Евгений Тодоров, съпругът на Нери Терзиева, написа книга за нея

  • 27.11.2022
  • tretavazrast.com
  • Веселина Божилова
Евгений Тодоров и Нери Терзиева имат 45-годишен брак

"За нея журналистиката беше оръжие срещу властта, която и да тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства," казва Евгений Тодоров в интервю пред Веселина Божилова, излязло във в. "Трета възраст".

Евгений Тодоров е роден през 1949 г., пловдивски журналист и писател, свързан тясно с БНТ до 1990 година , а по-късно и досега с Пловдивска обществена телевизия. Автор е на 12 книги, романи и документални повести за Пловдив през миналия век и за прехода. Сценарист и режисьор на редица документални филми, сценарист на два игрални филма. Съпруг от 45 години на незабравимата Нери Терзиева, която ни напусна на 2 юни тази година.

Това пише във стъпланието към интервюто си с Евгений Тодоров известната журналистка Веселина Божилова. Разговорът им е публикуван във в. "Трета възраст" под заглавието "Евгений Тодоров: За Нери от кухнята на VIII етаж".

– Eвгений, написа ли книгата за Нери?

– Тази сутрин сложих точка. То аз точка сложих преди един месец, но непрестанно ми идват спомени и допълвам. Сега нареждам снимките. Не знам кога ще излезе и дали ще излезе, не съм мислил за това, нямам издател за нея. Честно казано, основният мотив да я напиша, бе желанието ми внуците ни да знаят повече за нея.

– Кое е последното изречение в текста?

–  Последното ми изречение е от разказ на Василий Шукшин. Там един мужик живее до реката, а на другия бряг живее жена, в която той е влюбен. Всяка сутрин се събужда и я гледа как работи по градината. Една сутрин вижда да пристига катафалка. Жената е починала. Та изречението на Шукшин, което е финал и на моята книга за Нери, е : „Някак си трябва да се доизживее този живот.“

– А как започна този живот?

– През февруари станаха 45 г. брак, значи преди 46 . Около книгата се поразрових, кашони години архив на Нери подредих, има един кашон с Петър Стоянов, един кашон нейни снимки , документи, много интересни неща има, което, между другото е и история на България. Не знам каква ще е съдбата на тези неща. Ей в тази папка открих първата реч на Петър Стоянов, когато започва кампанията за първичните избори. И като гледам, май на нашата пишеща машинка е писана. За мен си е важен документ с прочути фрази: “Няма да ви излъжа”, “Няма да ви предам”…

– Никога не си я ограничавал в израстването й, нали?

– Всъщност в книгата съм си го написал. Моята заслуга към българската история, ако щеш, е онзи момент – основен в нейния, в нашия живот, когато в началото на 1990 г. се обади Кеворк и вика ” Нери, идваш за водещ на “По света и у нас.” Тя отговаря: „Ами чакай да помисля, ами сега какво да правим, дъщеря ни е на 14 г., кой ще я гледа, ученичка.“ И аз мислих, мислих и викам: „Това е един невероятен шанс в живота, отивай, аз ще се оправям!“ Даже си позволявам малко нещата да ги понадуя – че всъщност голямата промяна в българското общество беше не на деня 10 ноември , а когато всички видяхме, че има едни други новини, които започват с “Добър вечер, дами и господа!”, с очевидни симпатии към промените. Ако бях каза : “Я си стой тука…” Тя вика “Добре, заминавам за три месеца и ще се върна, колкото да променим физиономията на новините. ” И трите месеца станаха 30 години. Първите две години пътуваше всеки ден, учудвал съм се на издръжливостта й. В началото пътуваше на стоп, връщаше се със случайни хора, висеше на караулката, докарана от служебната кола на БНТ до разни жрици на любовта…Те са безкрайни тия истории, повечето са куриозни. Но тя издържа!

– Ти познаваш Нери най добре, кое беше най-силното й качество?

– Тя имаше невероятния талант да става приятелка със всеки. Това наистина е талант. Интересен епизод от тези необичайни приятелства беше, когато започнаха новините с Асен Агов и всяка вечер имаше протести пред БНТ: „Долу Асен, долу Нери.“ Когато тя влизаше, по нея хвърляха турски лири. Тя един ден обаче среща случайно една от активистките. Една висока руса кокалеста жена, от най- гласовитите, които искрено са там да протестират. Седнали и си говорили, говорили. След някой ден аз отивам в София и митингът се организира отпред и аз се внедрих. Те помежду си си говорят: „Тази, ако ми падне, туркинята, ще я оскубя!“  Обаче нейната нова приятелка се обажда: “Абе тя не е толкова лоша! ” “Така ли, сега теб ще те оскубя! ” Дори в тая среда успя да постигне контакт.

– Турският произход на Нери отдавна не е новина, но ако искаш да коментираш…

– Всъщност за мен, за моето семейство това никога не е било новина. Над сто материала има за Нери, всичките са „Мюсюлманка и християнин“, честно казано, от 45 години медиите само с това се занимават. Нито е новина, нито е било толкова драматично, напротив. Това ни е бил най-малкият проблем в живота. Моето семейство е генетично толерантно, пък и нейните.  В първия момент баща й не можа да го понесе, но пък ние се оженихме тайно, не за друго.  Ако имам към нещо генетична нетърпимост, то е по големите тържества. И Нери беше така. Ние се оженихме на двойна сватба с приятелите ни Гълъб и Анета, съвсем скромно, без тържества. И като говорим за генетичност някаква, дъщеря ми по същия начин възприема нещата – нито абитуриентският бал ги промени, нито женитбата. И  тя се ожени така тихомълком, макар и в Лас Вегас.

