми се оказа телевизията – изповедно и топлосърдечно ми сподели той преди няколко години. – Хубаво е да чуеш добри думи за себе си, а това значи, че съм оставил някаква следа по пътя си.” Дълги години Милен Гетов беше председател на най-голямото журналистическо дружество на журналистите на свободна практика „Д-р Иван Богоров“. И като такъв беше непрекъснато в епицентъра на най-интересните инициативи, които пълнеха залата в СБЖ.

Заслужено СБЖ го удостои със своята най-голяма награда „Йосиф Хербст“, защото той наистина беше един от верните и достойни жреци на професията.  

Ще припомня, че по време на отбелязването на 170-годишнината от началото на българската журналистика и 120 години от създаването на организираното журналистическо движение, преди шест години, в сградата на СБЖ беше вградена капсула с послание към бъдните поколения. Милен Гетов, заедно с по онова време най-младия си колега, журналистът от Дарик радио Илия Вълков, я положиха в нишата, намираща се на входа на Съюза. Тогава той се обърна към всички и каза: „Журналистиката ще бъде вечна и ние като оптимисти изпращаме това послание, което СБЖ отправя към бъдещите жители, граждани на Европа и света. Не знаем какво ще бъде тогава, но съм сигурен, че журналистиката ще я има.“

Големият майстор в киното, влюбен в трудния занаят на журналиста, извърши и нещо, което за сетен път показа, че той е носител на онзи възрожденски дух, който са носили у себе си големи български дарители. В деня на своя 90-годишен юбилей преди шест лета, големият български режисьор и любимец на не едно поколение зрители съобщи, че дарява авторските си права на всичките публицистични, документални и авторски работи на СБЖ, „защото всичко, което съм направил в живота си, съм го правил за хората”.

Вероятно за мнозина е странно как той на една такава респектираща възраст винаги беше активен и се раздаваше неуморно не само на киното, но и на журналистиката. Ще си позволя да цитирам  какво беше споделил пред мен за този свой изпълнен с много труд живот: „Тайната е да си лягаш с чиста съвест, да се съобразяваш с етиката, да не бъдеш подлец и най-вече да чувстваш задължение да бъдеш обективен. Да имаш любов към професията.“

Светла ти памет, Милен Гетов!

СБЖ изказва съболезнования на близките на Милен Гетов.

Снимки: Иван Василев

 

Свързани:

Милен Гетов: Които вървят след победителите, не са истинските журналисти

Дата: 10.11.2015