Горд рицар на достойно поколение. В този образ можем да съберем, макар и малка частица от житейското верую на Александър Ангелов, председател на Съюза на българските журналисти между 1994-2002 г. Ангелов вече десетилетие не е между нас. Но неговият дух, неговите постижения, написаното в рима, статии, лекции и книги, остава непреходно.

Доказателство за това беше и паметната вечер, посветена на Александър Ангелов, провела се на 1 февруари, точно в деня, в който той ни напусна преди 10 години. И, естествено, нямаше друго по-подходящо място да се съберат семейството, роднините, приятелите, студентите и колегите от Клуб „Журналист“ на СБЖ. Още повече, че Сашо Ангелов, както той настояваше да го наричат, направи и невъзможното, за да съхрани не само духа на СБЖ, но и материалното наследство на Съюза.

Ивайло Диманов, член на Управителния съвет на СБЖ и управител на Клуб „Журналист“, откри вечерта. И преди да даде думата на председателя на СБЖ Снежана Тодорова, говори за непреходното значение на Александър Ангелов за СБЖ, а и всеки, който го е познавал.

По-късно поетът-бард Диманов зарадва почитателите на Ангелов с няколко хумористични стихотворения на Сашо, в които авторът е успял да вплете тънка ирония за острите социални явления на новото ни време.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова подчерта, че Александър Ангелов е оставил сериозна следа в СБЖ.

„Като журналист, писател, поет, преводач, човек, той даде много от себе си, за да го има Съюза и днес. Покланяме се пред него и пред неговата памет, за всичко, което е направил за нас,“ каза още Снежана Тодорова.

Тя припомни и част от биографията му. Роден в София през 1945 г., Александър Ангелов завършва полска филология. Работи като журналист и критик. Автор е на няколко стихосбирки, член е на Съюза на българските писатели и на СБЖ. Преди 1989 г. оглавява Агенцията за авторско право.

След промените посвещава много сили и енергия на преобразяването на СБЖ и на успешното вписване на нашия Съюз в новата реалност. През 1991 г. Александър Ангелов е избран за главен секретар на СБЖ, а от 1994 до 2002 г. е негов председател. Поема щафетата в ръководството на нашия Съюз непосредствено след Стефан Продев.

Самият Александър Ангелов определя онзи период като един от най-трудните и дори посочва, че му е донесъл „доста болести”. Той прави тези признания в интервю, излязло на сайта на СБЖ през 2010 г. Части от интервюто Снежана Тодорова прочете пред присъстващите:

„Истината е, че ми се паднаха на мен и на Стефан Продев най-тежките години, най-тежкото време, когато политическото противопоставяне беше много изострено и опитите да се разбие СБЖ бяха много ярки, видими и ежедневни. На всичките тези препятствия трябваше да се противопоставяне.

Доста болести си спечелих с това период, защото приемах всичко много лично, което от днешна гледна точка ми се вижда леко наивно, особено като се има предвид, че почти година след като станах председател, Продев напусна и отиде да управлява само в. „Дума”. Така, че от 1991 година аз практически ръководех Съюза до 2002 г.

Отначало три години като главен секретар до края на мандата и осем като председател, т.е. 11 години, които според мен, не заради някакво самосъжаление, но съвсем обективно бяха най-тежките в историята на съюза, като преход от тоталитарното време към демокрацията. Демократизирахме на практика и Съюза.

Обявих, че това ще бъде общ дом за професията, а не място за идеологически боеве и сблъсъци и не позволих да се водят такива. Поне през времето, през което бях начело на ръководството, с това се създаде спокойна атмосфера. Позволявах на хора от най-различни  краски и партии да се проявяват, но само на професионално равнище. Това  според мен е някаква моя положителна роля през този период.”

Александър Ангелов е бил и вицепрезидент на Международната организация на журналистите, чиято централа е в Прага, припомни още Снежана Тодорова. От тази си позиция той развива и много активна международна дейност. Полага усилия за обединението на МОЖ с Международната федерация на журналистите със седалище в Брюксел, но това така и не се осъществява. Благодарение на активните действия на Александър Ангелов на конгреса на МФЖ в Монреал през 1992 г. СБЖ е приет за член на Федерацията.

