Сред гостите на дискусията бяха служебният министър на правосъдието Крум Зарков, съветникът по медиите в Представителството на Европейската комисия в България Никола Миладинов, Аксения Бонева от Министерството на културата, която представлява България в работната група за аудиовизия и медии към Съвета на Европейския съюз, д-р Бисера Занкова, медиен експерт, дългогодишен сътрудник на СБЖ по проблемите на медийното право и защитата правата на журналистите, председателят на Съвета за електронни медии Соня Момчилова, изявени колеги журналисти и медийни експерти.

Доц. Светлана Божилова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) и бивш член на медийния регулатор, беше модератор на дискусията.

Темата за законодателния акт за свободата на медиите на Европейския съюз вълнува не само нас журналистите, но и цялото общество. С тези думи председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова откри дискусията. Истината, истината и само истината е закон първи в журналистиката, каза още Тодорова, като подчерта, че достоверното отразяване на истинските събития и факти е пряко свързано със свободата на медиите.

Доц. Светлана Божилова: За пръв път в регламент на ЕС фокусът е върху журналистическата гилдията

Доц. Светлана Божилова изтъкна, че обсъжданият регламент се опитва да гарантира развитието на качествено ново равнище на аудиовизуалната среда, да гарантира плуралистичен, конкурентен и прозрачен пазар. Няколко изключително важни акценти в документа открои доц. Божилова. За първи път има изискване към прозрачност на собствеността, но не просто да се напише юридическото лице, а кои са собствениците, какво е дяловото участие - защото е важно това да се знае и от обществото, и журналистите.

Също така за първи път се поставят още два изключително важни за журналистическата колегия въпроси: прозрачност за изследване на пазара, както фокуса стои професионалната колегия. За първи път в регламента има дефиниция за редактор, редакторско решение, редколегия, редакционен състав, което поставя на ново равнище правата и отговорностите на журналистите. Изискват се плуралистични вътрешни съвети, чрез които да говори обществото - и то не са само в обществените, но и в търговските медии.

Поставят се въпросите за държавните пари за реклама, парите от европейските програми, прозрачност, публичност , равнопоставеност и достъпност, подчерта още в изказването си доц. Светлана Божилова.

Министър Крум Зарков: Свободата нито в медиите, нито където и да е, не се декретира. Тя е въпрос на себеусещане и смелост за защитата ѝ

Правосъдният министър благодари както за поканата, така и за самото събитие, защото според него то е важно по няколко причини. Темата не засяга пряко Министерството на правосъдието, каза министър Зарков, но сътрудничеството между журналистическата гилдия, Министерството на правосъдието, Министерството на културата и Европейската комисия би било ключово, за да се постигне успех

Този Европейски акт за свобода на медиите има революционно значение в европейското законодателство. Той е безпрецедентен, подчерта още Крум Зарков. Това не е какъв да е акт, а е регламент, което означава, че той има пряко приложение в правото на всяка една от страните-членки на ЕС. Когато бъде приет, той ще стане част от българското право, каквото и да реши след това българският парламент. Според министъра на правосъдието като държава имаме огромен интерес да влезем в дискусията сега, а не както е ставало досега, да се вайкаме постфактум и да се правим че не сме разбрали.

Съществената част в регламента е прозрачността на собствеността, начинът на финансиране, медийната концентрация – за целия сектор с всичките му аспекти.

Събитието, организирано днес от СБЖ, подчерта още в изказването си Крум Зарков, е значимо, "защото в последните месеци аз не забелязах активност от българска страна по тази тема. От Европейската комисия има очакване да се чуе позицията на българската страна. Ще ви изслушаме внимателно, защото ние заедно с Министерството на културата сме готови да представим българската позиция по регламента по най убедителния начин".

"В Доклада за върховенството на закона за България към страната ни има три препоръки – третата е за медии. И на третата препоръка страната ни винаги отговоря: ние ще изпълним препоръките чрез Европейския медиен акт. Тоест - чакаме Евросъюзът да ни каже какво да правим. Не, ние трябва да участваме сега," подчерта Зарков.

