Автоцензурата разгорещи дискусията в СЕМ

  • 21.03.2023
  • СБЖ
  • Майя Любомирска
Част от участниците в дискусията за автоцензурата в СЕМ. Снимка: Стоп кадър от платформата ZOOM.

Съветът за електронни медии (СЕМ) организира по предложение на председателя на регулатора Соня Момчилова дискусия на тема "Автоцензурата – проблем на българската журналистика?". Форумът се състоя само часове, след като излезе Докладът на Държавния департамент на Съединените щати. В частта за България в него се констатира, че медийната среда е подложена на корпоративен и политически натиск, както и че независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на нападки и натиск.

В дискусията взеха участие председателят на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова, бившият председател на СЕМ доц. Георги Лозанов, известни журналисти, сред които Златимир Йочев (bTV), Георги Любенов (БНТ), Миролюба Бенатова (TV1), Константин Вълков (Дарик), Диана Янкулова (БНР), Асен Йорданов (Биволъ), Илия Вълков (АЕЖ) и Калин Манолов.

Председателят на СЕМ Соня Момчилова изрази при откриването своята увереност, че „българските журналисти няма да изменят на мисията си и на основните задачи да преследват с всички средства и да отстояват истината". Задачата на регулатора е да бъдем гарант за това вие да работите спокойно, да работите свободно, да работите без натиск и без намеса, добави тя.

Момчилова наблегна и на факта, разгласен наскоро от направено изследване, че е налце "над 70% автоцензура, самодекларирана, осъзната от страна на журналистите. Това е тревожен симптом от една страна. С днешна дата го намирам за много окуражаващ, защото познаваме рицарския принцип – след самоосъзнаването, след самопризнанието следва осмеляването".

Въпросното проучване за свободата на словото сочи ръст на автоцензурата. Данните показват, че най-голям външен натиск върху репортерите оказват политици, държавни институции, икономически субекти и рекламодатели.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова  подчерта, че съществува както цензура, така и автоцензура сред българските журналисти, и че това трябва да се признае. Тя постави акцент и върху факта, че има новини, които не се отразяват и даде за пример отбелязването на 3 март, както и антивоенното шествие от 12 март. "Знаем на какъв натиск са подложени нашите колеги. Например - защо не се отрази отбелязването на 3 март? И антивоенното шествие в няколко български града на 12 март?", попита тя. "Може да не се участва, може да не се подкрепи, но не може да не се отчете фактът, че има новини, които не се отразяват", каза още Снежана Тодорова.

Снежана Тодорова съобщи, че в петък от 10.30 ч. СБЖ е организира дискусия за Европейския законодателен акт за свободата на медиите, на която са поканени освен колеги и експерти, също и министри.

Дискусията за автоцензурата постави въпросите за солидарността в гилдията, за натиска на държавните институции, бизнесмени, политици и рекламодатели, за необходимостта от подобряване на закона и ограничаване на лостовете за влияние върху журналистите, за прозрачността на финансирането и за това, трябва ли да се разграничават обществените от търговските медии.

Беше подчертано и че сериозно расте ролята на търговските отдели в медиите. Често рекламните отдели държат сметка на журналистите какво и как да пишат/говорят. Медийната картина става още по-мрачна в малките населени места.

Диана Янкулова от програма „Хоризонт“ на Националното радио каза че "в БНР нямаме забранени теми, въпроси или участници", добавяйки: "Това е наше право, вътрешното ни разбиране за свобода, което е извоювано с много жертви през всичките години на Прехода. Напоследък ми прави впечатление, мислех, че сме го погребали в края на 90-те години, отношението на политическите партии към обществените медии. Позволява си пресцентърът на една партия да ни търси сметка и, както те се изразяват – държавната медия трябва да отразява само официалната позиция на партията и да не кани вътрешнопартийните опозиционери. Моделът на работа през пресцентровете наричам по-фина цензура от онази, която преди години беше: обажда се политикът Х на генералния директор и казва "този водещ сутрин да не го чувам, защото ме дразни и се порязвам, докато се бръсна". Не може да се казва: вие се издържате от нашите данъци и ще правите онова, което ние смятаме, че е в кръга на вашата работа", посочи още Янкулова.

Журналистът на свободна практика Весислава Антонова акцентира върху така наречените "дела шамари", които са силен инструмент за натиск: "Това е силен инструмент на държавата да притиска медиите, да им пречи да си вършат работата си. Когато посегнеш да правиш по-задълбочена разработка, пред теб има сериозна опасност да те закрият, не само да ти затворят устата".

