Дори първият сняг и студът се оказаха безсилни пред тези, които познават, ценят и обичат словото на журналиста, литературния критик и изявен публицист Пенчо Чернаев.- Той събра своите приятели и ценители в клуб „Журналист“ в СБЖ по два повода. Единият е, че на 4 декември той навърши библейските 95 лета, а вторият - новата му книга „Под сенките на залеза“.

„Виновникът“ на вечерта предизвика радостта на всички, които го посрещнаха радушно, а той макар да беше дошъл с метро и трамвай от „Младост“, „зарази“ всички с бодрия си дух и усмивка. Не остана нито един негов гост без личен поздрав от Пенчо Чернаев. Въпреки че залата беше пълна, той не пропусна нито един - спря се при всекиго да размени думи. Сякаш е орисан да раздава сърдечност и топлота на всички. С изключителна скромност, благ характер и с талант, дарен от музите, Пенчо Чернаев и днес се ползва с уважението и респекта на всеки, който се е докоснал до неговите книги, критични анализи и литературни рецензии.  

Домакинът на клуб „Журналист“ Ивайло Диманов с радост и вълнение представи „виновника“ на вечерта, като не се сдържа и прочете един от портретите в новата книга „Под сенките на залеза“, посветен на Светозар Казанджиев. Сякаш в заглавието е закодирана магията, която завладява всеки, докоснал се до новата „рожба“ на Пенчо Чернаев.    

„Потънеш ли в сенките на залеза, забравяш всички горчивини и несгоди на света, почваш да мислиш за непреходното, за значимото, за вечното – казва за своята нова книга авторът. - Моята компания се е събрала под сенките на полянката край брега на руховската рекичка Боровщица и ви я представям“. А компания му правят все прекрасни майстори на българското слово. Ще цитирам по памет една мисъл на Пенчо Чернаев, която красноречиво говори за неговата житейска мъдрост и философия, че животът е дар и колкото повече го живеем, толкова по-мъдри ставаме.

Гост на вечерта беше и издателят на „Под сенките на залеза“ и шеф на „Български книжици“ Трендафил Василев, който сподели какво е за него Пенчо Чернаев. Според него той притежава т. нар. морален суверинитет, което всеки може да открие в написаното, а това го прави свободен и му дава морална стойност. Трендафил Василев подчерта, че девизът на Пенчо Чернаев най-добре подчертава тази негова нагласа, а той е, че „Критиката е съпричастие, а не борба!“ 

В своето изказване Трендафил Василев припомни и друга една книга на героя на вечерта – „Есенни листа“. Ще си позволя да цитирам една мисъл на Василев, изречена преди година относно споменатата книга: „Чернаев ревниво следи литературния ни живот – издания,събития, факти, и посяга към перото, когато сметне за необходимост и дълг да огласи своите вълнения.“

Поради заболяване литературния критик Благовеста Касабова, която трябваше да представи „Под сенките на залеза“ не присъства и нейните думи за непресъхващото словото на твореца прочете Трендафил Василев. Според Касабова тази нова книга на Пенчо Чернаев рамкира картината на българската литература от средата на миналия век до днес. В непрекъснатото търсене и откриване на нови автори Чернаев с типичния си интелигентен и деликатен израз поднася своите размисли за тях интелигентно използвайки чистота на българското слово без да използва остри и заядливи похвати. И тази негова нова книга е поредното доказателство, че все още е жива литературната критика.   

Нямам намерение да разказвам съдържанието на книгата, но ще припомня само с кои известни имена от българската съвременна литература е „приседнал“ „Под сенките на залеза“ Пенчо Чернаев. Правя го, защото в нея той пише за изявени творци, като Велин Георгиев, Веселин Андреев, Симеон Правчанов, Никола Радев, Слав Хр. Караславов, Любомир Левчев, Драгомир Шопов, Христо Черняев, Мария Галишка-Владимирова, вече отишли си от света... И още - Банко П. Банков, "един и същ и винаги различен", Матей Шопкин с неговите "стихове, родени от надежда, обич и светлина", даровитият син на Родопа Светлозар Казанджиев, сладкоприказчикът Филип Марински, гордият и мъжествен Минчо Минчев, Ивайло Диманов, Здравка Евтимова, Маргарита Петринска, Елена Алекова, Мюмюн Тахир...

Разгръщайки я човек за пореден път се уверява, че Пенчо Чернаев, верен на стила си, ни поднася един пъстрокрасив букет от фрагменти, които ни припомнят, че такива, като гореизброените имена са достойни и обречени на незабрава.

И точно когато вечерта беше в разгара си всички бяха приятно изненадани от съобщението на Ивайло Диманов, че е пристигнал поздравителен адрес до „виновника“ за прекрасното изживяване. СБП и неговия председател Боян Ангелов изпратиха своите поздрави по повод 95-годишния юбилей на Пенчо Чернаев и така показаха своя респект и уважение към него.

Това още повече разпали желанието на много от присъстващите да изразят своето признание към юбиляра. Матей Шопкин, Маргарита Петринска, приятели и съседи на Чернаев с вълнение разказваха за известни и неизвестни епизоди от своето приятелство с него и за неуморимия и неизчерпаем талант на майсторското перо на литературния критик. Маргарита Петринска развълнува всички в залата със своите спомени за приятелството между Пенчо Чернаев и Велин Георгиев и трогна всички, като каза, че създателят на „Под сенките на залеза“ е с неостаряващо сърце.

И както си му е реда края остана за героят на вечерта, който с пословичната си скромност и елегантно чувство за хумор беше лаконичен, като каза, че сега не е време да се говори кой на каква възраст е. „За всеки, за когото съм писал съм искал да кажа нещо добро и уникално“ – така той сложи край на празничната среща, след което беше затрупан от цветя и разбира се изви дълга опашка за автографи, което показа за сетен път колко много приятели може да има един човек, чиято доброта и талант дори в днешното богато на технологии време могат да бъдат „заразни“ и поучителни за всички.     

За Пенчо Чернаев, който въпреки своята служебна и житейска натовареност, а сега вече и патриаршеска възраст, с чиста съвест може да се каже, че не пропуска да следи от упор литературния живот у нас, а и да напише запомнящи се книги, като „Яснец“, „Помничета“, „Съцветия“, „Есенни листа“ и сега „Под сенките на залеза“, където сериозните литературни анализи са впечатляващи.

Преди време в разговор с него го попитах точно затова, как успява при толкова много ангажименти да следи какво става на писателския фронт. Той тогава ми отговори: „Откровено казано, не смятам, че съм успял кой знае колко (прекалено много се отдавах на редакцията, на работата си, разпилявах се). Създаденото (книгите, за които говориш) дойде главно след пенсионирането ми, когато успях да се концентрирам и вдълбоча в себе си. Затова искам да кажа на младите колеги: не се бойте от пенсионирането, то не е предел! Ще повторя една позната мисъл: Пенсионирани журналисти няма! Перото, вътрешното горене или го има, или го няма.“

Това е той - Пенчо Чернаев!

Снимки Огнян Панов