"Свободата нито в медиите, нито където и да е не се декретира. Тя е въпрос на себеусещане и смелост за защитата ѝ. Възползвам се да поздравя СБЖ, че отстоява тази свобода, и ще направя всичко, което е по силите ми, тя да бъде и нормативно подплатена", заключи в кря на изказването си министърът на правосъдието Крум Зарков.

Аксения Бонева: Регламентът ще защитава интересите на журналистите, ще носи повече сигурност и прозрачността

Аксения Бонева от Министерството на културата е координатор за България в обсъждането и приемането на Европейския акт за свободата на медиите. Тя подчерта, че СБЖ е перфектното място, където трябва да се чуе гласът за свободата на медиите.

Като представител на България в работна група към Съвета на ЕС, където се дискутират различните аспекти на този регламент за свободата на медиите, Бонева каза, че целта е да се направи балансиран текст, който да защитава интересите на журналистите, на обществените медии и да носи повече сигурност и прозрачност.

Дискусиите се водят в рамките на Съвета, това е предложение на Европейската комисия, за да може да се постигне общ текст от страна на Съвета на ЕС , а след това предстоят триалози с Европейския парламент, каза още Бонева. "Текстовете могат да претърпят значителни промени, затова сега е моментът ние да защитаваме нашите интереси. Колкото повече становища от гилдията получаваме, толкова по-достоверно ще защитаваме интересите на българските журналисти", каза представителката на Министерството на културата.

Четири основни елемента има в регламента: насърчаване на трансграничната дейност и инвестиции в медийни услуги, хармонизиране на медийния общ пазар, увеличаване на регулаторното сътрудничество и сближаване, улеснение за предоставяне на качествени медийни услуги, прозрачно и справедливо разпределение на икономическите ресурси във вътрешния пазар.

Новият европейски регулатор орган ще бъде съставен от представители на европейските регулатори на отделните страни, но ще има много по-разширени функции и ще бъде арбитър за спорове, подчерта още Бонева.

Регулаторите ще могат да правят оценка от гледна точка и на съдържанието за концентрация на медийни услуги. Така ще може ясно да се разграничи кога тази концентрация ще влияе лошо на пазара.

Друг важен аспект е разпределението на държавната реклама – досега информация какви пари се получават, дават медиите. В настоящия регламент информация ще дават държавните и общински власти. Идеята на европейския законодател беше да се дава такава информация за градове с жители над 1 милион. Което за България са София и Пловдив. В някои от държавите в ЕС цялото нселение е едва 1 милион. "Затова настояхме за промени. В последния текст сега се предлага за градове с жители до 100 хиляди да се дава информация за разпределението на парите от реклама. Виждането от наша страна е, че не трябва да има такива изключения", подчерта Бонева. "Всички трябва да са в състояние да изискват от общината, от областта информация, да няма възможност за изключения."

Д-р Бисера Занкова: Да се систематизират данните за медийната собственост

Д-р Бисера Занкова, представител на неправителствения сектор, припомни, че става дума за верига от актове, които Европейската комисия предложи и започна да приема. Първо беше Директивата за аудиовизуалини медийни услуги, която беше транспонирана в нашето законодателство. Подготвя се и директивата за цифровите услуги, която е по-сложна.

По отношение на медийната собственост регламентът ще се опира на едни изследвания, които се правят на европейско равнище от т.нар група за изследване прозрачността на медийната собственост. В първата група бяха 15 страни и данните са рзгласени. България е включена във втората група.

"Основният извод за нас е, че трябва да се систематизират данни за медийната собственост, защото в момента всички данни са в насипно състояние," отбеляза Бисера Занкова.

Според нея с новия орган функциите на националните регулатори се изнасят на европейско равнище. Това предполага и нови, по-високи изисквания към националните регулатори, към тяхната компетентност и към подготовката на хората, които работят в тези регулатори, каза още Занкова.

Според доц. Св. Божилова проблемът за независим статут на регулатора стои в дневния ред. България няма процедури за конституиране на независим регулатор. Тя припомни, че още през 1997-1998 г. са внесени предложения за двустепенна процедура за избор на членове на регулатора, като се включат и представители на неправителствения сектор, правозащитни организации и университети. Но и досега няма решение по този проблем.

