През 2023 г. отбелязваме 120 г. от рождението на проф. Георги Боршуков, 100 г. от рождението на проф. Дафин Тодоров и 90 г. от рождението на проф. Филип Панайотов - уважавани историци на печата, активни журналисти, университетски преподаватели и изследователи, припомня в своя статия също емблематичната за ФЖМК в СУ "Св. Кл. Охридски" проф. Минка Златева.

През  2023 година нашата Алма матер ще отпразнува своята 135-та годишнина. Ще бъдат организирани научни конференции и дискусии, форуми и тържества, концерти и изложби, с които  университетската общност и нашата общественост ще отдадат почит на патрона  на Софийския университет - първоучителя  св. Климент Охридски. Епохалното му дело, продължено  от учениците му  и техните  верни следовници през вековете, превръща България  в онази „държава на духа”, която устоява на историческите бури и обществените превратности до наши дни.

Както  повелява академичната традиция, това е време за  поклон и към всички ония многобройни университетски преподаватели, които със знанията, примера  и гражданския си ангажимент  са обучавали и възпитавали поколение след поколение в Алма матер и са оставили незаличима  диря в израстването на своите студенти  като  подготвени специалисти и достойни граждани на отечеството ни. Сред тях са и мнозина преподаватели от катедра „Журналистика” на Филологическия факултет на СУ (1952) и на нейните наследници  Факултета по журналистика (1974) и Факултета по журналистика и масова комуникация (1991).

На 9 януари  т.г  в електронния вестник nabore.bg с администратор  Валентин Бояджиев беше публикувана статията на журналистката  Антония Мечкова „Време за благодарност : 50 години не стигат” с подзаглавие „Двама университетски преподаватели – професорите Георги Боршуков  и Филип Панайотов  дадоха „исторически хоризонт” на хиляди български журналисти.” В нея тя изрази благодарността си за професионалните и човешките уроци, които е получила  като студентка през 1972-1977 г.  от своите учители по история на журналистиката.

Авторката предложи по повод 120-годишнината от рождението  на проф. Боршуков в дома му на софийския  булевард „Евлоги Георгиев” № 43  след решение на собствениците в  етажната собственост, което горещо се надяваме да бъде положително,  и  на Столичната община да бъде поставена паметна плоча в знак на уважение  към делото и  приноса му за развитието на историята на българската журналистика.

Идеята ѝ беше подкрепена  от голяма  група  бивши преподаватели  и студенти  на  факултета и така спонтанно възникна Инициативна група за поставяне на паметната плоча и за честване на юбилея на проф. Боршуков.

Във вестник „Трибуна Арсенал”  журналистката Мария Рашкова публикува статия по повод 120-годишнината на видния казанлъчанин проф. Георги Боршуков, подготвена със съдействието на Ваньо Стоилов и др. В нея тя  припомни на своите съграждани заслугите му за развитието на просветното дело  в града, чийто кмет от 1920 до 1922 г. е бил баща му Еню Боршуков. И направи обзор на неговата активна и плодотворна дейност като изследовател и преподавател  по история на българската журналистика. Нейният текст бе препечатан в сайта СБЖ на 17 март т. г.

Най-напред в електронния вестник nabore.bg на  22  март т.г, а после и в сайта на СБЖ бяха публикувани „Интернет фрагменти  от портрета на проф. Боршуков” от  Антония Мечкова. В тях тя събира оценките за забележителното му дело, дадени от Чудомир,  Славчо Васев, проф. Стефан Брезински, проф. Минка Златева, проф. Филип Панайотов, д-р Светослав Терзиев, проф. Цветозар Томов, а също и малко известни факти от живота му. 

В един от фрагментите – информация  в брой 270 от  1935 г. на  вестник „Казанлъшка искра” -  колегите му с гордост съобщват: ”Съгражданинът ни Георги Боршуков, редактор на в. „Дъга”, е издържал пръв конкурса за 2-годишна специализация по журналистика в чужбина. Нашите поздрави и благопожелания.”

Мога да добавя, че става дума за конкурс, организиран от Дружеството на столичните журналисти с цел професионално усъвършенстване. И че през май 1936 г. по време на специализацията си в Париж Георги Боршуков заедно с Венцеслав Протич представят дейнoстта на  Дружеството на заседание на Международната журналистическа федерация. В отчета на  Настоятелството на Дружеството се съобщва, че „те са докладвали за състоянето на нашата организация и професия (!), както и за постиженията, които сме отбелязали досега. Трябва да се отбележи, че събранието е акламирало както този  доклад, така и доклада на гл. секретар на федерацията  г. (Стефан) Вало по отношение на нашите постижения, като е било подчертано, че в това  отношение  ние сме били  първи на Балканите.”

Така благодарение на убедителното представяне на двамата специализанти успехите на българските журналисти добиват известност и признание и  сред международната журналистическа общност.

С готовност и желание за съдействие се включих в Инициативната група за поставянето на паметна плоча  и бъдещо честване на 120- годишния юбилей от рождението на проф. Георги Боршуков като негова бивша студентка и като автор на три студии за 50-годишнината на академичното журналистическо образование в България и приноса на виенски възпитаници, публикувани на български и на немски език във Виена.

Делото на първоучителя проф. Георги Боршуков бе продължено от верните му следовници, на които също следва да отдадем почит. През 2023 година се навършват 100 години от рождението на проф. д-р Дафин Тодоров, защитил дисертация във Виенския университет, автор на първия учебник, послужил за обучението на студентите и поставил  началото на родната академична книжнина по история на чуждестранната журналистика.

Навършват се и 90 години от рождението на проф. дин. Филип Панайотов,  известен наш журналист, бивш асистент на проф. Боршуков, израстнал с неговата подкрепа като автор на значими научни трудове в областта на историята на българската журналистика през двадесети век, главен редактор на вестник „АБВ” и създател на Университетското  издателство „Св. Климент Охридски”.

Тримата наши историци на печата, както като активни журналисти, така също и като университетски преподаватели и изследователи, дадоха своя голям  принос за обогатяването на българската историческа наука и за превръщането на историята на българската и на историята на чуждестранната журналистика в значими учебни дисциплини в подготовката на поколения български журналисти и на голям брой  техни чуждестранни колеги.

Честването на юбилея на проф. Георги Боршуков и неговите следовници, организирано от Съюза на българските журналисти със съдействието на техни студенти - възпитаници на ФЖМК на СУ,  без съмнение ще бъде празник за цялата българска журналистическа общност и особено за нас – преподавателите и многобройните им възпитаници, продължаващи от десетилетия да творят съвременната история на българската журналистика. Защото сме съхранили в сърцата си дълбоко уважение, искрено възхищение и топла благодарност за техните стойностни научни трудове, за всеотдайността и бележитите им уроци по етика и обществена отговорност на журналистиката, които помним и ще помним завинаги.