Разработват модел за засичане на невярна информация в български текстове

  • 23.01.2023
  • БТА
Милена Добрева е ръководител на научната група по откриване и изследване на дезинформацията в Институт GATE. Снимка: БТА

Изследователи от институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ – GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ работят по инструмент, позволяващ чрез копиране на определен текст да се разбере дали той има някакви маркери на минипулация или целенасочена дезинформация.

Това каза за БТА Силвия Гаргова, младши изследовател в института и участник в проекта. Все още няма окончателен резултат, тъй като тестваме модела на български език и се опитваме да го накараме да придобие по-голяма точност при разпознаване на текстове, допълни тя. Целта на създаването на такъв модел е хората да са предпазени от невярна информация.

Засичането на неистинска информация е именно чрез модели с изкуствен интелект. На английски език такива модели работят доста добре, а ние се опитваме да ги създадем на български, като проектът би трябвало да завърши в края на февруари, каза още тя. По думите й изследователите сега работят върху модели с данни, събрани от три социални мрежи.

В българското пространство няма известни фейк видеозаписи на популярни личности, но в САЩ има такива - с Барак Обама, с Марк Зукърбърг, с Ким Кардашиян, каза Гаргова в отговор на въпрос дали ще се работи по модел, чрез който хората да могат да разпознават манипулирани видеоматериали или снимки. Това са видеа, в които тези хора казват нещо, което всъщност никога не са казвали, а качеството на материалите става все по-добро и човек трудно може да ги различи, добави тя. По думите й ще има нужда от създаване на модели с изкуствен интелект, които да могат да различават манипулираните видеа. Изкуственият интелект може да сбърка при разпознаване на текст или видео, предупреди Гаргова.

Може да се генерира и реч, като такъв случай имаше преди време – чрез тази технология се генерира гласово съобщение на известен бизнесмен, след което хората, които са се опитали да направят тази измама от негово име, са се обадили в банка и чрез гласа му са „потвърдили“ транзакция за много голяма сума, посочи Гаргова. Това са технологии, които имат добри приложения, но се използват и за да нанесат вреда.

Предстои изследователите да започнат работа по нов проект, в който се предвижда създаване на българо-румънска обсерватория за дигитални медии (BROD). Проектът включва 12 партньори от пет европейски страни и има за цел да създаде мултинационален хъб за откриване, анализиране и борба с дезинформацията, разпространявана в България и Румъния. 

На 25 и 26 януари от института организират семинар, в който на участниците ще бъдат представени методи и средства за разпознаване на дезинформация и фалшива информация.

 

 

м.л.