Снежана Тодорова: СБЖ внесе законодателни предложения още през 2017 г.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова припомни предложенията за законодателни промени, внесени от Съюза в Народното събрание още през 2017 г.. Но и до днес не им е обърнато необходимото внимание, н са внесени в пленарна зала. Ако това беше направено, каза Тодорова, нивото на защита на журналистите щеше да бъде значително по-добра.

Тодорова цитира и Препоръката на Съвета на Европа за защита на журналистиката и гарантиране на безопасността на журналистите и другите медийни участници . „Тревожен и неприемлив е фактът, че журналисти и други медийни участници в Европа все повече биват застрашавани, тормозени, подлагани на следене, заплашвани, произволно лишавани от свобода, нападани физически, измъчвани и дори убивани заради тяхната разследваща дейност, заради мнения или съобщаване на факти, особено когато работата им се фокусира върху теми като злоупотреба с власт, копрупция, нарушаване на човешките права, криминални прояви, тероризъм и фундаментализъм“, се казва в част от документа.

Снежана Тодорова припомни и че УС на СБЖ беше сериозно ангажиран с тази Препоръка, отнасяща се към професионалните организации на журналистите, и затова предложи на Комисията по културата и медиите да обсъди следните въпроси на журналистическия труд и медийната свобода:

- Да бъде обърнато необходимото внимание за важността от адекватно законодателство в сферата на труда и заетостта, което да защитава от произволно уволнение или репресивни мерки, както и от неблагоприятни услови на труд.

- Синдикалната защита на българските журналисти е много слаба, защото в страната няма национален браншови колективен трудов орган. СБЖ предложи държавата да наложи чрез Кодекса на труда приемането на рамков национален колективен трудов договор на журналистите и другите редакционни дейци. Рамковият колективен национален трудов договор да включва като задължение да се спазва Етичният кодекс, приет през 2004 г.

- Приемане и ефективно прилагане на регламент за собствеността на медиите, който да гарантира прозрачност в собствеността на медиите и да предотврати концентрацията в ущърб на плурализма,

- Да се регламентира ясно държавното субсидиране на медии – това означава да излезе на светло не само кой се води собственик на една или друга медия, но и как се финансира медията.

- Да се регламентира процент от републиканския бюджет, предоставен на медиите – обществени, частни или регионални. Сумата да се разпределя и контролира от обществен съвет.

- Да се въведе гражданска квота в СЕМ, която да включва 4 допълнителни членове, към сегашния състав, като един е представител на най-голямата синдикално-творческа организация.

- Да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак в съответните състави на престъпление.

- Да се декриминализира обидата и клеветата.

Тези предложения не бяха отчетени в българското законодателство досега, отбеляза Снежана Тодорова.

СБЖ се включи в кампанията на Европейския съюз на журналистите срещу т.нар „дела шамари“. Нашата основна мисия е защитата и недопускането на преследване и натиск върху журналистите по съдебен път, каза в заключение председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

В дискусията взеха участие и много колеги. Чавдар Стефанов представи болезнения за много журналисти проблем с неизплатени трудови възнаграждения след фалиране на медия.

Еми Мариянска изнесе информация как трудовите дела по закон трябва да се решават до три месеца, но това не се случва. Трудовете дела не се разпределят дори за година. Тези трудови дела се разпределят дори на съдии, които са в дисциплинарно производство за забавени дела. Каквито и регламенти да се правят, закон има, но той не се прилага, каза още тя.

Калин Манолов изказа съмнения дали България ще приложи регламента за свобода на медиите или ще иска дерогации, за да запази статуквото.

Никола Миладинов в качеството му на съветник по медиите в представителството на Европейската комисия в България подчерта два важни аспекта на регламента – да защити журналистите както от политически натиск, така и от корпоративен и икономически. Това е част от пъзела, който ЕК започна да сглобява, каза Миладинов.

Снимки: Майя Любомирска и Къдринка Къдринова