Като екзекуция на медии определи делата “шамари“ Асен Йорданов от „БиволЪ“. Според него проблемът е в структурата на функциониране на медиите в България. Те не се ползват с необходимата обществена защита и когато нарушат интереса на даден субект, върху тях се налагат репресивни действия. За да се противостои на такъв натиск, преди години е съществувала идея за създаване на закон за медийните услуги, който да защити медиите от трите власти и бизнеса. Но липсата на достатъчно солидарност и самоорганизация в журналистическата колегия е оставила проблема без последствия. А там, сред „трите джунгли“, е и аудиторията, и плурализмът, и концентрацията на влияние, каза още Асен Йорданов.

Миролюба Бенатова отбеляза, че работата на терен е най-голямата власт на журналистите, но че тя е "най-скопена", защото масово разговорите се водят далеч от реалността, в студийна обстановка: "Репортерите се подават на автоцензура, защото са видели какво се случва, когато разкажат събитието, както е. Тогава попадаш под ударите на публиката, на участниците в събитието и т.н. И след като репортерите са видели какво става, когато се опитат да изпълнят работата си, както трябва, играят пас."

Симона Велева от СЕМ заяви, че един от най-големите проблеми в гилдията е липсата на солидарност. Прави чест това, че толкова бързо се събраха парите за "Медиапул", срещу която голяма компания зведе дело за огромна сума. Прави чест и на bTV това, че ще излъчат филма "Навални", отбеляза Велева. Според нея въпросът е как може да се уреди законът така, че да се осигури свобода на журналистите и същевременно да се ограничат лостовете на властта в медиите. "Също така безспорно има автоцензура около споменаването на търговските марки. Трябва да направим дискусия тук само на тази тема", каза Велева. 

Георги Любенов от БНТ също се включи в дискусията, поставяйки акцент върху задачата на обществените и частните медии. "При обществените медии – БНР и БНТ, балансът е в пъти по-сложен заради ЗРТ, вътрешните правила, етичния кодекс и всички останали актове на отношения вътре. Може да се каже, че не сме толкова засегнати от търговските отдели".  Според Любенов автоцензурата е различна за ръководството, главния редактор и водещите. Средата на работа била наистина сложна и всяко едно политически или институционално изказване се превръщало в проблем за екипа и за водещия, а не в спор между партиите, каза още водешият на „Денят започва с Георги Любенов“.

Водещият на сутрешния блок по Би Ти Ви „Тази сутрин“ Златимир Йочев подчерта, че е тъжно да се гледа как едно уважавано предаване като „Панорама“ става арена на грозни политически сблъсъци, което не конструктимно за зрителите.

Съвременната цензура не функционира на базата на ограничаване на гласове, коментира медийният експерт и бивш председател на СЕМ доц Георги Лозанов. И даде примери с раждането на конспиративни теории, които се налагат в режим на постистина. Според него начинът за противодействие е в ръцете на всеки журналист.

Имаше опит да се изгуби фокусът на дискусията, като предаването по „Политически НЕкоректно“ и водещият му Петър Волгин се поставят едва ли не в центъра на обсъждането. Това стана с изказването на Калин Манолов, според когото темата за автоцензурата може да се конкретизира около войната в Украйна. Според него никой не казва, че става въпрос за Петър Волгин и че предаването "Политически НЕкоректно" е демонстрация на безсилието на ръководството на БНР.

Председателят на СЕМ контрира, че става дума за доверието на слушателите, на което Манолов отговори, че с термина доверие много се спекулира.

Спорът се разгорещи и премина от принципно към личностно фокусиране - и то при положение, че Волгин не присъства на дискусията.

Доц. Георги Лозанов дори определи своеобразната разделителна линия в изявите на Волгин – преди и след като облякъл фланелката с надпис „СССР“ и от „свободен, либерален тип журналист" влязъл в пропагандаторската роля.

Членовете на СЕМ успяха да удържат емоциите и не позволиха спорът за предаването „Политически НЕкоректно“ да се превърне в реваншистки.

Председателят на СЕМ Соня Момчилова закри дискусията с призива журналистите да не стават част от монохромното говорене. "Нека медиите не създаваме бял шум. Знаем до какво води монохромното и идентично говорене, което не поражда въпроси - до маниакалност и фашизъм. Затова можете да разчитате на нас да пазим правото ви на собствен стил и почерк. Правото ви да имате смелостта да стоите зад истината и да я отстоявате", подчерта в заключение председателят на медийния регулатор.


 

България