„На национално ниво удържахме Съюза с цената на много усилия. СБЖ остана, запази си имотите, не злоупотребихме като личности,  ръководещи съюза, не се корумпирахме, не приехме покупки, каквито на всяка крачка се срещат в българския преход. И ако мога да подходя иронично към себе си, с нищо не се обогатих за този период, освен с няколко болести,” казва още Александър Ангелов в споменатото интервю пред сайта на СБЖ преди 8 години.

След края на мандата му начело на СБЖ Александър Ангелов се отдава на преподавателска дейност в Нов български университет. Преподава „Теория на масовите комуникации”, „Култура на масовите комуникации” и „Журналистическа етика”. През 2020 г. издава и авторска книга, озаглавена „Журналистическа етика”.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова не забрави да подчертае, че темата за

журналистическата етика силно вълнува Александър Ангелов.

Той е убеден, че етиката е основополагащ предмет за студентите в журналистическите специалности. Дълбоко преживява бруталните нарушения на етичните принципи, допускани в професията поради икономическите и социалните изкривявания в обществото. Убеден е, че спазването на етичните принципи е неотменимо условие за развитието на качествена, професионална и общественоотговорна журналистика, каза още Тодорова.

Талантът, човешката всеотдайност и високата принципност на Александър Ангелов много ни липсват днес, когато нашата професия, свободата на словото и правата на журналистите продължават да търпят все по-брутални посегателства. А журналистическата солидарност и синдикалната мобилизация в защита на общите ни права си остават в нашенските условия все същият мираж, който бяха и докато Сашо беше жив... С присъщата си проницателност той е дал много точна диагноза за тази реалност във все същото си итервю:

„Много е трудно с една професия, която е индивидуалистична, пълна е с хора със силно его, които искат да блеснат на екрана, в пресата, зад микрофона. Това не са миньори, които да можеш да обединиш и да тръгнат да си отвоюват правата.

Тук синдикализмът много трудно провирява сред такава среда. Хората в развитите страни са го разбрали и делят себе си и своето его от това, което трябва да се защитава като професия. Ние още не го правим.

Предпочитаме да сритаме колегата си в кокалчета, да го измамим, да го излъжем, да го предадем, ако може, само и само да се наредим на по-топлото място, на по-предната позиция, да хванем трибуната с всичките си крайници. Синдикалното у нас трябва да има за цел да помага на общество да зрее. То идва като разбиране от по-висока класа, то е венец на втората сигнала система. Но не го виждам у нас, хората, до край развито…”

Мисли на Сашо Ангелов, които и днес, за жалост, продължават да са актуални.

Високо ерудирана личност, творец и общественик, Александър Ангелов имаше ярко присъствие в обществения и културен живот на страната ни. Като председател на Съюза на българските журналисти и ръководител на агенция София прес, той допринесе за опазването и развитието на културните ни ценности и традиции.

Тук ще цитираме едно друго интервю на Александър Ангелов, в което той казва: „Журналистиката трябва да бъде по-отговорна. Има много плиткоумни хора за съжаление в професията. И следователно те също обработват и манипулират хората на едно повърхностно равнище. По-умни хора трябва да се занимават с журналистика. А не патки и пощенски гълъби.”

В спомените си негови студенти го определиха като „ институцията Александър Ангелов“ и подчертаха, че не трябва да забравяме „кой“ ни е направил журналисти.

Синът на Александър Ангелов, посланикът на България в Република Северна Македония Н. Пр. Ангел Ангелов разказа истории от семейното им минало, които са белязани от чувството за хумор на баща му. Той благодари, че Паметната вечер се провежда тъкмо в Клуб „Журналист“. Синът Ангелов сподели още като свой съкровен спомен с каква лекотя баща му, благодарение на артистичността си, се превъплъщавал в различни образи. „Да се прави на арабски шейх, на Лучано Павароти в Южна Африка, да му отстъпват място в хлебарницата на „Шишман“, защото го мислеха за викария на храма „Александър Невски“ и сегашен патриарх Неофит“ - това според сина са били само част от шегите на баща му.

Беше голям човек с висока култура, каза още Ангел Ангелов. И това се потвърди и от разказаните спомени за него на част от присъстващите, сред които бяха Иво Хаджимишев, Радко Ханджиев и други.

Александър Ангелов остави диря, която времето не може да заличи, защото духът му продължава да живее с нас.

Свързани:

10 години бз Александър Ангелов, оглавявал СБЖ 8 години. Ще си го спомним днес в Клуб "Журналист"

Дата: 01.02.2023