Куба вече има свой книжен кът в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

  • 24.11.2022
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан и д-р Красимира Александрова заедно откриха кубинсикя книжен кът в Националната библиотека. Снимка: Николай Белалов

Красив книжен кът, аранжиран лично от посланичката на Куба Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, вече ще представя и Острова на свободата на втория етаж на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", където с такива кътове досега присъстват книгите на около дузина държави.

Идеята за кътовете е на директорката на библиотеката д-р Красимира Александрова, като тази форма дава възможност и за разширени контакти със съответните национални библиотеки на представените така страни.

Кубинският книжен кът беше открит тази вечер съвместно от Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан и д-р Красимира Александрова в типично кубинска, сърдечна атмосфера, съпроводена с много усмивки, приятелски прегръдки, музика и глътки кубински ром. А дошлите на събитието приятели на Куба бяха толкова много, че изпълниха целия дълъг коридор на втория етаж на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Там бяха също посланиците на Алжир, Иран, Либия, Палестина, Сърбия, Северна Македония, както и зам.-министърът н туризма Мариела Модева, която в приветствието си пожела кубинският книжен кът в Националната библиотека да спомогне и туристическия обмен между отдавна свързаните ни с традиционно приятелство страни.

Дошли бяха и много университетски преподаватели, журналисти, писатели и поети, общественици, политици. Сред тях - Снежана Тодорова, председател на СБЖ, Евгений Белий, председател на Българския антифашистки съюз, Георги Митов, председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, проф. Искра Баева, проф. Людмила Илиева, поетът Атанас Звездинов, Георги Пирински, Румен Петков и др.

Присъства и цялото ръководство и актив на Асоциацията за приятелство "България-Куба" с почетен председател Станка Шопова и председтел Тамара Такова. Събитието беше аранжирано с изложба от рисунки на участници в ежегодно организирания от Асоциацията ученически конкурс "Куба - далечна и близка".

Разбира се, всеобщото внимание беше приковано към книгите, подредени в кубинския книжен кът. Сред тях изпъква внушителният том "Сто часа с Фидел" на Игнасио Рамоне. Българският превод на книгата е издание на "Монд дипломатик"-България, осъществено по инициатива на, уви, вече покойния проф. Венко Кънев, личен приятел на Рамоне и авторитетен испанист и латиноамериканист, учил и живял в Куба и сам също срещал се с Фидел Кастро.

Сред книгите в къта има и издания на Асоциацията за приятелство "България-Куба", събрали стихове на български поети за Острова на свободата. Има и творби на великия кубински поет-революционер Хосе Марти - както в оригинал на испански, така и в български превод. Представени са и кубински класици като романиста Алехо Карпентиер и поета Николас Гилен.

Чувствената и много лична връзка с България тъкмо на Николас Гилем припомни във вълнуващото си слово Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан. При първото си гостуване у нас през 1964 г. Гилен посещава Пловдив. И там е запленен не само от красотата на града, но и от зеления поглед на една българка. От което се ражда прекрасната "Малка балада за Пловдив". Да, същата, която става и текст на незабравимата песен на "Диана Експрес", изпълнявана и от Васил Найденов. А през 1975 г. Гилен получава Международната награда "Христо Ботев". Днес бронзовата му статуя стои на алея досами пристанището на Хавана и той е застинал с поглед, вперен в морската далечина. Сякаш се опитва да съзре пак нещо скъпо на сърцето му "там далеч, там далеч":

Във Пловдив, във града вековен,

там далеч, там далеч...

Една нощ спря да бий сърцето ми

и нищо друго...

Един зелен безспирен поглед,

там далеч, там далеч...

Две влажни устни недостъпни

и нищо друго...

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан припомни още много живи човешки връзки, през които преминават вече 62-годишните дипломатически отношения между Куба и България. Установяването на тези отношения през 1960 г. дава тласък и за създаването на специалността Испанска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", за което много важен принос имат кубински университетски преподаватели. 

През последвалите десетилетия общо около 30 000 българи са живели, учили и работили в Куба. Голяма част от тях са били наши специалисти в различни сфери, които са допринесли много за икономическото развитие на Острова на свободата. Също така в Хаванския университет са били подготвени и отлични български испанисти.

На свой ред у нас са получили образование около 3000 кубински младежи, като много от тях в онези години са трупали знания и в читалните на Народната библиотека "Кирил и Методий", изтъкна Н- Пр. Каридад Ямира Куето Милиан.

Посланичката съобщи и за съвсем актуална инициатива на националните библиотеки на Куба и България, която се осъществява в момента - да се дигитализират книгите в архивите им за живота и делото на двамата поети и национални герои Хосе Марти и Христо Ботев и да се осъществи обмен с тях.

Хосе Марти присъства и в кубинския книжен кът, открит тази вечер с екземпляр на емблематичната си стихосбирка "Златна възраст", обърна внимание посланичката на Куба. Тя изреди и други важни присъствия в къта - сборникът с есета на Алехо Карпентиер в български превод, творби на млади кубински писатели, издадени от престижната културна институция "Домът на Америките", издание с разкази за работата на около 42 000 кубински лекари из 100 страни по света и др.

Специално внимание в словото си Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан отдели на споменатото българско издание на "Сто часа с Фидел" от Игнасио Рамоне, осъществено с усилията на проф. Венко Кънев. Той самият е участвал и в превода на книгата, който е колективно дело. Своя принос са дали и изявените испанистки Мария Пачкова и Тамара Такова.

Посланичката високо оцени като важен мост на българо-кубинското приятелство към новите поколения и организирания ежегодно от 2005 г. насам ученически конкурс "Куба - далечна и близка", насочвайки погледите на присъстващите към ярките творби на малките художници, подредени специално за събитието. Тя посочи, че младите приятели на Куба имат възможност в рамките на същия конкурс да представят талантите си и със стихове, есета, реферати, мултимейдини презентации и т. н.

Едно младо музикално дарование - русият китарист Филип Донков, шестокласник от Националното музикално училище „Любомир Пипков“, се включи в артистичното оформление на вечерта със свои изпълнения на кубинска музика. А класиката бе представена от оперната певица Розалина Касабова, която изпълни ария от „Силата на съдбата“ на Верди.

За приятелството между България и Куба силата на съдбата очевидно е предопределила то да е нетленно, защото продължава да минава през човешките сърца, културата и вечната сила на книгите.