Разговорът ни с един от много уважаваните български журналисти Иван Гарелов, когото мнозина с респект наричат „мистър „Панорама“, мина под знака на неговия личен юбилей и излизането на поредната му нова книга „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“ .

Но както се казва, когато шансът даде да се срещнеш личност, като Иван Гарелов, не може да сведеш разговора до творческите му планове и житейския път, защото е ценно да разберем какво мисли той и по актуалните и „болните“ въпроси на живота и журналистиката.

И ето, че Иван Гарелов за втори път гостува на сайта на СБЖ.   

- Нашето предишно интервю с вас г-н Гарелов, през 2013 г., беше два дни след парламентарните избори. Сега си говорим в навечерието на поредната порция извънредни парламентарни избори. Днес по-различна ли е атмосферата или сме на точката на замръзване?  Май сме влезли в спиралата избори безкрай? Къде са журналистите в този изборен миш-маш?

- Изборната спирала, в която изпаднахме, не се дължи на дефект в демокрацията, а на дефектната употреба на демокрацията у нас. Ние имаме изградена стабилна основа за функциониране на демократичните институции. Но с цената на всякакви злоупотреби на средствата за влияние у нас се установи в продължение на повече от десет години една автархична система на управление само на една партия. Това доведе до раздробяване на партийната система и възникването на партии еднодневки, които служеха като „патерици“, за управлението на ГЕРБ.

Широкото  обществено недоволство свали ГЕРБ от власт, но т.н. протестни формирования не успяха да постигнат единство за поемане на управлението и доведоха до изборната агония, или спирала, ако така предпочитате.

Журналистиката носи вината, че не се противопостави на диктата на ГЕРБ, а във втората фаза не се ориентира и не изясни пред публиката какво се случва или по-точно, какво не се случва. Обясненията на медиите, загубили обществения си усет, се свеждаха до риторика в стил „Биг Брадър“ без никакъв хоризонт на предвижданията.

- И още нещо бележи нашата среща с вас. Тогава един от поводите беше излязлата ваша книга „Недалеч и неотдавна“. Между нея и сегашната ви „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“, която също е един от поводите да си говорим днес, стоят други ваши излезли книги, като сегашната е продължение на „Неизпратени писма до Маргарита“. Може ли да се каже, че всичките ваши книги са вашите мемоари или да очакваме да ги издадете в отделен том?

- Наистина моите книги са част от моите мемоари и не виждам необходимостта от цяла книга, която да започва животоописанието ми с „Роден  съм в бедно семейство…“ В същото време има едно много съществено развитие в досегашните ми книги. Докато „Недалеч и неотдавна“ предава буквално драматичните събития, на които съм свидетел, и с това напомнят реален екшън, в „Писма до Маргарита“ и още повече в последната ми книга аз търся едно осмисляне на преживяното едновременно в широк световен контекст и в моя личен свят.

- В един мой разговор преди време с политическия наблюдател на „Ню Йорк Таймс” и „Интернешънъл Хералд Трибюн” Уилям Пфаф го попитах дали съвременната журналистика е четвърта власт, или върви към ерозия това понятие. Той ми отвърна: „Мисля че журналистиката е създадена за да служи на хората и това е станало предимно по исторически причини. Тя има мисията да отразява всичко случващо се по света, работата на правителствата и може да влияе на обществото да си изгражда мнение по начина, по който се поднася информацията, но да е четвърта власт не съм много сигурен, по-скоро медиите са водачите на общественото мнение“. С днешна дата вие имате наблюденията преди 10 ноември и след десети. Какво мислите по тази тема?

- Аз също мисля, че понятието „четвърта власт“ не трябва да се приема в буквален смисъл. Медиите влияят на реалната власт дотолкова, доколкото са водач на общественото мнение.

