Колегата Никола Терзиев, чиято 80-годишнина отпразнувахме наскоро в Клуб „Журналист” на СБЖ зедно с 20-годишнината на оглавявното от него списание „Труд и Здраве”, е бил удостоен с награда от поетичен конкурс в Израел. СБЖ го поздравява и му пожелава здраве и несекващо вдъхновение! Ето как самият НИКОЛА ТЕРЗИЕВ споделя новината в специална статия, изпратена до сайта на СБЖ:
Ти да видиш!...
Не Дядо Коледа – сякаш Бог е слязал от небето – и ръси ли, ръси благодат!
През тази удивителна 2022-а година (искаш, не искаш, на попрището жизнено… доста отвъд средата?) какво ли само не ми се случи?!
Отпразнувах славен юбилей (не е шега, цели 80 лазарника!). На вълнуващо тържество в Съюза на журналистите, сред колеги и приятели, получих „Златното перо” на Съюза, „под акомпанимента“ на топли поздравителни думи, че и страхотна песен-подарък от великолепния бард, колегата Ивайло Диманов!
Отпразнувахме (пак в нашия дом - СБЖ) 20-годишен юбилей на ръководеното от моя милост национално списание „Труд и Здраве“, което, както е известно, е официален медиен представител за България на Агенцията на Европейския съюз за безопасност и здраве. Не мога да го спестя – поздравиха ни президентът Румен Радев, министри, шефове на държавни институции, директорът на гореспоменатата европейска агенция, нашият журналистически предводител Снежана Тодорова.
И още нещо, за „десерт“. Както неотдавна без бой си признах във ФБ – най-неочаквано и „меня муза посетила“, та спретнах, о, чудо, и една поетична книжка (която, да се надяваме, скоро ще поеме издателския си път).
А като се ровех във фейсбук дебрите, попаднах на съобщение за престижен международен поетичен конкурс в Израел на тема, близка до моите поетични упражнения – „Българска душа на Святата земя“. И къде на шега, къде на сериозно – взех, та изпратих няколко свои стихотворения…
И тази сутрин получих смайващото съобщение, заедно с една разкошна грамота, че съм удостоен с трета награда!
Прочие, приключвам с хвалбите, че май прекалих. Остава само да ви прегърна, приятели – и да ви пожелая хубави празници и здрава, благодатна година!
А ето и моите стихове, които са впечатлили авторитетното жури.
ПОСТ СКРИПТУМ
Животът ли?
Един Проблясък,
извечен спор
на Тяло и Душа,
тревога сляпа – там, о т т а т ъ к,
дали е Бог, дали е Сатана?
О т т а т ъ к всичко е безвремие,
лъжовен Рай, измислен Ад,
едно последно песнопение
за упокой на божий раб…
Нищожен атом –
ще се рееш
сред първозданната мъгла,
ще плачеш горко,
ще се смееш
над всяка прежна Суета.
И чак тогава ще промислиш
ти свойта сладка Нищета:
на Кръст Господен да увиснеш
за миг измамна Свобода…
***
И кротък мир, и време бранно -
в живота всичко ми се случи,
дълбах, копах - и мъдрост ранна
от Бог, от Дявол ли получих?!
Не ща Разпятие,
не ща "Осанна",
аз свойте химни вече ги изпях...
Една прегракнала камбана
ще огласи последния ми грях:
Когато Тази, със Косата,
посочи ме със знаков Кръст,
ухилен, ще я сръгам във ребрата -
и... ще й врътна среден пръст!
***
И тъй, Съдбата, ще отмери
в Добро ли, в Зло ли си живял.
Дали си тичал след химери,
или си нещичко посял…
Човеко, още ли не си открил:
ти сам си Бог, и сам – Сатанаил!
НИКОЛА ТЕРЗИЕВ
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.