Д-р Александър Горчев, директор на Археологически музей „Велики Преслав“, представя двете взаимно свързани изложби - „Златната книга на българската епиграфика“ и „Съкровище на словото“, с които музеят ще гостувт през юли и август т. г. в МДЖ-Варна
Новата експозицията на Археологическия музей „Велики Преслав“ представя блясъка и великолепието на Симеоновата столица като водещ културен център в Европа през X век. В залите на музея са изложени съкровища от преславския край, произведения на прочутата преславска рисувана керамика, старобългарски кирилски и глаголически надписи, уникална колекция от оловни печати.
През 2022/2023 година Археологическият музей в град Велики Преслав спечели и реализира проект, финансиран по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти“ на Национален фонд „Култура“.
Проектът "Новото сияние на Симеоновия Златен век" включва изработването на 3D холограмни видеоизображения на Цар Симеон Велики и книжовника от Преславската школа Константин Преславски. Изборът на персонажите от времето на Златния век се извърши след анкета сред посетителите на музея. Ролята на Цар Симеон се изпълнява от актьора Веселин Мезеклиев, а тази на книжовника от Леонид Йовчев.
Целта на проекта е, чрез инвестиция в създаване на нова продукция и чрез използване на високи технологии, да се привлекат аудитории, нови публики и медийна комуникация.
За проекта и плановете на музея разказва неговият директор Александър Горчев.
- Как възникна идеята за проекта „Новото сияние на Симеоновия Златен век”?
- Археологически музей „Велики Преслав“ винаги е търсил нови възможности за представянето на огромното историческо и археологическо богатство на получилата отдавна популярност „преславска цивилизация“. Първата археологическа сбирка в града е създадена през далечната 1906 година, а колекциите в музея непрекъснато се обогатяват, разширява се експозиционното пространство, има промени в интериора, както и разширяване на откритата външна площ - т.нар. лапидарий.
Годините и вековете не изтриват „преславската цивилизация“, а само разкриват нови златни страници. Днес живеем в модерен технологичен XXI век и общество от хора с различни виждания. Това ни провокира да търсим начини до и около стандартните музейни витрини с безценните находки, на няколко места да „оживяват“ със съвременни технологии онези наши предци, създавали това богатство. И понеже представяме средновековната столица Преслав, „Златният век“ на българската държава по онова време, естественият ни избор се падна на царете, управлявали тук, както и на книжовниците. Проведената по-късно анкета сред посетителите посочи това да са цар Симеон и Константин Преславски.
- В какво се изразява самият проект? Какви са акцентите в него и целите, които си поставя?
- Проектът включва изработването на 3D холограмни видеоизображения на цар Симеон и Константин Преславски. В цял ръст, във вид и облекло такива, каквито са ни представите за тях, но максимално близки до описанията, които са достигнали до нас от запазени оригинални писмени източници, печати и други свидетелства – например, на Йоан Екзарх в неговия „Шестоднев“, „Похвала за цар Симеон“ от неговия първи сборник, „За буквите“ на Черноризец Храбър.
Едновременно с това холограмите водят един исторически разказ от първо лице - за тяхното време, наследството, войните и утвърждаването на Българската империя в IX-X век, за глаголицата и създаването на по-разбираемата кирилица, преводите и новата българска литература. Целият разказ се случва на съзнателно търсения фон от мраморни колони, дворцовия център на столицата Преслав, монашеска килия и десетки оригинални глаголически, кирилски букви и текстове върху камък. Така се създава една по-реалистична и разбираема картина от миналото.
В общи линии това е една инвестиция в нова продукция чрез използване на високи технологии - холограмни вентилатори. Образите са заснети в студио в изпълнение на популярни наши актьори. Очакваме да привличаме нови публики и аудитории и по-добра медийна комуникация.
Планираме нова и съвременна визуализация на експонатите, интериора около тях, както и работа върху проекти с научна и научно-популярна литература, учебни помагала и образователни програми за ученици. От друга страна смятам, че в по-голямата си част обществеността е в дълг към редица ценности, формирани още при създаването на българската държава и нейното развитие по-нататък.