Разликата в ролята на медиите преди и след 10 ноември е ясна. Преди те бяха държавна или партийна собственост и критиката им можеше да стигне само до определен таван. Доколкото сега са частни или обществени и те не би трябвало да са зависими от властта. След като те станаха зависими финансово, загубиха и властта си.

- Имате траен интерес, много публикации и филми за това, което се случва на Балканите, а то май все тревожни неща. Разбрахте ли коя е общата ни съдба и характер? Оптимист ли сте, като знаете какво утре ни чака с евентуалното бежанско цунами? И каква трябва да е позицията на журналиста? Защо толкова късно европейците чуха тревожния глас на Ориана Фалачи?

- Балканите бяха „буре с барут“ под влияние на външните сили, а не защото ние сме конфликтни по природа. Европейският път на развитие, който за съжаление все още не е обхванал целите Балкани, прави безсмислени напъните историческите спорове да се решават със средствата на оръжието.

Мигрантската вълна, на която сме изложени поради природното ни разположение, вече преля, тя е овладяна, а и поканата на Меркел вече е в историята. Сама по себе си тя може да стане отново опасна, само ако бъде използвана от външни сили, за да упражнят натиск върху балканските държави.

Познавах се с Ориана  Фалачи. Мисля ,че тя бе силно резигнирана, когато зае остра позиция срещу мигрантската опасност. Ценя я много високо, тя е образец на журналистика, но по тази тема аз не споделям паническата тревога.

- Днес у нас медиите са в контекста на израза: Много вожд малко индианец. Много медии, а истината все още сякаш е проблем… Дори бих казала мираж.

- Не разбирам добре този въпрос. Ако  „много вождове“ означава много медии, истината печели, защото противопоставянето на  различни мнения по-лесно ще я открои. Ако пък се разбира, че са много медийните началници, а малко истинските журналисти, това е във вреда на истината. Но и малко истински журналисти, ако са достатъчно борбени и влиятелни, могат да се наложат над т.н. началници.

- Г-н Гарелов, тъй като вие сте един от авторитетните журналисти, много ми се иска нашия разговор да продължи на основата на Завещанието на Йосиф Хербст, в което той посочва онези важни правила, гарантиращи единствено и само обективна информация, чиста журналистическа съвест и отстояване всеки ден свободата на словото. Следващите ми три въпроса са на основата на три пункта от това негово завещание и ще ви помоля за вашата гледна точка. И така, Хербст пише: „Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.“ Днес българската журналистика отстоява ли своята свобода на словото или покорно върви след победителите и „танцува“ по зададения от тях ритъм?

- Българската журналистика продаде своята свобода и е зависима като цяло и персонално.

- „Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото - който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен,“ посочва още Йосиф Хербст. Може ли да се каже, че в този контекст българската журналистика през последните години все е някъде на задните места в класацията на Репортери без граници. На кого робува днес българската журналистика?

- Робува на тези, от които зависи. Тази зависимост не се измерва само с пари. Тя може да е с цената на кариерата ти и с цената на работното място, с цената на прехраната ти и с цената на ограничаване на шансовете ти да работиш свободно.

- „Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика,“ завещава ни Хербст. Ще дойде ли този ден когато в лицето на българската журналистика наистина хората да виждат, че тя е постоянно действащият парламент в държавата България? Оптимист ли сте това да се случи?

- Ние в „Панорама“ имахме рубрика „Големият парламент“, която бе много популярна.

Естествено, пак се връщаме на въпроса за обществения климат в страната. Когато има свобода на мненията, когато има общ подем, търсене на верния път, и медиите ще бъдат „големият парламент“.

- В края на разговора ни ще ви припомня какво казва Джордж Оруел за журналистите: „Журналистите не създават историята, но седят на първия ред за гледане“. Какво е усещането и цената да си на първия ред и да отразяваш събития, които влизат в историята?

- Имам удовлетворението да съм бил на първия ред на исторически световни и български събития, и в същото време да ги отразявам за българската публика. Чувствам се добре от това.

Снимки Архив и на Иван Василев