– Работехте заедно, ти беше дори шеф на Нери в Телевизионен център – Пловдив, после тя стана водещ на „По света и у нас“, а по-късно директор на Ефир 2, а ти напусна тогава телевизията и реши заедно с режисьора Петър Алексиев да правите частен бизнес. Как съчетахте тогава тия различни посоки?

– През това време по-интересно беше в периода Екип 2, щото аз тогава бях, както обичам да казвам, прост бакалин. Изведнъж жена ти става някаква звезда. Социалната пропаст между нас беше огромна. Много хора не вярваха, много интересни спомени от тия времена имам. Когато имахме магазин на Колелото на гарата, пристига един камион с оцет. В каси беше тогава оцетът. И ние бяхме трима души. Аз на гръб с касите, в работно облекло, мърляв…Минаваме през магазина, той пълен с хора. И чувам зад гърба си две жени си говорят:  „Абе ти тоя видя ли кой е? Кой е? Мъжът на Нери Терзиева!“. Скрих се  зад едно перденце и слушам какво ще си кажат. И тя вика : “Какъв мъж, бе, тя се разведе и те се ожениха с Асен Агов, не знайш ли? ” Развеждаха ни тогава, да, доста често. Но никой не позна.

– Какво откри в архива й?

– Много интересни неща. Събрах всичко в няколко кашона…Повечето са от времето й като прес-секретар на президента Петър Стоянов. Някой да не си помисли, че в тоя период тя всичко е споделяла с мен. Като ми разкаже някоя любопитна история, викам: „Абе сядай, пиши, пиши“, но не седна и не написа нищо. Иначе има неща, които и аз не мога да ги напиша, защото не ги и знам. Примерно как България е приета в НАТО. Както сега за Шенген има противници, така и тогава е имало противници и доколкото знам, това са били едни среднощни разговори с държавни лидери, които Петър Стоянов е водил, разбира се. Хилядите снимки тук, които са в кашоните,  са все работни моменти, почти няма позиране. И тя в едно интервю, когато свършва мандатът на Петър Стоянов, казва : „За пет години аз нямам една снимка с Петър Стоянов, в която двамата да позираме.“ Намерих снимки, но след това. Открих една-единствена снимка, която тя очевидно си я е поръчала и си я сложила в рамка. На снимката има една кръгла маса, на която няма никой и тя сама зад масата. На масата е американският флаг, значи това е след срещата с Клинтън, за която са положени огромни усилия: тук са папки с проекти, речи, документи, акредитации. И след три месеца труд тя е решила да се снима зад празната маса. Както сама тя написа: зад завършената си творба.

–  Ти и Нери станахте почетни граждани на Пловдив съвсем наскоро, така реши Общинският съвет.

– Мисля, че сме го заслужили, но поводът е тъжен. Ако нямаше такъв повод, нямаше и да го има. Отделен въпрос е, че толкова години в Пловдив никой не й обръщаше чак такова внимание. Е, поздравления за рожден ден, това онова, но аз не си спомням някой да е казал, кметът например: „Нери, ти си капитал.“ Иначе тя си го обичаше Пловдив.  Но обществената реакция след смъртта й, тази голяма вълна ме учуди и мен, мислех, че вече са я забравили. Съвсем непознати хора направиха група във Фейсбук за нея, искаха да кръщават улица, аудитория на нейното име. Доста неща вече отшумяха, може би ще оцелее идеята за голяма журналистическа награда на името на Нери, макар и днешната професия да се отдалечи доста от нейните стандарти. Дъщеря ми каза, че се е запознала с млада жена на име Нери, кръстена на майка и през 1991. Не е само тя, има няколко Нерита.

– Какво правеше Нери в последните години?        

– Последните 2 г. се прибра трайно вкъщи в Пловдив и ги прекара в кухнята ни на осмия етаж. Там работеше онлайн за „Овергаз“, там преподаваше на студенти дистанционно. Като че най- озарена я видях в началото на годината, тъкмо беше завършила една лекция, нямаше търпение да се похвали: „Не знаеш какви прекрасни млади хора има!“ Нери много обичаше младите, винаги ги толерираше, това ги свързваше със Сашо Дончев, с когото работи 20 години. Той изтегли личен голям заем, за да направи частно училище. И той е казвал, че надеждата му е в младите.

Иначе последните си 15 години Нери посвети на внуците. Имаме две внучета – Тодор и Ева. Нери имаше много специална връзка с моя баща, дългогодишен главен лекар на Белодробна болница, тя кръсти внука на него. Дори положихме урната с праха и в неговия гроб, те двамата много се разбираха. Тя се грижеше за него до края, когато беше болен, а той се гордееше с нея. Последната година тя много се притесняваше за матурите на Тошко, положи усилия да помага и една от мъките ми е, че само с три дни не доживя да види, че той постигна отлични резултати. Тото, както тя му викаше, тръгна по моя път, внезапно се запали по кино, започна да гледа филми в някакъв световен сайт, да пише рецензии на английски… Мислех, че е увлечение, но от 1 октомври е вече студент по Телевизия и кино в НБУ. На неговите години правех същото, а дори не съм му разказвал. Това ми е голямата радост сега.