Ето и носителите на престижните отличия, а по-надолу вижте и подробен репортаж от събитието:

ГОДИШНИ  НАГРАДИ  НА  СБЖ  2021/2022 ГОДИНА

Награда „Йосиф Хербст“ за цялостен принос в българската журналистика

Николай Конакчиев

Високото отличие Николай Конакчиев получава както за цялостната му дейност, така и по повод  80-годишния му юбилей тази година.

Кореспондент на централна медия в страната

Мартин Георгиев – „Златно перо“

Журналистически материал в регионална медия, предизвикал широк обществен интерес

Мария Петрова, в. “Марица“ -  „Златно перо“

Фотожурналистика

Красимир Стоичков - „Златно перо“

Операторско майсторство и графичен дизайн

Владимир Богдански, БНТ -  „Златно перо“

Печат

Екипът на в. "Марица", Пловдив - плакет

Радиожурналистика

Мая Щърбанова, кореспондент на БНР в Добрич – „Златно перо“

Телевизионна  журналистика

Проф. Минчо Христов, ТВ „Евроком“- „Златно перо“

Книга – документалистика, публицистика, научни изследвания в областта на журналистиката и медиите

Дамян Обрешков за книгата „Журналистиката – моят живот“ -  „Златно перо“

Най-добър млад журналист (до 35 г.)

Александър Марков, БНТ - грамота

Айше Сали, БНТ - грамота

Стоян Тончев,  Либерта.бг - грамота

Специални отличия:

проф. Минка Златева - грамота

д-р Никола Терзиев, гл. ред. на сп. „Труд и здраве“ -  „Златно перо“

Николай Колев, ТВ „Евроком“ – „Златно перо“

Валентин Дишев, Радио Благоевград -  „Златно перо“

Наско Начев, председател на пловдивското журналистическо дружество „Глас“ – „Златно перо“

Анжел Вагенщайн, за цялостната му дейност на публицист, писател и драматург, и във връзка с неговата стогодишнина -  грамота

Нери Терзиева, посмъртно, за цялостната й журналистическа дейност, за високия професионализъм, човеколюбие и неприкрита пристрастност към истината. - грамота

От името на СБЖ и на екипа на сайта на Съюза, на колегите „ЧЕСТИТО!“ и им желаем НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Още много отличия и занапред!

"Стана добра традиция в края на всяка година СБЖ да връчва своите високи отличия на най-добрите в гилдията през изминалите 12 месеца“ – така водещият на церемонията Ивайло Диманов откри вечерта на наградите. В характерния за него поетично-артистичен стил той направи равносметката на действителността по света и у нас чрез най-актуалните събития, позовавайки се на световни и нашенски медии. С остроумни встъпления той даде старт на празника, белязал с ведро настроение и дълбоко нетърпение изпълнилите залата на клуб „Журналист“ - номинирани и гости на събитието.

„Добре дошли на нашия празник – връчването на годишните награди на СБЖ за октомври 2021 – октомври 2022 година – каза председателят на УС на Съюза Снежана Тодорова. – Днес ще чуете имената на тези, които са предложени и номинирани от колегите в своите дружества, и които след много сериозно обсъждане и голяма конкуренция, бяха одобрени от Комисията по професионално-творческите въпроси на СБЖ с председател Ивайло Диманов и от УС на Съюза. Имената, които днес ще чуете, са на журналисти, направили много за журналистиката през тази година, защото, както всички знаем, журналистиката е професия за хора с характер. Журналистите са тези, които отстояват истината с цената на жертви понякога от тяхна страна, а дори и със сериозни наказания. Те са честни и достойни хора, които за щастие съществуват и днес вие ще чуете имената им.“

Преди да обяви първите наградени, Ивайло Диманов вдигна градуса на настроението, казвайки, че за „всички онези номинирани, които, за съжаление, няма да получат награди", ще е виновен той, а за "всички, спечелили награди, е виновен Управителният съвет“. Заедно с другта водеща - поетесата Мария Радкова, двамата представиха няколкото номинации в категорията „Кореспондент на централна медия в страната“.

Престижното „Златно перо“ в тази категория бе присъдено на кореспондента на НОВА ТВ във Велико Търново Мартин Георгиев за неговата поредица репортажи от Северна Македония, Украйна и България и за професионалното му отношение към темите, които разработва правдиво и добронамерено. Ивайло Диманов обяви, че отличията ще връчва Снежана Тодорова.

Връчвайки му отличието на Мартн Георгиев, тя подчерта, че освен за професионалните си репортажи той заслужава и благодарност за отстояване на независимостта на журналистиката.

