Сякаш всичко това с ЕТА се е случило под перото на Ибан Салдуа

  • 05.12.2022
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Баският писател Ибан Салдуа на премиерата на книгата си в София

Сборникът с разкази на известния баски писател Иван Салдуа „Сякаш всичко това се е случило” излезе в превод на български от Мария Пачкова, давайки възможност и на читателите у нас да видят чрез язвителния му хумор белезите, оставени в баското общество от тероризма на ЕТА.

За какво първо се сещате, като чуете за автономната област Еускади или Страна на баските в Испания? Ами да, не само у нас, но и по света веднага асоциативно идва наум ЕТА – създадената през 1959 г. баска националистическа въоръжена групировка „Euskadi Ta Askatasuna” („Страна на баските и свобода”), която продължава да действа и след франкистката диктатура, хлъзгайки се към откровен тероризъм и причинявайки стотици жертви, докато накрая, след обявено през 2011 г. окончателно спиране на огъня, тя се саморазпуска официално през 2018 г.

Белегът в самото баско общество, оставен от ЕТА и от противостоящите ѝ сили, е дълбок и болезнен, все още незаздравял, защото не е доизговорена честната равносметка, която няма как да бъде черно-бяла. Баската литература саможертвено се опитва да води този разговор, да вникне, разбере, осъзнае „нещото” или „темата” – все евфемизми, стараещи се дори да не споменават насилието, терора, репресиите, страстите, заблудите, омразите, съставляващи ЕТА, отговора на държавата срещу нея и цялото ожесточение на сраснатите с всичко това десетилетия.

Един от баските писатели, разнищващи „нещото” или „темата” чрез творчеството си от около 30 години насам, е роденият в Сан Себастиян през 1966 г. Ибан Салдуа, който пише и на еускера (баски), и на испански (кастилски). С такъв акцент е и сборникът му с разкази „Сякаш всичко това се е случило”, излязъл през 2018 г. в Испания. В него авторът е подбрал 42 разказа именно с ЕТА-рска тематика, публикувани през предходните две десетилетия като част от други негови книги.

Сборникът излезе току-що и на български, издаден от издателство „Пламар”, в превод на известната испанистка Мария Пачкова, която от няколко години превежда предимно творби на баски писатели, спомагайки за опознаването на баската литература в България.

Ибан Салдуа гостува у нас за премиерата на бългрското издание на „Сякаш всичко това се е случило”, която се състоя на 9 ноември т. г. в рамките на поредицата „Запознайте се с баската литература“, организирана от Институт Сервантес-София в сътрудничество с книжарница „НБУ в центъра“. Това е първата му книга на български.

В оживен разговор с публиката гостът разказа как е подбрал разказите за сборника, сред чиито герои има и терористи, и жертви. „Изглежда като книга с разкази, но това е всъщност вид зле подреден роман. Романът на онова време,” каза Салдуа, съветвайки читателите да спазват хронологията, а не да четат разказите разбъркано, защото те са подредени според годините на написването си и така пресъздават портрета на времето, показват „как изграждаме паметта на преживяното от нас”.

Любопитна е двусмислеността в заглавието на сборника, което на испански може да се разчете и като „Сякаш всичко това се е случило”, но и като „Сякаш всичко това е минало”. А ако не е минало?...

В послеслова си специално за българските читатели Ибан Салдуа цитира мисълта на Уилям Фокнър, че „миналото никога не умира,. То дори не е минало”. И добвя цитат от виенския писател Артур Шницлер: „Една съдба, погледната отвън, може да изглежда приключена, но тя ще си остане настояще, докато не сме я разбрали напълно. Ще имаме право да я наречем минало тогава, когато е престанала да има тайни от нас”. След което Салдуа обобщава: „Предполагам, че аз не съм приключил с разкриването им, затова и продължавам да пиша, понякога, за Нещото”.

Специфичното в написаното от Салдуа е и в това, че то е пропито от ирония и чувство за хумор, сюжетите са с парадоксални обрати. Писателят разказа, че е искал да избяга от патетиката и драматизма, с които други автори десетилетия наред и особено през 90-те третират тематиката около ЕТА. 30 от представените 42 разказа са били написани от Салдуа на баски, а след това той сам ги е превел на испански.

„Оригиналността на тези разкази идва от способността на автора да ни проводи през историята, когато историята е била настояще, с почти фантастичен подтекст при тълкуването на действителността и най-вече с богатото литературно въображение и способността да придаде плътност на времето и на истината”, пише в анотацията към книгата на корицата ѝ.

Ибан Салдуа е многолик в творчеството си – автор е и на романи и есета, литературна и музикална критика, детско-юношеска литература. Носител е на наградата „Еускади” за литература на баски език за 2006 г., за юношеска литература за 2012 г. и за есе за 2013 г.

Завършил е география и история в Университета в Страната на баските, където преподава икономическа история. Живее в град Витория.

 

ВСИЧКО

Иван Салдуа

(От сборника „Сякаш всичко това се е случило”)

 

В Уикипедия има всичко. Абсолютно всичко.

- Не говори глупости.

- Вярно е – отвръща момиченцето твърдо. – Погледни името си и ще видиш.

- Мен ме няма в Уикипедия, за щастие, - мисли си старецът. – Така или иначе, бягай от тоя компютър. И се връщай при другите, че ей-сега ще изядат тортата.

Момиченцето тръгва. Казва се Ане и е от класа на неговия внук.

Тогава той отваря Уикипедия и изписва името и фамилията си. За всеки случай.

И то е там. В много кратка статия, в която се отбелязва, че през 1980 г. е участвал в убийство. В атентата на ЕТА срещу онзи заварчик – случай, който така и не се изясни.

А в началото той не си е дал сметка, редом с рождената дата е и датата на смъртта му. Днешната, именно днешната.

Намират го забил глава в клавиатурата. Инфаркт, по всяка вероятност.

Никому не идва на ум, естествено, да потърси името на онзи заварчик. Ако го бяха направили, те щяха да видят в много кратката статия, че той е можел да има правнучка на име Ане.

Всичко, абсолютно всичко има в Уикипедия.