Журналистът и публицист Калин Тодоров отново изненада приятно своите фенове с новата си аналитична книга „Врява и безумство без капка смисъл“ (Издателство „Изток-Запад“), която, предполагам, както предишната му поредица „Зад завесата на соца“, „Зад завесата на прехода“, „Зад завесата на демокрацията“, „Зад завесата. Големия брат“ и накрая „Завесата падна“, ще даде повод за размисли.

По вече установена традиция след всяка нова книга Калин Тодоров гостува на сайта на СБЖ . И този път традицията беше спазена, защото имаше какво да сподели за ситуацията у нас и по света.

- Новата ти книга „Врява и безумство без капка смисъл“ е отново разрез на нашите си неща, за които си писал в предходните си книги. Но това е на първо четене. С какво тя е по-различната от другите, Калине?

- Тя е една различна книга и аз смятам, че е най-интересна от всичките, които съм писал досега. Различна е дотолкова, доколкото се опитва да влезе в генезиса на нещата и защо те се случват. Първите книги бяха описание на това, което виждам и което си спомням. Но постепенно всичко се избистриq и си мисля, че предходните книгиq взети заеднq дават някаква картина на България от късния соц и целия преход. Досега не се замислях защо се случва всичко, а по-скоро пишех за товаq какво и как става. Тази нова книга, си мисля, че обяснява до някаква степен защо така са се случили нещата у нас.

- Новото, неизвестното в нея?

- То не е толкова свързано с България, въпреки че, според мен, у нас назряват много и интересни периоди. Един известен историк каза, и аз съм склонен да се съглася с него, че българската история е нещо като спирала, като всеки следващ период прилича на някой по-преден. Това, което съм се опитал да обясня в първата част на книгата, е, че в момента България много прилича на периода около 1933-1934 година – пълен провал на партиите, властта се търкаля по земята и към нея протягат ръка непознати, а може би и зловещи сили.

Може би сме на прага то ли на президентска република, то ли на някакъв тип преврат. Едва ли обаче ще е военен, защото виждаме в каква ситуация е нашата армия и дори подобна идея звучи комично. Но защо ли пък не и някакво фашизиране на обществото, защото сякаш нещата приличат на тези в Германия след Ваймарската република.

Така че аз съм се опитал да разгледам различни хипотези за това, какво точно ще се случи в следващите една-две години. Но си мисля, че сме на прага на много сериозни промени, както в България, така и по света. И тези промени при всички положения говорят за провал на парламентарната република у нас. С какво би могла да бъде заменена тя, аз още не мога бъда сигурен. Но този тип парламентарна република, която, за съжаление, изкара на повърхността най-лошото от българския народ, се оказва пример за обратен подбор и как постепенно към върха на пирамидата се изкачиха не най-кадърните, най-умните и не най-моралните, а техните противоположности. И точно те провалиха идеята за парламентарна република и отвориха предверието към нещо по-страшно.

- Това, което казваш и което се случва не само у нас, но, както ти загатна, също и по света, май все по-често започва да ни кара да си припомним краха на Римската империя. През ХХІ век не е ли безумство да се ръководим от неговите различни измерения?

- Има нещо, на което аз казвам "забързано време". Римската империя си е отивала в продължение може би на два-три века. Сега обществото е друго и то най-вече заради комуникациите. Много бързо става ясно какво се случва по целия свят и то е, според мен, че хегемонът – САЩ, започват да изпускат контрола върху света.

Един от най-честите аргументи на либералите в България е изключително високият жизнен стандарт в САЩ, изключително високият им съвкупен обществен продукт и техническият им гений. Но на тях искам да им припомня, че Римската империя падна под ударите на варварите, чийто съвкупен обществен продукт е бил съществено по-малък.

Така че отделните неща, които се случват по света, като няколкото водени паралелно войни, трябва да се разглеждат във взаимовръзка. Хегемонът успя да запази властта си в рамките на 80 години. Но след тях светът вече се тресе поради това, че САЩ губят контрола върху него. Това, което казах за забързаното време, е свързано с усещането, че май няма да ни се наложи да чакаме два века. Според мен нещата ще се развият много по-бързо.

- Мотото, което си избрал за книгата си, е стих от Шекспировия „Макбет“: „Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в което няма ни капка мисъл.“ Толкова ли е безнадеждна ситуацията у нас, за да пускаш мост към Шекспировата трагедия? След толкова векове в твоята книга намекваш за поквара на властта и за предателството, като главни причини за пропадането на България…

- В началото заглавието на книгата ми беше друго, но издателството реши да заложи на настоящото заглавие, въпреки че част от него вече е използвано от Фокнър – „Врява и безумство“. Издателството реши да е малко по-дълго, защото наистина това, което наблюдаваме не само в България, а и навсякъде по света, е че здравият смисъл все по-трудно се забелязва и все повече на повърхността излиза покварата на властта. Нея ние я забелязваме не само тук, а и в САЩ, Украйна, Близкия Изток и още къде ли не. Постепенно алчността взема връх над здравия разум.

- За нашенския елит с днешна дата какво мислиш. Самосъздаде ли се той през годините от 1989-та до днес и какво е мястото на медиите за неговия растеж и утвърждаване? Не са ли те също тези, които създадоха харизмата на Борисов?

- В някаква степен този елит се самосъздаде. Това стана, защото тези хора, които сега са на власт, както казах в началото, нито са най-умните, нито най-подготвените, но са най-хищните.

Като говорихме за Римската империя, ако се върнем назад в нейната история, нещата там започват така. В един момент императорите са установили, че е много по-скъпо да поддържаш собствена администрация в далечните провинции, отколкото да купиш местните племенни вождове и те да защитават собствените интереси на императорите. Тогава са го наричали политика на доминионите.