Мартин Георгиев подчерта в отговор, че тази награда не е само за него, а и за колегите, които бяха номинирани в тази категория, защото кореспондентът няма ресор. Той трябва да знае всичко и да е адаптивен към всичко. „Той има огромната задача да смила бързо, кратко и точно информациите в 40 секунди и да преобърне света – каза Мартин Георгиев. – Както и да отстояваме многото каузи на СБЖ, за които се борим и ще продължаваме да се борим. „Златното перо“ е голяма отговорност и се надявам да я защитя през годините.“

Няколко номинирани журналисти имаше в категорията „Журналистически материал в регионална медия, предизвикал широк обществен интерес“. На Мария Петрова (в. „Марица“ ) бе отредено „Златно перо“ в тази категория за нейната поредица от журналистически разследвания относно качеството на храните, които внасяме. Видимо развълнуваната Мария Петрова пое наградата и сподели, че за нея е изключителна чест да получи това престижно отличие, което е и стимул за по-нататъшната й професионална работа, както и за отстояване на позициите ѝ като журналист и гражданин, а най-вече като журналист във в. „Марица“.

Сериозни се оказаха и предложенията в категорията „Фотожурналистика“, където „Златното перо“ получи преподавателят в НАТФИЗ Красимир Стоичков, автор на много фотоизложби и документални филми. Благодарейки за наградата, той сподели, че ще продължи чрез езика на изображението да отстоява гражданските позиции в обществото.

А в категорията „Операторско майсторство и графичен дизайн“ „Златното перо“ отиде при оператора от БНТ Владимир Богдански за неговата поредица от актуални репортажи и за документалната лента „Войната в Украйна. Началото“, излъчена на 19 юни тази година. При отразяване на всяко събитие операторът е очите на репортера. Богдански не получи лично наградата си, тъй като беше на пряк ефир. Така че Александър Марков от БНТ, чиито репортажи от войната в Украйна всички запомнихме, пое отличието, за да го предаде на колегата си, заедно с когото ни информираха за тези драматични събития.

За разлика от други години, сега наградата в категория „Печатни медии“ не беше индивидуална. За ярки професионални успехи в периодичния печат Снежана Тодорова връчи почетен плакет на екипа на в. „Марица“ (Пловдив) в лицето на главния редактор на изданието Руси Чернев.

„Изненадани сме, че СБЖ награждава една регионална медия, която все още държи крепостта на печатните медии – каза при получаването на наградата Руси Чернев.- Първият брой на вестника с това заглавие излиза на 3 юли 1878 г. и е връстник на нова България. Оттогава ние сме на поста. Първият вестник е издаден от Христо Г. Данов и ние имаме голямата чест и отговорност да носим това име. В. „Марица“ е дал на България трима премиери – д-р Константин Стоилов, Иван Евстати Гешов и Тодор Бурмов. Дописници на вестника са били Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Начович. Така че отговорността ни е наистина огромна.“

Ивайло Диманов не закъсня да отбележи, че хубавото на наградите на СБЖ е, че човек понякога научава за неща, които никога не е подозирал, визирайки славната история на пловдивското издание.

А в категория „Радиожурналистика“ „Златно перо“ беше отредено на кореспондентката на БНР в гр. Добрич Мая Щърбанова. Журналистката върна лентата на спомените назад в годините и сподели, че в къщата на нейните баба и дядо висял календар, като на всяка една от неговите страници е била публикувана по една от чудесните мисли на Чудомир. Тя и до ден-днешен си спомня две от тях. Едната гласи: „Каква приятна тишина би настанала, ако хората първо казваха онова, което са добре премислили.“

„Все по-често ми се налага да живея в тишината на мислите си, за да мога да кажа онова, което наистина носи някакъв смисъл, защото просто говоренето не е нашето призвание – каза Мая Щърбанова. - То е нечие, чуждо. И в същото време съм наясно, че ни се налага да работим в една изключително шумна среда, защото днес почти всеки се чувства подготвен и достатъчно знаещ, за да говори силно по всякакви теми".

Щърбанова цитира и втората мисъл на Чудомир: "Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките“. Журналистката посочи: "Това прави нашата задача днес много трудна, защото само истината може да се противопостави на морето от дезинформация, което ни залива ежедневно. Това не е лесна битка, но аз съм убедена, че ние можем да я спечелим, защото само битка, в която не сме имали смелостта да влезем, може да се смята за загубена.“

В категорията „Телевизионна журналистика“ номинациите също бяха няколко, като „Златно перо“ беше връчено на водещия от Евроком проф. Минчо Христов за авторското му предаване „Премълчани истини“. Обявявайки го, Ивайло Диманов се обърна към него лично, за да му каже, че каквото и да се случи, никой не може да заглуши гласа на истината. Минчо Христов благодари на хората, които са го номинирали, и заяви, че за него е чест да получи тази награда. Той благодари също и на телевизия Евроком.