Визирам нежеланието да се вникне в процесите и историческите факти и събития, довели до определен резултат. Банално е да повтарям, че трябва да се познава историята, за да си градим наше си истинско настояще и бъдеще.
Всички днес говорят за европейски ценности и никой за това, че при нас съществуват още от епохата на Възраждането. Бих добавил и от по-рано, като визирам азбуката, писмеността и разпространението на християнството като ценност в целия славянски свят, именно чрез нашите български книги. Не е пресилено да кажа, че едната част от нашата общественост съзнателно или не, винаги омаловажава българското начало в редица европейски събития. Това е комплекс за малоценност и не отговаря на историческата истин-а. Затова сме обречени да работим заедно, за да ни има и за да ни уважават другите.
- Разкажете за изложбата, която тези дни беше открита в музея! Какво е характерно за експонатите в нея?
- В зала „Йордан Господинов“, кръстена на един най-ревностен и последователен местен откривател на средновековен Преслав и в кинозалата на музея са представени две взаимно свързани изложби, които допълват „живия“ разказ от холограмите - „Златната книга на българската епиграфика“ и „Съкровище на словото“. Смея да твърдя, че музеят притежава една от най-големите колекции от глаголически и кирилски надписи и текстове върху камък. Част от тях са показани в оригинал и като текстове върху специални пана. Същевременно показваме разпространението на нашата кирилска писменост от времето на нейното създаване до наши дни в Европа. Всичко това е в резултат на доброто сътрудничество и работа на АМ „В. Преслав“ с БАН, ШУ „Еп. Константин Преславски“ и Преславската книжовна школа.
Вече сме поканени от Съюза на българските журналисти с двете изложби да гостуваме през юли и август в Международния дом на журналистите във Варна. С желание и готовност ще се отзовем.
- Проектът ни препраща към оспорвания напоследък нов български филм „Войната на буквите”. Проф. Николай Овчаров заяви, че продукцията не дава точни исторически сведения за епохата, която представя. Вие на какво мнение сте?
- Благодаря за тази връзка, която направихте между серийния филм „Войната на буквите“ и нашия проект. Двама от персонажите представяме и ние - този на цар Симеон и монах, който определихме като Константин Преславски. Между другото, холограмният образ на монаха се изпълнява от актьора Леонид Йовчев, който играе подобна роля във филма.
До тук с общите неща. Иначе, ние с моите колеги следим филма. Имаме ясна представа, че няма как един такъв филм напълно да пресъздава историческата действителност. Тя се реконструира чрез археологически проучвания, запазени хроники и исторически извори, жития, надписи, паралели, хипотези и доказателства и др. За тях работят учени, историци, археолози, филолози, музеи, а резултатът от техния труд са учебници, справочници, научни разработки и книги. ІХ - X в., цар Симеон, цар Петър, Велики Преслав, глаголицата и кирилицата са най-великият и важен момент в средновековната българска история.
И донякъде филмът руши изградените с години представи, създавани в българското общество за тази епоха. И на нас не ни харесват част от диалозите, използваните съвременни изрази (с мисълта да са по-разбираеми за младото поколение), озвучаването на моменти е под всякаква критика.
Романът е много по-качествен като сюжет, усещане за епохата, величие, дух, мисия. Във филма никога не сме очаквали да видим истинската история. Но пък съзнателно и професионално предоставихме и показахме на екипа оригиналите - на дворците на владетелите, манастирските комплекси, тяхната украса, подовата настилка, запазените капители, мраморни колони, цветовите нюанси, истинската, рисувана, преславска, белоглинена керамика, оригиналните кирилски и глаголически надписи и букви, печати с изображения на царете Симеон и Петър.
Част от тях са представени във филма сравнително точно. Характерите на героите във филма са друго нещо. Няма как да знаем как са си говорили истинските личности, нито чисто житейските им отношения. Тогавашното време е сурово, на моменти жестоко. И за оцелееш, е трябвало да водиш всякакви битки - военни, междудържавни, интелектуални, родови и човешки за сравнително краткия живот. Понякога разсъждаваме повечко със съвременни критерии. От днешното време смятам, че си е заслужавало - заради големите дела, случили се в „Златния век“ и за България.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.