Това се случи и в България, а и в другите източноевропейски страни, защото ниско моралните и най-алчни хора бяха припознати от хегемона и бяха купени съвсем евтино. И на практика те разпродадоха страната. А бяха избрани именно те, защото неморалният и безскрупулен човек не го е грижа за интересите на страната.

За съжаление, българската журналистика взе огромно участие в този процес. В началото изглеждаше лесно да си свободен. Всеки пишеше за каквото си иска, говореше за каквото си иска. Нямаше цензура и автоцензура, но постепенно стана ясно, че все по-трудно се продават вестници, списания, радиопрограми, телевизионни предавания, и че все повече се налага да се борят с конкуренцията на безплатната информация, имам предвид интернет, глобалната мрежа.

Лека полека медиите започнаха да попадат в лапите на големите пари. В началото тези пари дойдоха от мафията и тя постепенно подчини част от българската журналистика, а друга част от нея беше покорена от големите пари на хегемона. Така от две страни журналистиката започна да налага едностранчив разказ в обществото, да създава "авторитети" от нищото. Пример за това според мен беше Бойко Борисов, който беше изцяло медиен продукт. Един неподготвен и неморален човек, който за 12 години провали страната, а и сега съществува възможност той отново да я възседне и не дай Боже още 12 години да я съсипва.

- В книгата не си пропуснал и одисеята с изборите. В тази спирала от парламентарни избори, която започна да се заформя, какво е нейното място във врявата и безумството и кому са нужни избори при положение, че все едни и същи са постоянното присъствие в пленарната зала?  

- Това е един много съществен елемент във врявата и безумството, защото се оказа, че ние сме една парадна демокрация. Лично аз се надявах и, в интерес на истината, продължавам да се надявам, че лека-полека този кръг от избори ще започне да отсява абсолютното негодните хора и да избутва към върха малко по-кадърните. Но се оказва, че това също е илюзия, защото виждаме, че избори след избори неизменно се печелят от Борисов. И тук, според мен, вече никой не ни е виновен. Нито Западът, нито демокрацията, нито който и да е било. Крайно време е да разберем, че това, кой ще ни ръководи, до голяма степен е наша отговорност. И да започнем да подхождаме по-мъдро към нашето задължение като част от парламентарната република.

- А какво ти говори, че на последните избори броят на гласувалите с "не подкрепям никого" е много по-голям, и с чиста съвест може да се каже, че броят им беше достатъчен за една парламентарна група?

- Това говори за тоталния провал на партиите и че не са в състояние да предложат нищо интересно и нищо градивно, поради което хората не гласуват. А тези, които гласуваха с "не подкрепям никого", са едни романтици. Слушах по телевизията един от тях, който каза, че би следвало и те да имат група в парламента, защото са сто хиляди и имат право на поне десет депутата. Само че това е смешно, защото "не подкрепям никого" означава, че гласуват за нищо и не гласуват за никаква идея. Хората трябва да разберат три неща: че трябва да гласуват, да гласуват за някой и този някой трябва да бъде разумен.

- Според теб какво може да открием ние в епизода „Войната и ние“? Русия и света? Къде да търсим смисъла на изхода на създалата се обстановка, която много прилича на разпален котел в Ада? Ти къде го виждаш?

- Това е един много важен въпрос. Това е централен въпрос. До сега България винаги (говоря за двете големи войни) е заставала на страната на една от воюващите страни и се е чувствала на правилната страна – на победителя. За съжаление и двата пъти се е оказвала откъм погрешната, губещата страна.

Мисля, че прекалено рано ние се определихме към едната страна, смятайки я за печелившата. Вече казах, че се намираме в един променящ се свят. И това, освен всичко друго, означава, че се промения векторът на силите. Този, който сега изглежда победител и силен, може да се окаже отново е губещ. И ние отново да сме на губещата страна, в поредната национална катастрофа.

Затова ми се струва, че сега е моментът да се изчаква предпазливо и да се търси балансирана позиция, по-скоро неутрална. Тези, които управляват държавата, този път трябва само и единствено да се ръководят от българските национални интереси, защото се намираме в изключително деликатна ситуация. И това е така, защото България може и да не успее да преживее третата национална катастрофа.     

- В края на разговора ни - мислиш ли за продължение на темата за врявата и безумството? И ако разширя въпроса не само в аспекта на следваща книга, а изобщо как виждаш продължението на всичко, случващо се по света и у нас?

- Смятах да прекъсна да пиша на тази тема и да отида в някоя друга посока, защото ми се струваше, че вече толкова съм омръзнал на хората с тези безкрайни завеси, че няма смисъл повече да се пише по тези въпроси. Но, оказа се, че интересът продължава да съществува. Тъй като аз се опитвам да следя общественото мнение, и то най-вече чрез социалните мрежи, забелязвам, че има интерес към тези теми.

В момента съм си дал един период на изчакване и след това ще отида към следваща книга. И то само, ако в света започне да се случва нещо коренно различно. Смятам, че то ще започне да се случва много скоро.

В момента в света се водят четири или пет войни. Води се война на терен между Русия и Украйна, води се войната на пропагандите на Русия и Украйна, респективно на Запада, води се войната на Русия и Китай на полето на глобалната арена срещу САЩ, войната на юана и на рублата срещу долара. Тези войни не могат да завършат наравно. Все някой в тях трябва да е победителят.

Когато видя накъде ще тръгне светът, тогава ще седна и напиша следващата книга. Но както казах, ние сме в синдрома на забързаното време, така че това май ще стане твърде скоро. А това до голяма степен ще предначертае и бъдещето, и пътя на България. Тя не е никакъв фактор в световната политика и затова ще следва пътя на този, зад когото застане. И дано този път застанем зад правилната страна.