Значителен брой се оказаха номинираните в категория „Книги“. Водещата церемонията Мария Радкова се пошегува, че Комисията по професионално-творческите въпроси е взела неплатен отпуск, за да успее да изчете Паисиевите трудове на номинираните автори, пред които Енциклопедия „Британика“ е тънка рекламна брошура.

От всички номинирани „Златно перо“ получи Дамян Обрешков за своята книга „Журналистиката – моят живот“. Тук ще припомня, че доайенът на българската журналистика е носител и на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“.

„В световен мащаб вече настъпват нови времена – каза ветеранът бай Дамян, както обичат да го наричат много журналисти, учили се на занаят от него. – А това изисква да се търсят нови и кардинални решения за подготовката на млади кадри в нашата професия.“

И след като 93-годишният Дамян Обрешков получи „Златно перо“, последва категорията на онези, които вървят по неговите славни стъпки, а именно „Най-добър млад журналист (до 35 г.)“. Оказа се, че те са трима. Двама са вече сдобилите се с известност благодарение на своите репортажи в телевизията майка БНТ Александър Марков и Айше Сали, а третият е Стоян Тончев, журналист в изданието Либерта.бг.

Както каза Ивайло Диманов при обявяването на наградените млади журналисти „честната и обективна журналистика не търчи подир победителите, нито клечи пред копанката в очакване да бъде нахранена. Честната и обективна журналистика воюва всеки ден за правото да каже истината, каквато и да е тя.“

„Наградата е изключителна чест за нашата работа – каза Александър Марков. – Професията ни дава шанс да бъдем на исторически места в исторически моменти.“

Наградата на Айше Сали получи Благой Цицелков, тъй като репортерката от БНТ в момента се намира в Турция, за да отразява трагичния инцидент, в който преди седмица турски граждани убиха на границата български полицай.

А Стоян Тончев дойде специално от Поморие да получи своето отличие. Той е един честен журналист, който не се страхува да казва истината, каквото и да му струва това. „Разследващата журналистика му донесе много неприятности – каза Ивайло Диманов. – След зверско отношение на негови „герои“ лежа в болница, но той продължава все така смело да воюва за истината.“

Стоян Тончев прие наградата като висока оценка на своята работа. „За мен е щастие това отличие, защото е един от първите пъти, когато името ми се появява в друг контекст, а не като журналист в риск, както са ме посочвали на сайтовете си Council of Europe, Mapping Media Freedom и European Federation of Journalists (EFJ)  – каза Стоян Тончев, получавайки наградата. – Получавам сега "отличен" за моята работа, а досега са ме "отличавали" с бой и опити за убийство.“

Тази година СБЖ реши да връчи и специални отличия. Грамота получи обичаният и уважаван творец от световна класа с винаги будна гражданска позиция Анжел Вагенщайн за своята цялостна дейност на публицист, писател и драматург, и във връзка с неговата стогодишнина. А незабравимата Нери Терзиева, посмъртно получи плакет за цялостната й журналистическа дейност, за високия професионализъм, човеколюбие и пристрастеност към истината. Тя бе емблематична фигура в съвременната наша журналистика. Отличието получи Наско Начев.

Със специално отличие грамота и плакет бе удостоена проф. Минка Златева за нейния огромен принос към съвременната ни журналистика и по повод 80-годишния си юбилей.

„Радвам се, че между тези, които неведнъж са награждавани в рамките на този празник, има възпитаници на нашия факултет – каза проф. Златева. – Може би това е една от най-благодарните професии - да възпитаваш, да израства нова смяна и тя да поема щафетата от поколение на поколение. В един момент да видиш, че редом до тези, които някога са били твои студенти, се появяват и техните деца, защото журналистиката не може без приемственост.“ Тя благодари и на учителите, които са ги учили на професията и са поставили началото на това дело, което днес се продължава от младите.

Мил жест развълнува всички в залата, когато членът на УС на СБЖ Марияна Бояджиева излезе да поздрави проф. Златева, чиято студентка е била. Тя сподели, че първата шестица във факултета по журналистика й е писала проф. Минка Златева по история на руската и съветската журналистика. Марияна поднесе красиво цвете в дар на своята учителка.

