Петя Пейчева ни дарява „Непоискано добро”

  • 20.11.2022
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова

Шестата стихосбирка на поетесата-журналистка е събрала и цялата тежест на стоварващия ни войни и злост свят, и цялата светлина на любовта, и цялата болка на поезията в 50 стихотворения. Силни и смели като пухчета от глухарче, те са способни да изгладят с нежно докосване режещите ръбове на настръхналите ни делници и души.

Какво може поезията във времена на война, лъжи, кризи всякакви и всеобщо озлобление? Може онова, което явно не е в състояние да даде зашеметената и удушена от пропагандите журналистика. Да прегърне лутащите ни се души с „Непоискано добро”.

Именно това ни дарява с новата си стихосбирка с такова символно заглавие нашата обичана Петя Пейчева – дългогодишната „носеща колона” на Организационния отдел на СБЖ и носителка на „Златното перо” на СБЖ.

От 2017 г. насам Петя ни радва всяка година с нова своя стихосбирка: „Досие” (2017 г.), „Изпуснах си мислите” (2018 г.), „Куфар със спомени” (2019 г.), „Клада от думи” (2020 г.), „Хорът на буквите” (2021 г.). И ето го сега и нейното „Непоискано добро”. Отлита в безкрая като пухчета от глухарче, понесени от топъл порив, откъснали се от лекото, бяло и щедро сърце на детството, което малцина успяват да опазят от удавяне в мълчаните води и пресъхналите кладенци на порасналите си спасителни самоти...

Художничката на корицата Мира Рахнева е успяла лаконично, експресивно и хармонично да вплете всички тези разнолики образи от стиховете на Петя. Хванала е дори сините врати на Тунис и извития свод на небето, отразен в синята коса на женската фигура, с широко затворени очи отброяваща парчетата в нас.

А думите са вътре – на 70 крехки страници, съумели да поемат и цялата тежест на  стоварващия ни войни и злост свят, и цялата светлина на любовта, и цялата болка на поезията.

„Парчетата в нас”, „Езикът на птиците”, „Мълчана вода”, „Пресъхнали кладенци”, „Хвърчилата на детството” – така е озаглавила Петя петте раздела на стихосбирката си. Всеки от тях съдържа точно по 10 стихотворения. Общо 50.

50 пухчета от глухарче, способни да изгладят с нежно докосване режещите ръбове на настръхналите ни делници и души. „Непоискано добро”, способно да ни направи по-добри, само като ни спре за миг или за сто години насред бесния ни бяг от самите нас.

А ето го и стихотворението, дало заглавието на цялта стихосбирка:

 

НЕПОИСКАНО ДОБРО

Петя Пейчева

 

Не чакам непоискано добро

и не умея да се моля,

приятелството днес е под въпрос,

а любовта – поредна роля.

 

Животът ни е като щампа,

копирана в различни цветове,

блести до холивудска рампа,

но бавно избледнява ден след ден.

 

И знаем – всичко се повтаря,

въртим се в омагьосания кръг,

отминал ад врати отваря,

надеждата е слаб, линеещ стрък.

 

Против вселенските закони,

зова осиротялото добро,

навред го мразят и го гонят,

защото непоискано било.

 

Дано е живо и тогава,

когато осъзнаем смелостта

за друг да мислиш и да даваш -

надеждата да върне на света.