На 25 януари в Клуб "Журналист" на СБЖ ще има вечер в памет на Владимир Висоцки

  • 24.01.2023
  • СБЖ
Владимир Висоцки (25.01.1938-25.07.1980)

Възпоменателното събитие е по повод 85-годишнината на големия поет, бард, актьор и оголена съвест на някогашното съветско общество.

Владимир Семьонович Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. Най-ранното си детство прекарва с майка си в евакуация в уралско село, докато бащата е на фронта. А след войната, когато родителите вече са разведени, малкият Володя живее няколко години с баща си и с втората му съпруга в Германия, където таткото служи.

Когато е на 15 години, се записва в театрален кръжок към културен дом, а за 17-ия си рожден ден получава от майка си за подарък китара - и този инструмент става неразделна част от самоизразяването и творчеството му до края на живота.

Въпреки желанието си след училище да следва актьорско майсторство, Володя приема да послуша родителите си и влиза в инженерно-строителен институт. Но още след първата година там му става ясно, че това не е за него. Така че в крайна сметка кандидатства и приет в школата-студио на МХАТ (Московски художествен академичен театър), която завършва през 1960 г.

Около четири години той търси "своя" театър, обикаляйки различни сцени, без да се задържи задълго никъде. Докато през 1964 г. отива на прослушване в Театъра на Таганка. Главният режисьор на театъра Юрий Любимов остава равнодушен към рецитациите на кандидата, но е "пленен" от изпълнените от него авторски песни и остава да го слуша 45 минути. По онова време Висоцки вече е напреднал с писането на свои песни, но не се възприема сериозно като бард, а държи на реализацията си като актьор. В Таганка той получава възможност да разкрие цялата дълбочина на актьорската си дарба. Създва емблематични роли в спектакли като "Хамлет", "Пугачов", "Животът на Галилей", "Десет дни, които разтърсиха света" и др.

Първият чуждестранен гастрол на смятания за "дисидентски" Театър на Таганка е в България прз 1975 г., когато с трупата у нас гостува и Висоцки - и нашенската артистична бохема е завинаги спечелена от личността и таланта му, не само покрай неговата актьорска игра, но и покрай нощните сбирки с него, песните и китарата му из софийски приятелски квартири.

През 60-те и 70-те години се разгръща и кариерата на Висоцки в киното, където няма много главни роли, но всяко негово участие е запомнящо се, особено ако включва и изпълнение на песни. За ролята си на капитан Жеглов в криминалния сериал "Мястото на срещата не се променя" (1979 г.) Висоцки е удостоен с Държавната награда на СССР, но чак през перестроечната 1987 година - 7 години след смъртта му...

Истинска всенародна слава в СССР му носят неговите авторски песни, които стават феномен - изключително разнообразни като тематика, те винаги носят драматургичен сюжет и са написани на силно експресивен, близък до най-широката публика език. Записвани най-често "на черно", по домашни магнетофони, те се разпространяват лавинообразно из цялата страна и дрезгавият гласна Висоцки става "свой" за шофьори и домакини, за военни и затворници, за учители и шлосери, за медицински сестри и академици.

Но Съюзът на писателите на СССР така и никога не признава Висоцки за поет и не го приема в редиците си - нещо, което му горчи до края. Същевременно не са му спестени и остро критични статии в официалната съветска преса срещу неговите "пошли песнички". Това обаче дори сякаш още повече умножава огромната му популярност сред публиката.

Висоцки има три брака, все с актриси. Двамата му сина - Аркадий и Никита - са от втората му съпруга Людмила Абрамова. Най-прочут е третият му брак с френската актриса от руски поризход Марина Влади, която през 1967 г. пристига в съветската столица за участие в Московския кинофестивал - и тогава се запознава с Висоцки. Тя прави много усилия да откъсне Висоцки от пагубната му страст към алкохола, утежнена към края на живота му и от залитане към наркотици. Марина Влади описва историята на съвместния им живот и своето виждане за съдбата на мъжа си в своята издадена след смъртта му книга "Владимир, или прекъснатият полет".

Висоцки, чието здраве е силно подкопано и който вече е преживял една клинична смърт, умира точно в деня на откриването на Московската олимпиада - на 25 юли 1980 г., едва на 42-годишна възраст. За поклонението пред изложения му в Театъра на Таганка саркофаг се проточва 9-километрова опашка от над 100 000 души. Погребан е на Ваганковското гробище в Москва. Сбогуването с него обаче е само физическо - иначе той отдавна е прекрачил в безсмъртието, откъдето и днес буди съвестите ни с дрезгавия си и нажежен глас...

Елате в Клуб "Журналист" на 25 януари от 19 ч., за да си спомним отново за него.