Високото отличие „Златно перо" получи д-р Никола Терзиев по повод неговата 80-годишнина и 20 години от излизането на първия брой на списание „Труд и здраве“, чийто главен редактор е. Никола Терзиев благодари за отличието и сподели няколко епизода от своя дълъг професионален и житейски път, неразривно свързани с журналистиката. Той припомни времето, когато е работил в „Народна младеж“, срещите си с тогавашния председател на СБЖ Веселин Йосифов и онези сбирки по повод 1 ноември – Деня на народните будители, организирани в Бояна с Тодор Живков, където той си е записвал какво им е говорил партийният ръководител.

На един такъв 1 ноември на срещата в Бояна видял на стената зад президиума малка пукнатина като паяжина. Тогава работел в сп. „Везни“. И без да предполага, че наближава 10 ноември, написал редакционна статия със заглавие „Боянската пукнатина“. И така, смята той, от Бояна тръгва една пукнатина, която днес е страшен разлом. Терзиев се обърна към младите журналисти в залата, като ги призова да помнят, пазят и да се гордеят, че имаме този дом (сградата на СБЖ), че го има СБЖ.

„Златно перо“ получи и водещият в телевизия „Евроком“ Николай Колев. Той благодари на всички, които го подкрепят в неговата работа, като припомни, че тази година четиричасовото предаване, на което е водещ, навършва десет години. Обръщайки се към младите си колеги, Николай Колев им пожела никога да не позволяват някой друг да мисли вместо тях.

Валентин Дишев от Радио Благоевград също беше удостоен със „Златно перо“ по повод 60-годишнината си и за подкрепата на българската литература в предаването му „Страници“. „Песъчинката край реката, песъчинката между зъбите, песъчинката в корените е една и съща – каза Валентин Дишев. – Разказвачите са различни. Ние сме разказвачите. И ми се иска, когато говорим за журналистиката, да не забравяме, че щом сме разказвачи, сме и разкази, и съдби, разказани от някого. Да се опитваме преди да започнем да разказваме, да се взираме внимателно в това, кой ни е разказал, защо ни е разказал такива, каквито сме разказани, и едва тогава да си позволяваме самите ние да разказваме. И нашите разкази да са почтени.“  

Председателят на пловдивското журналистическо дружество „Глас“ Наско Начев, също бе отличен със „Златно перо“. Той е един от създателите на легендарното телевизионно предаване „За един милиард“. „Доволен съм, че избрах журналистическата професия, защото разбрах, че през тези години успях да пиша за всичките тези неща, които трябваше да бъдат отбелязвани като събития. И съм горд с това.“

Водещата на церемонията Мария Радкова припомни мъдрите слова на големия български журналист Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого на пук!“. Така тя съобщи тазгодишния носител на голямата награда „Йосиф Хербст“ за цялостен принос в българската журналистика.

Най-високото отличие в българската журналистика бе присъдено на известния телевизионен журналист Николай Конакчиев. То се присъжда за цялостната му дейност и особени заслуги  към българската журналистика, и по повод  80-годишния му юбилей.

Поради здравословно неразположение Николай Конакчиев не можа да дойде лично и да получи наградата си, но това стори неговата съпруга Анна Конакчиева. Връчвайки уникалната пластика, дело на скулптора Иван Продев, Снежана Тодорова заяви, че е чест за нея да връчи високото отличие на Николай Конакчиев. „Предайте тази награда на Николай Конакчиев, като признание за всичко, което той е направил за българската журналистика – каза Снежана Тодорова, обръщайки се към съпругата на големия журналист. - Той е от онова поколение телевизионни журналисти, които дадоха своя изключителен принос и които завинаги остават като големи имена в професията. Пожелаваме му здраве и сили, за да продължаваме заедно по този труден и трънлив път на журналистиката.“

Анна Конакчиева благодари от името на съпруга си и сподели, че той много се е развълнувал, когато е разбрал за удостояването си с наградата „Йосиф Хербст“. „Тази награда е кулминация на един дълъг журналистически път“ – каза тя.

Украшението на вечерта на церемонията беше участието на оперната прима Анна Стефанова, чиито изпълнения в много европейски страни се посрещат с голям интерес и възхита. Тя изпълни италиански канцонети.

Залата избухна в аплодисменти и при виртуозното изпълнение на 10-годишната цигуларка Дара Соколова, и при ярката изява на популярната и обичана певица Роси Рос - тя зпълни авторската си Песен за България.

Към музикалните поздрави за всички присъстващи се присъедини и водещата на церемонията Мария Радкова с изпълнението на песента на АББА „Имам една мечта“.

Снимки Радила Радилова