Поклон пред паметта на големия майстор на словото Валентин Караманчев

  • 09.12.2022
  • СБЖ
  • Велиана Христова
Валентин Караманчев с плакета на СБП, връчен му по случай неговата 90-годишнина. Февруари 2022 г. Снимка: авторката

Поклонението ще се състои на 11 декември, неделя, от 11 ч., в ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Съдбата бе така благосклонна да ме срещне преди близо 40 години с големия писател, журналист, ерудит, майстор на словото, корифей на книгоиздаването Валентин Караманчев. Той бе човекът, който ме назначи в „Работническо дело“ и ме защити от някои свои колеги, които смятаха, че един човек, току-що защитил докторска дисертация, трябва да постъпи на работа в университета, а не в редакция, и че не е перспективно да се потопи в бурната практика на всекидневника.

„Не може да учи другите на журналистика някой, който не е кипял в професията, нека покипи малко, пък ще видим по-подир“,  изрече с широка усмивка първият зам.-главен редактор. После чух още много от неговите мъдрости и ей на, благодарение и на неговата помощ, кипя до ден днешен.

И знаете ли на колко много хора е помогнал в далеч по-сложни ситуации?! Беше Човек с главна буква на всички високи постове, които е заемал. Защото винаги е искал да живеем в по-добър свят, и не просто искаше, а правеше всичко, което може, за да  стане това реалност.

Свободата е състояние на духа, казват мъдреците. Общителен, откровен, прекрасен разказвач, отнасящ се винаги с търпение и уважение към събеседниците си.   Той имаше свободен дух, който не робуваше нито на конюнктура, нито на началници, нито на цензура  и самоцензура (наричаше последните две еднояйчни близнаци). И не затова не го отминаха  злостни хули и клевети на бездарни перодръжци.

До сетния си дъх бе отчаян русофил. Той отстояваше това, в което е убеден. Такъв бе от времената, когато дръзваше да се изправи срещу недосегаеми от ранга на Гриша Филипов, та до последния си ден – буквално до вчера живееше със страстите и страданията на болното ни общество и с Македония, която бе неговата голяма любов и никога не е била Северна, Вардарска, Пиринска, Егейска…

А сега го няма сред нас! Беше болен от доста време, но когато си отиде учител и приятел, винаги е тежко. 

Валентин Караманчев е роден в гр. Неврокоп (Гоце Делчев) на 6 февруари 1932 г. От 1949 до 1952 г. е на комсомолска работа. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1956 г. започва да работи като журналист във в.„Народна младеж“, а след това достига до позицията на заместник-главен и главен редактор. Бил е първи заместник-главен редактор на в. „Работническо дело“ , директор на издателство „Народна младеж“, на Партиздат, председател на Комитета за печата, генерален директор на ДСО „Книгоиздаване“ и председател на Държавно творческо и стопанско обединение „Българска книга и печат“. От 2 април 1976 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.

Но това, с което Валентин Караманчев винаги ще живее в нашето общество, е неговото творчество. Той е автор на няколко великолепни книги, с характерно повествование и прекрасен български език: „Пролетарска символика” ( 1972), „Мървашкипеснивец” ( 1981), „Черешова Задушница” ( 1986), „Елен от Велика гора” ( 1996), „Въздаяние” (2004), „Събрано“ - 1 и 2 том (2012), „Патила и страдалчества на книги и люде“ (2016),  „Брашнен чувал“ (2020).

Наричат автора им писател, стоящ във върховете на българската литература, общественик с будна съвест и житейска мъдрост. „Черешова задушница“ е определяна от литературната критика като най-сериозното постижение на българската белетристика през последния половин век. Мемоарните книги на Валентин Караманчев са сред образците на съвременната ни литература. А „Брашнен чувал“  е удивителен и завладяващ калейдоскоп от случки, събития, пълнокръвни образи, истории, в които го е въвличал животът,  и национална история, която „винаги започва от рода и родния дом“.В епилога на книгата той пише: „Живях, струвах, скитах, ликувах, страдах. Отдаде ли ми се възможност, винаги се връщам в Неврокоп при извора ми“.

Валентин Караманчев е носител на множество литературни отличия, сред които годишната награда на Съюза на българските писатели - 1986, Националната награда „Людмил Стоянов“, учредена от Съюза на българските писатели и община Гоце Делчев; Националната литературна награда „Димитър Талев”, учредена от Съюза на българските писатели и община Благоевград; Националната награда „Андрей Германов”, учредена от Съюза на българските писатели и община Варна; годишна награда на Съюза на българските писатели и др. Той е почетен гражданин на гр. Гоце Делчев, удостоен с това звание за творческата му дейност и разкриване на душевността, езиковата култура, съдбата на Гоцеделчевския край.

Тази година през февруари, по повод 90-та годишнината на Валентин Караманчев президентът Румен Радев написа в поздравителния си адрес до него: „Дългогодишното ви присъствие в културния и обществения живот на страната Ви спечели признанието на професионалната и на творческата общност. Вие успешно изградихте своя авторитет на писател и публицист. Безспорен е и Вашият принос в книгоиздаването и книгоразпространението в страната“.

Съюзът на българските писатели награди юбиляра с Почетен плакет за заслуги към българската литература. Той бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на УниБИТ, както и с  Националната награда за чистота на българския език „Д-р Иван Богоров“ на община Карлово, Съюза на българските писатели и Дружеството на българските писатели в Карлово.

Поклонението ще се състои на 11 декември, неделя, от 11 ч., в ритуалната зала на Централните софийски гробища.