Недопустимо е чужд посланик да назидава българска медия и да лепи етикети на журналист

  • 23.11.2022
  • сбж
  • Снежана Тодорова

Предизвикателното писмо на г-жа посланика на Турция до ръководството на БНР по повод интервю с журналиста Мехмет Юмер трябва да срещне твърд отпор, защото представлява нескрит и недопустим опит за въздействие от страна на чужд дипломатически представител върху свободата на словото и медийната независимост у нас, които са вписани в българската конституция като носещо демократично право.

Силен негативен отзвук сред журналистическата колегия получи през последните дни едно неприемливо писмо на посланика на Република Турция у нас г-жа Айлин Секизкьок до генералния директор на БНР г-н Милен Митев. В писмото Нейно Превъзходителство си позволява с доста настъпателен тон да назидава Националното радио, да недоволства от поканен в едно от радиопредаванията външен коментатор и да лепи етикети на въпросния коментатор, като в прав текст го обвинява в обвързаност с организация, определяна от нея като терористична.

Обвиненията – голословни и бездоказателни – са отправени към уважавания в България авторитетен журналист Мехмет Юмер, когото водещата в програма „Хоризонт” на БНР Силвия Великова интервюира на 14 ноември по повод извършения ден по-рано атентат в Истанбул, като гостът в отговорите си прави обзор на реакциите в турските медии. На следващия ден – 15 ноември, г-жа Айлин Секизкьок изпраща въпросното си писмо до ръководителя на БНР.

Междувременно, още броени часове след предаването, самият Мехмет Юмер възразява пред БНР срещу невярно предващо коментарите му заглавие, сложено на информацията за неговото интервю на сайта на общественото радио. По настояване на Юмер заглавието е променено с поясняваща това действие редацкионна бележка. Въпреки това в последвалото посланическо писмо се посипват гневни обвинения срещу него и назидания към БНР, очевидно отключени от първото, некоригираното заглавие на публикацията в сайта на БНР.

Няма съмнение, че в журналистиката всяка дума, камо ли заглавие, изисква огромна отговорност и прецизност, а за сайта на БНР, далеч не само в този случай, има много какво да се желае в тази посока. Радиоръководството очевидно отдавна има основание да се загрижи за качеството и нивото на сайта, който е лицето на обществената медия. Но това е организационен и професионален въпрос, който не е същността на проблема с писмото на посланика на Турция.

Същността е, че такова писмо е недопустимо, тъй като представлява нескрит опит за въздействие от страна на чужд дипломатически представител върху свободата на словото и медийната независимост у нас, които са вписани в българската конституция като носещо демократично право.

Не по-малко недопустимо е г-жа Айлин Секизкьок персонално да атакува Мехмет Юмер заради неговата журналистическа работа, натрапвайки в нашата обществена среда субективни и неподплатени с правна аргументация преценки за един журналист от страна на управляващите в Турция. При това тези управляващи са всеизвестни с безпощадната си политика към журналистите в собствената си държава, много от които са в затвора.

Този предизвикателен изблик на г-жа посланика изисква твърд и достоен отговор, както от ръководството на БНР, така и от министерството на външните работи, тъй като всеки опит на който и да е чужд посланик да се намесва в работата на медиите и журналистите трябва да среща най-решителен отпор.

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