И днес всенародният любимец Стефан Данаилов е "на всеки километър"

  • 09.12.2022
  • СБЖ/БНР/Фейсбук

Как бе почетена паметта на незабравимия Стефан Данаилов по повод 80 г. от рождението му

На днешния 9 декември, когато се навършват 80 г. от рождението на всенародния любимец Стефан Данаилов, без време отишъл си през 2019 г., бе кулминацията на поредицата културни събития, с които бе отбелязан юбилеят на незабрвимия актьор, преподавател, общественик, политик.

По обяд днес в Градската градина край Народния театър "Иван Вазов" бе открита фотоизложба под надслова "Познатият непознат", предствяща Ламбо в негови емблематични роли.

В кино "Одеон" започна излъчването на филми на тема "Партньорките на Стефан Данаилов", като сред предлаганите заглавия са "От нищо нещо", "Търновската царица", "Князът". А в Дома на киното бе показан посветеният на Лмбо биографичен документален филм "Монолог".

Централното събитие бе възпоменателният спектакъл на сцената на Народния театър "Стефан Данаилов на 80: години любов". Студенти и приятели на Мастера представиха музикални изпълнения, бяха излъчени специално подготвени кадри и интервюта от филма на журналиста Георги Тошев, откъси от записи с гласа на легендарния актьор, предоставени от „Златен фонд“ на БНР.

Пак тази вечер вицепрезидентът Илияна Йотова връчи поредната „Стипендия на Ламбо“ със спомоществователството на фестивала „Сцена на кръстопът“, чийто създател е самият Стефан Данаилов.

Много колеги намериха различни начини, за да отдадат и своята лична почит към всеобщия любимец Ламбо. Известният фотограф Иван Стоименов извести във Фейсбук, че е подредил в парламента своя фотоизложба, посветена на Стефан Данаилов, под надслова "Ако си дал". В предлаганата тук фотогалерия сме включили снимки именно на Иван Стоименов.

Завършилата навремето журналистика Деяна Данаилова, която бе близка сътрудничка на Стефан Данаилов, докато той оглавяваше министерството на културата, даде емоционално телевизионно интервю със свои спомени за него.

Дъщерята на известния актьор Димитър Герасимов - Мила Герасимова, чиито отличаващи се с ярък публицистичен талант коментари в социалните мрежи са много четени, написа на своя профил във Фейсбук вълнувщо възпоменание на Стефан Данаилов, което предлагаме по-долу:

Днес Стефан Данаилов щеше да навърши 80 години. И трябваше да ги навърши тук, сред земния живот. Животът, когото толкова много обичаше и който толкова много обичаше него. Когато преди три години пое към небесната сцена, почувствах огромна загуба. Като загуба на близък. Като загуба на роднина. Някак се откърти част от живота ми. Сякаш съм го познавала отвсякога и завинаги. Толкова филми, театрални роли, телевизионни участия, музикални програми, интервюта, срещи. Толкова лична благодарност. Толкова лична привързаност.

През изминалите три години, когато гледам предавания, интервюта, програми за него, винаги се просълзявам. Съжалявам, че един, в пряк и преносен смисъл, голям човек и актьор, който грабеше от живота с пълни шепи, но не само за себе си, който раздаваше живот и жизнеутвърждаване, си отиде тъжно и ненавреме.

Преди година се развълнувах много от един прекрасен филм на националната телевизия с разкази на негови студенти. Всички те говореха с любов. Изключителна любов. Почти не се сещам за друг пример, поне от последните 30 години, а може би и повече, съсредоточил само добри чувства, респект и топлота от страна на всички, които го познават. Но Стефан Данаилов, когото цяла България познаваше и обичаше, се оказа човек, за когото всъщност сме знаели малко.

В разказите на неговото най-прекрасно наследство, неговите Мастър класове, имаше безброй красиви истории за платени наеми, купени обувки, палатки, дрехи, за щедро отворените дом и трапеза, за „продажбата” им на пазара на професията, за отношенията, които е създавал между всичките си випуски, за приятелското изслушване, за огромния авторитет, за бащинското присъствие, за съвети, които се помнят за цял живот, за липсата, която никога няма да се заличи.

Някои от тези истории бяха дори поразителни. Особено една, която звучи почти свръхестествено. След погребението негови студенти се събрали в заведение до Народния театър. Пийнали, поговорили и като се готвели да тръгват, поискали сметката. Казали им, че вече е платена. От Мастъра. Някога помолил, след смъртта му ако и когато се съберат, да плати предварително сметката...

Аз също помня с умиление своите лични моменти свързани с него. Добронамереност и уважение към семейството ми. Ценна подкрепа в тежки изпитания. Споделяне на семейни преживявания. Спомени за добър приятел, голяма душа и почтен човек. Моите прекрасни спомени и днес са за него. За човека и актьора с щедро сърце, душа на бохем, красив, обичлив, обичан, с ясни и твърдо заявени възгледи. Зареден с изключителна харизма и възторжен житейски апетит. Щедър като присъствие, осанка и талант. Щедър дори като способност да прощава. Животът, който изживя остави следа, памет и много любов. Някъде прочетох или някой каза тези дни, че и днес Стефан Данаилов е на всеки километър. Дай Боже всекиму такава бразда! Дълбока и знакова. Но заслужена с добро и почит.

Жалко е, когато си отиват добрите хора. Тъжно е, когато вече ги няма. За тях винаги е рано! Трябва да имат по няколко живота, съизмеримо с големите си души. Калъпите, от които са направени не трябва да се чупят. Трябва де се поставят в рамка и под светлина. Защото липсата на усмивките и изобилната им прегръдка така или иначе ще направи този свят по-тъмен .. Честит рожден ден и в небесния театър, Ламбо! Животът, който остави тук, също страда за теб!